ПЕСЕНТА НА БОЖИЯ СЛУГА МОИСЕЙ – IV ГЛАВА

4. ГНЕВЪТ НАД КОНЕТЕ И ЕЗДАЧИТЕ НА ВАВИЛОН

Братко мой! Аз вече започвам духовния поглед върху Песента на Моисей. Както вече разбра от предишната глава, Господ Исус ми разкри, че Песента на Моисей е не просто песен. Тя е острието на Божия Пророчески Дух. А едно такова острие непременно ще бъде насочено против всички врагове на Божия народ. Още в самото начало на песента си Моисей казва:
“Ще пея Господу, защото славно възтържествува; коня и ездача му хвърли в морето…”
Така се убеждаваш, че ако при свършека Божиите хора държат арфи и пеят Песента на Моисей и Агнето, то непременно е имало Божий Гняв и въздаяние над коне и над ездачи. И ти вероятно би се учудил за какви коне и ездачи ти говори Библията, след като живееш в началото на третото хилядолетие, когато всички хора предпочитат многократно по-бързите автомобили.
За какви коне и ездачи наистина става дума?
Отговорът на този въпрос не е труден, ако познаваш Духа на Божието Слово. Защото, ако се върнеш на Книгата Изход, непременно ще забележиш, че Фараон побесня от ярост и като вдигна ръка и посочи към Червеното море, заповяда на всичките си военачалници да настигнат Израил със своите коне и колесници. И те го послушаха и се впуснаха след Израил.
Как обаче да направиш духовната съпоставка на онова древно време с днешното последно време? Нито повече, нито по-малко – като отвориш сърцето си, за да ти говори Сам Господ. Защото тази Песен на Моисей е Негова. И Той има превъзходните отговори за разбирането на всеки ред и стих от нея. Ето как Исус просветли сърцето ми относно последните коне и ездачи на Вавилон. Той ми каза:
“Стефане, направи внимателно сърцето си, за да слуша и запомни всяка Моя дума относно конете и ездачите на Вавилон. Защото, за да започва тази пророческа песен именно с въздаяние над коне и над ездачи, то пред Божия поглед тяхното нечестие е било най-голямо.
Като начало помисли как гледам Аз на Моята Църква…”
“Господи, Ти гледаш на Църквата Си като на Твоята Невяста и като на Твое духовно Тяло на земята. Така говорят всички Апостолски послания…”
“Правилно, така е! Църквата наистина е Моята Невяста и Моето Тяло. Но Аз съм я видял и с много други образи и символи. Аз съм я видял и като смоковница, и като съвършена гълъбица. Но когато четеш Песента на Моисея ще трябва да потърсиш в Словото Ми онези символи, които употребява пророкът на Отца Ми. Защото най-големият враг на Божия народ в онова време беше Фараон. Най-големия враг на Божия народ днес също е Фараон. Зад древния Фараон стоеше дяволът. И зад днешния Фараон отново стои дяволът. Древният Фараон се опита да сътвори зло с коне и колесници. И днешният Фараон се опитва да сътвори зло с коне и колесници. Помисли тогава твърде внимателно върху стиховете от Соломоновата “Песен на песните”, с които Аз видях Църквата Си. Понеже разглеждаш Песента на Моисея, а за нея ще са ти необходими ключовете на мъдростта, скрити в Соломоновата “Песен на песните”.
Какво казах там Аз за Моята Църква? Как я уподобих?”
“Господи, Ти там казваш:
“Уподобих те, любезна моя, на конете от Фараоновите колесници…” (Песен на песните 1:9) 
“Не ти ли звучи странно такова подобие? Как може твоят Господ да уподобява Църквата Си като конете от Фараоновите колесници, след като Божият Гняв въздаде над всичките коне и колесници на Фараон? Защо, при все, че конете бяха Фараоново притежание, пак Аз уподобих Църквата Си с тях? Конете на Фараон ли бяха противни на Отца Ми или онези, които ги насочиха против народа Му?”
