ПЕСЕНТА НА ВЪЗКАЧВАНИЯТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Всеки човек преживява в живота си мигове на възходи и падения. Всеки човек има положена в духа си божествената искра на разума. Именно тази искра при едни се разгорява, за да ги извиси до Бога, а при други изчезва, угасена от силните води на нечестието, в което е потънал светът. Години наред аз съм се стремил да разгоря божествената искра на разума. Години наред съм чувствал как следването на Господ Исус Христос е заредено с много невидими прегради и бариери. Невидими препятствия, за чието преодоляване е нужно всеки да порасне в познаването на Божието Дело и Божия Дух. Изобщо – когато човек тръгне по духовния път, за да следва Делото и Примера на Исус, то тогава целият невидим духовен свят изведнъж оживява и става твърде реален. Човек не просто започва да усеща, но да вижда с очите на вярата колко силна и жестока е съпротивата на дявола против онези, които търсят Светлината и Славата на Хълма Сион и неговия Цар.
Преди да бъда посветен в написването на тези пророчески редове, аз имах прекрасна среща с моя Спасител, от която се родиха видения, които описах в книгите “Гласът на Възлюбения” и “Полетът на Гълъбицата”. Стана така, че вътре в мен се появи нещо ново, неизпитвано преди. Появи се копнеж да продължа с Господ и да отида там, където Той е положил Съвършената Си Любов – в скришните места на стръмнините. Защото именно такова е желанието на Младоженеца към Неговата Невяста:
“Стани, любезна моя, прекрасна моя, та дойди. О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно…” (Песен на песните 2:13-14)
Ако за пукнатините на скалата аз имах видение от Исус, което напълно ми разкри какво представляват те, то за скришните места на стръмнините нещата останаха недоизказани, сякаш, за да предопределят духовното ми посвещение, от което се роди тази пророческа книга. Защото, ако ти внимателно забележиш призива на Господ към Църквата, ще ти станат явни два фактора на духовното извисяване. Единият фактор е стръмният път, сиреч, издигането нагоре с цената на цялото възможно пожертвувание и покоряване на сърцето. Колкото до втория фактор, той се състои в това, че духовният път е път на скриване в Бога. Това е път, в който са скрити всички възможни върхове. Покоряването на един връх непременно води до изкачване на по-висок от него. А покоряването на по-високия – до изкачване на още по-висок.
Когато Исус дойде към сърцето ми, за да ме посвети в изявяването на Божиите височини, аз имах необикновена нагласа на духа и сърцето си. Защото вътрешно бях подготвен за едно по-особено дело. Това дело ме накара да възлюбя силно едни стихове от “Книгата на пророк Исайя”, защото те щяха да бъдат основата на Божието благоволение към сърцето ми. Ето тези стихове:
“Ето, служителят Ми ще благоуспее, ще се възвиси и издигне, и ще се възнесе твърде високо…” (Исайя 52:13)
Когато започнах да вниквам в пълнотата на Божието изявление, стана така, че пред очите ми нахлу животът на Божия пророк Моисей. Благодатта от Святия Дух над сърцето ми беше толкова силна, че аз не просто си представях Божия слуга. Не! Аз го виждах! Аз виждах как този беловлас великан на вярата издигна погледа си нагоре – към пламналата от Божието сияние Синайска планина. И тогава, като стисна здраво жезъла в дясната си ръка, се отправи с нозете си нагоре. Колкото по-нагоре вървеше Божият пророк, толкова повече обществото на Израил се отдалечаваше от осанката му. Докато накрая човеците в Израилевия стан вече не се виждаха, а пред погледа на сърцето ми всяко дърво и всяка скала в Синайската планина бяха наелектризирани от Божията Слава. Самият Божий пророк беше покрит от сияние, тъй щото бях напълно сигурен, че не той върви, но го тегли Божията Сила. И тогава си помислих колко сходни и съпоставими са нещата, случили се в древността, с нещата, които се случват днес. Защото и днес мнозинството е долу, а Божиите помазаници – горе. Защото и днес онези, които се издигат в Божията Слава, стават все по-малки в собствените си очи, а мнозината, които стоят в долината и бързат да играят и пеят, стават все по-големи и големи в собствените си очи. Така, от самото видение пред очите ми, разбрах, че наистина съществуват две издигания и извисявания. Едното издигане и извисяване е когато Бог те докосне в сърцето и Неговата Сила започне да те изтегля все по-нагоре и нагоре. Колкото до второто издигане и извисяване, то е, когато спечелиш погледа на земни човеци, които желаят да станат още по-земни. Тогава те непременно те обявяват за свой лидер, защото са сигурни в сърцата си, че няма да им даваш пример, който да ги накара да се отрекат от себе си, но непременно ще ги ласкаеш и покровителстваш.
Докато все така виждах пред сърцето си изкачващия се нагоре пророк Моисей, до мен се появи Господ Исус и ми каза:
“Ти непременно трябва да разбереш защо ти давам това видение. Понеже чрез него Аз ще отворя врати в Словото Ми. Врати, през които не си влизал, а трябва да влезеш. Защото ако днес е времето, когато много църкви са отпаднали от Бога и са се върнали в света, то е по причина, че те вече са изгубили Божия Път. А там, където се губи Пътят, умира примерът.
Как тогава да има Верни последователи на Небето, след като Пътят и примерът са останали само на хартия? Как да се издигнете при Мен, след като всред вас не е останал дори един, който да върви по Пътя, за да следва и утвърждава примера?
Виж сега пророк Моисей. Той тръгна нагоре, докато мнозината останаха долу. И колкото по-високо се качи Моисей, толкова по-ниско в плътските си страсти паднаха онези долу. Те не искаха да дочакат изявата на Божия Път и Божия Пример. Те си търсиха учители по своите си страсти, понеже ги сърбяха ушите. И такива учители се намериха. Понеже им събраха златните накити, за да им излеят идол, който най-добре да пасва на състоянието на сърцата им. Кажи Ми тогава:
Ти помниш ли с какви думи е записано явяването на Моисей пред Отца Ми?”
“Господи Исусе! Словото казва:
“И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи…” (Изход 19:20)
“Точно така, момчето Ми. Моисей се възкачи, защото Господ го повика. Но забележи думата, която е ползвана, за да се покаже как пророкът се яви пред Отца Ми. Защото това е думата “възкачвам”. Но какво значи някой да се възкачи? Защото мнозина се качват, но малцина се възкачват…”
“Исусе! Словото Ти е определило явяването на Моисей пред Отца с дума, в която има превъзходна степен. Защото такива превъзходни думи винаги започват с частиците “въз” или “пре”, които трябва да покажат на читателя, че става дума за необикновено деяние. За съвършено деяние, което не е възможно без Божията Сила. Понеже стиховете в “Изход” говорят затова, че инициативата за явяването на Моисей пред Бога, е Божия, а не човешка. Понеже Отец повика Моисея, а не че пророкът сам си реши да се качва…”
Исус се усмихна. А после добави:
“Виждам, че внимаваш на думите Ми. А това внимание ще ти бъде нужно за всички видения, които ще ти дам. Защото наистина има разлика между качването и възкачването. Тази разлика е именно в инициативата. В човешката инициатива има качване, което след това е придружено от слизане. Докато в Божията инициатива има възкачване, след което слизане няма…”
Слушах думите на Исус и в първия миг не ги разбрах напълно. Тогава Му казах:
“Господи! Та нали след като се възкачи при Отца, Моисей след това отново слезе при човеците…”
“Не, Стефане! Не Моисей, но Бог чрез Моисея слезе при човеците. А Моисей остана горе, при Сърцето на Отца Ми. Той остана там завинаги, ако и по плът да вървеше пред израилтяните и Отец Ми да им говореше чрез слугата Си всичките думи на Божия Закон.
Сега разбираш ли какво ще рече възкачването?”
“Да, Господи! Възкачването е съдбоносно и необратимо приближаване към Божието Сърце. Ако при качването има алтернатива за слизане, то при възкачването човек отива завинаги в Божията Слава и Святост!”
А Исус добави:
“Ето за такова съдбоносно и необратимо приближаване към Сърцето Ми ще говори тази книга, с която те вдъхновявам. Защото ако в “Песен на песните” Аз призовавам Моята Невяста да дойде и да живее в скришните места на стръмнините, то непременно всеки от Моите, който е тръгнал по Пътя към стръмнините, ще свидетелства на цялото Небе, че е посочен от ръката Господна да извърви всичкото възкачване, за което говори Словото Ми. Кажи Ми тогава:
Ако в “Песен на песните” Аз призовавам Църквата Си да дойде в скришните места на стръмнините, то няма ли тази песен да стане и съдба за Моите? Няма ли “Песен на песните” да се превърне в песен на възкачванията?”
“Разбира се, че ще се превърне, Господи мой! Защото в книгата на “Псалмите” има цели петнадесет псалома, които Святият Дух е вдъхновил именно като песни на възкачванията…”
Исус отново се усмихна. А след това погали главата ми и каза:
“Аз ще те вдъхновя и помажа с Моето Свято Миро. За да видиш скритото в някои от тези чудесни псалми, които са цялата песен на възкачванията. Защото онзи, който бъде одобрен от Мен и Отец Ми, ще бъде посочен от ръката Господна да се възкачи при Нас и да бъде облечен от Съвършената Господна Сила.
Блажени онези люде, които се намерят одобрени и посочени от ръката Ми! Такива непременно ще бъдат завързани от въжетата на Божията Любов, която ще ги изтегли високо в небесните места. Тогава скришните места на стръмнините ще станат мястото на най-славния триумф на Моите над цялата сила на врага. Защото тази последна Небесна Слава, с която ще озаря земята, ще бъде облеклото на Моите Звани, Избрани и Верни. Облеклото на тези, които ще платят цената, за да живеят с песента на възкачванията.
Ето, протягам ръцете Си към Моите и им казвам:
Последвайте пророка Ми във виденията и Небесната пълнота, с които ще заредя тази Свята книга. Защото именно така ще сте сигурни, че не ви е посочил и извикал човек, но Господ заради Святостта Си и Славата Си. За да изпълни онова, което Неговите уста отдавна са изрекли:
“Заради Сион няма да млъкна, и заради Ерусалим няма да престана, догдето не се яви правдата му като сияние, и спасението му като запалено светило. Народите ще видят правдата ти, и всичките царе славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, което устата Господни ще нарекат. Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, дори царска корона на дланта на твоя Бог. Няма вече да се наричаш оставен, нито ще се нарича вече земята ти пуста; но ще се наричаш благоволение Мое е в него, и земята ти венчана; защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана. Защото както момък се жени за мома, така и Твоите люде ще се оженят за тебе; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе. На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замълчавайте, и не Му давайте почивка, догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята…” (Исайя 62:1-7)
След последните Си думи Господ направи видението с пророк Моисей да се прекрати. И тогава видях как около сърцето ми се появи светло въже, изтъкано от Любов и Светлина. А Исус, като завърза въжето около духа ми, просто се издигна пред погледа ми и се възнесе към светлите селения на Святия Дух, обвит от ореол на правда, Святост и Любов.
Моля те, скъпи ми братко и верни приятелю! Забрави всичко, което си научил от този свят. Нека сърцето ти да бъде осветено, като бял и чист пергамент, върху който Сам Исус ще начертае Пътят до Дома на Отца. За да намериш съдбата на живота си в прекрасните стихове на псалома, които гласят:
“Блажени ония, които живеят в Твоя дом; те всякога ще Те хвалят. (Села) Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом. Минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила; всеки от тях се явява пред Бога в Сион…” (Псалом 84:4-7)

Вашият коментар