5. “ЧАШАТА, КОЯТО АЗ ПИЯ, ЩЕ ПИЕТЕ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ние винаги можем да се измием с вода, но тя никога няма да остави белег върху телата ни. Бихме могли да се нахраним с топъл хляб, но той никога няма да остави белег върху устните ни. Дори да решим да изпием чаша вино, или да овкусим ястието си с масло и сол, пак от всички тях белег не би ни останал. Пиша ти всичко това не да те засрамя или съкруша, но в действителност да осъзнаеш, че най-паметните Божии видения са тези, в които Мечът Господен е изобличил и пронизал неправилната ни обхода или стоене в Святия Дух. Защото от Меча винаги остават белези, които се помнят за цял живот. И когато погледнем някой наш белег, от него винаги блестят лъчите на поуката, която ни е толкова нужна, за да се явим пред Бог без петно и бръчка, и без никакъв недостатък. Аз винаги благодаря на Исус, че Мечът Му свидетелства на книгите, които пиша. Защото не е възможно моят Спасител да проговори думи, и те да не са потвърдени от библейския стих, който казва:
“…и от устата Му излизаше меч остър и от двете страни…” (Откровение 1:16)
И нека никой не си криви душата, та да заявява, че думите Господни не го изобличават, понеже така непременно би изговорил лъжа. Защото ако трябва Исус строго да прегледа личната ни обхода и да ни лиши от дълготърпението Си, то тогава съвсем бихме отпаднали. Понеже кой е оня човек, който съвършено се покори на Волята Му, за да придобие Неговия образ на слуга?
“Ами ти, братко!” – ще отговори някой, решил да ми окаже почит.
Аз ли, приятелю мой? Бих искал да е стопроцентово вярно, но често се улавям в бунт и роптаене, от които ми тежи. И това не просто ми тежи, но още повече ме смирява, защото разбирам, че без Исусовата Милост съм нищо. Аз ще трябва да запълня липсващите проценти в следващите дни и години до свършека на света, за да направя Радостта на Господаря си пълна. Пиша ти за всичко това, за да подготвя сърцето ти за мястото, откъдето всички трябва да преминем с Неговата Вяра. Защото при все, че съм описал това място преди няколко години, аз все още се намирам там, за да бъда съучастник в Страданието и Скръбта на моя Господ.
Да, приятелю мой! Става дума за Гетсимания!
Не просто за благоуханната маслинова горичка, която би възприел като романтично и привлекателно място, но за онзи съвършен духовен предел на нашето отдаване и пречупване пред Волята на Бога и Отца. Онзи могъщ предел, когато бихме имали Силата в сърцата си да изговорим на Отец думите на нашия Господ:
“Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш…” (Матея 26:39) 
Чашата, разбира се, няма да ни отмине. Не е възможно да ни отмине, понеже тя веднъж вече е обещана от Исус на всичките Му последователи:
“Чашата, която Аз пия, ще пиете, и кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите…” (Марк 10:39) 
Тук въпросите са други, а именно:
Какво съдържа Чашата на Исус в Гетсимания? Какво трябва да изпием, за да се намерим в Съвършената Воля на Отец?
Преди няколко години аз описах подробно тази Чаша в пророческата книга “Гетсимания”, и не смятам отново да преразказвам виденията, на които тогава Господ ме направи свидетел. Но в Духа на пророчеството от тази последна книга, Исус даде на сърцето ми един свръхблагодатен поглед върху Чашата Му, какъвто никога не бях имал. Затова нека отново да те въведа в Присъствието на моя Господ, понеже духом аз оставах при Него на Хълма Сион. И ето, че там Той отново проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго Мой! Помниш ли мястото в Евангелието, където се срещнаха двете стълби от Хълма Сион в Битието на Човешкия Син?”
Въпросът на Исус ми прозвуча пречудно, преди да го осмисля и проумея. И когато го проумях, Мъдростта Му ме остави без дъх. А Господ, като се разсмя, отново ме насърчи, като казваше:
“Ти ли ще Ми отговориш или Аз да го направя?”
“О, Исусе!” – проговорих с вълнение аз – “Това място в Евангелието бе високата планина на Твоето Преображение. Там се случи точно обратното на това, което ми даде да видя в последното видение със стълбите на Хълма. Защото в последното видение Ти изгуби Небесната Си Слава, и бляскавата Ти Дреха стана като ленена дреха на слуга. А пък във видението с Преображението стана точно обратното, за което евангелистът Ти е записал:
“Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели…” (Марк 9:3) 
“Разбираш ли тогава, че на високата планина, където се преобразих пред Яков, Петър и Йоан, Аз вече можех да се върна при Отца Си, защото бях преминал по всичките стъпала от стълбата на Смирението, за да се възкача отново по стълбата на Божията Слава? Но Аз не се върнах при Отца Си, а останах на земята още малко време. Защо останах, слуго Мой?”
