1. ПРОСТОТАТА И ЧИСТОТАТА В ИМЕТО НА ОТЦА

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Ако трябваше да избера как отново да изживея живота си, то пак бих избрал да бъда слуга на Господ Исус Христос, готов с цената на оковаване и кръстна смърт да отстоява Вечното благовестие от Сион. Яростта на дявола против моя избор няма абсолютно никакво значение. Защото много по-желателно е Сатана да е против теб за времето на един човешки живот, а не с теб за цялата вечност. Точно тук спри и помисли върху записаното разсъждение. Понеже когато приемаме или отхвърлим някой дух, ние го приемаме или отхвърляме с думите му и контрола му. Ако някой иска да живее Божиите думи, то тогава той приема и Божия контрол на Святия Дух. Но ако обича повече думите на света, то тогава непременно ще бъде под контрола на неговия княз. Тъй че наистина всичко е въпрос на избор. Когато отвориш Библията и се изпълниш с Духа й от първата страница на “Битие” до последната страница на “Откровението”, то тогава думите на това Свещено Писание се превръщат във Вода, Хляб, Вино, Масло и Сол за духа ти. И би било твърде страшно и пагубно да подмениш тези свещени думи с думи от света, като решиш в сърцето си, че те вършат същата работа. Нищо подобно, братко мой! Понеже ако светските думи вършеха същата работа като библейските, то тогава не би имало никакъв духовен конфликт между тях. Но конфликтът е толкова страшен и непреодолим, колкото е дълбока пропастта между една пророческа книга от Хълма Мория и един учебник по теология, наблъскан с термини, чуждици и светско-научен подход. То е все едно да споделиш една скромна селска трапеза с отрудени човеци. И когато домакините ти поднесат ястието, да се обърнеш към тях с молба:
“Бихте ли ми дали една доза натриев хлорид?”
Хората ще те изгледат стреснати, и дори през ум няма да им мине, че този натриев хлорид, който им искаш, е химическото наименование на солта. А самият стрес непременно ще се дължи на факта, че си лишил думите си от Простотата и Чистотата, които дължиш на Христос.
Защо просто не им поиска щипка сол? Каква е тази доза “натриев хлорид” в молбата ти? И ако обърнеш този незначителен пример към всичката пошлост и високоумие, с които теологията изврати думите на Вечното Спасение, то тогава непременно ще разбереш защо толкова много обичам думата “слуга”. Именно защото тя е една от най-любимите думи на моя Господ Исус Христос. И когато Той се обърне към мен със съкровеното “слуго Мой”, то тогава сърцето ми прелива от благоговение и блаженство, понеже чувствам как Царят на Сион ми е подарил Доверието Си и ми е възложил Делото Си. За такава привилегия наистина си заслужава да останеш старомодно библейски, без да те вълнува празнодумната теология. Пиша ти за всичко това не по друга причина, а именно защото Простотата и Чистотата на Христос са главното и необходимо условие, за да слугуваме в Името на Отца.
Исус не дойде на земята, за да впечатлява хората с високопарни и неразбираеми думи. Тъкмо обратното – Той беше чудесно разбираем и за най-непросветения сиромах, понеже притчите Му и цялото Му говорене бяха проникнати от човешкото битие. Исус беше силен да запленява сърцата и да отваря очите на слепите за могъщата Светлина на Божието благовестие. Той не събираше хората в затворени пространства, за да Го слушат, но ги водеше сред красотите на Божието творение. И нима някое искрено и чисто сърце би забравило думите Му, в които Той казва:
“Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. Но търсете Божието царство и всичко това ще ви се прибави. Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството…” (Лука 12:24-32)
Виждаш ли Отец в думите на Спасителя, братко мой? Виждаш ли Този Прекрасен и Любящ Творец, в Чието Име Исус изговори думите на Простотата и Чистотата Си? И ако наистина Го виждаш с вярата на сърцето си, то да би ли пожелал друга съдба или призвание, освен да Му слугуваш? Да би ли пожелал съдбата на ония, които не се покоряват на Христовото благовестие? Да би ли насилвал душата си да слуша непонятното бръщолевене на фарисеи и книжници, след като Сам Господ те е предупредил, че тяхната “правда” не отваря вратите на Божието Царство? Да би ли изхвърлил от сърцето си Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Господния Завет, та да ги замениш с есхатология, херменевтика, екзегетика, литургика и омилетика? Да би ли пожелал сетнината на най-големия враг Исус Христов, силен да мами високоумните човеци с кариера и господаруване, та да се отрекат от пожертвуванието и слугуването?
Аз казвам: Да не бъде! Да не бъде! Да не бъде!
Нека виденията в следващата глава ти разкрият тайната, която Господ не е явявал на други Свои слуги от други поколения. За да възлюбиш Името на Отца и Святата привилегия на слугуването! Амин и Амин!