ЗА СТЪПКАНИТЕ БИСЕРИ И ПОХУЛЕНАТА СВЯТОСТ – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО ОТ ПОРТИТЕ НА НЕБЕСНИЯ ЕРУСАЛИМ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако искам да благословя със съдба тази последна пророческа книга, която сега е разтворена пред сърцето ти, то непременно бих помолил Исус да я направи заредена с “неспокойство” в най-извисения смисъл на тази дума. Защото всички ние се нуждаем от разтърсване и от преобръщане на всичките ни представи за Небесното Царство. Понеже за земния човек няма по-измамна плоскост на разбирането от тази – да свали Царството от Небето на земята и да реши в сърцето си, че Господ е възхитен от калъпа му на мислене. За една чувствителна част от християнството определението “вярващи” напълно се покрива с определението “спасени”, дори с “призвани на Сватбената вечеря на Агнето” (Откровение 19:9). Достатъчно е да погледнеш влиянието на християнската религия, за да се надигне пред сърцето ти една огромна Триумфална Арка, поне стократно по-голяма от тази в Париж. И какво друго да гледаш тогава, освен милиардите поклонници, които са решили да напълнят Небето?
“Няма начин някъде да вървят мнозинства, а Исус да не е посред тях!” – шепне тщеславното духче в сърцето. “Няма никакъв вариант, при който Господ да пренебрегне или осуети Спасението на толкова многолюдна и славна църква!” – скърца червеят на религиозното самочувствие. И тогава уловеното в примката сърце наистина започва да вярва, че Небето е за всички и всички са за Небето. Или че Сватбата е за всички, и всички са за Сватбата. Нещо повече – сграбчил гумата на религиозната поквара, духът на лъжепророка започва да трие цели Свещени пасажи от Новия Завет, та дано измамените час по-скоро да ги забравят и никога повече да не дръзнат да ги прочетат, нито да изповядат, че са изговорени от Божия Син Исус Христос. Аз обаче няма да спестя думите на моя Господ, даже с риск онази гигантска Триумфална Арка пред християнската религия да се смали до процепа на иглено ухо. Защото Истинният и Свят Спасител, Който изкупи душите ни с капките на Собствената Си Кръв, заяви в Евангелието онези Свои думи, които имат съдбата да не преминат, ако и да преминат Небето и земята. И в тях Той ни предупреди:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Ето, че просветеното от Духа сърце започва сериозно да се замисля. Имало значи една “широка порта”, през която мнозината отивали в погибел, и един “пространен път”, по който вървели пътниците към пъкъла и огненото езеро… Имало също една “тясна порта” и един “стеснен път”, които водели към Вечния Живот, но само “малцина са онези, които ги намират”. “Ама как малцина?” – беснеят заблудителните духове на Легион и атакуват човешкото сърце с “неразбиваеми” внушения:
“Два милиарда християни така лесно ли могат да се затрият? Две хиляди години утъпкан път и религиозна традиция кой ще дръзне да зачерква?
Този стих на Исус не се отнася за Спасението, а за неспасението!
Той касае не вярващите, а езичниците на света и друговерците!”
Ето на този прочит залага духът на лъжепророка, и с тези внушения изпраща търговците си по лицето на цялата земя. Понеже иначе би изгубил жетва, каквато не е имало от създанието на света.
А на кой прочит ще заложиш ти, братко мой?
Защото ако Исус говореше за света, а не за Спасението, то Той да не би употребил думи като “път” и “порта”. Понеже светът не е нито път, нито е порта. Светът е една дълбока яма според точните думи на псалома:
“Народите затънаха в ямата, която сами направиха…” (Псалом 9:15) 
Но където има “път” там има и изход. И където има “порта” – там има и достъп до дом. И ако Сам Исус нарече Себе Си “Пътят, Истината и Животът”, то кой тогава ще е “пространния път”? Няма ли това да е друг дух, който успешно лъже и заблуждава човеците, като представя себе си за Господ и Спасител? И ако Сам Исус определи Себе Си като “Порта”, в божествената Си изповед:
“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира…” (Йоан 10:7-9) 
…то за кого тогава остава определението, че е “широката порта, през която мнозина отиват в погибел”? Няма ли това да е духът на лъжепророка, за когото в Откровението е записано, че чрез неговите търговци “бяха измамени всичките народи”? (Откровение 18:23)
А сега, братко мой, мислено събери всичките народи на света и се опитай да ги прекараш през стеснения път и тясната порта, които са Христос. Мислено виж как не сто, хиляда или десет хиляди, но два милиарда християни превръщат в Дух на Свята саможертва Апостолския стих от “Галатяни 2:20”. Мислено си представи как два милиарда християни категорично се отричат от себе си и вдигат кръста си, а от сърцата им излизат могъщи Божии лъчи на Благодат и Освещение, на Благост и Милост, на състрадание и съчувствие, на смирение и кротост, на искреност и братолюбие, на щедрост и благочестие, на мъдрост и боголюбие…
Няма ли в твоята мислена представа Божието Царство вече да е възцарено на земята? Какво би означавал фактът, че два милиарда Светии ще светят като Слънцето в силата си, а мракът ще се опитва да демонстрира непобедимост пред тях? Не обеща ли Бог Отец чрез пророк Исайя, че Неговите праведни люде ще бъдат като лъвове в силата си, които сграбчват лова си и няма кой да им попречи?
Ами ако тези Небесни праведници бяха два милиарда? Нямаше ли тогава да има тотална неравнопоставеност между силите на Светлината и мрака, за да съществува какъвто и да било сблъсък? Аз няма повече да те водя в такава плоскост на разсъжденията, понеже сам разбираш, че тя е демонстрация на безумие и не отговаря на библейската Истина. А ако я допуснах, то го направих, за да разбереш колко нелепо е религиозното самочувствие, внушавано от духа на лъжепророка. Понеже нашият Господ не ни е казал, че в последните дни ще се умножи и преумножи Святостта Му, но че ще се умножи беззаконието, поради което любовта на мнозинството ще охладнее. А Той стигна дори до там, че да направи думите Си твърде страшни, заявявайки:
“И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят. Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето предсказах ви…” (Матея 24:22-25)
Виждаш ли, мили мой приятелю, че лъжехристи и лъжепророци ще покажат големи знамения и чудеса, за да заблудят, ако е възможно, и Избраните? Как мислиш? Защо Исус е вмъкнал в предупреждението Си думите “ако е възможно”? Не затова ли, понеже Сам Той е силен да ни екипира с твърдост, за да не се поклатим? И ако прицелът на лъжехристите и лъжепророците е наистина да съблазнят Избраните, то в Духа на Христовите думи кои са тези слуги на дявола? Или как Господ ни е екипирал, за да се опазим от тях?
Не мисли, че ти задавам въпроси, на които имам изчерпателен отговор. Понеже те бяха на устните ми, когато паднах на колене, за да призова моя Господ. А когато Той се сниши над мен, за да ми говори, първите Му думи към духа ми бяха като отваряне на врата от ослепителна Светлина. И ето Словото, с което Исус ме въведе във всичките видения на тази книга:
“Слуго Мой! Страшен мрак и тъмнина се изсипаха като отрова против сърцето ти. И с тях дяволът искаше душата ти да отпадне, а мислите ти да се помрачат до пълно отчаяние. Но сега ти казвам, че истински ужасното отчаяние тресе не теб, а старовременната змия. Защото тя не би могла да реализира нито един от плановете си за тотална религиозна заблуда, ако не разчита на духа на лъжепророка, който е Легион. И понеже Аз зная, че по Волята на Отец Ми ще те повярват само Избраните, то с пророческите видения против Легион те вече са екипирани така, че да не се поклатят нито от лъжехристи, нито от лъжепророци. Но ти сега Ми кажи:
Каква е разликата между лъжехристите и лъжепророците?
Понеже първо винаги се появяват лъжехристите, а чак след тях идват лъжепророците…”
Въпросът на Исус беше твърде дълбок, за да Му отговоря в първия момент. И когато се умълчах в размисъл над думите Му, Той реши да се смили над ума ми, като ми зададе друг въпрос:
“Ако Аз ви оставих Святата Си заповед да полагате живота си за приятелите си, и така да изявявате Любовта на Отца и Сина в Святия Дух, то кои биха били лъжехристи и лъжепророци? Няма ли това да са нечестивите и извратени човеци, които са се отвърнали от Святата Ми заповед?”
“Да, Господи мой! Така е! И с това отвръщане те биха съблазнили всички, които нямат непоколебим дух за Тебе!”
“А как ви разкри Апостолът Ми Петър лъжехристите и лъжепророците, имайки в духа си именно Моята Свята заповед?”
Вратата в думите на Исус заблестя твърде ослепително, за да не я забележа. И аз, като прекрачих в Духа на откровението Му, развълнувано Му отговорих, казвайки:
“О, Исусе! Апостолът Ти предупреди всички ни в своето второ послание, където записа думите си, завършвайки ги с една истинска пословица. И думите му там гласяха:
“Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята…” (2 Петрово 2:20-22)
Докато цитирах Апостолските думи, погледът на Исус стана твърде остър. И Той отново ме попита, казвайки:
“Сега вече ти виждаш ли кои са лъжехристите, и кои са лъжепророците?”
“Да, Исусе! Лъжехристите са кучетата, а лъжепророците са свинете…”
Тук Гласът на моя Господ се изпълни с огън от божествена ревност. И Той вече ме питаше, казвайки:
“Да твърдят ли тогава Моите, че Господ ги е оставил на произвола на съдбата, или ги е лишил от Вярата Си и Твърдостта Си? Или точно сега всички да си спомните думите Ми:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матея 7:6)
Не бяха ли тези Мои думи заповед, не по-малко Свята от тази да положите живота си за приятелите си? И ако, несъмнено, Пътят на Правдата е бил похулен от кучета и свине, то ще се намери ли за такива място в Небесното Царство? Най-малкото – къде стоят кучетата в осъждението, и къде – свинете? Или какво различава кучето от свинята, та да разберете разликата между лъжехриста и лъжепророка?”
Думите на Исус заливаха духа ми, а аз, коленичил, прострях ръцете си и обгърнах нозете Му, като казвах:
“Ах, Господарю мой! Скъпоценен Спасителю на душата ми! Защо задаваш тези въпроси на слугата Си, след като само Ти можеш да им дадеш отговор?”
В отговор Исус погали главата ми, като ми казваше:
“Не ти задавам въпросите Си, за да те намеря като незнаещ или непросветен. Но в действителност те питам за кучетата и свинете, защото от тях беше разкъсвана душата ти, и от тях преживя всичкото си страшно угнетение и религиозна изолация. Кучетата покриха името ти с позора на бълвоча си. И свинете изквичаха всякакви хули и лъжи против делото ти. Но сега Аз ще направя нещо знаменателно за Моята Църква, понеже ще те вдигна до Портите на Небесния Ерусалим и ще дам на сърцето ти да види това, което в древността дадох да види и пророкът Ми Йоан. А на всичките Си Избрани сега ще кажа:
Отворете очите си и гледайте, за да се просветите от Истината! Разширете още повече сърцата си и вярвайте, за да се укрепите с бронения нагръдник на Моята Правда! Защото Аз няма да зачета за достоен и Свят нито един човек, който би нарушил Святата Ми заповед, та да дава Свято на кучетата или да хвърля бисерите Ми пред свинете. Такъв сам ще осъди себе си, и сам ще насочи против сърцето си гибелния тризъбец на змея, звяра и лъжепророка.
А ти, слуго Господен, сега Ме последвай във висините…”
След последните Си думи Господ ме хвана със силните Си ръце, като ме въздигна със Себе Си, тъй щото ние наистина се намерихме при Портите на Небесния Ерусалим. А там Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Небе и земя ще преминат, но Моите думи няма да преминат. Затова сега много внимавай в изговореното от устните Ми. И като гледаш на дванадесетте Порти на Правдата, за които ти дадох най-прекрасните видения от Сион, кажи Ми:
Как изглеждат пред очите ти Портите на Моя Град?”
Погледнах в Духа на видението към Портите на Божия Град, когато меката им бисерна Светлина изцяло завладя сърцето ми, като ме теглеше неудържимо към тях. И тогава, събрал сетния си дъх, успях да кажа на моя Господ:
“Исусе! Сърцето ми съзерцава дванадесет чудни бисера! Съзерцава ги с това благоговение и боголюбие, с които слугата Ти Йоан е записал в Откровението:
“И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта бе от един бисер…” (Откровение 21:21) 
Господ се усмихна на думите ми. А след това ме прегърна и съкровено ме попита:
“Бисери ли виждаш, Стефане? Наистина ли тези Небесни Порти са бисери?”
“О, Спасителю мой! Колкото е сигурно, че Ти сега Си реален и Свят пред сърцето ми, толкова е сигурно, че духът ми съзерцава бисери! И как да бих забравил или престанал да Ти благодаря, че преди повече от година Ти въведе слугата Си при тези Свои бисери чрез ключа на Давид?”
“Хайде тогава отново си спомни Святата Ми заповед към всичките Ми Избрани:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матея 7:6) 
А сега вече разбираш ли кое е Святото, което не бива да даваш на кучетата, и кои са бисерите, които не бива да хвърляш пред свинете?”
Погледнах на усмихнатия Исус, Чиято Слава заслепяваше очите ми, и тогава Собствената Му Дреха погълна вярата на всичкия ми дух. А през самата Му Дреха аз закопнях за всеки от Небесните Му бисери. Ето защо с твърде голямо вълнение Му проговорих, казвайки:
“Вече разбирам, Господи мой! Святото, което не бива да давам на кучетата, е Твоят светъл и чист висон, а бисерите, които не бива да хвърлям пред свинете, са Портите на Твоя Небесен Град…”
В този миг Спасителят се развълнува, а очите Му се изпълниха със сълзи. И тогава Той отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Свят Дух е изпълнил устните ти, и изговореното от теб, не е от плът и кръв. Но сега казвам чрез теб на Моите последователи, че те всички ще бъдат изпитани във всеки ред и дума на Святата Ми заповед. Няма да бъде пощаден никой от Моите, ако такъв наистина иска да плати цената за Небесния Ерусалим. Всички до един ще трябва в мисли, думи и дела да защитите привилегията си на Избрани. Понеже Аз сега ще ти дам и друго видение, което се простира навън от Портите, сиреч, във външната тъмнина. А ти, като гледаш, виж онези, които твоят Отец не допусна дори да пристъпят до Портите на Сион…”
С вълнение погледнах натам, накъдето сочеше Господния показалец, когато видях твърде покъртителна гледка. Там, във външната тъмнина, аз виждах вързани цели концентрични кръгове от поколения на проклетията, като най-външният кръг започваше с кучета в духа на Мамон, а следващите кръгове продължаваха с чародеи и блудници в духа на Езавел, с убийци и насилници в духа на Корей, с идолопоклонници в духа на Моав, и така до най-вътрешния, но и най-властен кръг от свине в духа на Легион. И докато гледах, Исус отново започна да ми говори, като казваше:
“Забележи кое е първото поколение от нечестиви, сиреч най-близките до Портите, и кое е последното поколение от нечестиви, сиреч, най-далечните…”
“О, Господи мой! Първите са кучетата в духа на Мамон, а последните са свинете в духа на Легион…”
