В ИМЕТО НА ОТЦА – VI ГЛАВА

6. СЪДБОНОСНИТЕ ИЗПИТАНИЯ ПРЕД ВРАТАТА ХРИСТОС

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз благодаря на Исус, че положи в сърцето ми един верен и точен усет. Усетът, че на този свят се пресичат четири духовни вселени, като три от тях нямат допирни точки с четвъртата. Тъй щото ако споделяш битието на четвъртата Вселена (която е Божията), човеците от останалите да ти се струват странни и неразбираеми, както и ти на тях. През всичките години на моето слугуване към Небесния Цар аз възлюбих четвъртата Вселена, която е Божият Сион. Живях в тази Вселена. Летях във височините й. Потапях се в дълбочините й. Намирах Светлината на звезди и блясъка на бисери. Следвах Царя в Реките на Божието Време, и пълнех шепите си със скъпоценни камъни от Мъдростта Му. И нека не те учудва, че залагам именно на думата “вселена”, за да обясня трудните за обяснение неща. Понеже “вселената” е битие, изпълнено от дух. Той се е “вселил” в него, за да го покори на волята си. Това иде да ти покаже, че Вселената Сион е Битието, изпълнено от Присъствието на Божия Свят Дух. Вън от това Битие ние бихме се намерили в други тъмни вселени, изпълнени от друг дух. Те се управляват от паднал княз с жестока воля, който иска да ни наложи покорство към своите извратени принципи и правила.
Първата от тъмните вселени е вселената Неверие (или Безбожие), в която живеят един чувствително голям брой от езичници. Втората от тъмните вселени е вселената Окултизъм, която сама по себе си е смъртоносното дихание на демоните на ада и се населява от екстрасенси, астролози, шамани, уфолози, спиритисти, контактьори и всякаква друга демонична паплач. Така стигам и до третата от тъмните вселени, която е по-черна от Неверието и Окултизма, взети заедно. И това е вселената Религия, която е най-успешният опит на дявола да изработи фалшификат на Вселената Сион.
Ако имаш усърдието и желанието да се върнеш дванадесет години назад и да започнеш отново да четеш книгите на служение “Мория”, започвайки с “Изгони търговците от Храма” и следвайки стъпките на Божия Пророчески Дух през всичките Святи Божии Присъствия до последната книга “Оковани за Христос”, то непременно ще разбереш, че главният сблъсък на Божия пророк беше с човеците, избрали да живеят във вселената Религия. Така Сион и Религията влязоха в съкрушителна битка с предизвестен край. Един проклет и религиозен дявол, изживяващ се като бог, насочи всичките си богоненавистни духове против книгите и делото на Божия слуга, за да спре изобличаването на гнусния си фалшификат. Той не можеше да си представи вариант, при който би се разделил с търговците си, които вършат мръсния си бизнес “В Името на Отца, Сина и Святия Дух”. Той не искаше да допусне, че е възможно овцете да напуснат кошарите на дипломираните му теолози, и вместо да газят в религиозна тиня и кал, да потърсят тихите води, правите пътеки и зелените поляни на Святия Дух. Той беснееше при мисълта, че човеците биха заклеймили първенствуването на църковните лидери, като духовни влияния от стълбата на собственото му падение, за да се привържат завинаги към слугите на Небесния Цар.
“И стана война на небесата…” – ни предупреждава пророческата книга “Откровение”, за да напомни на будните и трезвите, че най-страшната битка наистина е между Божията и дяволската вселена в човешкото битие. Между Сион и Религията. Между Невястата и блудницата. Между жертвените юнци на Божия Свят Олтар и търговците на Вавилон, които дяволът направи големци по земята. Между слугите, разпнали се на Кръста Господен, и земните царе, окупирали амвоните и троновете на религиозните си царства. Разбираш ли сега, братко мой, че всяка вселена ще определи и сетнината на живеещите в нея? Защото не са важни живеещите във вселената, а духът, който я изпълва и ръководи според волята си. И ако ти довчера си се учудвал защо има стихове в Библията, които категорично ти говорят за “вселена”, при положение, че човешкият живот е само на една нищожна планета, наречена Земя, то приеми от Божия пророк духовния прочит на думата “вселена”, защото именно тя отговаря на присъствието на дух в човешкото битие. Понеже само дух има способността да се “вселява”, сиреч да изпълва някое място. Виж тогава записаното в “Евангелието на Лука” и го прочети като просветен от Духа човек:
“Тогава като Го възведе на една планина на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече: На Тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща), – и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое…” (Лука 4:5-7) 
Каква беше тази “вселена” и “царствата” й, та да е предадена на дявола, и той да я подарява комуто ще? Да помислиш ли неразумно, че Отец е дал милиардите галактики от Вечната Си Скиния на Своя противник, или да приемеш вярното съждение, че става дума само за едно ограничено място, на което Сатана се е вселил с духовете на бунта и злотворството си?
Прочети и друг стих, за да видиш как от него блести Истинската Божия Вселена от Хълма Сион:
“А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: – “И поклонете се Нему, всички Божии ангели”…” (Евреи 1:6) 
Прочети и трети стих, който е пророчество от нашия Господ за края на сатанинското царуване:
“Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят…” (Лука 21:26)
Кои са тези “небесни сили”, които се клатят, за да разклащат и предадената им за владение вселена? Клати ли се Бог Отец, Който ни е подарил Царство, което не се клати? Клатят ли се Исус и Святия Дух, досущ като пияници, излизащи от квартална кръчма, та да решиш, че думите на пророчеството се отнасят за Тях?
Не, приятелю мой! На Божии Светии не подобава дори мисълта за подобно нещо! Клатят се дяволът и духовете на неговия религиозен контрол! Клатят се началствата и властите на нечестието в небесните места, защото именно против тях е последната битка на Вселената Сион!
“Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената…”
Разбираш ли сега коя вселена ще я постигне пълно разрушение и погибел?
Не Божията, но дяволската!
Защото за Божията Вселена са записани думи, които са твърди и неотменими:
“Господ царува; облечен е с величие; облечен е Господ, и опасан с мощ; още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати…” (Псалом 93:1)
Тези думи напълно ни убеждават, че не Божията, но една друга вселена непременно ще се разклати, пропука и разруши. И това е вселената Религия, с която Сатана измами всичките народи, та да се покланят на измисления му образ на бог…
Аз няма да ти казвам да пожелаеш и избереш Вселената Сион, защото ти вече си я избрал в сърцето си, преди да тръгнеш да четеш тази книга. Няма също така да казвам на моите гонители и противници да напуснат вселената Религия, защото те са заложили на нея още с първата изречена хула против името ми, и с първото изговорено проклятие против делото ми. Но сега непременно искам да ти покажа мига преди рухването на дяволската вселена Религия. Миг, който се случва на един Хълм и пред една Врата. Защото към всички нас Отец е изпращал в Благостта и Милостта Си Врата към Вселената на Духа Си.
Вратата Христос!
Ако грешникът обикне явлението на Човешкия Син като Святост и Светлина, той всякак би намерил случай и повод да напусне всяка от трите дяволски вселени на битието си.
Би напуснал вселената Неверие, понеже е Безбожие, а там където Го няма Бог, няма Спасение за душата му. Би напуснал вселената Окултизъм, защото в нея действат портите на ада. А ако някъде владеят портите на ада, там не блестят Портите на Небесния Ерусалим. И най-вече – би се отрекъл от вселената Религия, защото тя е уродлив и лукав прочит на Свещеното Писание, целящ да притури дяволски квас към тестото на Божието Спасение. А ти сам знаеш, братко мой, че малко квас заквасва цялото тесто. И сега нека не аз, а Сам Исус да ти покаже мига, когато Небесната Врата се затваря на Хълма Господен, за да дойде времето, когато трите дяволски вселени ще се съединят в една най-черна и страшна вселена, наречена Звероявление. Ето думите, които Господ проговори на духа ми:
“Слуго Мой!
Звероявлението наистина твърде много е наближило! Толкова много, щото Отец Ми вече заповядва последната вълна на Духа Си, която ще събере Присъствията Му на Кръста Господен. Факт, за който ти дадох да напишеш в предишните две книги.
Но Аз искам Моите Верни твърде много да внимават на думите Ми. Защото когато съм предупредил, че първите ще станат последни, а последните – първи, съм имал предвид изключително съдбоносния изпит на слугуването. Понеже през Мен – Вратата на Отца – ще преминат само човеци, които имат Образ на слуга, и животът им е посветен в Името на Отца.
Как мислиш тогава? Не са ли твърде много помрачените от вселената Религия, които Сатана е измамил да господаруват и царуват, когато е трябвало да слугуват и да се смиряват? Не ви ли оставих притчи, с които всякога да помните каква е участта на злите и лениви слуги? Какво значи това, че един слуга ще каже в сърцето си:
“Господарят ми се забави…” (Матея 24:48) 
Какво значи това, че един слуга ще започне да пие с пияниците и да бие съслужителите си? На кого подобава да пие, да бие, да се разжегва и да безобразничи? Не е ли решил този злодей, че му е време да измести мястото на господаря си, та да си науми да се възгордява, превъзнася и първенствува? Какво се е случило тогава със самия слуга? Не е ли бил съблазнен от стълбата на дявола, за да си придобива име, докато помрачава Името на Господаря си, на Когото трябваше да бъде Верен? Моите дела ли е вършил този зъл слуга, когато си е наумил да бъде цар? Моята Благост и Милост ли са били динарите, които е държал в сърцето си, или дяволската гордост и закоравяване? Моите кодранти ли е изплащал в тъмницата, или се е изкусил от сребърниците на Юда? И най-вече:
За Моето Сърце на слуга ли е копнял злият и ленивият, или за една евтина, но твърде скъпо струваща корона?
Но ето затова ще ти покажа колко страшен е Божият Гняв при Вратата Христос, и колко справедлива е Божията Святост, силна да съхрани Верните в Образа Ми. А сега виж и самото видение, слуго Мой…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй че пред очите ми се разкри видение. Аз виждах как Вселената Сион докосва земята на Хълма Господен, и Вратата Христос призовава човеците да преминат в Присъствията на Святия Дух. А от долната страна на Хълма Господен очите ми забелязваха и тъмната вселена Религия, която всячески се опитваше да се надигне нагоре, но опитите й бяха безуспешни. И ето, че множество от тъмната вселена тръгна да се възкачва при Вратата Христос, гонено от страха и ужаса на идещото Звероявление. А тогава Небесни лъчи излязоха от Вратата, тъй щото Господ със силен Глас извика на човеците, казвайки им:
“Няма ни един от вас, който да не е пристъпил към Небесната Врата с вяра. Тъй щото отговорът от Мен ще е според вярата ви. И затова така ще заповядам:
Нека от този миг вярата ви стане неизменима! Както сега ви намирам пред Себе Си – така и се запечатайте, без да мръднете нито на йота от копнежите и призванията, с които сте пристъпили към Хълма на Отца Ми. За да се сбъдне писаното за вас:
“Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата…” (1 Коринтяни 7:20) 
А сега пристъпете, за да преминете през Мене – Звани, Избрани и Верни! Като слуги в Името на Отца Ми, всякога слугували на ближните и иждивили живота си до смърт, даже до смърт на Кръст. Аз непременно ще ви позная по трънения Ми венец на главите ви, по кръстните Ми рани по ръцете и нозете ви, и по оковите, които сте понесли за Мене…”
След последните думи на Вратата Христос в долината под Хълма настъпи гробно мълчание. А Господните думи направиха знамението върху вярата пълно. Понеже всеки от човеците се запечатваше във вярата си, за да му бъде неизменима. И ето, че слугите Господни, преживели всяко злострадание за Исус, се приближиха дръзновено към Вратата Христос. А точно тогава лъчи от божествено изпитание блеснаха отсред Вратата, като изпитваха главите, ръцете и нозете на слугите. И Гласът Господен, преливащ от Любов, казваше на пристъпилите:
“Преминете през Мене в Царството на Отца Ми, слуги Господни! Влезте в Радостта на Господаря си! Защото последни бяхте на света по блага, почит и признание, но като първи влизате в Сион – за Славата на Божието Име!”
Чули Гласа Исус Христов, слугите възрадвани преминаха през Вратата. А останалите в долината, като наблюдаваха знамението, твърде силно се смутиха, та решиха да отстъпят назад. Но дочули шума от демоничните пълчища на дявола, очакващи ги отдолу, те пак извърнаха главите си към Вратата. Така видях, че най-охранените и най-въздигнатите в църковната йерархия се опитваха панически да свалят златните корони от главите си, та дано биха ги хвърлили на дявола, от когото ги бяха получили. Но самите корони, по Силата на Господната заповед за неизменимост на вярата, се бяха сраснали с главите им, и не можеха да се свалят. Други край тях панически се опитваха да свалят златните си гривни, пръстени и украшения, но опитите им също бяха безуспешни. Трети се опитваха да измият грима на теологията от очите си, но той само се размазваше, и ги правеше още по-грозни. Това доведе част от човеците до силен плач пред Вратата, тъй щото ридаеха, казвайки:
“Милост, Господи Исусе! Ние не сме познавали Вратата Ти! Отсечи осквернените ни десници, понеже не можем да свалим пръстените на властта, и гривните на управлението, с които дяволът измами душите ни! Ние бяхме послушници на църковния елит, когато трябваше да сме измет на света, и овце на заколение! Ние бяхме самочувствието на религиозните царе, когато трябваше да им бъдем горчиво изобличение! Ние бяхме покривало за осквернените им съвести, когато трябваше да им бъдем мъчителен трън! По-добре е да влезем с отсечени десници в Царството на Отца, вместо с две ръце да дочакаме явлението на звяра!
Милост, Господи Исусе! Избоди съблазнените ни от дипломи очи, с които презряхме Простотата и Чистотата Ти, за да напълним сърцата си с дяволски квас, и устните си с демонично празнодумие!”
Докато човеците пред Вратата ридаеха за Милост, църковните големци зад тях мълчаха поради гордост. Тъй щото накрая от Вратата Христос отново се яви Гласът Господен, казвайки:
“Мнозина от вас, първите в Християнството, ще бъдат последни в Царството, понеже Мечът Господен ще ги посече за Благост, и лютото наказание ще им се счете за Милост от Отца Ми! Затова пристъпете към Вратата, за да бъдете наказани! И паднете по лице, та плачете горко поради посичането си, за да се измие гримът от очите ви! А след това – в оставащото време до свършека принасяйте плодове, достойни за покаяние, и се посветете на слугуване, за да изкупите Милостта, с която ви съхранявам!”
С тези думи на Христос двуострият Меч от устните Му започна да наказва и посича каещите се, но най-именитите църковни първенци останали далеч назад, бяха все така прави, горди и мълчащи. И тогава огнени мълнии възлязоха от Божията Врата, та да им явят думите на Господната присъда, която гласеше:
“Никак ли няма да се покаете, земни царе? Никак ли няма да пристъпите към Пастиреначалника? Никак ли няма да потъркате сухите си очи, та да разберете, че Сам Отец Ми ви е лишил от покаяние, като е направил върху вас да тегне древната присъда над Валтасар – образът ви да се измени и коленете ви да се блъскат едно в друго, та да останете неспособни на покаяние и смирение? Никак ли няма да прочетете надписа, който Ръката Господна отдавна написа по стените на дворците ви:
“М’не, М’не, Т’кел, Упарсин!”
Ето, вие сте били претеглени от Вратата на Хълма и сте намерени за недостатъчни! И понеже сте най-горди и най-представителни – именити царе със златни корони – то Аз никак няма да ви пусна през Себе Си, защото нямахте само грехове против Тялото Ми, та да ви се простят, но едно ужасно и непростимо беззаконие против Духа на Главата Ми! Понеже баща ви, дяволът, дава златни корони само на отстъпници, похулили Святия Дух, за които няма прошка нито в този свят, нито в бъдещия!
Идете си от Мене, вие проклети земни царе! Защото всеки грам от златните ви корони е бил трън от трънливите венци върху главите на слугите Ми! Идете си от Мене, вие – богове от стълбата на Сатана! Защото вече сте участвали със сърцата си в първородния грях на дявола, за да получите най-страшния дял от огън и жупел! Идете си от Мене, вие зли и лениви слуги, на които определям участ като лицемери и престъпници!
Вие оковахте Ръцете Ми с търговията си!
Вие вързахте Нозете Ми с мерзостите си!
Вие прободохте Ребрата Ми с тщеславието си!
Вие окървавихте Главата Ми с царуванията си!”
След тези думи на Исус, скакалците от бездната на Звероявлението скочиха, та погълнаха коронясаните царе, докато Мечът Господен наказваше и посичаше първите от Християнството, (останали предмет на Милост), които щяха да се нарекат най-малки в Божието Царство. А когато Христос се затвори на Хълма, Той отново ми проговори, като казваше:
“Много книги написа от Духа Ми, слуго Мой, но тази последната е най-тежката от тях! Понеже Името на Отец Ми тежи повече от всичко! Всеки, който го познае, остава на колене пред Отца Ми за цял живот – за да Му бъде слуга в Духа на Сина! А онзи, който е на колене, не може да падне, понеже Сам Отец Ми му дава да пие от Чашата на Човешкия Син, и го води до Дъното на Своята огнена проверка! И сега, слуго Мой, когато наистина носиш най-тежкото, ще те потвърдя на Църквата Си като камък от Сион, понесъл цялата тежест на слугуването в Името на Отца!
А на всички Мои непременно ще кажа:
Пребъдвайте в Игото Ми, и познайте Бремето Ми, за да развиете Силата Господна в сърцата си! Тази Сила, с която ще продължите да Ми бъдете слуги в това най-страшно време на дяволско царуване! Тази Сила, с която ще занесете Светлината от Моята Вселена в тъмното битие на човеците, които не Ме познават! Тази Сила, с която всякога ще познавате Великото и Свято Име на Отец Ми, на Когото подобава благословение, Слава и почит довека! Тази Сила, с която ще носите трънливия Ми венец като корона, раните Ми – като извори, и оковите Ми – като проверка от Всемогъщата Божия Любов!
Аз – Прославеното Име на Отца, дадох тези най-святи и най-тежки видения на пророка Си! Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Leave a Reply