“О, скъпоценни мой Спасителю! Ти остана, за да спасиш човешкия род с Образ на слуга! Ти само за миг докосна с нозете Си стълбата на Славата, а след това реши да останеш в дъното на Смирението, защото ни обикна повече от Себе Си, повече от Собствения Си Живот!”
“А когато някой обикне другите повече от себе си, повече от собствения си живот, то той не става ли жертва за тях? И не затова ли Човешкият Син стана Божият жертвен Агнец за Спасението на света?”
“Точно така е, Господи мой!”
“Помисли тогава за Чашата на Човешкия Син, слуго Мой! Каква беше тази Чаша, която Отец не спести на Сина Си, но Му даде да я изпие до дъно?”
Последната дума “дъно” от въпроса на Исус се вряза в духа ми като острието на Меч. И тогава, вдигнал ръка и посочил към стълбата на Смирението, аз Му отговорих, казвайки:
“Тази стълба беше Твоята Чаша, Господи! Защото горе тя е широка, но надолу се стеснява, докато стигне дъното при недрата на Хълма Сион…”
След последните ми думи Господ се развълнува в Духа Си, а на Лицето Му бликнаха сълзи. И Той, вдигнал десницата Си, яви знамение пред очите ми, тъй щото виждах цялата стълба на Смирението, като обърнат конус, сиреч, като Чаша в дланта Му. А докато още гледах, пълен с преливаща любов към Исус, Той отново ми проговори, като казваше:
“Как да би нарекъл Моята Чаша, слуго Мой? Не е ли тя противоречието, което можете да издържите само с Духа Господен? Понеже кой от слугите на Отца Ми не би заслужавал Слава, височина и простор, а вместо тях получава на земята онеправдаване, тъмница и човешко отрицание?
Кой от слугите на Отца Ми не би заслужавал трон, корона и почит, а вместо тях получава вериги, трънлив венец и човешки хули? Кой от слугите на Отца Ми не би заслужавал благодарение и благословение, а вместо тях се вгорчава от неблагодарност и омерзение?
Колко много противоречия, слуго Мой! Като Огън в дъното на Чашата, по-изгарящ от всеки друг огън! Сега, най-сетне, разбираш ли как Мъдростта на Отца Ми изработва скъпоценните камъни на Царството? И проумяват ли Моите, че огнените камъни по стълбата на Отеческата Слава – всички до един са били утвърдени в недрата на Хълма Сион, и в най-горещото на Божията проверка!
Но ето това е да пиете Чашата на Човешкия Син:
Бидейки царе по благородството на сърцата си – да останете слуги в Името на Отца! Защото, без всякакво съмнение, пълни със Святия Дух, бихте платили цената за Преображението. Но там, в мига на Преображението, Отец Ми ще ви прати Личните свидетели от Престола Си – Моисей и Илия! И те самите ще ви кажат, че блясъкът на слугуването в Името на Отца е много по-желателен от блясъка на царуването!
И да се чудиш ли тогава, че Синът предпочита ленената дреха на слуга пред бляскавата мантия на Цар? Да се чудиш ли защо и след Възкресението Аз поисках да остана слуга на Отца Си? Не се ли открива в този копнеж на Сина великата тайна на Името на Отца – Отец да свърже в Любовта Си голямото с малкото, великото със скромното, високото с дълбокото, възвишеното с нищожното – за да бъде Свят Отец, обгърнал всичките Си създания – все во все!
Ето, Стефане! Явих ти най-големите дълбочини в Името на Отца! Дълбочини, които биха направили всички ви слуги по Божието Сърце! Дълбочини, които ще ви насърчат да се смирите под мощните ръце на Бога, за да бъдете възвисени на Неговото Време! И ако някой наистина иска напълно да познае Духа на Човешкия Син, то такъв нека пие Чашата Ми, като се предаде в Смирението Ми на безусловно слугуване! Защото Божият слуга е пратеник на Съвършената Грижа, който идва да запълни възникналата нужда! И през Вратата Христос, Която ще се затвори на Хълма Господен, ще преминат само човеците, придобили Образ на слуга! Това ще е и последното видение, което ще дам на Моите Верни, за да ги запечатам в Името на Отца Си!
Аз, Скъпоценният Камък от Сион, все още говоря и не млъквам!”