“А с какви думи е описал тази гледка Моят пророк Йоан? Не е ли записал в края на Откровението думите:
“А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже…” (Откровение 22:15) 
Как мислиш, слуго Мой? Защо пророкът Ми Йоан е описал свинете с думите:
“…всеки, който обича лъжата и лъже…”
“О, Исусе! Йоан умишлено е записал думите си така. Понеже свинете са слугите на духа на лъжепророка. А причината да бъде скрито животинското им олицетворение е тази, че именно така човеците ще бъдат изпитани дали биха хвърляли бисерите си пред търговци, които не биха разпознали като свине. Понеже Ти Си ревнив Господ, Който изпитва вътрешности и сърца…”
Исус отново се усмихна на думите ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
“Ами нека тогава изпитам вътрешното на всеки, който Ме вярва, и сърцето на всеки, който Ме следва. Понеже със следващите Ми думи ще ви стане ясна разликата между лъжехристите и лъжепророците, които са кучетата и свинете във външната тъмнина. А ти сега помисли и Ми кажи:
Къде се връща псето според вярната пословица на Апостола Ми Петър?”
“Господи мой! То се връща на бълвоча си…”
“А на кой бълвоч се завръща псето, за да бъде наистина лъжехрист? Няма ли бълвочът да е именно избълваното от устата Ми, за което предупредих сребролюбивата Лаодикийска църква:
“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш…” (Откровение 3:15-18)
Виждате ли, люде Мои, бълвоча, на който се връщат кучетата, сиреч, същинските лъжехристи? Знайте тогава от устата Господни, че лъжехристи са всички човеци, които разменят блаженствата горе за благословенията долу. Те са гнусната лъжа в Тялото Христово, понеже стават препънка и съблазън на неутвърдените души, които не могат да разпознаят заблудителното учение на Мамон, учението за църковен просперитет, което ражда лъжехристи в духа на Юда. Кучешките свидетелства са молците, които прояждат Дрехата Ми, и хулят Святостта Ми. Затова никога повече не давайте това, което е Свято, на кучетата, понеже мястото на всички Мамонски поклонници е вън от Портите на Царството!
Но ти, слуго Мой, виж сега и най-далечните, които са свинете, сиреч, онези слуги на Легион, станали търговци и големци на земята. И според истинската пословица на Апостола Ми Петър, кажи Ми, те къде се връщат, когато се отвърнат от предадената на тях Свята заповед…”
“О, Исусе! Те се връщат в калта на тинята! Защото една окъпана свиня люби не Този, Който я е окъпал, но тинята, от която е била извадена…”
“А какво е тинята, слуго Мой? Не е ли място, където се потъва в дълбока кал? Не е ли място, което властно тегли и задържа?”
“О, Исусе! Тинята е място, където се смесват вода и пръст, тъй щото нито водата вече е вода, нито пръстта вече е пръст. Тинята е мястото, където лукаво се смесват земното и небесното, тъй щото нито земното е типично земно, нито небесното е истински небесно…”
След последните ми думи Гласът на Исус стана гневен от ревност. И Той с пламъци в устните Си вече ми казваше:
“Проумяват ли Моите чеда, че тинята на свинете е именно лъжлив пример, с който лъжепророците съблазняват неутвърдени в Моята Вяра? Защото що ще рече това, че проповядват за Небесен Бог, когато принуждават овцете да участват в земната им търговия? Не смесват ли така вода и пръст, за да си газят в любимата тиня? Що ще рече това, че уж надуват Небесен рог, когато същият този рог чрез търговия им става дяволски рог на изобилието? Не смесват ли така Небесното и земното, за да се превърнат в големци на света? Що ще рече това, че Отец ги призовава да бъдат жертвени юнци пред Святия Му Олтар, а те се отдават на угояване и разкошества, на пиршества и банкети, на екскурзии и земни удоволствия? Не смесват ли така Исус Христовото с Велиала, за да станат наистина най-угоените свине от създанието на света?
Кой от вас, люде Мои, би имал такъв апетит за тялото, че да простре ръцете си към тинята в едно блато, и да погълне дори една шепа кал през устата си? Няма ли да се задавите още от противната смрад на тинята, та да си помислите, че е възможно да ви послужи за храна? А как тогава свинете на Легион мамят днес хиляди по хиляди? Как ги съблазняват да участват в гнусотата на търговията им, и да наливат милиарди долари в бизнеса им с човешки души? Как ги помрачават по лъскави конференции и телевизионни шоу-програми, та отпосле съблазнените да се втурват като овце на заколение, за да купуват онова, което им се продава?
Да се чудят ли такива, че един ден Съдията ще им определи най-далечните места във външната тъмнина? Да запазят ли пищенето си за онзи Ден на въздаяние и пламенен Гняв, когато днес са толкова щастливи и екзалтирани? Каза ли им поне един от Вавилонските търговци, че цената да преминеш през една от Портите на Небесния Град е равна на разпятие и кръстна смърт? Предупреди ли ги поне една свиня от собствената си тиня, че цената за Вечния Живот не е преминаването през много сергии, но през много скърби? И колко още видения да давам на слугата Си Стефан? Или докога да го предавам на смърт в пролома за Живота на заблудени овце, когато последните непрестанно го кълнат и проклинат заради ужилените си съвести? Няма ли скоро да го извадя от тъмницата, а чашата с горко да приготвя за хулителите му? А какво ще се случи в окончателното следствие на умноженото беззаконие при такива нечестиви? И как тогава, вън от пръстните си тела, те ще се погледнат с червеи в сърцата, и с петна от страшна тиня по дрехите?
Ще намериш ли доводи и оправдания пред Пламенния Ми Гняв, роде на беззаконните, който толкова усърдно мразиш Примера Ми и храчиш по слугата Ми? Ще изнудите ли Святия Господ и Бог, вие, кучета на Мамон и свине на Легион, та да превърна Небесния Ерусалим в една голяма ферма за свинска тиня и кучешки фекалии? Ще се сдобиете ли с покани за Сватбата Ми, вие, лъжехристи, та дано бихте Ме съблазнили с богатите си домове, когато сте останали слепи да видите, че сте бълвоча от устата Ми? Ще съблазните ли Святите ангели на Отца и Сина, вие лъжепророци на Легион, та дано бихте заменили сергиите си на земята за престоли на Небето? Ще умилостивите ли Гнева Господен, вие, безпътни безверни стада, които блеете “Алелуя” и “Амин” на всичкото разпалено блудство на великата блудница?
Ето, Милост и Благост показвам днес на близките и далечните от Царството! И на близките до Портите категорично заповядвам:
Покайте се, че сте давали Свято на кучетата! И като се отречете от всяко общение с лъжехристите, побързайте да помажете с колурий очите си, и да избелите дрехите си с Покаяние!
И на далечните от Портите строго повелявам:
Покайте се, че сте хвърляли бисери пред свинете! Понеже изобщо не сте разбрали, че да хвърлиш бисер пред свиня, ще рече да размениш Портата Си в Небесния Ерусалим за лъжливия пример на един проклет търговец!
И на близките, и на далечните, и на всичките Си Избрани днес казвам думите, дадени на пророка Ми:
Последвайте Ме във видението, което ще ви разкрия с всички Святи думи, които ще дам на пророка Си! Защото в тях ще видите как свинете на Легион тъпчат бисерите на Небето, и как кучетата на Мамон разкъсват Святостта в сърцето!
За да се отвратите и погнусите от тях – веднъж и завинаги!
И отвърнати от пътя и портите на умноженото беззаконие – да намерите Пътя на Святостта и Портите на Правдата!
Аз, Вечният Съдия, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply