ЗА СТЪПКАНИТЕ БИСЕРИ И ПОХУЛЕНАТА СВЯТОСТ – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО СЪС СТЪПКАНИТЕ БИСЕРИ И ПОХУЛЕНАТА СВЯТОСТ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Дълги години духът ми стоя в пролома за Спасението на Божия Верен остатък. Някъде след Кръга на Виното аз бях въздигнат от моя Господ, за да стана не само глашатай на думите Му и Тръба за Избраните Му, но и ходатай, готов да вкусва смърт с Божията Благодат заради изкуплението на дори една човешка душа. По тази причина трябваше да приема и заживея с едно жестоко противоречие в сърцето ми, а именно – че колкото ще бъда Небесно благословение за едни, толкова повече ще бъда мишена за други. И стана така, че само малцина ме приеха като Небесно благословение, докато за мнозина се превърнах не просто в препъни-камък, но в задължителна причина за охулване, оплюване, опозоряване, чародейство и най-отявлена религиозна омраза. Тези мои врагове, които нямаха дори едно основание против мен, непременно си намериха вдъхновители, които да им изнамерят не само причини, но и цели стратегии. Така, за много кратко време, Божият слуга се превърна във вълк, в еретик, в съблазнител, в проводник на гибелни ереси, в бунтар, в престъпник, в хулител на Божии помазаници, в овца без пастир, в шарлатанин, и в крайна сметка – в синоним на всичко гнусно, зловонно и отвратително, каквото би подобавало на един човек на греха, или син на погибелта. Ето така в мишената се забиха хиляди стрели и копия, а аз трябваше да приема от моя Господ Исус, че това е страшната цена, която се плаща от Божий слуга, когато същият се превръща в мъчителен трън за покварени съвести и червиви сърца. А в тази цена, братко мой, има нещо, което винаги съм спестявал като изповед пред верните си приятели. И то е, че със Злото никога не можеш да свикнеш, нито да се правиш, че не те засяга или си претръпнал за него.
Нищо подобно! Злото винаги боли!
И след една страшна болка винаги идва друга, по-страшна от нея! Ако Злото не болеше, то тогава никой слуга не би разбрал залогът на стоенето и пребъдването пред Господаря си! Ако притеснителят дори за миг би ме оставил в покой, то значи, че съм престанал да го дразня или да разрушавам делата му. Смъртта трябва да е толкова истинска, колкото благословен е Животът от думите на Исус за онези, които Го приемат. И понеже Животът стана не просто изобилен, но преизобилен, то и затова Кръстът Господен стана постоянен за духа, душата и тялото ми.
В този миг, когато ти пиша тези редове, една най-страшна умора е натиснала като скала сърцето ми, а ръцете ми вече треперят да държат Знамето Йеова-Нисий. Понеже Примерът Господен тежи многократно повече от Словото. И всичкото възможно ожесточение на църковните лидери и институции против делото ми не се дължи толкова на писаното, колкото на доказаното в Дух и Истина. Именно там е най-страшният дразнител, който те не могат да преглътнат, понеже Примерът Христос всякога ги изобличава като престъпници. Ако да биха казали на Исус:
“Господи наш! Ние търгуваме в Твоето Име, но го правим, понеже живеем в света, а в него всичко се купува и продава! Не е възможно да разпространяваме Словото Ти без пари, защото е редно да заплатим много консумативи и труд на хора…”
… то тогава Сам Господ ще ги изобличи със свидетелството на слугата Си и ще им каже:
“Не Ме лъжете, престъпници, защото познавам скришното на сърцата ви! Вие не правите нищо в Мое Име, но единствено в името на онзи Легион, който ви облада с бесовете си! Понеже слугата Ми също живее в света, в който всичко се купува и продава. Но той никога не купи Моето, нито го продаде! И ако да бяхте поискали Сила от Мен, за да бъдете безукорни и без обвинител пред Лицето Ми, то нямаше ли и вас да благословя с Духа на Моята Свята саможертва, както благослових пророка Си? Но ако не искате да се пожертвате за Мен, Отца Ми и Святия Дух, то за кого е била цялата ви проклета търговия? С пари ли купихте Святия Дух, за да Го продавате? Кой ви научи да осребрявате Кръвта Ми, и да слагате ценоразписи на Отеческата Благодат? Не ще ли да рече Отец “Баща на чедата Си”? А кой посред вас е оня зъл баща, който ще поиска пари от децата си, за да им даде трапезата с насъщен хляб? И ако вие, които сте зли, останахте благи към собствените си деца, как никак не проявихте Божията Благост към Божиите деца? Как протягахте сребролюбиви ръце към портмонетата им, а не Святи ръце, за да ги положите на главите им?
