ПЕСЕНТА НА БОЖИЯ СЛУГА МОИСЕЙ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми, братко! Цялото ми същество се прекланя и благоговее пред Бога и Отца на Светлините, пред Неговата Святост и Могъщество, пред Неговите Съвършени съдби. През всичките години на моята вяра в Господ Исус Христос аз съм пристъпвал плахо към моя Баща, без дори да зная колко Превъзвишен и Велик е Той. През всичките години на потапяне в Неговото Вечно Слово Той ми е давал по една мъничка част от Сърцето Си, по един малък щрих от Святия Му Лик. И всеки път, когато Бог Отец ме е приближавал до Себе Си, аз съм мислил, че това е било най-важната стъпка в живота ми и най-силното благоволение върху служението ми за Него. Всъщност – чак сега разбирам, че единствената дума, с която мога да определя моето приближаване до Бог и Неговото разкриване пред сърцето ми, е Вечността. Защото дори Вечност не би ми стигнала, за да се разкрие пред очите ми цялата привлекателност и превъзходство на Господ. Понеже колкото по-голям би ставал кръгът на моето познание за Него, толкова по-голяма ще стане и границата на моето незнание.
Преди две хилядолетия Апостол Йоан написа едно от Евангелията. И накрая, преди да сгъне скъпоценните пергаментови свитъци, подбуден от Духа Господен, той написа думите:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин]…” (Йоан 21:25) 
Много пъти, когато четях тези Апостолски думи, аз си мислех, че Йоан преувеличава. Какво пък толкоз? Не е ли казано в Библията всичко? Не се ли събира тази Свята Книга на един малък рафт в библиотеката?
По-късно щях да разбера, че Свещеното Писание е основата, която Бог полага в сърцата на чедата Си. Но самата сграда и самият строеж зависи от нашата вяра в Бога, от нашето усърдие и молитвен живот, от нашето духовно постоянство и смирение. По-късно щях да разбера, че с Дух на Мъдрост и на Откровение Живите Води на Святото Божие Слово могат да бъдат за едни – капка, за други – извор, за трети – река, а за четвърти – море. И докато едни щяха да свикнат с капката, други щяха да пият от извора, трети – да се къпят в реката, а четвърти – да се потопят в морето. Ти сам прецени в коя от Божиите пълноти искаш да пребъдваш. Защото капката може да се изпари и изворът да пресъхне. Но реката и морето няма да се изпарят или пресъхнат. Реката и морето ще те направят да се наслаждаваш на онази Божия пълнота и онова благоволение, с които стават явни прекрасните библейски стихове. Ето стиховете за реката:
“Бог е нам прибежище и сила, винаги изпитана помощ в напасти, затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, и планините се преместили всред моретата, ако и да бучат и се вълнуват водите им, и планините да се тресат от надигането им. (Села) Има една река, чиито води веселят Божия град, Святото място, гдето обитава Всевишният. Бог е всред него; той няма да се поклати. Бог ще му помогне и то при зазоряване…” (Псалом 46:1-5) 
Вземеш ли стиховете за тази Божия Река, то непременно ти самият ще плуваш в нея. Тя ще стане твоя Река, Река на твоето сърце. Защото тази Река не е друга, но Реката на Живота всред Божия Рай. И нима можеш да забравиш, че Спасителят ти се обеща в Евангелието в Същия Дух на пълнота и благоволение:
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат…” (Йоан 7:38-39) 
Как мислиш тогава? Каква е съдбата на една река? Или каква е съдбата на всичките реки? Какво би станало, ако дойде ден, когато всичките реки, които Святият Дух е направил да текат в сърцата на християните, се излеят на едно място, за да образуват съвършената пълнота?
Виж стиховете от “Еклесиаст”, за да разбереш отговора:
“Всичките реки се вливат в морето. И пак морето не се напълня; на мястото, гдето отиват реките, там те непрестанно отиват…” (Еклесиаст 1:7) 
Всичките реки се вливат в морето. Така говори този стих. Ето защо и реките от Жива Вода, които Спасителят Христос е положил в сърцето ти, също ще се влеят в едно море, което е пророчески изявено от Бога към Неговата Църква. Воден именно от това Божие откровение, аз последвах Гласа на Святия Дух, а Господ Исус отново дойде към сърцето ми, за да ми даде дълбоките тайни за това море, в което се вливат реките на Божията Благодат. Тогава сърцето ми вкуси тайни, никога невкусвани. Видя Светлина, никога невиждана. Запя Песен, никога незапявана. И аз преживях онова Божие докосване и изпълване, с които се роди тази книга – докосването и изпълването от Духа и Силата на Моисей, с които Всемогъщият Отец ще призове при Себе Си всичките реки от жива вода, за да ги превърне в море на Божията Святост и Любов.
Моля те в Името на Исус Христос – приеми Духа на тази книга! Защото чрез нея Бог ще те извика при Себе Си, за да влееш всичките Живи Води на сърцето си в Неговото Величие и Могъщество. Моля те в Името на Исус Христос – приеми Пророческия Дух на Отца! Защото Този е Духът, с Който започва и приключва всичко! Този е Духът на Съвършената изява на Отца, с Който Сам Бог ревниво върши писаното:
“Наистина Господ Йеова няма да направи нищо без да открие Своето намерение на слугите Си пророците…” (Амос 3:7) 
Амин и Амин!

Leave a Reply