В ИМЕТО НА ОТЦА – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЯТА СЪС СТЪЛБИТЕ НА ХЪЛМА СИОН

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Най-голямата трагедия на този свят е тази, че той лежи в лукавия. Дяволът е тъмният княз, който управлява света със собственото си безумие и проклето коварство. Силен в съблазните и изкушенията, Сатана владее духовно над всички непросветени човеци, които веднъж вече е покварил в живота на суетата и греха. Аз съм изговорил и написал твърде много книги против този враг на Бога и човеците, и против тъмните духове на неговия зловещ контрол, за да си позволя да пълня още страници с описването на неговите отвратителни безумия и злотворства. Но в Духа на пророчеството, което Господ днес явява на сърцето ми, непременно ще кажа, че дяволът е паднал херувим, който именно в падението си изгуби честта на привилегията да бъде служител в Името на Отца. Заедно с дявола тази чест изгубиха една трета от Небесните ангели, които не опазиха собственото си достойнство, но се подлъгаха от неговото засеняване.
Какво всъщност се случи горе, на Хълма Сион? Как дяволът падна от Небето като светкавица, според твърде верните и истинни думи на Божия Син:
“Видях Сатана паднал от небето като светкавица…” (Лука 10:18) 
И най-вече: Защо дяволът престана да бъде служител в Името на Отца, та се наложи Отец да извади Огъня Си отсред него и да го обърне на пепел по земята, заедно с цялата му свита от бунтовници и богоборци?
Няма човек на земята, който да би ти дал ясен и изчерпателен отговор на тези въпроси. Но има Господ и Бог на небесата, могъщ и силен да води слугата Си в думите на Божията Тайнствена Премъдрост. И Сам Той се сниши до духа ми и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой!
Знам пред каква зловеща стена от дяволска съпротива сега е поставено сърцето ти. И виждам на какво злострадание си предаден по Волята на Отца Ми заради скъпоценните видения, които получи от Сион. Но ти никога недей забравя, че стоиш на върха на острието на Меча Господен. Тъй че ако Мечът е силен да се простре до дълбочините на ада и да пробожда сърцето на дявола, сам ти да усетиш в душата и плътта си отговорите на сатанинската ярост и злобата на всичкото му безсилие.
Крепи се, приятелю Мой! Никак да не отпада душата ти, защото Аз съм те направил повече от победител. Понеже ти си слугата Господен, който извърши повереното му Дело в Името на Отца. И заради това могъщо и Свято Име сега дойдох при теб, за да ти дам да свидетелстваш в Дух и Истина за възможно най-божествената територия в човешкото битие – слугуването в Името на Отца.
Аз съм Името на Отца, с Което Той благоволи да се яви в битието на човеците! Аз съм Синът на Отца, Който с Живота и Смъртта Си потвърдих тази божествена територия на земята! Аз съм Господ и Бог, Който направих Свят Завет с Моята Църква, за да утвърждава слугуването в Името на Отца – от век на век, и от поколение на поколение! И пак Аз съм Мъздовъздателят, Който ще въздигна слугите Си от дъното до Върха на Хълма Сион, а враговете Си ще поразя с Дъха на устата Си, за да им определя вечен дял от огън и жупел!
И понеже съм Господ, Който върша Делото Си явно и пред мнозина свидетели, ще дам на теб, слугата Ми и пророкът на Сион, да явиш неизявеното за Името на Отца! Последвай Ме, Стефане! Защото има Скрита Манна, която трябва да вкусиш, и Божия Тайнствена Премъдрост, която трябва да изявиш на Църквата Ми!”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй че Свят Дух излезе от ръката Му и ме въздигна с Него към височините на Хълма Сион. А когато се намерих с моя Господ на Отеческия Свят Хълм, Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Сега Отеческата Мъдрост ще яви на сърцето ти тайни, които не си проумявал, и откровения, които не са ти давани преди. Затова гледай към Хълма Сион и виж какво ще се открие пред погледа ти…”
С вълнение погледнах към Святия Хълм на Отца, когато там се появи стълба. Тя се издигаше до Върха на Хълма, където Божията Светлина я озаряваше в неизразима Слава и чудно великолепие. Стълбата толкова силно теглеше и привличаше сърцето ми, щото не можех да откъсна поглед от нея. А докато още я съзерцавах, Исус ми проговори, като казваше:
“Виждаш ли стълбата, която Мъдростта яви на Хълма на Отца? Не тегли ли тя сърцето ти, за да пристъпиш към нея?”
“О, Исусе! Погледа си не мога да отвърна от тази стълба! Тя е толкова запленяваща и желателна, че с цялата си вяра Те моля да ме заведеш до стъпалата й!”
В отговор на молбата ми, Исус докосна с ръка главата ми, като се взря в мен с кристалния поглед на очите Си. Те ме изследваха, издирваха и проникваха през мен до самото дъно на сърцето ми, тъй че не смеех и дума да изрека. Но накрая Господ проговори, като ми казваше:
“Славата на Отца Ми ли желаеш, слуго Мой? А знаеш ли ти колко дълъг е пътят до тази Слава?”
“Виждам пътя до Отеческата Слава, Исусе!” – извиках с вълнение аз. И като вдигнах дръзновено ръка и посочих стълбата, отново Му казах:
“Ето го пътят, вижда се на Хълма! Мъдростта Божия го яви на сърцето ми! Трябва само да се изкача по стълбата и ще стигна до Славата… Не е ли така?”
В този миг Господ поклати главата Си, но аз не разбрах дали това беше потвърждение на въпроса ми. Вместо това Той хвана ръката ми и тръгна напред, към стълбата на Отеческия Хълм. И колкото повече двамата приближавахме до нея, толкова по-сладка и блажена радост изпълваше гърдите ми. А когато вече бяхме на метри от стълбата, с почуда забелязах, че имаше още една стълба, която не водеше нагоре, към Отеческата Слава, но надолу, към недрата на Хълма Му. Сякаш се намирах на средата между два етажа на сграда, като едните стъпала водеха нагоре, а другите надолу. Това дотолкова ме изненада, щото попитах Господ:
“Исусе! Каква е другата стълба, която води надолу, към недрата на Отеческия Хълм? Тя се яви така внезапно, че не бях подготвен да я видя…”
Слушайки въпроса ми със съвършено внимание, Исус отново ми проговори, като казваше:
“Сега те доведох на Хълма на Отца Си! И на този Хълм наистина има две стълби. Първата води нагоре – до бляскавата Слава на Отеческото Име, а втората надолу – до Огъня на Отеческата проверка. Решението по коя стълба да тръгнеш е изцяло покорено на твоя собствен избор, защото Отец Ми ти е дал да бъдеш свободно създание в Духа Му. И така – решавай, Стефане! Готов ли си да тръгнеш нагоре, или първом трябва да слезеш надолу?”
Въпросът на Исус беше като бръснач за духа ми, понеже ме прониза от главата до петите. Това ме накара да Му отговоря, казвайки:
“О, Исусе! Толкова силно искам да се кача нагоре, че желанието ми е твърде непреодолимо! Но един Глас в сърцето ми нашепва, че това не е правилният избор, понеже първом трябва да премина през одобрението на Отца, и през дъното на Неговата проверка. И като зная, че тук, пред Святия Хълм на Отца, не може да пребъде нищо несвято, доверявам се на Гласа в сърцето си, защото зная, че е същият тих и тънък Гласец, който пророк Илия чу в пещерата. Точно затова избирам да тръгна по стълбата надолу…”
Господ се усмихна на думите ми и погали с ръка главата ми. А след това със съкровен Глас ми проговори, като казваше:
“Намери вярното решение, слуго Мой! Избра правилната стълба. И Аз знаех, че другояче слугата Ми не би постъпил, защото ти все още пребъдваш на дъното на втората стълба, ако и Аз да я показах като избор пред сърцето ти. Да, Стефане! Тази стълба надолу – към недрата на Хълма Сион – е слугуването в Името на Отца, докато другата стълба, която води нагоре, е царуването в Името на Отца! Ти избра слугуването, защото си слуга! Но точно затова сега ще покажа на сърцето ти какво се случва на първата стълба. Защото всяко нейно стъпало е знаменателно. И по тези стъпала преминаха мнозина – за една или друга съдба във Вечността. А ти сега пристъпи с нозете си върху стъпалата към Славата на Отца и виж първото от виденията, които ще се разкрият пред очите ти…”
С благоговение, което нямам думи да опиша, аз пристъпих върху стълбата, която водеше нагоре – към Отеческата Слава. И тогава пред очите ми се разкри ослепително видение. Аз виждах как моят Господ Исус още отпреди създанието на света се възкачва по стъпалата на Отеческия Хълм, за да се възвиси в Славата на Отца Си. А когато вече беше на върха на стълбата и ослепителни лъчи озаряваха осанката Му, Сам Отец прокънтя с Гласа Си от Хълма, като казваше:
“Вечни Сионе на Моята Правда! Въвеждам Единородния Си Син, Първородният на Вселената, в Славата на Святото Си Име!
Поклонете се Нему, Святи ангели!
Поклонете се Нему – началства, власти и сили!
Поклонете се Нему – всички Божии създания! Защото чрез Него създадох видимото и невидимото! Защото Той е, Който ви сплотява! Той е Святата Канара на Святия Ми Хълм! Скъпоценният Камък на Името Ми!”
Докато още гледах на Исус, безмълвен и преизпълнен от възторг и любов, видението мигновено се смени. Защото там, край стълбата нагоре, се появиха огнени камъни. И по стъпалата й вече се възкачваше Луцифер, засеняващият херувим на Небето. С всяко покорено стъпало той ставаше все по-бляскав, все по-красив и все по-притегателен. Но заедно с възкачването му, отсред самите огнени камъни възлизаха мълнии, които му казваха:
“Слез от стъпалата на Славата Му, сине на Огъня и Светлината! Защото си бил създаден да служиш, а не да ти се служи! Защото си бил посочен да хвалиш Него, а не себе си! Тръгни по стъпалата на Смирението, които са надолу, към недрата на Хълма Сион, за да съхраниш Мъдростта, с която си бил създаден!”
Без да обръща внимание на изреченото от огнените камъни, херувимът продължаваше да се възкачва по стъпалата на Отеческата стълба, а блясъкът му ставаше още по-силен и ослепителен. И когато вече беше на върха на стълбата, той разпери крилата си, и извика с неописуем възторг:
“Аз царувам и съм достоен да царувам! Възлезте по стълбата при мен, Божии ангели, и ми отдайте Славата, която принадлежи на името ми! Защото съм достоен да споделя Святостта на Неговия Трон, и да управлявам от височината на Неговия Престол!”
След тези думи на Луцифер пространството край стълбата се напълни с ангели, които бързаха да се възкачат по стъпалата, като заставаха на предпоследните стъпала и му се покланяха, казвайки:
“Достоен си, Небесни хвалителю, за Славата, с която си обгърнал крилата си! Ние се покланяме пред името ти!”
Колкото по-дълго продължаваше поклонението пред херувима, толкова повече огнени камъни край Отеческата стълба започнаха да потъмняват от ужасно омерзение, тъй че Светлината на върха на стълбата угасна в един миг. А тогава две огнени ръце се надигнаха от недрата на Отеческия Хълм, та затвориха в шепите си Луцифер и всичките му поклонници. И с Гняв, какъвто Сион никога не беше виждал, нито някога повече щеше да види, Отец запокити гордия херувим и свитата му надолу от Хълма Си и вън от границите на Царството. А докато ги отхвърляше, по дланите на Отеческите ръце оставаше Огъня, който Той извади от недостойните, за да го върне в недрата Си. И Гласът на Божия Гняв се превърна в кипяща мълния, която изпепеляваше бунтовника и падащите с него ангели, като им казваше:
“Има Един, на Когото подобава Слава и Почит за вечни векове! Той от Моята Мъдрост се не отрича, и огнените Ми камъни почита! Има Един, Който е достоен да бъде Цар за Вечността от Вечността! Той Светлината Ми с гордост не би погубил, и с превъзнасяне не би се помрачил! Никога вече не ще се върнете в Славата Ми – роде на Луцифер, и духове на недостойнството!”
Видението ме направи да подкося нозете си, и с благоговение и трепет да отстъпя от стъпалата на стълбата към Отеческата Слава. А след това в молитвата на духа си тихо да изрека:
“Боже мой, Всемогъщи Йеова! Святи Отче на духа и сърцето ми! Велико, Славно и Страшно е Името Ти! Благословена да е Мъдростта Ти, Създателю на вековете! Благословена да е Волята Ти, Създателю на Светлината! Няма по-голяма радост за Твоите създания от радостта да Ти се прекланят, слугуват и целуват краищата на Мантията Ти! Благословено да е Името Ти, Царю на Сион!”
Докато още вълнението разтърсваше гърдите ми, Исус ме докосна с ръка, като ми казваше:
“Укрепи се, слуго Мой, та погледни сега как Единородният от Отца се отказва от Небесната Си Слава и слезе на земята, за да приеме образ на слуга, смирен до смърт на Кръст!”
В едно с думите на Исус пред стълбата се появи ново видение. И ето, че аз виждах как моят прославен и Всемогъщ Господ слизаше по стълбата на Отеческата Слава, докато стигна до мястото на другата стълба, откъдето стъпалата тръгваха надолу – към недрата на Хълма Сион. В този миг Той хвана ръката ми, за да Го последвам. И още на първите няколко стъпала бляскавата Му дреха мигновено изгуби Славата Си, понеже стана простичка и обикновена ленена дреха, каквато подобава на слуга. А със следващите стъпала Короната от Главата Му изчезна и се смени с качулка от грубо наметало. И колкото повече Исус слизаше надолу – към Огъня от недрата на Хълма Сион, толкова повече Отец отнемаше Славата от Сина Си. Докато дойде миг, когато Образът на моя Господ беше твърде много погрознял, а по Ръцете Му и Нозете Му проличаваха белезите на Кръстните Му рани. И тогава Той ми проговори с най-съкровения Си Глас, като ми казваше:
“Слуго Мой! Запиши тези видения на книга и предай на всичките Ми Верни слуги, че единственият Верен и благословен път до Славата на Отца Ми преминава през слугуването в Името на Отца! Именно в това слугуване духовете ви заблестяват като огнени камъни, понеже се превръщате в скъпоценни диаманти, изковани в ковачницата на Отеческата Мъдрост!
Знаейки колко лесно сърцата се лъжат от дявола, Отец Ми щеше да предупреди всичките човешки чеда с думите на псалома:
“Аз рекох: Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния. А при все това вие ще умрете като човеци, и ще паднете като един от князете…” (Псалом 82:6-7) 
Но иска ли Последният Адам падение за жената, родена от Ребрата Му? Искам ли Аз човеците, за които платих цената на Кръвта Си, да се спъват в греха на Луцифер, и да пропадат в тъмнината на неговото лукавство? Не те ли утвърдих като слуга в Името на Отца, за да дам Примера, с който ще ви въведа в Сион без петно и бръчка, и без никакъв недостатък?
Нека следващото видение, което ще ти покажа, да послужи за могъщо предупреждение на всичките Ми слуги – за да останат слугуващи до свършека на света и до мига на Моето завръщане!
Аз, Славният Камък в Името на Отца Си, все още говоря и не млъквам!”

Leave a Reply