Колко години Благият Мой Отец е гледал от Небето как сиромаси угояват свине, и безумни благославят измамниците си? И ако Моят Пример в един жертвен юнец ви боде като мъчителен трън, то защо не пуснахте тръна до най-скришното в сърцата си, та да изтече отсред вас отровата на старовременната змия и се съживят капките на Кръвта Ми? Защо на мъчителния трън от един Божий пророк отговорихте с трънен венец върху главата му?
Не затова ли, понеже демоните на Легион със зъби и нокти пазят обиталищата си? Не затова ли, понеже библиотеките ви са пълни с идоложертвено, закупено от сергиите на великата блудница, а в чекмеджетата на офисите ви лъщят договори с комисиони за нови покупко-продажби на Вавилонска измет?
Вие наистина сте проклети, понеже в измамата си не сте разбрали, че отдавна сте стъпкали Портите на Правдата в сърцата си, и сте похулили Святия Висон за Сватбената Вечеря на Агнето. Сам дяволът е скочил над сърцата ви. И като е надделял, направил ви е съвсем да забравите Святите Ми думи:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14)
А как вие ще изперете Едомска смола, която не се изпира, нито се изличава? Как ще дойдете до Дървото на Живота, когато всичките ви корени са в търговиите на дявола? Как ще влезете през Портите на Града, през Святата бисерна Светлина на Правдата, когато портите на ада ви владеят чрез тлъстите ви банкови сметки?
С какви очи ще погледнете Благодатния, сиреч, Даващият Блага, вие – търговци и сребролюбци? Нямаше ли поне един мъдър сред вас, който да ви каже, че Аз дадох пълномощия на Легион да ви владее и разруши? Нямаше ли поне един ангел Господен, който да озари тъмнината ви, за да видите как сред варосаните ви гробници отдавна са стъпкани дванадесетте бисера на Небесния Ерусалим? Кой е оня безумец, който би стъпкал Портата, която е личният му вход към Вечния Живот и белегът за запечатване от Святия Дух? Кой е оня нечестив, който хулейки пратеник на Небето, никак не разбира, че така хули и Онзи, Който го е изпратил? Кой е оня наивник, който си вярва, че ще се намери на Сватбата, когато дрехата му е изядена от молци и покрита от червеи?
Но ето, казвам ви, това е трагедията ви от духовния сблъсък със Словото, дадено на пророка Ми! И ето тези са белезите на опустошението ви:
Останахте търговци дори след всичките Ми призиви за Благодат! Останахте непокаяни дори след всичките Ми призиви за Покаяние! Останахте горди дори след всичките Ми призиви за Смирение! Останахте осквернени дори след всичките Ми призиви за Благочестие! Останахте кучета и свине дори и след последния Ми радикален призив за Святост!
Затова Аз непременно ще изведа оцелялото отсред властта ви, и Сам ще го паса и закрилям, а вашите сърца ще оставя под властта на Легион, чиито пълномощия са твърде могъщи, за да ви изтърве от мрежите си, или да ви отпусне от веригите си!”
Скъпи ми братко!
Огненият Глас на Исус още кънти в духа ми, и сърцето ми примира пред Свещения Му Гняв. Защото за днешните кучета и свине на Легион не остана нищо Свято, нищо достойно, нищо божествено! Святи, достойни и божествени за тях са само финикийските знаци, които им осигуряват просперитет и земно благоденствие!
Да застанеш пред такива и да искаш да ги обърнеш към Примера и Светлината на Исус е най-голямото безумие, което би тръгнал да правиш!
Запомни това! Най-голямото безумие! Понеже именно така би дал Свято нещо на кучетата, и би хвърлил бисерите си пред свинете.
Искам преди самото видение със стъпканите бисери и похулената Святост, да ти дам напиращото Слово на Святия Дух в сърцето ми, с което да проумееш как се случва духовното падение на неутвърдените в Христовата Вяра. Като начало ще ти напомня най-важните Господни думи, които са същинският ключ в разбирането. Ето тези думи:
“Който приема вас, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил…” (Матея 10:40) 
Когато приемаш един Божий слуга, ти го приемаш като проекция на Отца и Сина. Тъй щото Образът в слугата свидетелства на Образа на Сина, а Образът на Сина изхожда от Образа на Отца. Самият акт на приемането е като ефекта на мълния, която тръгва от приетия пратеник, за да свидетелства за приемането на Този, Който го е пратил. Това се случва винаги и всякога, когато Бог праща някъде слугите Си. Те са възможно най-сериозният тест за духовно разпознаване и зрялост. Нещо повече, Синът и пратеникът стоят в един и същи Образ, който се наслагва в Духа на Преклонението и Послушанието пред Отца.
“Който приема вас, Мене приема…” – понеже слугата се е преклонил на Исус и Го е послушал.
“…и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил…” – понеже Исус се прекланя на Отец и всякога Го слуша.
Тази е неразривната връзка между Отец, Сина и пратеника, която става възможна единствено чрез Святия Дух, понеже Духът изхожда от Отца и Сина и свидетелства за Тях.
А сега, братко мой, искам да внимаваш! Защото най-благословеният вариант на случване е Божият пратеник да бъде приет, а Святият Дух да потвърди това на Отца и Сина. Но има и други, злощастни варианти на случване, когато пратеникът е поруган и отхвърлен от всякакви съображения. Като започнеш от крепости на заблуда в сърцето на приемателя и стигнеш до неумряла плътска воля. И точно тогава се случва един ужасен, но твърде истински сценарий. Понеже онзи приемател, при когото се е явил пратеникът на Отца и Сина, с омраза му казва:
“Махай се от дома ми! Ти си пратеник на дявола!”
И тогава, по силата на неразривната връзка между пратеника, Сина и Отца, думата “дявол” се превръща в хула към Святия Дух, в хула към Сина, и в хула към Отца.
Защо в хула към Святият Дух?
Ами защото Духът свидетелства, че пратеникът е слуга на Сина и на Отца, но свидетелството Му е обявено за лъжливо, а Духът на Истината не може да бъде обвиняван в лъжа! Това е лукс, за който се плаща в ада!
Защо хула към Сина?
Ами защото както бива наречен слугата, така бива наречен и Онзи, Който го е пратил!
Защо хула към Отца?
Ами защото не можеш да похулиш Сина, без това да похули Отца!
Какво се случва по-нататък в този злощастен сценарий?
Случва се това, че хулителят бива предаден на религиозната власт на дявола, където се случва още по-жесток от първия сценарий. Затова те моля да запомниш от казаното дотук най-важното в едно твърде съдбоносно изречение:
Ако наречеш Бога “дявол”, то тогава си поканил в сърцето си дявола за “бог”!
Няма златна среда, братко мой! Няма неутрална територия, в която едновременно да игнорираш или да приемаш както дявола, така и Бога!
“Ами езичниците, брат Стефане? Те не са ли в златната среда? Не са ли в неутралната територия?”
Не, приятелю мой! Такава истина няма! Понеже за всички нас Апостол Йоан написа думи, касаещи именно езичниците, които принципно наричаме “невярващи”. Ето тези думи:
“Ако приемаме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-важно; защото това, което Бог заявява, е туй, че Той е свидетелствал за Сина Си. Който вярва в Божия Син, има това свидетелство в себе си; който не вярва Бога, направил Го е лъжец, защото не е повярвал свидетелството, което Бог е свидетелствал за Сина Си…” (1 Йоаново 5:9-10]
Знай тогава, че с живота си в неверие, езичниците образно вдигат ръка и сочат към Небето, като казват на Бог Отец:
“Ти Си лъжец! Не Си пращал никакъв Христос на земята! Та Ти дори не съществуваш!”
Но аз нека отново те върна на основното, за което говоря, а именно – че след първия злощастен сценарий идва втори, многократно по-жесток от първия. Защото дяволът не чака покана, нито се колебае, когато Божият Гняв му предаде някой хулител за тотална поквара. Точно тогава в живота на хулителя идват кучетата на Мамон или свинете на Легион. И техните духове на заблуда, безкрайно амбицирани против сърцето на хулителя, му създават такъв лъжлив комфорт и усещане за правдивост, щото последният отваря вратата на дома си, и казва на измамниците:
“Влезте в дома ми, Божии пратеници! Искам да купя свидетелствата ви! Искам да направя щедри дарения за служенията ви!”
Запомни, братко мой, че няма по-голямо духовно падение и по-страшен сигнал за настъпление на мерзостта, от този:
Пратениците на дявола да бъдат наричани “Божии”!
Така не само, че Сатана бива наречен “Бог”, но още по-лошото – че на Святият Отец на небесата се приписват дела, каквито Той не върши, и качества, каквито не притежава. И точно тогава се случва непоправимото…
Дрехата на Христовата Святост вече е похулена, а бисерите на Правдата Му са стъпкани!
Защо се похулва Дрехата на Святостта?
Именно защото е безумие да приписваш на Бога дела, каквито Той не върши, нито ги вършат пратениците Му!
Защото с какъв дух в сърцето си би нарекъл търговците “Божии пратеници”, след като така наричаш “търговец” и Самия Отец, Чието Име си употребил скверно и богохулно? С какъв дух в сърцето си би извикал “Амин” на делата на свине и кучета, след като с това аминосване директно приписваш тези дела и на Бога? Ще стане ли дяволът нещо повече от дявол, ако го наричаш с Името на Бога? И ще изгуби ли Отец Святостта Си, ако Му приписваш дела, от които Сърцето Му се гнуси, и Гневът Му се разпалва? Не, братко мой! Не! Не! И пак не!
Нито дяволът ще стане нещо повече от дявол! Нито Отец ще претърпи изменение или сянка от промяна! Но ще се случи това, че след като си нарушил Святата заповед на Исус и си дал онова, което е Свято на кучетата, то непременно те са разкъсали Дрехата, която ти е била дадена за Вечния Живот!
А защо се тъпчат бисерите на Правдата?
Именно защото си припознал кучетата и свинете като Божии помазаници, сиреч, като приносители на цялата Пълнота на Христовата божественост! А къде е Пълнотата на Христос? Не е ли тя всеки бисер върху всяка от Портите на Небесния Ерусалим?
Не е ли в Смирението на Рувим и в Послушанието на Симеон?
Какво Смирение и Послушание да виждаш в гордото куче, което харесва бълвоча си, или в тщеславната свиня, която точи лигите си по светски конференции? Ще се смири ли кучето да седне на последния стол в залата, та да има почит, когато Христос го извика на амвона? И ще послуша ли световно известната свиня Божия призив да потърси за нощувка дома на най-достойния? Или ще избере хотела с най-много звезди, който напълно да пасва на блясъка й?
Не е ли Христовата Пълнота в Съгласието на Левий и в Славословието на Юда?
Какво Съгласие с Бога и Славословие към Духа Му да виждаш в куче, съгласно да славослови Мамон и да продаде Христос за тридесет сребърника, или в свиня, съгласна да си сложи името под стока от сергиите на Вавилон за евтината си слава в църквите на лъжепророка?
Не е ли Христовата Пълнота в Наградата на Исахар и в Живеенето на Завулон?
Каква Награда от Бога или какво Живеене за Бога да виждаш в куче, което бърза да получи наградите си в този живот, за да живее охолно, а никак не мисли за Вечната Награда, която е Христос? Каква Награда от Бога или какво Живеене за Бога да виждаш в супер-рекламирана свиня, върху чието име е лепнато като краста хвалбата, че е “най-продаваният автор в историята на християнството”, когато наградите си тя измерва в частен самолет, луксозен имот, и свински лиги с такса от десетки хиляди долари на проповед?
Не е ли Христовата Пълнота в Благочестието на Йосиф и в Прощението на Манасий?
Какво Благочестие или Прощение да има в куче, което многократно е лизало бедрата на Петефриевата жена, и не приема изобличение за бълвоча си, нито се отказва от поклона си пред дявола в пустинята? Какво Благочестие или Прощение да има в свиня, която плаща на цяла рота от телохранители, за да пазят скъпоценната й лой, а е готова да стъпче всеки, който би й поискал сметка за прахосничествата и пиршествата, които си е направила с църковни пари?
Не е ли Христовата Пълнота в Ревността на Вениамин и в голямата Борба на Нефталим?
Каква Ревност и Борба да има в кучето, за което църковните сергии са станали най-естествен декор на Божието Царство, а то е готово да разлае цялата си енория, ако отнякъде се появи боголюбец с бич от върви, за да разгони извратената пасмина на дявола? Каква Ревност и Борба да притежава свинята, за която единствената ревност са повече тиражи на книгите й, и повече цифри в банковата й сметка, а единствената й борба е да се съревновава за най-тлъста сред тлъстите свине и най-угоена сред угоените?
Не е ли Христовата Пълнота в Щастието на Гад и в Радостта на Асир?
Каква Небесна Радост и Щастие да притежава едно куче, тръгнало уж по стъпките на Христос с живот в бедна квартира, когато след тотално отстъпление към бълвоча си намира радост и щастие в просторен апартамент, закупен с яко доене и многократно остригване на овцете? Каква Небесна Радост и Щастие да притежава една свиня, затънала в разкоша на покоите си, и в гнусотата на лигите си, когато е забравила как първите последователи на Христос намираха Радостта и Щастието да претърпят поругание за Името Му и кръстни мъки за Делото Му?
Прочети пак писаното дотук в тази глава!
Отново и отново! Отново и отново! Отново и отново!
Докато напълно проумееш, че на кучетата и свинете е дадено да разкъсват Дрехата на Святостта, и да тъпчат бисерите на Царството. Но едновременно с това осъзнай, че те са силни само сред човеците, които ги изповядват като Божии пратеници или като Божии наместници. Мигът на освобождението ни от религиозната власт на дявола става тогава, когато наречем нещата с истинските им имена и постъпим според очакването на Господ Исус Христос.
Затова със сълзи на очи те умолявам! Изхвърли от дома си всичко, за което някога си плащал с пари на църковни търговци, понеже докато то стои на етажерката ти, Легион ще има претенции към духа и сърцето ти!
Кажи на кучето, че е куче, и напусни мястото на мерзостта му, каквото и гонение да ти струва това! И никога не се съблазнявай от бълвоча, който кучето демонстрира, като мами вярващите, че е благословено от Бога! Понеже истинските Божии пратеници не търсят благословение, но служат за благословение!
Кажи на свинята, че е свиня, и напусни мястото на мерзостта й, каквото и гонение да ти струва това! И никога не извъртай глава дори да погледнеш към църковните сергии, които упорито и постоянно ти предлагат лигите й! Понеже именно свинската лига е обвързването с духа на лъжепророка!
Не почитай с присъствието си свърталища на кучета и свине, ако ще да ги рекламират не като “национални” или “световни”, а като “вселенски конференции”! Това няма да ги направи нито угодни на Бога, нито потвърдени от Духа Му, понеже Святият Дух не свидетелства на събрания, наричани с духа на света, който лежи в лукавия!
И най-сетне: Закрепи се в Святата Вяра на Исус, като мислиш и уповаваш на онова, което е далече по-горе – Портите на Небесния Ерусалим, над които нямат власт нито кучета, нито свине, нито което и да е от поколенията на нечестивия!
И след всичко казано дотук, нека отново се въздигна при моя Господ и Бог, понеже аз все така оставах при Него в Духа на видението от Портите на Небесния Ерусалим. И ето, че Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Верни приятелю на Сърцето Ми! В тази страшна война, която ти обяви от Хълма Мория против всичките свине и кучета, има само един предизвестен победител! И точно сега нека духът на лъжепророка да си спомни онзи стар Римски девиз, който непременно му подхожда:
“Vae victis! – Горко на победените!”
Горко ти, Легионе, защото силата ти ще се стопи вътре в тебе! И кошмарът от ужаса, който те очаква в огненото езеро, ще те преследва до пълното му сбъдване!
Горко на свинете ти, които ти превърна в големци на земята, понеже станаха твоите търговци! Понеже Мечът Ми сега е излъскан не до блясък, но до мълния!
Горко на кучетата, за които свинете ти станаха сърдечен пример на подражание и следване! Адът вече простира пламъците си и ги иска! И проклятията върху тях напират да се сбъднат, ако и да са били удържани от ръката Ми, понеже им дадох време да се покаят!
Това беше времето, в което държах слугата Си в пролома, та дано биха се жегнали съвести или разплакали очи от твърде страшното злострадание, на което го предадох! А това непременно измами безумните, и закорави гордите, понеже бяха лъгани от бащите си, че Вярата Авраамова служи за земно благословение, а никак не видяха, че съвършеният й смисъл е Небесната саможертва на Хълма Мория! Така те похулиха Святия Дух на саможертвата и Го размениха за духа на печалбата, далаверата, келепира и користолюбието! И за тях един слуга Господен, приел бедността си и посветил живота си на даване, беше достоен за презрение и сърдечно отвращение!
Вижте сега сетнината си, свине на Легион, и кучета на Мамон! Вижте сетнината им и вие, излъгани безумци, които сложихте ореол на сатанинската търговия, правейки я равна на самата Божия Святост! Цялото Божие Царство се гнуси от вас, и всичките Небесни Светии – от Авел до Йоан Кръстителя, и от Петър и Павел до въздигнатите Светии в последните дни – всички те ви окайват като поколение, изгубено в тресавищата на лъжепророка, и в тинята на неговите съблазнители!
Но твърде вярно е записал Апостолът Ми Петър:
“…днешните небе и земя са натрупани за огън, пазени до деня на страшния съд и погибелта на нечестивите човеци…” (2 Петрово 3:7)
Виж натрупването си за огъня, роде на Легион!
Роде на умноженото беззаконие, който хулеше Отца, Сина и Святия Дух, понеже не понасяше свидетелите им!
Вижте погибелта си, нечестиви кучета и свине!
Защото в съгласието си с Легион вие вързахте сърцата си така, както никой друг не би успял да ви върже! За вас беше по-добре да не бяхте Ме познали като Път на Правдата, отколкото след като Ме познахте и четохте Завета Ми с устата си, да се отвърнете от предадената ви Свята заповед!”
След последните Си думи, пълен с огнени пламъци в очите Си, Господ простря двуострия Меч от устата Си, тъй щото мълнията от Меча Му блесна от Небето до земята. И в самата мълния се намериха думите на Исус, които гласяха:
“Святи Мой Душе! Укрепи с Портите на Правдата сърцата на Моите Избрани, и загърни с Дрехата Ми душите на всичките Ми Верни, които докрай се опазиха да вършат дела, чисти като Моите, и никога не хвърлиха Моето Свято на кучетата, нито бисерите Ни сред свинете!”
В отговор на Господната мълния Духът премина с една последна вълна през цялата земя, тъй щото Божиите Избрани заблестяха като звезди сред мрака на нечестието. Но колкото и да се опитваше, мракът не можеше да ги пребори, нито да ги погълне, понеже при всяко приближаване на злите духове, звездите лумваха и огънят им държеше ордите на запустителя на почетно разстояние. И когато Духът привърши вълната Си, нова мълния излезе от двуострия Меч на Господните устни. И в самата мълния се намериха други думи на Исус, които гласяха:
“Святи Душе! Въздигни се далече по-горе от онези човешки събрания, от които не дочаках нито Покаяние, нито Смирение, нито Ревност, нито Благочестие, нито Щедрост, нито Боголюбие, но такива пропиляха Божието Благовремие и Божието дълготърпение в развалени дела, суетни видения и фалшиви пророчества!
Нека сърцата им се наситят на жетвата, която са посяли в нечестие, когато са въздигали кучета на църковните амвони и свине на религиозните престоли!
Нека всяко “Амин” и “Алелуя”, казани на кучетата бъдат молци, които пояждат дрехите им!
Нека всяко “Амин” и “Алелуя”, казани на свинете, да бъдат чукове, които строшават бисерите им!
Нека всичките им компромиси с умноженото беззаконие бъдат мрежи, които да ги завлекат при царя на ужасите! Защото свинете, кучетата и поклонниците им са тези, които похулиха Святата Троица, като разкъсаха Дрехата Ми и стъпкаха Правдата Ми!”
Докато още прочитах думите на Гнева Господен, Духът се въздигна отсред човешките събрания, а върху душите и сърцата на нечестивите се плъзна многомилиардна армия от демони, които като високи морски вълни ги погълнаха в себе си. Това беше едно най-страшно Червено море, чиито води от нечестие Отец беше задържал със Силата на Святия Си Дух, въпреки тоталните беззакония на светско-религиозната власт. И там, сред водите, се въздигнаха свине с престоли, тържествено аплодирани от лай на прогизнали кучета и възгласи на давещи се поклонници.
Но най-страшното в цялото видение бе абсолютната липса на каквото и да било притеснение, стрес или тревога от водите на нечестието – било от свинете, действащи тотално над света, било от кучетата, действащи локално в нациите, било от милиардите им поклонници. И така разбрах от Святия Дух, че на света беше дошъл мигът за явлението на човека-Антихрист. А докато още гледах потресен, и сълзите се надигаха и пълнеха очите ми, Господ се приближи до мен и повдигна крайчеца на мантията Си, като избърсваше лицето ми. И тогава Той отново ми проговори, казвайки:
“Слуго Мой! Никога повече да не пролееш и една сълза за свине и кучета, защото те не са Мое поколение, нито са камъни, отсечени от Канарата, но изначално са били посочени за предмети на Божия Яростен Гняв. Тези са скитащите звезди, за които е запазена мрачна тъмнина довека. Тези са потоците на Едом, които непременно ще се превърнат в смола, а пръстта им в сяра! Тези са роптателите и оплаквачите, които заради печалба ласкаят човеците, а сами се отричат от Господаря и Кръвта Му! Тези са плевелите от нивата Акелдама, които обръщат Божията Благодат в похотливост! Тези са есенните дървета, безплодни, дваж умрели и изкоренени, тъй щото слуги до Корена Давидов няма никога да бъдат! Тези са свирепите морски вълни, които изпущат като пяна своите нечестиви дела – точно така, както свинете изпущат лигите от зурлите си!
Но ако искаш да плачеш за човеци – плачи за тези, които все още не Ме познават, а Аз искам да Ме познаят! Плачи изкупващо за неродените, в които Аз искам да се родя! Защото ще събера молитвите на могъщия Си ходатай в шепата Си и ще ги превърна на дъжд от Небесна роса, тъй щото всяка капка ще бъде един от бисерите Ми за новородените, и всеки лъч Светлина – пелена за младенците Ми!
Който е поискал да съхрани Святостта Ми – той всякога се е подвизавал да върши дела, чисти като Моите, понеже именно светлият висон е праведните дела на Светиите!
Който е поискал да съхрани Портите Ми, той е имал Вярата Ми, която е Ключът на Давид! Ключ, който отваря и никой не може да затвори, и затваря, и никой не може да отвори!
А в края на тази пророческа книга ще загърна Моите с всичката Си пламенна Ревност и Вярност! За да ги съхраня сред грохота на войната, и след сблъсъка на Небесния Ерусалим с четирите ветрища на дявола! И на врага и ненавистника Си сега заповядвам:
Събирай, Легионе, поколенията си!
Аз нямам нищо в тях и те нямат нищо в Мене!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply