ПРИТЧА ЗА ВДОВИЦАТА С ЕДНАТА ЛЕПТА

Живеела в древните времена една вдовица, която всички човеци разпознавали като много набожна и благочестива. Не минавал и ден, в който вдовицата да не показва колко много обича Бога и пази заповедите Му. Тя винаги носела на шията си една кожена торбичка с една едничка лепта, сиреч, най-дребната възможна монета, с която не може да се купи почти нищо. Но въпреки това самотната старица я носела постоянно със себе си, като заявявала на човеците, че в тази лепта е всичкият й имот и целият и живот. Тя дотолкова държала на дребната си монета, че я оприличила на вярата си в Бога.
„Виждате ли моята нищожна лепта?“ – казвала тя на съгражданите си, като изваждала лептата от торбичката си – „Тя отговаря на моята вяра в Бога! Малка и нищожна на пръв поглед, но с нея мога да платя цената за Вратата на Божието Царство!“
Хората се чудели на вдовицата. Едни цъкали с език, други се съмнявали, трети състрадателно се усмихвали. Но понеже вдовицата имала удивително постоянство да разгласява навсякъде за едната си лепта, не останал в града и един човек, който да не знае за нейната набожност и благочестив живот. Един ден свещеникът в Божия Храм на онзи град, призовал с гореща молитва Господ, като му казвал:
„Яви ми се, Спасителю, и отговор дай на сърцето ми относно вдовицата с едната лепта, за която вече целият град знае. Трябва ли тя да послужи за пример на онези, които Те търсят с вяра? Защото ако е така, аз лично ще дам по една лепта на всеки от Господното паство, та да имат вяра, съизмерима с тази на вдовицата. Понеже всички знаем, че в тази малка дребна лепта е целият й живот, целият й имот и всичката й вяра…“
Точно тогава Господ озарил с Присъствието Си Божия Храм и отговорил на свещеника, като му казал:
„Сиромаси всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам! И за да разбереш в какво се състои сиромашията на вдовицата, призови цялото Господно паство в Храма, като им кажеш Моята заръка, че искам всички да проявят щедростта на сърцата си и да посеят от благата си за Моето Свято Дело. И нека вдовицата с едната лепта непременно да бъде сред останалите вярващи! Защото Аз ще изпитам вярата й, за да разбера колко е скъпоценна едната лепта в кожената й торбичка!“
Каквото свещеникът чул от Спасителя, това й сторил. Призовал всичките вярващи от онзи град, като им казал, че е имал видение от Господа, и че всички те трябва да проявят щедрост според вярата си за успеха на Неговото Свято Дело. Така дошъл уреченият ден, в който Храмът се напълнил с богомолци и поклонници. А свещеникът дал на един послушник дискоса на Храма, като му заръчал да не пропуска никого в призива за щедрост и дарение. Тръгнало малкото момче с дискоса сред навалицата, а в този миг Господ се явил пред свещеника като му казал:
„Виждаш ли как мнозина пускат от излишъка си и дискосът се пълни? Малко или повече щедри – всеки от тях дава, според както е решил в сърцето си. Но сега забележи какво ще се случи, когато момчето с дискоса застане пред вдовицата с едната лепта…“
Взрял се свещеникът и видял как накрая послушникът застанал с дискоса пред вдовицата с едната лепта. Но тя, стискайки панически кожената торбичка, висяща на врата й, категорично бутнала дискоса към ръцете на момчето, като му казала:
„За нищо на света няма да ти дам едничката си дребна лепта! Тя е моята вяра в Бога, а аз без вяра не мога да живея! Искай от другите, които имат много повече от една лепта, защото моята аз няма да ти дам!“
Стъписало се момчето, понеже не очаквало подобни думи, и продължило с дискоса към другите от Господното паство. А тогава Спасителят попитал свещеника:
„Знаеш ли каква е същинската сиромашия на тази вдовица?“
„Може би едната й нищожна лепта, Господи!“ – отговорил свещеникът. А Спасителят, като вдигнал показалеца Си и го разклатил встрани, за да му заяви отрицанието Си, отново започнал да му говори, казвайки:
„Ако тази вдовица имаше две лепти, тя щеше да е най-богатата в Небесното Царство, и Аз щях да заявя за нея, както съм казал в Завета Си, че в целия Израил не бих намерил толкова вяра. Но тя има само една лепта, та да прибави към сиромашията си в света и сиромашия в Духа!“
„А какво представлява втората лепта, с която тя да би станала най-богата в Небето, Господи?“ – попитал с трепет свещеникът. А Спасителят, като докоснал мантията Си, извадил отсред Сърцето Си монета, която блестяла като слънцето. И тогава с премъдър Глас казал на свещеника:
„Никой не може да пожертва живота си, имота си и сърцето си, ако има само едната лепта на вдовицата, сиреч, вярата на човека в Бога! Той трябва да притежава и другата лепта, която е Вярата на Бога в човека! Онези, които Аз съм изпитал и проверил, утвърдил и извисил, не живеят със своята си вяра в Мене, а с Моята Вяра в тях! Защото само с Моята Вяра човек би дал живота си за приятелите си, а колко по-лесно – имоти, богатства и земни дарове!“

Сиромашията на едната лепта, приятели мои! С нея Божият слуга се сблъскваше в последните двадесет години, а от амбицирани набожни вдовици сърцето ми съвсем се досади и отеготи! Не искам едната им лепта, защото знам, че няма да я получа! А и за какво да биха послужили на богатият в Духа окаяните, нещастни и голи сиромаси на Лаодикийския дух?

Стефан Главчев

Leave a Reply