В ИМЕТО НА ОТЦА – III ГЛАВА

3. “АЗ РЕКОХ, БОГОВЕ СТЕ ВИЕ…”

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Много видения са преминали като река през сърцето ми и като лъчи от Светлина през духа ми. Но във видението от стълбите на Хълма Сион аз преживях възможно най-голямото благословение за духа си. Защото това е благословението, свързано с божествения характер на моя Господ и Спасител. Аз те моля да се замислиш за Единородния от Отца, Когото Отец прослави още отпреди създанието на света. Да се замислиш за Исус, Който напусна Небесната Си Слава и се отказа от Образа на Цар, за да придобие Образ на слуга.
Какво Смирение и каква Сила е притежавал Синът, за да смени Короната с трънен венец, и мантията Си с пастирско наметало? Какъв Пример е дал Исус на всичките Небесни началства, власти и сили, за да слезе на земята и да приеме в Тялото Си гвоздеите на Голготския Кръст?
Да слезе в едно смутно време, когато римското владичество е явявало на света най-чудовищните образи от нравствено, морално и духовно разложение. Да се намери като Човешки Син във времето, когато Юдея е била една от многото провинции на Рим, а насилието, потисничеството и кръвопролитията на римските центуриони е било повече от ужасно…
Нека ти кажа, братко мой, че Сам Отец е подбрал времето за явлението на Сина Си в човешки образ. Защото онзи паднал Небесен херувим, станал дявол и Сатана, нито за миг не е изгубил спомена за древното си величие, когато е преминал по стъпалата на стълбата, за да разврати мъдростта си на самия връх, и да погуби със засеняване достойнството на една трета от Небесните ангели. Можеш истинно да предположиш, че дяволът ще пази в скверното си сърце споменът за стълбата. И не просто ще я помни, но ще я превърне в един постоянен модел за духовно падение на човеците.
Разбираш ли сега защо Исус се роди във Витлеем точно във времето на тоталното Римско владичество?
Именно защото това беше времето, когато Сатана съблазняваше света с проклетия модел на собствената си стълба. Модел, заради който Отец беше предупредил в думите на псалома:
“Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци, и ще паднете като един от князете…” (Псалом 82:6-7) 
Паднаха ли като “един от князете” първите римски императори, които човечеството помни с кръв, насилие, оргии и всякакви страшни безумия? С какво останаха в историята имената на Август, Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон в тази императорска династия от времето на Исус? Не се ли изживяваха те като “богове”? Не бяха ли “божествени” пред собствените си сенатори и патриции? Не си ли въздигаха златни тронове и статуи в мраморни храмове, като заставяха човеците да ги боготворят? Не си ли устройваха гладиаторски боеве, за да смучат с душите си кръв и насилие, та напълно да се докажат като вълци на Сатана? Не превърна ли Калигула двореца в Рим на място за гнусна езическа вакханалия, превръщайки жените на собствените си сенатори в скъпо платени проститутки? Не се ли нарече жив “бог” и въплъщение на Юпитер? Не обожестви ли той дори собствения си кон? И ако Калигула беше толкова перверзен и извратен, то какво да кажем за Нерон? Не заповяда ли той най-страшното и чудовищно гонение върху Ранната Църква, като хвърляше първите Божии свидетели на арената в Рим, за да бъдат разкъсани от свирепи лъвове? Не опожари ли Рим, за да стовари ужасния грях на своето престъпление върху християните? И кой имаше мъдростта да проумее, че в онова смутно време духовният сблъсък беше на стълба против стълба? Защото нашият Господ завеща на Църквата Собствената Си стълба на Смирението, приемайки “Образ на слуга”, а в това време Сатана безчинстваше в Рим, въздигайки избраниците си по стълбата на гордостта и превъзнасянето в образи на богове. И когато стълбите се сблъскаха една в друга, боговете застанаха против слугите. Гордостта застана против Смирението. Царуването застана против слугуването. Смъртта на дявола застана против Смъртта по Бога. Но ако царуващите богове умряха като човеци и паднаха пред Бога като баща им дявола, слугуващите слуги умряха в Образа на Господ Исус Христос, и се въздигнаха при Отца, ставайки Христови братя и сестри за Вечността. И ако аз да бих спрял с размишленията си, изчерпвайки свидетелствата на древната история, то ще спре ли моят Господ, Който е Алфа и Омега, Първият и Последният, Началото и Краят, Новоначалието и Безкраят?
