В ИМЕТО НА ОТЦА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Въпреки, че душата и тялото ми се преситиха от яростните отмъщения на развенчания дявол, духът ми непрестанно въздава благодарение към моя Господ и Бог заради Святата привилегия, с която ме направи съучастник на земните Си скърби и страдания. Също така знам, че само човеци, които са били оковани заради вярата в Исус, ще почувстват искреността на горесподеленото. И при все, че имам желание да понеса още по-голям духовен товар за моя Спасител, ще трябва да ти призная, че писането на нова пророческа книга вече ми струва пределни усилия. Понеже знания и опитности за споделяне имам достатъчно и не всичко съм описал на белия лист. Но в мига, когато ги превърна в духовно споделяне на видения от Небесния Цар, по силата на отговорността те се превръщат в нова духовна тежест над сърцето ми, която се прибавя към гигантския товар от всички други книги до свършека на света и мига на грабването. Защото това не са книги за четене, та да ми носят признание и земна слава, но книги за Спасение, за които плащам с цената на постоянно гонение. Не на последно място – аз съвършено се доверявам на моя Господ, Който вече ме предупреди, че достигнах максималната тежест, която мога да удържам, а това означава, че писането на нови книги трябва да става само с изключителното благоволение или изрично настояване на Божия Пророчески Дух. В противен случай рискувам да изпадна в непреодолима немощ, която не е по Волята на Бога. И нека думите ми не ти прозвучат самонадеяно или хвалебствено, но аз наистина нямам причини да се срамувам от делото, в което Господ ме постави да се трудя през всичките усилни години. Защото скръбта, угнетението и прекомерният ужас ще преминат, но виденията от Кръговете на Божието Свято Присъствие ще останат. Злобата, яростта и заплахите на Сатана ще се стопят и изчезнат, но лъчите на Вечното благовестие непременно ще бъдат слънчеви въжета, с които Господ ще избави Сионовите пленници от тъмниците на този свят. Всичко това би трябвало да те възрадва, че и този път ръцете ти ще разтворят страниците на една могъща пророческа книга, която носи възможно най-прекрасното и помазано заглавие – “В Името на Отца”.
Носех тази книга в духа си от дълго време и вътрешно се надявах, че ще дойде ден, когато моят Господ ще благоволи да я напиша. Казвам това с максимална сериозност и огромно благоговение пред Спасителя, защото още със заглавието влизам в Неговата божествена територия, която изключително Му принадлежи и Той твърде много ревнува за нея. И като зная, че през годините Исус ме утвърди да бъда Негов слуга, стъпвам в самата територия с увереността, че не просто съм призован, но духовно утвърден за нея. Защото имам даденото Небесно право да заявя, че “Мория” е служение, родено в Името на Отца и вършило всичките си дела заради Славата на това Свято Име. Нека следващите ми разсъждения в Духа на свидетелството и изповедта напълно да ти разкрият защо Господният слуга е вършил дългогодишното си дело в Името на Отца.
Виждаш ли, братко мой, имаше една най-съществена причина, на която се дължеше и продължава да се дължи острият духовен сблъсък между служение “Мория” и църквите в България, да не кажа и с Християнството по целия свят. Ако трябва в едно изречение причината да бъде записана, то би изглеждала по следния начин:
Сблъсъкът на служение “Мория” с всички останали противници беше сблъсък на Образ против образи, на Пример против примери, и на Дух против духове!
Във време, когато Образът на слуга е тотално отхвърлен, а безумците са побързали да се лакират и гримират с всякакво светско и религиозно титулуване, един пророк на Господ Исус Христос заложи на старомодното слугуване пред модерния църковен бизнес и религиозен кариеризъм. Той не направи това, воден от желанието да се прави на интересен или да проявява различност на всяка цена.
Не приятелю мой!
Приех слугуването като единствено възможен смисъл за живота си, защото още с първите глътки духовно мляко аз се влюбих в Образа на Христос. И когато проникнах в Образа Му – открих Примера Му! А щом пожелах Примера Му – изпълни ме Духът Му! Точно тогава разбрах, че има една дума, чийто духовен заряд е ключ към всички Порти на Небесния Ерусалим. Ключ към Божието Сърце. Това беше думата “слуга”. Една толкова древна и утаена от последните поколения дума, тъй че ако я потърсиш сред тях, да не я намериш. Една твърде скромна и смирена дума, която можеш да свържеш с ленена дреха и козиняво вретище, със сандали и наметало, с вериги и тъмница, с гвоздеи и кръст. Тази дума покори духа ми и обнови ума ми, тъй че счетох за омразни и проклети всички останали думи, които бяха окупирали църковните амвони и събрания. Отхвърлих в сърцето си царуващите светски думи като “управител” и “председател”, “бизнес” и “икономика”, “устав” и “ръководство”, “семинар” и “конференция”, “диплома” и “семестър”, “бакалавър” и “магистър”, “делегат” и “конгрес”, “алианс” и “борд”. Намразих всички думи на света, с които той беше превърнал църковните общества в дрогирани проститутки. Отрекох се от гнусната църковна търговия, която днес е най-страшният октопод на Вавилон. И във всичката си духовна категоричност напълно се осланях на стиховете от “Второто послание към Коринтяните”, в които Павел съвсем точно беше предсказал днешната мерзост и запустение:
“Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите…” (2 Коринтяни 11:3-4)
Какви други да бяха сърцата, допуснали да им проповядват “друг дух, друг Исус и друго благовестие”, освен извратени?