Отговорих:
“Господи, Отец е Творецът на всяка твар. Ето защо даже конете да са били на Фараон, те преди всичко са притежание на Бога. Защото Господна е земята и всичко що има в нея. А конят е такова прекрасно животно, щото не е никак чудно да оприличаваш Църквата Си с конете от Фараоновите колесници. На много места в Библията пророците на Отца говорят за това, че конят въплъщава онези прекрасни качества, нужни на Божия народ. Качества като сила, смелост, издръжливост, вярност…”
Тогава Господ ми каза:
“Погледни отново Песента на Моисей и виж, че Господ хвърля в морето коня и ездача му. А след това се върни и отново виж Моето уподобяване на Църквата Ми, като коне от Фараоновите колесници. Прави ли ти впечатление, че в Песента на Моисея има нещо повече от коне?”
“Да, Господи! Моисей говори, че Бог хвърля в морето не само коня, но и ездача…”
“Значи този кон, който е станал така противен в очите на Отца Ми, вече си има и ездач. А в Моето уподобяване на Църквата Ми с коне ездачи липсват. Помисли тогава какво прави ездачът с един кон…”
“Господи, ездачът се качва на коня, за да го язди накъдето си поиска. Слага му юзда на главата и седло на гърба, а след това просто потегля с коня…”
“Представи си тогава църкви, които са коне, понеже Словото Ми ги е видяло като коне. Но тези коне отдавна не са волни и свободни, понеже върху тях са се качили опитни ездачи, пълни с всякаква хитрост и лукавство.
Какво ще се случи с коне, които не са яздени от Господ твоя Бог, а от други господари? Няма ли другите ездачи да подкарат конете в погрешна посока?”
“Господи, ако правилно съм Те разбрал, днес е времето, когато много църкви биват като коне с чужди юзди, понеже са обладани от ездачите на дявола. Аз мисля, че такива ездачи нямат друга задача, освен да закарат всичките коне в Египет, тоест, да покорят всички църкви на властта на светския дух…”
“Точно така е, момчето Ми! И ето тук, в духа на това откровение е най-голямата трагедия на тщеславните църкви. Понеже те отказаха да приемат пратените от Отца Ми пророци и не се покаяха, нито пък се покориха на пророческите видения, дадени от Небето. Кажи Ми тогава какво се случва там, където няма пророческо видение?”
Въпросът на Исус беше така зададен, щото без всякакво усилие в ума ми изплува стиха от “Притчи Соломонови”. Затова казах на Господ:
“Исусе, ако някъде няма пророческо видение, то непременно ще дойде лъжепророческо видение. А стихът от Словото Ти казва, че:
“Където няма пророческо видение людете се разюздават, а който пази закона е блажен…” (Притчи 29:18) 
“Виж тогава, че стихът ти говори за разюздаване. Не ще ли да рече разюздаването именно това, че от конете е свалена вярната юзда, за да им се сложи лъжлива? И чудно ли ти е тогава, че острието на Божия Гняв чрез Песента на Моисей взима като първи прицел именно църквите, които са се поклонили на лъжепророка и са се явили, като послушни коне за неговите опитни ездачи?
Такива църкви са забравили, че даже и Господ да уподобява Църквата Си като превъзходни коне, пак това не е причина конете да гледат самовлюбено голямата си сила. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри да запомнят, че силата не е в коня, а в юздата и онзи, който го язди! И най-яките коне са обречени да загинат, ако имат на себе си неверните юзди! Днес е именно времето, когато става пълната подмяна на юздите. Време, за което Апостолът Ми Павел предупреди, но малцина го разбраха:
“А колкото до пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него молим ви, братя, да не се поклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настъпил денят на Господа. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението, и не се яви човекът на греха, синът на погибелта…” (2 Солунци 2:1-3)
Кой от вас разбра, че поклащането от здравия разсъдък е именно слагането на другата юзда? Кой от вас разбра, че когато хиляди коне по земята се обърнат кръгом и тръгнат към Египет, то това ще да рече отстъплението? Защото Моите коне имаха една задача, един прицел, едно призвание. Но духът на света измами мнозина, за да им предложи по-съблазнителната юзда. Юздата на просперитета и на блясъка, на тщеславието и политиката, на властта и търговията.
Помисли тогава, че ако Аз дойдох да ви кръстя със Святия Дух и с Огън, то не трябваше ли вие да сте Моите коне, които носят белезите на Моето кръщение? Какви стават конете, чиито юзди са кръщението със Святия Дух и с Огън?”
“Господи, би трябвало тези коне да станат Святи и огнени!”
“Святи и огнени, Стефане! Именно Святи и огнени коне! Кажи Ми тогава какво могат да сторят едни Святи и огнени коне, имащи верните юзди на Пророческия Дух?”
“Господи мой! Никога досега не съм мислил за Църквата Ти като Църква от Святи и огнени коне. Но аз вярвам, че едни Святи огнени коне биха вършили великите знамения от живота на пророк Илия. Защото докато Илия ходеше с Елисей, явиха се огнени коне и ги разделиха един от друг, така че Илия се възнесе с вихрушка в Небето…”
“Ето така, момчето Ми, днес в Силата и Огъня на Святия Дух ще се явят огнени коне. И те ще бъдат Моята последна Църква. Те ще ходят в Духа и Силата на Илия и в Духа и Силата на Моисей. Тези огнени коне ще вдигнат високо в областите на Божия Слава и Святост всички, които са Звани, Избрани и Верни. Тези огнени коне ще извършат последната жетва на Пророческия Дух, за да сбъднат писаното от пророк Йоил:
“Идат люде много и силни, подобни на които не е имало от века, нито подир тях ще има до годините на много поколения. Огън пояжда пред тях, и пламък опаля подир тях; земята пред тях е като Едемската градина, а зад тях гола пустиня; да! Нищо не е избегнало от тях. Видът им е като вида на коне; и тичат като конници. Като тропот от колесници се чува като скачат по върховете на бърдата, като пращене на огнен пламък, който пояжда тръстика, като шум на силни люде, опълчени на бой. Пред тях племената се измъчват, всичките лица побледняват…” (Йоил 2:2-6) 
Кажи Ми тогава как ще се чувстват от служението на Божиите пророци онези църкви, които отдавна не са огнени коне на Господ, но расови кобили за демонично обяздване? И ако Йоил ти говори, че племената се измъчват пред огнените коне на Господа, то трудно ли ще ти бъде да видиш, че тези коне са движени именно от Духа и Силата на Илия и Духа и Силата на Моисея?”
“Не, Господи! Никак няма да ми е трудно. Понеже “Откровението” говори, че когато звярът излезе из бездната и убие свидетелите на Отца, то тогава:
“…земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия двама пророка са мъчили жителите на земята. А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха…”  (Откровение 11:10-11) 
“Ето така и днес Словото на Божия Пророчески Дух измъчва светските и тщеславните църкви. Понеже те не искат и не могат да се освободят от юздите, които сами са сложили на вратовете си.
А когато огнените Ми коне им кажат:
Тръгнете нагоре! Издигнете се в Славата на Отца! Пригответе се за сватбата на Царя!
– то такива бързат да претеглят Вечния Огън през здравите юзди на лукавия, с които са вързани. И като не могат да се освободят, намират причина против Божиите пратеници, като ги оскърбяват и хулят с цялото безсрамие на сърцата си.
Но ето, казвам, и праведни думи излизат из устата Ми:
Който иска да посрещне Господ своя Бог във въздуха, той нека се покае и отрече от духа на Египет, за да може огнените Ми коне да го издигнат горе!
Колкото до тези, на които им е скъпа юздата на дявола, то такива ще бъдат прицел на Божието проклятие и въздаяние. Защото за коне и ездачи, противни на Волята Му, Отец Ми е заповядал съдба още в древността. И тази съдба днес е настигнала както конете, така и ездачите…”
“Каква е тази съдба, Господи?” – попитах аз. А Исус продължи, като ми каза:
“Виж видението, което сега ти давам. Понеже в него днес се оглеждат всички тщеславни църкви на земята…”
След думите на Господ пред очите ми се появи видение. Аз виждах една поляна, където имаше кон и ездач на гърба му. Ездачът имаше черна мантия и държеше здраво юздите на коня. Тогава видях, как пред ездача и коня, в самата зелена трева, пропълзя огромна египетска кобра. Тя издигна нагоре люспестата си глава и след това се стрелна, като ухапа петите на коня. Ужасеното животно вдигна предните си крака нагоре, а след това изгуби равновесие и така конят и ездачът паднаха назад, върху самата трева. Видението от Исус беше така изявено пред сърцето ми, щото гледах на случилото се, като при забавен кадър. Виждах атаката на кобрата, а след това уплахата на коня. Виждах и падането по гръб, както на коня, така и на ездача. Тогава Исус направи видението да се прекрати, като ми каза:
“Ти видя онова свидетелство, което ти разкрива демоничните знамения на Вавилон, които днес разтърсват църквите. И това не е друго, но Божието въздаяние над всички, които днес се явяват като Дановото племе. Понеже това племе на Дан е лишено от Божието подпечатване и няма дял от Дървото на Живота. И този дух на Дан, който днес се подвизава в тщеславните църкви, изпълнява именно писаното:
“Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, тъй че ездачът му пада назад…” (Битие 49:17) 
Има ли днес събрание или конференция на Вавилон, където конете и ездачите им да не падат назад? Не излизат ли ездачи, пълни с духа на Дан, да полагат ръце, тъй, че всички да падат назад? А самото падане назад и по гръб не е ли знамението, с което дяволът облада църквите? Може ли Божии хора да падат назад и по гръб?”
“Не, Господи Исусе! Защото цялото Ти Слово говори, че когато Божията Слава и Сила е докосвала човеците, то тогава те са падали по лице, а не по гръб. Моисей и Аарон, заедно с целия Израил паднаха по лице, според както е писано:
“И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. И огън излезе отпред Господ и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице…” (Левит 9:23-24) 
Исус Навин падна на лицето си, според както е писано:
“И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата Си?” (Исус Навин 5:14) 
Сам Ти, Господи, падна на Лицето Си, когато се молеше на Отца в Гетсиманската градина:
“И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш…” (Матея 26:39) 
А и Апостол Павел в посланието си пише, че когато някой влезе в събрание, където се пророкува, то тогава:
“…той се обвинява от всички, и се осъжда от всички; тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповяда, че наистина Бог е между вас…” (1 Коринтяни 14:24-25)
Слушайки думите ми, Господ с твърд и суров Глас каза:
“Какво друго да е тогава падането по гръб, освен свидетелство, че змията на Дан хапе петите на коня, та и конят и ездачът падат назад? Не са ли църквите, падащи по гръб, онези блудници, които са готови да легнат с дявола в името на всяка корист и богатство? Днес, когато Аз очаквам дух на покаяние и себеотричане, дух на ридание и ходатайство, дух на хора, които падат на лицата си, та дано възвърнат Божието благоволение, то очите Ми виждат дух на веселба и кикотене. Дух на онези, уловени от Дан, които в пълна степен изпълняват пророческите знамения, за да бъдат осъдени и отсечени именно от Песента на Моисея. Защото конят и ездачът непременно ще бъдат хвърлени в морето. И днес в племето на Дан влизат всички, за които важат думите Ми:
“Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му…” (Матея 21:43) 
Църкви, в които не се проповядва Покаяние, не са от Моите коне! Църкви, в които людете не падат на лицата си в ридание, а се заливат от смях по гръб, в пълна степен са сменили Божията юзда със сатанинска, а пастирите на такива църкви са станали най-представителните жокеи на Вавилон.
Затова заповядвам и който има ухо да чуе, нека Ме чуе:
Напуснете църквите, чиито юзди са фалшивите доктрини от лъжепророка! Напуснете онези коне, които са допуснали да ги яздят земни ездачи! Издигнете се при Мен с огнените коне, които днес изпращам от Небето! Понеже в такива Отец Ми положи Волята Си и Силата Си!”
След последните думи на Исус видението се прекъсна и аз вече прекрасно разбирах защо Господ ще хвърли коня и ездача в морето. Вярвам, че и ти, братко мой, си разбрал дълбоката поука от този първи прицел на Божия Гняв. Моля се на Господ, ако си бил изобличен, да имаш силата да се покаеш и да напуснеш властта на това нечестиво племе, което днес е змия на пътя и ехидна на пътеката, за да ражда змии и рожби на ехидна.
А сега нека да продължа, за да видиш следващия прицел на Божия Гняв, който се открива в Песента на Моисей и Агнето. Амин и Амин!

Leave a Reply