ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО СЪС СЛУГИТЕ ПРЕД ХРИСТОВОТО СЪДИЛИЩЕ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Не е възможно Господ да отвори очите на сляп човек, а той да твърди, че все още нищо не може да види. Защото днес въпросът вече не е дали християните виждат, но дали им изнася да изрекат на глас онова, което виждат. Защото, когато видят Истината, мнозина си казват, че е било по-добре да си останат слепи, отколкото да си докарат такава страшна “беля” на главата. Понеже едно просветено от Духа сърце вече вижда и разбира колко голяма е разликата между слуга и господар, между овчар и наемник, между жертвен юнец и религиозен първенец. И това сърце продължава да гледа, за да види страшната пропаст между църковния лидер и Благата вест, която уж проповядва. Взира се сърцето, прави последни усилия да издири чудния Образ на Исус, който свети от страниците на Евангелието, та дано го докосне, погали и усети Дъха Му. Но от това пропастта никак не намалява, а става още по-дълбока. И сълзи започват да се стичат по това сърце, защото Спасителят му се струва твърде далечен, за да може да Го докосне, прегърне и целуне…
Братко мой! Верните думи, които ти написах по-горе, не са есе на тема “Отчуждение в църквата”, нито са опит за пълнеж на книгата, докато дойде същинската част на пророческото видение.
Написаното по-горе е страшната трагедия зад стените на Ерихон!
Трагедията на едни последни поколения, които бяха измамени от Ерихонски царе, за да станат част от царствата им, като непрестанни източници на доходи за личното им благоденствие. И ако някой измамно би се успокоявал, че не ходи на църква, за да се среща с тези царе, но с Господ Исус Христос, то ще трябва да разочаровам такъв, че Спасителят отказва да свидетелства с Духа Си на събрания, които се ръководят от религиозни наемници. Нещо повече – пред Святия Му поглед са виновни не само лъжците, но и излъганите. Не само търговците, но и купувачите. Защото думите на Спасителя са Вечни и не могат да се изтрият, нито да се редактират. А Той е казал на всички ни:
“Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете. Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете. Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават, също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете…” (Йоан 10:11-15)
Дано Господ би дал на Неговите овце съвършено да Го познават и никога да не Го разменят в сърцата си за гегата на някой наемник! Защото наемникът няма очи за стадото, но само за църковната ведомост, в която е зачислил на заплата себе си, жена си, и личния си кръг от блюдолизци. Същият този наемник е готов на всичко, за да осигури благоденствието си. За него няма нищо Свято, което да не си заслужава потъпкването, и нищо Благодатно, което да не си заслужава продаването. Той е готов да отвори вратите на кошарата за всички представителни вълци в овчи кожи, които развързват кесиите си за щедри дарения. Той е готов да остриже овцете си до кокал, и да ги издои до последна капка, за да си осигури приемственост чрез собствените си отрочета, които предвидливо изпраща да завършат теология, за да имат отпосле дипломи на най-успешни наемници. И за тази страшна поквара от царско-църковни династии послушните овце затварят очите си и блеят одобрително, сякаш, че царуващите са те, а не онези, които ги доят и стрижат. Ето против тази най-зловеща поквара в църквите аз прострях Меча на Божия Пророчески Дух! И против тези зли наемници пламна Огъня на ревността ми, която не беше моя, но Исус Христова! И ако това беше “грехът” ми, който Ерихонските царе не ми простиха, то нека цялото им съсловие да ме заклейми като най-грешен от грешните, и най-нечестив от нечестивите. Защото аз нямам никакви претенции да споделям тяхната праведност, нито пък ще се опълча против тяхното богоизбиране. Защото всеки наемник има господар, на който служи, и бог, на който се прекланя. “Много богове, и господари много…” – ни написа Апостол Павел в “Първото послание към Коринтяните”. И ако наистина са много, то и короните и царете също ще са мнозина. Но това не е причина за никой от Божиите люде, та да би се смутил или отпаднал от Вярата Господна. Понеже в един час ще запустее цялото религиозно царство на дявола. И в един миг ще рухнат всичките крепостни стени на онзи древен “град на палмите”. Защото времето на наемниците е днес и сега, за да изчезнат завинаги – утре и отпосле. А двете поколения – Елеазар и Итамар – са достатъчно просветени, за да хвърлят здравата и непоколебима котва на Надеждата оттатък този сатанински свят. В едно друго време, когато Исус ще е Цар на царете и Господ на господарите. И нека с Неговите думи да продължа оттук нататък. Защото духът ми все така оставаше в Святото Му Присъствие, а Той отново започна да говори на сърцето ми, казвайки:
“Слуго Мой! Има време и съдба за всяко покорство, и за всяко непокорство! Има сетнина, както за Божиите праведници, така и за сатанинските нечестивци! Реката на Времето тече само в една посока и никой не може нито да избърза, нито да забави нейния ход. Аз няма отново да ти давам вече дадени видения, нито ще изговарям вече изговорени предупреждения! Защото дадох чрез теб на Църквата си повече, отколкото й е нужно, за да се яви пред Мен в Слава и великолепие – с бисери и скъпоценни камъни, със Златото и Среброто Ми, с прекрасна бяла рокля, съвършено чиста и осветена с лъчите на Святия Ми Дух! И както вярно написа по-горе – Аз разгорих Ревността Си в сърцето ти, за да хвърля Огън на разорение върху наемниците, които Сърцето Ми мрази и презира, защото не водят стадата Си със Святия Ми Дух, но с червеите на сатанинското лукавство, на които те са предадени – за съблазън и препънка на всичките нечестиви човеци.
Има едно Мое съдилище, за което вече съм ти давал да пишеш, но сега отново ще те заведа в него! Има една Моя притча, която съм изговорил за слугите Си, които стават Мои царе, и сега отново ще ти я припомня в Дух и Истина! Има един най-съдбоносен изпит, който поколението Итамар трябва да издържи, за да бъде одобрено и благословено за Господния Милениум. И това е изпитът с Моите мнаси! А какво гласеше Моята притча, Стефане? Помниш ли я ти?”
“О, Господи мой! Думите Ти винаги са живи въглени в сърцето ми. Затова слугата Ти помни Твоята притча, в която Ти каза:
“Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне. И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това докле дойда. Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем този да царува над нас. А като получи царската власт и се върна, заповяда да му повикат ония слуги, на които бе дал парите за да знае какво са припечелили чрез търгуване. Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси. И рече му: Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града. Дойде и вторият и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси. А рече и на него: Бъди и ти над пет града. Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; Защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му казва: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата? И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата, и дайте я на този, който има десетте мнаси. (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!) Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има. А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене…” (Лука 19:12-27)
След като изслуша с голямо внимание притчата Си, Господ отново започна да ми говори, казвайки:
“Кажи Ми, слуго Мой, какво са мнасите в Моята притча, които Аз давам на слугите Си?”
“О, Исусе! Всяка една златна мнаса е олицетворение на Твоята Вяра! Ето защо в тази притча Ти даряваш всеки от слугите Си със Собствената Си Вяра, като им заповядваш да я умножат и преумножат…”
“А къде става умножаването и дори преумножаването на Моята Вяра? Или коя е банката, в която мнасата би донесла лихви на Господаря си?”
“О, благодатни мой Спасителю! Божият Свят Олтар е банката, където би се умножила и дори преумножила мнасата Ти! Защото всеки Твой слуга, който би се намерил като жертвен юнец за Божиите люде, ще донесе изобилие от Спасение, Светлина и Благодат на земята…”
“А готови ли са всички за това най-свято призвание на Вярата – да станат Принос и Жертва на Божия Свят Олтар? Готови ли са всички, за да се съразпнат с Мен на Моя Кръст, и да се превърнат в извори на Божии благословения за Църквата?”
“Ах, Исусе! Дано всички биха били готови, за да се възрадва Сърцето Ти! Защото аз още помня Радостта Ти, когато във видението от книгата за “Милениумът” Ти ми показа как мнасите на Твоите слуги се превърнаха в златни корони, с които Ти ги короняса за Свои царе…”
“Да, така е! И тази е същинската Радост на Господаря ти! Но Аз сега искам да ти разкрия още по-дълбоката тайна на Моята притча с мнасите. Защото в нея има капчици от Скрита Манна, които са утаили неизказаното. И ти ще видиш всичко това във видението пред Моето съдилище. А сега Ме последвай…”
След тези Свои думи Господ докосна главата ми, тъй щото двамата с Него се намерихме в Христовото Съдилище. А там, с твърде съкровен Глас, Исус отново ми проговори, казвайки:
“Гледай на това Съдилище, като вход към Небесния Ерусалим в Мига преди Моето Второ Пришествие. Защото през вратата му ще влязат трима слуги, които отговарят на три поколения, които са запечатани именно в Моята притча с мнасите. Затова Аз вече заповядвам на видението да се случи пред сърцето ти…”
В този миг Той простря Десницата Си към вратата на Съдилището, а тя се отвори и в Присъствието Му влезе първият слуга. Той коленичи в нозете на Исус, и като разтвори торбата си, изсипа върху белия мраморен под десет златни монети, като казваше на Спасителя:
“Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси…” (Лука 19:16)
Думите му накараха Небесният Цар да се усмихне, а след това да привдигне слугата Си и с пламенен Глас да му каже:
“Хубаво, добри слуго! понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града…” (Лука 19:17) 
А след тези думи Исус се обърна към мен, като ме попита:
“Кой е този Мой слуга? Откъде идва и защо е спечелил цели десет мнаси, когато Господарят му е дал само една?”
“О, Господи! Аз само знам от притчата Ти, че това е първият Ти слуга, който на твърде малкото се е показал Верен!”
“Но кой е този слуга и защо е спечелил цели десет мнаси за своя Господар? Точният отговор искам от теб! И ти трябва да Ми отговориш в Дух и Истина, помнейки думите, които вече ти казах преди началото на видението…”
В думите на Исус светеше тайната, свързана с първия Му слуга. И аз, гледайки на слугата Му, си спомних как Той ми каза, че видението се случва на входа на Небесния Ерусалим преди Неговото Второ Пришествие. Но какво се случва в Мига преди Господното Пришествие? Няма ли Голяма Скръб на земята? Няма ли сто и четиридесет и четири хиляди израилтяни, избрани за “първи плодове на Бога и Агнето”? И не затова ли във видението пред Христовото съдилище влиза именно “първият” слуга? Вече нямах никакво съмнение в отговора си и затова казах на Исус:
“Господи мой! Този Твой слуга олицетворява Израил от времето на Голямата Скръб. Защото му казваш, че на “твърде малкото се е показал Верен”, при все, че Ти Си дал само по една мнаса на всичките Си слуги. Това означава, че думите Ти не касаят самите мнаси, но времето, когато са използвани. А времето, когато Твоите свидетели ще пророкуват на Израил е наистина твърде малко – три години и половина, след които ще бъдат избити от човека-Антихрист заедно с Божиите Избрани…”
Думите ми станаха причина Исус да се усмихне, а след това да докосне с показалеца Си сърцето ми, казвайки:
“Виждаш ли колко мощно действа Скритата Манна в сърцето ти, след като намери точният отговор, който очаквах от теб. Но ти сега виж десетте мнаси, които Ми носи Израил, и Ми кажи какво са те?”
“О, Господи мой! Тези десет мнаси непременно отговарят на Твоята Вяра, която във времето на Голямата Скръб Моисей и Илия преумножават десетократно, за да има Израил Божията Сила и така да превъзмогне на десетте царе на звяра, които получават власт като неговата…”
“Съвършено вярно Ми отговори, Стефане! И нека Моите люде Итамар видят в десетте мнаси могъщата Сила на Божия Пророчески Дух, Който смазва царуването на Антихриста, понеже Израил е морален и духовен победител над звяра. Но ти сега гледай, защото през вратата на Моето Съдилище ще влезе вторият Ми слуга…”
С вълнение погледнах към вратата, където се появи вторият слуга на Небесния Цар. Той също коленичи в нозете Му, като разтвори торбата си и изсипа на мраморния под пет златни мнаси. А след това каза на Исус:
“Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси…” (Лука 19:18)
Думите му станаха причина Господ да се усмихне и да го привдигне с ръцете Си. А след това с преливащ от благост Глас да му каже:
“Бъди и ти над пет града…” (Лука 19:19)
Така Исус отново се обърна към мен, като ме питаше:
“Кой е този Мой слуга? Откъде идва и защо Ми носи цели пет мнаси, когато Господарят му е дал само една?”
Този път Скритата Манна твърде ярко заблестя в сърцето ми, та да отговарям половинчато на моя Господ или да чакам духовно подсещане от Него. И аз, с прелял от вълнение глас, Му отговорих казвайки:
“Небесни мой Царю! Този Твой слуга олицетворява Верните Ти люде Итамар, които в годините преди Грабването на Църквата превъзмогнаха над умноженото беззаконие и Те възвеличиха като Цар в сърцата си! Те съвършено издържаха тежестта на Короната Ти, защото станаха жертвени юнци пред Святия Олтар на Бог Отец. И самите думи на втория Ти слуга във видението, че Твоята мнаса “принесе” пет мнаси напълно доказват, че става дума за Жертвен Принос!”
Докато отговарях на моя Господ, Той се развълнува в Духа Си, и сълзи избликнаха от очите Му. А след това ме прегърна, казвайки ми:
“Слуго Мой! Приятелю на Сърцето Ми! Ако в това видение бих поставил теб на мястото на втория Ми слуга, който влезе, то не би се променило с нищо! Защото ти също щеше да изсипеш в Моето Присъствие пет златни мнаси. И ако Званите, Избраните и Верните Ми люде сега Ме попитат:
“О, Господи наш! На какво отговарят петте мнаси, спечелени от слугата Ти?”
…то непременно ще им отговоря, казвайки:
Петте мнаси, отговарят на Моята преумножена Вяра, с която слугата Ми превъзмогна над петте неразумни девици, които нямаха Масло в светилниците си! Тези пет мнаси също така отговарят на Моята преумножена Вяра, с която Аз въздигнах петте Си разумни девици – Смирната, Касията, Тръстиката, Маслината и Канелата! Те отговарят също така и на петте Кръга от Божието Свято Присъствие – Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта! Защото за всеки от тях се плаща цена от Вяра!
Но ти, добри Ми и Верни слуго, виж сега и третия слуга, който ще влезе през вратата на Моето Съдилище…”
Отново гледах във видението, когато вратата се отвори и в Христовото Съдилище влезе третият слуга. Пристъпвайки плахо и с твърде уплашено изражение той застана пред Небесния Цар. И като бръкна в лъскавата си мантия – извади от там бяла кърпа, превърната на вързоп и завързана с копринен конец. А след това я подаде на Спасителя и с извинителен глас измънка, казвайки Му:
“Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа; защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял…” (Лука 19:20-21)
В този миг очите на Исус се изпълниха със Свещен Гняв. И Той, хванал вързопа от третия слуга, го разкъса пред очите му, като прибираше мнасата Си. А от самия вързоп изпълзяха червеи, които мигновено лумваха и се изпепеляваха, преди още да паднат на мраморния под. И Гласът на Небесния Цар, страшен и разтърсващ, прокънтя из цялото Съдилище с думите на Гнева Му, които гласяха:
“От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял; тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?” (Лука 19:22-23)
В следващия миг, обърнал се към мен, Господ ревниво ме попита:
“Разпознаваш ли този безполезен слуга, Стефане?”
“Да! Справедливи мой Господи! Този слуга олицетворява поколението на Вавилонското тщеславие, заслепено от собствената си себеправедност, което пазеше “святата” си доктриналност и считаше себе си за по-горно от всички останали поколения. По тази причина то не успя да умножи Твоята мнаса, понеже я прибра в кърпата на себеправедността си! Това беше поколението на блудницата, която всякога мамеше сърцето си, казвайки:
“Седя като царица, не съм вдовица, и печал никак няма да видя…” (Откровение 18:7)
Но ето – печалта я следва в сетнината й, и червеите вече пламват от присъдата й, защото велик и могъществен е Господ, Който я съди…”
Едва бях изговорил думите си, когато Господ с пламенен Глас отново ми проговори, казвайки:
“Иди при Моите люде Итамар и им прогласи думите, с които ги запечатвам като царе за Моя Милениум!
Иди и прогласи на всичките Звани, Избрани и Верни, че Аз съм ревнив Господ, Който очаквам Свята Жетва от слугите Си и няма да приема в Царството Си нито един слуга, който не е умножавал и преумножавал Вярата Ми в човешките сърца!
Църкво Моя! Да станеш ли като блудницата Вавилон, която си вярва, че е царица, а никак не вижда, че короната й е ръждясала и е предадена на опустошение заедно със земните й царе?
Устата Господни ти казват: Да не бъде!
Люде Мои! Да бъдете ли като третия безполезен слуга – напълно безплодни за Царството? Да бъдете ли като тлъстия религиозен наемник, който отказа да заплати тежестта на Короната Ми, но цял живот се угояваше като свиня в духа на Легион?
Устата Господни ви казват: Да не бъде!
Днес Аз дадох на всички ви Святото Небесно Послание за тежестта на Короната, и осветих Себе Си като Цар в сърцата ви! Вземете златната Ми мнаса и я умножете и преумножете с Огъня на Отца Ми, който гори в страниците на тази книга, за да имате очи да застанете пред Мене и да бъдете одобрени в Моето Съдилище!
А колкото до противниците на пророка Ми, които и след тази най-свята книга отново и отново ще го похулят и опозорят пред паствата си, то за всички тях остава вечната и неизменима съдба на думите Ми, с която скоро ще ги настигне Моето въздаяние!
Помнете тези Мои думи, чеда на Ирод! Защото устата Господни ви осъждат, и Съдията изрича присъдата ви, която гласи:
“А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене…” (Лука 19:27)
Аз, Вечният Цар на Небесния Ерусалим, дадох тези видения на пророка Си! Блажени людете Итамар – палмите на Града Господен! Блажени слугите Ми, които умножават и преумножават Вярата Ми!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply