ПЕСЕНТА НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ВЪЗКАЧВАНЕТО НАД ЛЪЖАТА

Братко мой! Верни ми приятелю!
Разбра ли думите, с които Господ посети сърцето ти? Разбра ли, че днес е времето, когато посочените от Отца наистина ще се облекат със светлия и чист висон на благовестието?
Аз искрено вярвам, че ти си един от тях, защото това Слово идва по Волята на Отца и ни един, който не е посочен от Него, няма никак да го понесе, нито да го преживее в Дух и Истина. Затова се възрадвай и благодари за Небесната Благост и Милост, за тези бисерни капки от Небесна роса, които слизат над главата ти и пълнят сърцето ти. Защото ако някога целият Израил трепереше от Божия огън, подпалил Синайската планина, тъй че ни един, освен пророк Моисей, не посмя да прекрачи определената от огъня на Отца граница, то днес е друго време. Време за песента на възкачванията. Време, когато влюбените в Божието Сърце ще изживеят наяве, с доказателство от Дух и Сила споделената опитност на Христовите Апостоли. Защото един от тях писа именно за възкачването, като каза:
“Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря, нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума; (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: “Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни”; и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: “Много съм уплашен и разтреперан”); но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели, при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата…” (Евреи 12:18-24)
Сега разбираш ли, че повече не можеш да стоиш долу, където човеците предпочитат златния блясък на проспериращи телета, пред блясъка на Сион? Сега разбираш ли, че ако някога Апостолите пристъпиха до Хълма Сион, то е, понеже те се възкачиха до този Хълм?
Аз искам и ти да се възкачиш! Защото никой от нас днес няма да пристъпи до осезаема планина, пламнала от Божия Огън, нито пък ще усети грохота на бурята и страха на тъмнината, нито пък ще чуе с плътските си уши звука на Божията тръба. Защото сърцето днес е мястото, където се събират слушането, виждането и усещането. Сърцето е мястото, където трябва да влязат всички пророчески думи на тази книга. За да стане реална за теб и песента на възкачванията.
Както вече си убеден от заглавието на тази първа глава, именно лъжата е първото препятствие, над което християнинът трябва да се възкачи. Затова нека ти разкрия първото видение, което Господ даде на сърцето ми. Аз се намирах в самото подножие на Синайската планина. Тогава забелязах онова светло въже, с което Господ върза духа ми, когато дойде, за да ми говори за самото посвещение в написването на тази книга. И ето, че пред очите ми се появи Исус. Той държеше в ръката Си другия край на въжето. И тогава ми каза:
“Аз тръгвам нагоре и ръката Ми ще тегли въжето, за да имаш силата да издържиш. Затова наблюдавай всичко, което ще видиш тука. Аз съм с теб, за да ти го обясня и разкрия в Дух на Мъдрост и на откровение…”
След думите на Господ аз се огледах и забелязах, че мястото, на което се намирах, беше тъмно. А наоколо имаше шатри, в които беше пълно с хора. Тези хора излязоха от шатрите си. И като ме обиколиха, ме посочиха с пръсти, като казаха:
“Ти май не си от нас. Защо не сме те виждали всред нас? Защо не влезеш в шатрите ни?”
Погледнах на човеците и изтръпнах. Защото лицата им бяха черни и страшни. Около очите им и носовете им имаше намазани пластове от смола или въглен. Те никак не виждаха Исус, макар Той да беше превъзходно реален за сърцето ми. Тогава им казах:
“Аз не мога да живея във вашите шатри. Аз не мога да живея сред вас, защото всички вие много сте омърсили лицата си и не правите нищо, за да се очистите…”
Думите ми накараха човеците да започнат да се кикотят. Но само след минута смехът им престана. И тогава най-черният измежду тях ми каза със заплашителен глас:
“Ти с Мосох ли ще се подиграваш? И жителите на Кидарските шатри ли ще обиждаш?”
А след това, като се обърна към останалите човеци, които стояха настръхнали, им заповяда:
“Стреляйте по този! Пронижете го със стрелите си, защото не знае с кого се заяжда…”
След думите на лидера си човеците извадиха лъковете си и като ги заредиха със стрелите си, се прицелиха в мене и започнаха да стрелят. Стрелите им бяха остри и болезнени, тъй щото паднах на земята и обърнах главата си, като извиках към Господа. А Той, като дръпна въжето с ръката Си, ме направи да се изправя. Тогава във витките на самото въже премина вълна от Господна Светлина, която влезе в сърцето ми. И в самата Светлина аз разпознах думите на псалома, който гласеше:
“Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; и Той ме послуша. Господи, избави душата ми от лъжливи устни, и от измамлив език. Какво Ти дава или какво Ти притуря измамливият език, изострените стрели на силен мъж, с въглища от смрика. Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в Кидарските шатри! Дълго време живя душата ми с ония, които мразят мир. Аз съм за мир; но когато говоря, те са за бой…” (Псалом 120)
Едва бях прочел думите от песента на възкачванията, когато Господ се приближи към мен. И като вдигна ръка направи видението да се прекрати. А после ми каза:
“Забеляза ли черните мъже, които живеят в Кидарските шатри? И видя ли лидера им, който беше говорител на Мосох?”
“Да, Господи! Видях тези мъже и лидера им. Всички те бяха с много мръсни и очернени лица, тъй щото приличаха на диваци. Но никак не мога да си обясня Кидарските шатри и самия дух на Мосох…”
“След миг ще разбереш всичко. Защото възкачването над лъжата е първото, което кръстените в Моето Име и Моят Дух трябва да сторят. Кажи Ми тогава:
Какво ти сториха живеещите в Кидарските шатри?”
“Господи, те започнаха да стрелят по сърцето ми с остри стрели, сякаш за да се покрие напълно и писаното в псалома…”
“А ако кидарците вдигнаха ръка против тебе, за да те стрелят със стрели, то не иде ли това да ти покаже, че те са потомци на един, който имаше именно такава съдба от Отец Ми? На кого е потомък Кидар?”
Погледнах знанията, които имах от Библията, и казах на Исус:
“Господи, Кидар е вторият син на Исмаил. А именно за Исмаил беше писано, че:
“Той ще бъде между човеците като див осел; ще вдига ръката си против всеки и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя…” (Битие 16:12)
“Виж тогава другото, което Словото Ми говори за Исмаил. Защото Авраам имаше син, както от робинята, така и от свободната…”
“Исусе, Апостол Павел говори в посланието към Галатяните, че всички, които са Исмаил, са чеда, предадени на робство. Какво друго тогава да са кидарците, освен да носят и съдбата си в името си? Понеже духът на името Кидар ще рече “черен”…”
“Виж отново писаното в песента на възкачванията. Понеже там се казва:
“Горко ми, защото странствам в Мосох, живея в Кидарските шатри!”
Ако някой странства в Мосох, като живее в Кидарските шатри, то такъв не е ли странен на Живота на Бога? И не идва ли това да ти покаже, че духът на Мосох е дух на безбожието? Дух, който прави плътските още по-плътски и черните още по-черни…”
“Да, Исусе! Затова Апостолът Ти Павел каза за всички нас да не бъдем от странните. Понеже писа:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство…” (Ефесяни 2:19)
“А не са ли твърде много от Моите люде все още странни и пришелци? Не стоят ли все още в света, когато Аз искам да са при Мен? Могат ли разумните да проумеят що значат думите на Невястата в “Песен на песните”:
“Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси. Не ме гледайте, че съм почерняла, понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, поставиха ме пазачка на лозята; но своето лозе не опазих…” (Песен на песните 1:5-6)
Как разбираш тази изповед на Невястата? Защо първо Невястата е черна като Кидарските шатри, а след това става хубава като Соломоновите завеси? И какво ще да рече това, че Слънцето е припърлило Невястата, а тя не е опазила лозето си?”
“Господи Исусе! Ако всички плътски живеят в Кидарските шатри, то това иде да покаже, че отначало всички ние сме живели живота на греха, като сме изпълнявали волята на плътта и нейните помисли. Но за да продължава Невястата и да казва, че след Кидарските шатри следват Соломоновите завеси, то е, понеже Милостта на Отец за нас е голяма и Той чака нашето пълно обръщане и покаяние, за да станем светли и бели като Соломоновите завеси. Само тогава ние ще можем да опазим Лозето и самия плод на Лозата…”
“А ще погледнат ли днешните плътски християни към Слънцето, тъй че То да ги опърли с лъчите Си? Ще платят ли цената, за да напуснат властта на Мосох, тъй че никога повече да не са странни и пришелци? Не казва ли песента на възкачванията, че:
“Дълго време живя душата ми с ония, които мразят мир…”
И не допълва ли Апостолът Ми Петър именно към тази песен, като казва:
“И тъй понеже Христос пострада по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл, защото пострадалият по плът се е оставил от греха, за да живеете през останалото в тялото време, не вече по човешки страсти, а по Божията воля. Защото доволно е миналото време, когато сте живеели така, както желаят да живеят езичниците, като сте прекарвали в нечистотии, в страсти, във винопийства, в пирования, в опивания, и в омразните идолослужения. Относно това те се и чудят и ви хулят за гдето не тичате с тях в същата крайност на разврата…” (1 Петрово 4:1-4)
Сега разбираш ли по-добре какво трябва да сторят живеещите в Кидарските шатри?”
“Да, Господи Исусе! Сега разбирам, че Слънцето трябва да прегори Исмаил, за да отстъпим в сърцата си място на Исаак. Защото само така ще сме чеда на Авраам. Сега разбирам, че именно хулите на плътските човеци бяха тези изострени стрели, понеже дълго време душата ми е живяла сред онези, които мразят мира…”
Слушайки думите ми, Исус с твърд Глас каза:
“Няма мир за нечестивите! И днес е времето, когато заповядвам на всички Мои да се отделят от плътските и да напуснат властта на лъжата. Днес е времето, когато всички трябва да се възкачите над лъжата и да извикате към Мен думите от песента на възкачванията:
“Господи, избави душата ми от лъжливи устни, и от измамлив език…”
Днес е времето, когато трябва да престанете да се страхувате от изострените стрели на лъжата. Днес е времето, когато трябва да престанете да слушате лъжливите устни и измамливия език на наемници и кариеристи, които проповядват духа на собствената си похот. Защото потомците на Исмаил всякога ще мразят потомците на Авраам, Исаак и Яков. И Кидарските шатри всякога ще бъдат шатри на нечестието. И в тези шатри ще живеят и ще се подвизават онези, които любят лъжата и търсят дял от този свят.
Но ето, Господ вашия Бог протяга ръце към Невястата Си, за да направи лицето й като Соломоновите завеси. И Аз ще отнема от сърцата ви всеки позор и всеки грях, стига вие да поискате и да излезете от Кидарските шатри. Затова нека всеки от вас си спомни думите на псалома. И с Духа на тези думи да напусне властта на лъжата:
“Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието. Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие. Господи на Силите, блажен оня човек, който уповава на Тебе…” (Псалом 84:10-12)
Господ Исус е Слънце и щит, скъпи ми братко! Огледай се и виж дали не живееш всред Кидарските шатри. Огледай се и виж дали не си сред потомците на Исмаил. И ако си там, то погледни на Господ! Защото лъчите на Слънцето са силни да прегорят Исмаил, тъй щото да напуснеш властта на лъжата. Защото грях има там, където има лъжа, а лъжа има там, където има плът. А плът има там, където свободата на Духа Господен е заменена за робството на Кидарските шатри. Именно в тези шатри се подвизава духът на безбожието. Духът на Мосох. И ако Мосох ще рече “изтръгнат”, то помисли колко човешки души изтръгва дяволът с измамните си служители? Колко са жертвите на всяка плътска похот и плътско мислене, които не побират онова, което е от Божия Дух?
Аз вярвам, че в сърцето ти има място за тази песен на възкачването! Аз вярвам и се надявам, че песента на възкачването над лъжата непременно ще бъде за тебе Господно въже. Въже, което да те изтръгне от властта на онзи, който обича да изтръгва! Амин и Амин!

Leave a Reply