ПЕСЕНТА НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА – IV ГЛАВА

4. ВИДЕНИЕТО С ВЪЗКАЧВАНЕТО НАД НАСКЪРБЯВАНЕТО

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Песента на възкачванията е възможно най-здравият и утвърждаващ духовен изпит, който християнинът държи пред Господ Исус Христос и пред Бог Отец. Въпреки, че със сигурност ти за първи път четеш и проумяваш такова слово, разкриващо духовното извисяване пред Бога, пак това не е причина да смяташ, че Божиите хора не са се упражнявали в подобно превъзходно стоене. Напротив – за да бъдат записани в Свещеното Писание псалми, които са наречени и “песни на възкачванията”, то е, понеже Спасителят е пожелал духовния опит от възкачването да не бъде утаен, но напротив – явен и разкрит за всички, които се стремят към духовното издигане и извисяване.
Ние имаме щастието и привилегията да се родим във време, когато огънят на страданието не просто пречиства, но подготвя съвършени съдове, като обиталища за Божията Слава и Сила. Защото ако някога гонението върху първите Христови последователи изгради Църквата, като здрава и мощна, то последното гонение ще направи много повече от първото. И ако Исус казва, че днес е времето, когато беззаконието е умножено, то всред това умножено беззаконие ще се родят онези пламенни последователи на Бог, в чиито сърца ще трепти умножена вяра. Защото днес, повече от всякога, Господ ще възвърне Своите към онова искрено следване на Исус, на което бяха свидетели и първите Апостоли. Защото, ако и светът да се опитва да излъже мнозина човеци, че много се е променил и уважава правото на вероизповедание и свобода на убежденията, пак това ще е измамлива фасада, зад която разумните ще видят, че светът обича своите си църкви и вярващи, но още повече е намразил и презрял Църквата на Господ Исус Христос. Затова те моля от цялото си сърце да не търсиш повече атаките на света откъм страната на езичниците. Понеже така ще се заблудиш и ще решиш, че наистина времето е по-добро. Но Исус не ти говори, че времето е по-добро. Напротив – предупреди всички нас да внимаваме, понеже е наближило времето на човека-Антихрист. Това време Той ни изяви с думите:
“Пазете се да ви не заблуди някой; защото мнозина ще дойдат в Мое име казвайки: Аз съм Христос, и ще заблудят мнозина. И ще чуете за войни и за военни слухове; но внимавайте да се не смущавате; понеже тия неща трябва да станат; но това още не е свършекът. Защото ще се повдигне народ против народ, и царство против царство; и на разни места ще има глад и трусове. Но всичко това ще бъде само начало на страдания. Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят. И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина. Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен. И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът. Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира), тогава ония които са в Юдея, нека бягат по планините; който се намери на къщния покрив да не слиза да вземе нещата от къщата си; и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си. А горко на непразните и на кърмещите в ония дни! При това, молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден; защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има. И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните, ония дни ще се съкратят. Тогава ако някой ви каже: Ето тук е Христос, или: Тука, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето предсказах ви…” (Матея 24:4-25)
Не те ли учудват тези думи на Исус? Та нали вече живееш в общество, прегърнало идеите на демокрацията? Нали вече никой не пречи на вярата ти? Защо тогава Спасителят ти говори, че мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат? Защо Той ти говори, че това е само началото на страдания? Защо, най-вече, Исус говори, че предстои голяма скръб, небивала от началото на света до сега, и каквато не ще има? Кой скърби и защо скърби? Кой страда и защо страда? Ако погледнеш на ухилените и доволни физиономии по стотиците семинари и конференции, то голяма скръб ли ще забележиш? Ако погледнеш на лукса и разкоша, в които тънат последните шоу-евангелисти, то за начало на страдания ли ще ти мине през ума?
Каква е тази скръб и това страдание, за които предупреди Исус?
Защото Той не може да лъже. И ако Исус не лъже, то непременно мнозина от нас са попаднали под властта на най-голямата лъжа. Лъжа, която иска да убеди, че едва ли не светът вече е укротен от благовестието и дори е подписал мирен договор с Небето. Именно затова пастирите са весели и доволни. Именно затова в Храма са се появили проповедници, които проповядват сегашното състояние на света. Защото в техните критерии светът вече не е онова ужасно място, за което предупреждаваха Христовите Апостоли. Напротив – той е станал място, където тепърва ще никнат офиси и зали за конференции, място, където тепърва ще се строят завидни палати и дворци, отговарящи на самочувствието на църковните лидери…
Какво се е случило всъщност? И как със сърцето си да намериш онази скръб и онова страдание, за които те предупреди Исус?
Истината братко мой, е повече от трагична. Истината е, че светът влезе в църквата и светският дух се гримира, за да изглежда като Исус. А така изчезна и скръбта. Защото скръб има там, където има гонение.
Но може ли светът да гони света? Могат ли светските политици да гонят лидери на църкви, които с пари купуват регистрациите си и рекламите си по всички медии? Могат ли, най-сетне, езическите поклонници на Мамон да подложат на гонение религиозните поклонници на Мамон?
Разбира се, че не! Защото и в единият и в другият случай душите вече са се продали на дявола. Какво остава тогава за скръбта? Остава това, че скръб ще преживеят само онези, които искат да влязат в Божието Царство. Защото такива никога няма да забравят думите на Исус:
“Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост. Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света. И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме…” (Йоан 16:20-22)
Причината да започвам именно така тази глава е тази, че искам да подготвя сърцето ти за видението, което Господ даде на сърцето ми. Защото в това видение скръбта беше пълна. А ето и самото видение:
Аз виждах едно огромно поле, което беше огряно от лъчите на слънцето. И ето, че всред полето се появиха орачи. Те впрегнаха воловете си и започнаха да орат полето. Тогава забелязах, че самите рала на орачите не бяха забити дълбоко в земята, но пореха полето твърде повърхностно. Това обаче никак не смути орачите. Напротив – те все по-усърдно оряха почвата, докато изораха цялото поле. Така след тях тръгнаха сеячите, които щедро хвърляха семената си. А след много малко време от полето започнаха да никнат плевели. Те покриха цялото поле със завидна бързина. Тогава до мен във видението се появи Господ Исус, като ми каза:
“Стефане, време е за жетва! Затова тръгни и започни да събираш поникналото на полето…”
Понечих да кажа на Господ, че на полето няма житни класове, но Той ме погледна с настоятелен поглед, тъй че аз наистина влязох сред полето. И тогава Господ извика след мене:
“Започни да събираш в ръката си поникналото!”
Погледнах в нозете си и забелязах тръни и бурени, както и твърде много коприва. И като протегнах ръцете си към тръните, се опитах да ги изскубна. Опитът ми нямаше никакъв ефект, защото тръните все така си оставаха на полето. Затова пък дланите ми се покриха с кървави драскотини, от които изпитах жестока болка. Обърнах се към Исус, за да Му кажа, че жетвата няма смисъл, но Той отново ми каза:
“Събирай поникналото!”
Отново се наведох и този път се опитах да изскубна копривата. Но тогава ръцете ми се подпалиха от жилещите й листа, тъй щото дланите ми подпухнаха и още повече се разраниха. И така, колкото и да опитвах, аз не можех да пожъна нищо. Защото всичките бурени, тръни и коприва на това поле оказваха съпротива на ръцете ми и аз не можех да ги изскубна. И тогава към сърцето ми дойде огромна скръб. Очите ми се напълниха със сълзи и аз през плач извиках към Исус:
“Господи, аз не мога да пожъна тази нива. Защото всичко, което е поникнало в нея, не е за Твоята житница. То е само тръни, бурени и коприва. И общението с всички тези плевели донесе на сърцето ми само скръб и болка. А и ръцете ми се израниха и подпухнаха…”
След думите ми скръбта стана още по-силна, понеже вече ме задушаваше и стягаше сърцето ми. А тогава Господ се приближи до мен и ми каза:
“Ако в твоето сърце скръбта е толкова голяма, то каква ли ще е тя в Божието Сърце? Как да погледне Господ на нивата Си? Как да погледна на ония, които преди да наскърбят теб, наскърбиха Мен? Как да погледна на ония, които трябваше да посеят семето на благовестието в дълбоката почва, но вместо това те го посяха в собствените си плитки бразди?
А такова беззаконие непременно наскърбява сърцето. Понеже сетнината му са бурени, тръни и коприва…”
Докато Исус ми говореше, към сърцето ми нахлу Светлина от Святия Дух. Тогава всред лъчите на тази Светлина аз разпознах думите на псалома, който гласеше:
“Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, (нека рече сега Израил), много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега, но не ми надвиха. Орачите ораха по гърба ми, проточиха дълги браздите си. Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите. Ще се посрамят и ще се обърнат назад всички, които мразят Сиона. Ще станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва преди да се оскубе, с която жетварят не напълва ръката си, нито оня, който вързва снопите, обятията си. Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!” (Псалом 129)
А Исус продължи да ми говори, като казваше:
“Сега разбра ли какво ще да рече наскърбяването? Не е ли то неизбежното зло, което трябва да се превъзмогне? И ако Аз превъзмогнах това, че орачите ораха по гърба на Словото и направиха бразди от човешки доктрини и религиозни брътвежи, то не трябва ли и вие да превъзмогнете над самите плевели и тръни, които се родиха от сеенето в човешките бразди, а не в дълбочините на Словото Ми?”
“А как, Исусе, да превъзмогнем над самите плевели и тръни?”
Тук Исус отговори:
“Ако познавате Словото Ми, ще изпълните думите Ми. Защото в Моята притча Аз казах:
“Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си; но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде. А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите? Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим? А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми…” (Матея 13:24-30)
Виждаш ли от притчата Ми, че Моята Воля е първо да бъдат събрани плевелите, тъй щото да се вържат на снопове?”
“Да, Исусе! Виждам това…”
“Как мислиш тогава? Няма ли онези, които първо са събрани, да имат самочувствието на първи? И кой е изпратен да ги събере?”
“Господи, Апостол Павел ни предупреди, че именно духът на Антихрист идва да събере плевелите си. Затова в посланието към Солунците четем:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11-12)
“А този дух на заблуда, изпратен да събере плевелите, като дух на заблуда ли ще им се представи? Няма ли той да употреби всичката измама и хитрост на своето лукавство, тъй щото да го припознаят като Бог? И ако плевелите са припознали като Бог лукавия, а едновременно с това са събрани по-напред от житото, то какво остава за Моите жита?”
“Господи, Твоите жита ще бъдат презирани. Понеже лукавият не просто събира плевелите си, но ги събира на снопове. А снопове ще рече общества и най-вече – светски църкви, в които действа дух на мерзост, запустение и проклетия…”
Тук Исус каза:
“Положи тогава в сърцето си истината, че именно това е наскърбяването за Моите. Именно тази е голямата скръб, която трябва да претърпят и превъзмогнат. Защото плодът на Лозата не се бере от тръни, нито смокини се берат от репеи.
Виж тогава отново песента на възкачването над наскърбяването. Понеже за онези, които са напълнили човешките църкви, за да спазват човешки учения, там е казано:
“Ще се посрамят и ще се обърнат назад всички, които мразят Сиона. Ще станат като тревата на къщния покрив, която изсъхва преди да се оскубе, с която жетварят не напълва ръката си, нито оня, който вързва снопите, обятията си…”
И ако с плевели Божият жетвар не напълня ръката си, нито онзи, който връзва снопите, обятията си, то да жънеш ли тогава такива за Господа? Или да се възкачиш над наскърбяването и да уповаваш на Божията Вярност? И ако Аз предупреждавам, че е тясна портата на Спасението и само малцина влизат през нея, а през широката порта мнозина отиват в погибел, то да се наскърбяваш ли ти поради мнозината или да се радваш на малцината?”
“Да се радвам на малцината, Господи!”
“Именно да се радваш, Стефане! Именно да се радваш! Понеже по-голяма е радостта за единия, който намира три бисера и ги представи в ръката на Господа, отколкото друг, който загребва кофи с чакъл и въпреки това ги губи. Защото спасени от сега и до свършека ще се нарекат онези, които Отец Ми е видял и записал, като спасени. И осъдени от сега и до свършека ще се нарекат онези, които Отец Ми е видял и записал, като осъдени. Понеже Онзи, Който изпълва всичко във всички, знае кои е избрал и спасил и кои е отхвърлил и осъдил. Именно затова ти нямаш повече работа и длъжност към плевелите, но непременно Отец Ми ще те изпрати до Моите…”
След последните Си думи Господ протегна ръцете Си към моите ръце. И в мига, когато докосна дланите ми, от тях изчезнаха всички поражения и рани, оставяни ми от човеци-плевели и човеци-бодли. Така в сърцето ми заблестяха стиховете от “Еклесиаст”-а, които за първи път бяха моето възкачване над наскърбяването:
“И обърнах се да разгледам мъдростта, и лудостта, и безумието, защото що може да стори човек, който е дошъл подир Царя относно това, което е вече сторено? Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, както светлината превъзхожда тъмнината…” (Еклесиаст 2:12-13)
Братко мой! Имай мъдростта да превъзмогнеш над наскърбяването, когато очите ти гледат на тоталното нашествие на плевели и тръни, с които не можеш да напълниш ръцете си! Имай мъдростта да превъзмогнеш над тези, които отдавна са били посочени на беззаконията, които вършат! Имай мъдростта да разбереш, че ние не можем да извършим нищо след Него, понеже Той е извършил всичко преди нас! Колкото до онези безумни, които се сношават с непостоянните и извратените, като бързат да погиват всред греховете им, то такива отдавна са разменили жетвата на Бога с жетвата на дявола! На такива осъждението е справедливо! Амин и Амин!

Leave a Reply