ПЕСЕНТА НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ВЪЗКАЧВАНЕТО НАД ПРЕЗРЕНИЕТО

Братко мой! Верни ми приятелю!
Ако има нещо, което да почувствах в сърцето си, то това е невероятно точната и дълбока проницателност, която Господ дава в тази книга, за да укрепи Верните Си чеда. Спомням си как преди няколко години гледах филм, в който бяха изявени много от духовните реалности. Това беше филмът “Одисей”. Причината да си спомня този филм е свързана именно с точността. Защото при завръщането си от странстванията Одисей намери царството си, разграбвано от кариеристи и от похотливи човеци, хвърлили поглед върху красивата му съпруга и богатството му. Така този Одисей, предрешен като стар просяк, влезе отново в дома си, макар никой там да не го позна. И когато дойде времето на изпита с неговия лък, то тогава с пълна сила се видя, че този лък не може да бъде опънат от недостойните и покварените. Нещо повече – самият изпит със стрелбата беше такъв, че стрелата трябваше да премине през множество малки метални пръстени, без да събори или бутне който и да е от тях… Така и духовният прицел на тази книга цели същото. Защото нашата прицелна точка е Исус. И Отец в Мъдростта Си е направил така, щото на Пътя към Небето да се провали всяка човешка вяра, за да остане само Божията. Думите на Исус ще ти напомнят какво имам предвид:
“Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче защото така Ти се видя угодно. Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие…” (Матея 11:25-27)
Тези стихове трудно се преглъщат от ония “мъдри” и “разумни”, в които Отец не е благоволил. И те никак не искат да приемат, че на Отец Му се е видяло угодно да открива на младенци онова, което е утаил от тях. Изобщо – можеш ли да си представиш, братко, как реагират дипломираните книжници на онази помазана и вдъхновена изява, за която Святият Дух употребява младенците? Не се ли дразнят сърцата на такива книжници? Не изпадат ли в бяс и ярост поради собственото си безсилие и помрачение?
За последните десет години очите ми се наситиха да гледат именно това, за което ти говоря. Защото книжници и теолози се опитаха да претеглят дадените ми от Исус книги през тесногръдата школовка на религиозното си образование. И понеже Духът и съдържанието на книгите ми не пасваше на тяхното разбиране и дух, то по тази причина служението ми бе заклеймено като “недоктринално”.
Благословен да Си, Господи! Защото едва ли има друго, по-убедително свидетелство, че Си ми дал да върша Волята Ти!
Причината да започвам именно така посланието на тази глава е в това, че Господ разкри на сърцето ми видение, свързано с възкачването над презрението. А именно презрението е най-точната изява на днешните книжници и фарисеи против Божиите помазаници. Затова нека ти покажа и самото видение.
Аз виждах около себе си множества от човеци, които бяха облечени в лъскави дрехи. Те ръкомахаха възбудено, като ме сочеха с ръцете си. Мнозина от тях отваряха кожените си куфарчета. И като изваждаха от тях гланцирани дипломи, взаимно се убеждаваха в правотата си. А след това отново ме сочеха. И ето, че от очите им започнаха да излизат тъмни лъчи, тъй че когато ги погледнех, тъмнината блъсваше с огромна сила собствените ми очи. А аз нямах дори силата да се откъсна от властта на погледа им. Напротив – започнах още повече да се взирам в очите им и в един момент бях като хипнотизиран от тъмнината им. Това направи така, че сърцето ми започна да отпада. И моето зрение изцяло се покори на техните погледи, тъй че никак не можех да се измъкна. Това беше някаква духовна примка, която не можех да преодолея. Нещо повече – устата ми започнаха да правят негативни изповеди, сякаш напълно да задоволят тъмнината, която излизаше от очите на моите гонители. Сърцето ми беше пред пълен провал. И тогава, като паднах на коленете си, извиках към Исус:
“Господи мой! Помогни ми! Смили се над сърцето ми и душата ми! Избави ме, Боже, понеже не мога да откъсна очите си от погледите на моите гонители!”
Тогава Исус ме чу и аз усетих как Той дръпна светлото въже, с което ме беше вързал. Това имаше огромен ефект, понеже очите ми се отвърнаха да гледат погледите на гонителите ми. Така видях погледа на Исус. Той стоеше на няколко метра от мен и очите Му бяха пълни със състрадание и Милост. А аз все така продължавах да ги гледам. И колкото повече гледах очите на моя Господ, толкова повече сърцето ми се възстановяваше. Докато накрая се почувствах изпълнен от Небесна Светлина. Едва тогава Господ отново дръпна светлото въже, а по неговите витки преминаха небесни искри. И в самите искри сърцето ми разпозна думите на псалома, които гласяха:
“Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата. Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, както очите на слугинята към ръката на господарката й, така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, докле се смили за нас. Смили се за нас, Господи, смили се за нас, защото се преситихме от презрение, пресити се душата ни от надуването на охолните, и от презрението на горделивите…” (Псалом 123)
А тогава Исус ме попита:
“Сега разбра ли какво се случи с тебе? Разбра ли на какво стана жертва?”
“Да, Господи мой! Сърцето ми стана жертва на презрение. Аз никак не можех да се освободя от презрението, но бях като хипнотизиран…”
“А защо беше като хипнотизиран? Не затова ли, понеже погледът на твоите очи срещна погледа на онези, които те презират?”
“Така е, Исусе!”
“Виж тогава какво говорят стиховете от песента на възкачването над презрението. Виж, че очите на слугите гледат към ръката на Господаря. Виж, че твоите очи трябва да гледат на Господ, а не на онези, които те презират. Защото колкото и да бъдат презирани Моите, пак не от гонителите им, но от тях зависи дали ще приемат презрението или ще го отхвърлят. А ти защо прие презрението?”
“Господи, аз сбърках. Защото много повече ме интересуваше мнението на човеците, отколкото Твоето мнение. И тогава, като погледнах към очите им, допуснах тъмния лъч на презрението в сърцето си…”
“А не постъпи ли така пророк Илия, който някога прие пратеника на Езавел? Не се ли утесни сърцето му, за да се уплаши за живота си и да побегне към пустинята? И ти, Стефане, от грешките му ли ще се вдъхновяваш или от извисяването му?”
“Господи, би трябвало да се вдъхновявам от извисяването на Божия пророк. Понеже и той предприе възкачване в живота си, когато Отец го извика на върха на Кармил. И тогава се сбъдна писаното, че:
“…Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил…” (3 Царе 18:42)
“Помисли тогава отново върху презрението. Защото то е твърде мощна духовна изява. Какво е презрението?”
Думите на Господ бяха изречени с такова натякване, щото забелязах скрита тайна в духа на самата дума. И тогава Му казах:
“Исусе, презрението е нещо повече от зрение. Защото в един случай имаме зрение, а в друг – презрение…”
“А какво е това нещо повече от зрение? Ти с вярване ли ходиш или с виждане?”
“Господи, аз ходя с вярване, а не с виждане. Ето защо вярването е нещо повече от виждане, както и презрението – нещо повече от зрение…”
“Точно така, момчето Ми. Защото едно е човек да те гледа със собствените си очи, а съвсем друго – през очите му да те гледа дяволът. Когато човек те погледне със собствените си очи, то тогава той упражнява своето зрение. Но когато през очите му те погледне дяволът, то тогава той се упражнява в презрение. Сега разбра ли защо сърцето ти отпадна, когато гледаше в очите на гонителите си? Те ли те гледаха или дяволът те гледаше от очите им?”
“Господи, дяволът ме гледаше от очите им! Понеже аз изпитах в сърцето си не тяхното зрение, но тяхното презрение…”
“Как тогава можеш да се освободиш от властта на презрението? Какво ти говорят точните стихове от песента на възкачването над презрението?”
“Господи, аз трябва да погледна на Тебе, докато Ти се смилиш за мен…”
“А няма ли, когато погледнеш на Мен, да проявиш нещо повече от зрение?”
“Да, Исусе! Наистина ще проявя нещо повече от зрение…”
В следващия миг устата Господни изговориха най-дълбокото. Защото Исус каза:
“Ако дяволът те презира, то не е ли в твоята власт и ти да го презираш? Не трябва ли да отговориш на презрението на човеците с презрение към дявола? А да презираш дявола не е друго, но именно това – да не те вълнува неговия поглед, но погледа на твоя Господ. Защото сърцето ти непременно ще бъде там, където е погледът ти. А Словото на Господ твоя Бог казва на всички ви:
“Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел, пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти; защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха против свекърва си, неприятели на човека са домашните му. Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша…” (Михей 7:5-7)
Защото непременно има време и съдба за всички, които презират Господ и Неговите пратеници. И Сам Отец Ми ще наложи върху презрителите Собствените Си думи:
“Защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония които Ме презират, ще бъдат презрени…” (1 Царе 2:30)
Думите на Господ Исус подействаха в съвършено изцеление за сърцето ми. И тогава Му казах:
“Господи Исусе! Сега разбирам, че Твоята Съвършена Воля за всички нас е да престанем да гледаме на слугите на дявола. Защото от техните очи и сърца винаги ще гледа дяволът. И ако окото ни е светло, сиреч, гледащо към Тебе и Твоята Любов и Светлина, то и цялото ни тяло ще бъде осветено. Но ако окото ни е болнаво, сиреч, гледащо и реагиращо на нашите презрители и гонители, то и цялото ни тяло ще бъде помрачено…”
А Господ Исус, като се усмихна и погали главата ми, каза:
“Дошло е времето за всички ви да си зададете най-съдбоносните въпроси на вярата. Защото грешните непременно се боят. И трепет обзема безбожните. А тогава казват:
“Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?” (Исайя 33:14)
Ето, отговарям ви! И нека думите Ми бъдат за вас като песен за възкачване над презрението:
“Който ходи праведно и говори справедливо, който презира печалбата от насилствата, който отърсва ръцете си от дароприемство, който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, и който затуля очите си, за да не види злото. Той ще обитава нависоко; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва. Очите ти ще видят царя в красотата му, ще видят широкоразпространена земя…” (Исайя 33:15-17)
Братко мой! Скъпи ми приятелю! Погледни към Царя на Сион!
Погледни на онези очи, в които за теб има Светлина и Благодат!
Затули очите си за презрението на човеците, които любят дявола и делата му! Защото този дявол и Сатана може да гледа към теб само тогава, когато и ти гледаш към него. Но ако очите ти гледат към Господа, то и Господ ще гледа през очите ти! А тогава никоя тъмнина и никое презрение няма да има власт над сърцето ти! Амин и Амин!

Leave a Reply