Категорично не, братко мой! Защото Исус, при Когото оставах в Духа на видението, отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Всичко, което написа по-горе, е съвършено вярно и истинно. Защото Аз наистина се родих във времето, когато дяволът въздигаше по стълбата си “боговете” на Рим, за да ги направи духовно да умрат в неговото падение и да споделят неговата участ. Но нека всички, които веднъж вече са били просветени от Божия Пророчески Дух, да признаят, че Господ не ги е оставил невежи относно духа на Рим, но им е дал духовно да разпознаят както надписа на Пилат Понтийски, така и ясно очертания Христос. Защото на Кръста Си Аз оставих Образа на слугуването, но надписът на Пилат измами бъдещите поколения в образа на царуването, тъй щото отново двете стълби щяха да имат духовния си сблъсък през всичките години и векове на света – до днешния ден и час, когато пишеш тази книга, и до Деня на Моето Пришествие, когато непременно ще въздам на всички нечестиви.
Но ето, люде Мои! Времената се промениха, защото дяволът стана твърде лукав. Дотолкова лукав и подъл, че за мнозина онзи древен сблъсък на слугуването и царуването сякаш няма духовното си продължение и днес.
Но така ли е наистина? Всички ли, които се именуват християни, са станали слуги, за да кажа Аз, че наистина са преминали по Моята стълба на Смирението? Няма ли и днес Калигули и Нероновци, силни да угнетяват и мамят именно с царуването си? Няма ли и днес плътско-демонични оргии и перверзии? Няма ли и днес човеци, които се считат като “богове”, за да паднат в падението на баща си, дявола? И ако някога в древността слугите Ми Павел и Варнава разкъсаха дрехите си в Листра, но не приеха да бъдат наричани “богове” от тълпите, то ще намеря ли Аз тяхното смирение и себеотричане в това последно поколение?
Но кажете Ми, люде Мои! Кой стоеше на върха на стълбата при Хълма Сион, та напълно да Му подобава Славата на Името Му? Не е ли това Моят Бог и Отец? И да подобава ли славата на човешките синове да е като Славата на Отца Ми? Помните ли думите Ми, с които предупредих всички ви:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният. Недейте се нарича нито наставници, защото Един е вашият Наставник, Христос…” (Матея 23:9-10) 
Няма ли днес една религиозна империя на Рим, в която на върха на стълбата стои човек, наричан “Свят Отец”? Не отхвърли ли тази империя Святите думи на Човешкия Син, понеже човеците в нея искаха да се изживяват като богове, а не като слуги? И тази стълба на Рим само в Римокатолическата религия ли да търсите и откриете? Не се ли качват по Римската стълба всички, които искат да царуват, а не да слугуват? В чие име те искат да вършат всичко това? В Името на Отца ли, което е Свято Име за слугуване, или в името на дявола, когото са приели за бог, понеже се възкачват по стълбата му? Не показах ли тази стълба на пророка Си, още преди осем години, когато той написа пророческата книга за “Тъмните корони на дявола”? Не се ли намира на нея войнството на всичките високопоставени, които Гневът Господен ще запокити в огнения пъкъл?
Но ето, за сетен път ще покажа стълбата на дявола във видение на пророка Си. Защото именно върху нея тегнат Отеческите думи от псалома:
“Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци, и ще паднете като един от князете…” (Псалом 82:6-7) 
И ако някой иска да се изкачва върху стълбата на дяволската гордост и превъзнасяне, то такъв нека да е готов да приеме и сетнината си. Защото няма вършено беззаконие, на което да не се въздаде. И умноженото беззаконие непременно ще доведе до умножено осъждение…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй че пред очите ми се разкри и видението със стълбата на Сатана. Тя беше твърде привлекателна и рекламирана, за да не бъде забелязана от човеците. По нея се възкачваха много религиозни кариеристи, като не искаха да се задържат на никое от стъпалата, но търсеха върха й. И ето, че Господ ми проговори, като казваше:
“Приятелю Господен! Ако би Ме попитал как се нарича тази стълба на дявола, то Аз ще ти отговоря, че това е християнската йерархия и съблазнителният религиозен кариеризъм. Всичко в тази стълба е основано на лъжа и нищо в нея не е истинско. То само прилича на истинско, за да притегля човеците, които не са се отрекли от себе си, за да носят Моя Кръст, но измамно са се успокоили, че именно такава стълба върши Волята на Отца Ми.