Какви други да бяха умовете, изгубили Простотата и Чистотата на Христос, освен покварени?
Къде има Простота и Чистота, приятелю мой?
В думата “слуга” или в думата “управител”?
В думата “жертва” или в думата “председател”?
В думата “общение” или в думата “конференция”?
В думата “посвещение” или в думата “семинар”?
В думата “изпитание” или в думата “семестър”?
В думата “хваление” или в думата “омилетика”?
В думата “благодат” или в думата “диспенсация”?
Каза ли им някой на днешните богоотстъпници, че всеки дух идва с комплекта от думите си, защото именно те са стълповете на неговия тотален контрол? И ако лидерите на светските църкви толкова категорично отхвърлиха думата “слуга” и производното й “слугуване”, то трябва ли да се чудиш защо на книгите на Божия слуга Стефан Главчев не се гледаше с добро око? Тези дипломирани адвокати на дявола, които с удоволствие демонстрираха по форуми и събрания познаването на най-авторитетните преводи на Библията, и бяха готови да цитират препратки от библейската версия на Кинг Джеймс или от превода на Септуагинта, нямаха никакво желание да се нарекат “слуги”, считайки самата дума за презрителна отживелица. Защото пред името на всеки от тях много повече би тежала титла като “бакалавър” или “магистър”.
А защо не поискаха да признаят, че Божието Спасение се извърши от слуги? Защо намразиха Простотата и Чистотата, която дължим на Христос? Ще си затворят ли очите за Яков, Петър, Йоан и Павел, че бяха Господни слуги и като такива се изявиха пред Църквата с посланията си? Ще модернизират ли старозаветните пророци от Моисей до Малахия, понеже всички те се именуваха “слуги” на Бога и Отца? Ще хвърлят ли презрение върху нашия Господ Исус Христос, Който напусна Небесната Си Слава и взе на Себе Си “образ на слуга”, според както истинно свидетелства за Него Апостол Павел във “Филипяни”?
Но ето, приятелю мой, отново ти казвам, че в моя живот на слугуване Образ се сблъска с образи, Пример с примери, и Дух с духове. Аз не клекнах пред великата блудница, за да отдавам дължимото на духовните й осеменители, та да завършвам светска теология и да зарадвам ушите й с някоя блудкава титла. Защото с блудкавата титла и свидетелствата ми щяха да станат блудкави – нито топли, нито студени, та да ги повърне Господ от устата Си. И пред перспективата, че книгите на един въображаем “професор Главчев” щяха да са търговски хит по църквите, предпочетох да си остана Божий слуга в даването, даже и целият свят и целият ад да се надигнаха против свидетелствата и убежденията ми. Понеже за себе си зная и потвърждавам истинските Апостолски думи, че Бог обръща на глупост светската мъдрост, а на Верните Си слуги дава да поучават чедата Му в Божията тайнствена премъдрост, сиреч, в Скритата Манна на Господ Исус Христос. Защото, в крайна сметка, смисълът на Божиите думи е да се превърнат в Дух и Живот, и да се въздигнат в жертвено благоухание пред Трона на Всевишния. А този смисъл придобива ясен духовен прицел, когато слугуването на слугите е винаги и всякога в Името на Отца. Защото ето това доказва на света, че Отец е Вечен – понеже Волята Му е да се покорим на дума от Вечността, силна да се докаже в Дух и Истина – думата “слуга”. И ако ние не стигнем до онова стъпало на себеотричане, при което сами да се превърнем в отживелица за света, то тогава рискуваме да станем отживелица за Духа.
Знаеш ли, братко мой, що ще рече това някой да стане отживелица за Духа?
Това означава, че такъв е имал Духа, но Го е похулил! Следвал е Пътя Христос, но се е отвърнал от Спасителя. Отрекъл се е от света, но после пак се е върнал в него, като куче на бълвоча си или като свиня в тинята. Силно се надявам, че тази книга ще превърне всички Божии чеда в отживелица за света.
Запомни това!
В отживелица за света!
Светът ще помни, че някога са били негови, но вече не са. Светът ще се гневи, че някога са живели в него, а сега живеят в Името на Отца си. Светът ще беснее, че им е предложил царуване, а те са предпочели кръстни мъки в слугуване. И накрая – светът ще избледнее, защото князът му е осъден, и годините му ще се стопят до ден и миг, след който слугуващите приживе ще царуват вечно, а царуващите приживе ще рухнат в ада, за да се приготвят за срещата със същинския княз на отживелиците – самия дявол и Сатана.
И така, братко мой!
Днес и сега, когато Вавилонската блудница хули и презира слугите Господни, смятайки ги за отживелица, към сърцето ти идва Слово с видения от Вечността и за Вечността. Слово за Името на Отца и за слугите, които са силни да пребъдват в това Име. Слово за всички, които не се срамуват да слугуват във времето на гордите и първенствуващите. Слово – като бял и светъл камък, който може да послужи както за стъпване, така и за препъване.
На Господ, Учителят, Водителят и Вдъхновителят ми, нека бъде Слава, Почит и благодарение за посланията в тази пророческа книга!
Амин и Амин!

Вашият коментар