Но ти сега помисли и Ми кажи:
Слязох ли Аз на земята в Името на Отца? Проповядвах ли в Името на Отца? Вършех ли всичките Си дела в Името на Отца?”
“О, скъпоценни мой Исусе! Ти Самият беше Името на Отца, защото Пребъдващият в Тебе Отец всякога Ти казваше да говориш думите Му и да вършиш Делото Му?”
“А искаха ли човеците да пребъдват в Името на Отца, както пребъдваше Синът Му? Искаха ли те да се покорят на думите Ми, та дано биха преминали по стълбата на Смирението и да придобият образи на слуги?”
“Не, Господи мой! Те яростно се възпротивяваха на Образа Ти и на стълбата Ти. И затова Ти им казваше:
“Аз дойдох в Името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете. Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог…” (Йоан 5:43-44) 
Слушайки думите ми, Господ с голяма скръб в Гласа Си посочи към стълбата на дявола във видението, като ми казваше:
“Виж тогава човеците по стъпалата на тази стълба и Ми кажи: Търсят ли те Славата, която е от Единия Бог или търсят слава единствено за собствените си имена? Сина Божий ли славят тези долу, или си приемат слава един от друг, та да погинат в похотите на баща си?”
Погледнах към човеците от видението, когато забелязах, че никой от тях дори не споменаваше Името на Отца. Тъкмо обратното – те се ръкуваха, ръкопляскаха и поздравяваха в собствените си имена. Те бяха дотолкова силно дрогирани от дявола, че прибавяха към поздравите си и религиозно подсилване на собствената си значимост:
“О, хохохо! Пред мен е самият еди кой си!” – казваше един на събеседника си. А другият, за да му върне жеста, потупваше го по гърба, като отговаряше:
“За мен е привилегия, че самият ти ми оказваш такава чест! Но такава е Волята Божия – да се преварваме да си оказваме почит! О, алелуя!”
Погледнах към Исус, а сълзите в очите Му казваха всичко. Но Той отново посочи към стълбата, като ме питаше:
“Гледай, слуго Мой, и Ми кажи:
Виждаш ли някъде в религиозното титулуване на тези човеци да се споменава думата “слуга”, та да би помислил, че те наистина искат да слугуват в Името на Отца Ми…”
Със свито сърце погледнах към стълбата и се заслушах в титлите на религиозните величия. Но колкото и да слушах, скъпоценната Божия дума така и не дочух. Затова пренаскърбен отговорих на моя Господ, казвайки:
“Исусе! Всякакви титли има на тази религиозна стълба, но думата “слуга” я няма никъде. Има “преосвещенства” и “височества”, “преподобия” и “светейшества”. Има “доктори” и “професори”, “бакалаври” и “магистри”. Има “абати” и “нунции”, “кардинали” и “монсеньори”. Има “пастори” и “дякони”, “презвитери” и “старейшини”. Но думата “слуга” липсва навсякъде из тази християнска йерархия…”
“И как да би било другояче, след като самата дума “йерархия” означава възвишаващо подреждане, а не снишаващо такова? Сега разбираш ли, че в йерархията наистина става дума за възкачване нагоре, а не за слизане надолу?
Но каква ще е сетнината на тези поклонници, които са изгубили най-важното, а именно – слугуването в Името на Отца? Ако са толкова различни от Образа на Сина, то как биха се намерили в Спасението на Отца, и във Вечното благовестие от Сион?”
“О, Исусе! Те никак няма да намерят Спасението на Отца, нито Вечното благовестие от Сион, защото веднъж вече са били измамени от надписа на Пилат, и затова търсят земната стълба на царуването, а не Небесната стълба на слугуването. Те ще паднат като тъмния княз, който ги е измамил, за да се качат на неговата стълба, и ще умрат като човеци, които нямат Твоя Образ…”
“Нещо повече, слуго Мой! Върху тях ще се изпълни проклятието от думите, с които предупредих всички ви:
“Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени…”  (Матея 15:13)
Затова ще призова всичките Си Верни твърде много да внимават в думите Ми и смирено да продължат да четат тази пророческа книга. Защото след стълбата на дяволското царуване ще ви покажа и сетнината на дяволските растения.
Дано тогава всички се отречете от тях, за да посветите живота си до свършека на слугуването в Името на Отца!
Аз, Светлият Камък от Сион, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply