ТЕЖЕСТТА НА КОРОНАТА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз зная, че искрените Божии чеда с голямо дълготърпение са очаквали настоящите пророчески видения, които Господ Исус Христос им обеща в книгата за “Блясъкът на Урима и Тумима”. Но същевременно се моля никой да не забравя и Святият Дух да напомни на всички, че демоничният фронт пред сърцето ми стана твърде широк, а товарът – достатъчно тежък, за да подложи на изпитание цялата ми духовна сила. Тъй щото всяко откровение, видение и дори изречение в нова пророческа книга вече ми коства големи усилия. Не пиша това, за да търся съчувствие, но да намеря нужното разбиране в онези читатели, които най-вероятно биха решили, че за Стефан Главчев писането на книги е като разходка или развлечение…
Нищо подобно! От много години насам всяка книга ми е като чаша, която в горната половина е пълна с масло и мед, а в долната половина – с горчилка от пелин. И аз трябва да изпия не само сладкото от чашата, но и горчивото в нея. Не само водителството и откровенията от моя Свят Господ, но и злобните атаки на дявола. Няма такъв вариант, при който да бих оставил чашата недоизпита, та да си спестя гонението и страданията, понеже тогава не би имало никакво съгласие и хармония между мен и Исус. Защото Той е както Съвършен Мир и Утеха, така и Жертвен Агнец, Който превъзмогна в Раните Си всички отмъщения на Сатана. И ако аз искам да се уподобя на Него и да бъда съобразен на Образа Му, то трябва всячески да издържам носенето на кръста си. Пиша всичко това и се надявам да бъда разбран правилно, понеже моето подвизаване в доброто войнстване на Вярата вече върви към края си. А оттук-нататък Спасителят ще усили благоволението и водителството Си върху двете поколения на Божия Пророчески Дух – Елеазар и Итамар. Поколения, които Той роди със Светлината Си от Хълма Мория, като ги превеждаше през Кръговете на Святото Си Присъствие. Людете Му Елеазар ще блестят в блясъка на Урима и Тумима, за да бъдат помазани и утвърдени за Божии съдии в Милениума. А за людете Итамар Спасителят ще даде Святите Си видения именно в тази последна пророческа книга. Преди обаче да пристъпя към повествованието на самите видения, аз искам да изложа размишленията, с които Святият Дух изпълни сърцето ми, за да ме приготви за срещата с моя Господ.
Братко мой! Едва ли някой би те изненадал, ако изговори пред теб думата “цар”. Няма реално мислещ човек на земята, който да не свързва тази дума с определена представа и значение. И когото и да би попитал какво въплъщава думата “цар”, то всеки ще ти отговори, че “царят” сам по себе си олицетворява властта и господаруването над голямо множество от хора. Дали този “цар” ще бъде титулуван или просто ще се изживява като такъв, е все едно. В представите, отношението и мисленето на хората, той винаги ще стои някъде над тях – било с власт, било с богатство, било с демонстрация на първенствуване и благоденствие.
За страна като България, в която пропастта между бедните и богатите става все по-дълбока и страшна, понятието “цар” изцяло се покрива с представата за недосегаем мошеник, който безнаказано върши злини и престъпления, а законите и правовият ред изобщо не важат за него. Той коли, той беси, той прибира тлъстото парче от баницата! Той се присмива над законопослушните българи, които тъжно броят скъсаните си левчета и треперят в недоимък и заеми. Той си позволява да демонстрира блясък и разкош, строейки мраморни палати за милиони левове, в които си слага златни тронове и фотьойли, тапицирани с изящна коприна. Той си пълни автопарка със скъпи джипове и лимузини, които беднякът не би закупил с пенсиите или заплатите си за цял един живот. Той привлича около себе си подкупни съдии, прокурори, министри и данъчни инспектори, за да си направи чрез тях чадър за всичките си беззакония. Той смята, че ще живее вечно под опеката на дявола и покровителството на нечестивите началства и власти. Без значение дали някой ще го припознае като циганския “цар Киро” или някой друг заможен турски или български “цар”! Етносът няма абсолютно никакво значение, щом става дума за нечестивци с прекършени гръбнаци, които коленичат пред княза на този свят, за да целуват тъмната мантия на змийското благоволение. Значение има само това, че в масовото съзнание на човеците “царят” се олицетворява като недосегаем храненик на дявола, чиито беззакония осмърдяват със зловоние всичките възможни предели на царството му.
Ако човек би останал под властта и зловонието на подобен “цар”, то той никога не би се усетил свободен, защото угнетението постоянно ще му напомня, че е роб. Роб, който е готов да се съблазни, огорчи и съкруши от невъзможността да има властта, която дяволът дава само на своите слуги. Роб, който всякога би останал сляп за Светлината на Благата Вест, в чиито лъчи блести Образът на един чудесен Небесен Цар, Който иска да подари Царството Си на всички, които Го вярват и следват.
Но да бъдем ли и ние слепи, след като Господ Исус Христос ни обдари с Вярата и Словото Си? Да се съблазняваме ли от царствата на този свят, когато Той ни завещава Царство, което е далече по-горе? Да въздишаме ли поради привременния цъфтеж на тръни и плевели, когато сетнината им е да горят в пламъците на неугасимия пъкъл? Не знаят ли просветените от Божия Пророчески Дух, че цената за дяволската корона е пречупен гръбнак и прегоряла съвест? Да забравят ли Божиите чеда книгите за “Тъмните корони на дявола” и “Хвърленият зар на съблазънта”, та никак да не превъзмогнат над преумноженото беззаконие на този свят? Да се съкрушим ли всички, че един кирлив “цар” Киро заповядва убийството на български Ангел, когато тъмният цар на ада трепери от присъствието на дори един Небесен ангел? Кой “ангел” да бъде в помислите ни, за да устоим на страшната съблазън? Ангел, който беше прегазен от бус с убийци, изпратени от земен цар, или ангелът с веригата, който скоро ще върже Сатана и ще го заключи в бездната?
Ние няма да възкресим убитото момче, понеже само Господ може да възкресява от мъртвите! Ние няма да въздадем на убиеца за ужасното му злотворство, защото той е богат да си купи дори оправдателна присъда от някой корумпиран съдия. Нека същият този “цар” да си дочака времето, когато чашата му ще се препълни, а сребърната му верижка ще се скъса, за да отиде в тъмнината – при рода на баща си, дявола, и във вечния огън, разпален за осъждането на нечестивите. Понеже там няма да му стигнат златото, среброто, платината, диамантите, валутите и имотите на всички банки и богаташи от целия свят, за да го отърват от Божия Яростен Гняв.
Пиша ти за всичко това, мили приятелю, защото искам читателите на тази книга трезво да размислят колко голяма е разликата между земния и небесния смисъл на думата “цар”. Долу на земята тя е изпълнена с всичкия скверен и извратен смисъл, който касае сатанински угодници, чийто живот е заповядан за изкушение и съблазън. Горе на Небето тя касае само Бог и онези осветени Христови праведници, в които е Неговото благоволение, предузнание и предопределение, за да бъдат съобразни с Образа на Сина Му. Защото всички те ще бъдат изпитани на земята в цялостната библейска проверка на Святостта, за да се намерят достойни като царе до Царя, и като господари до Господаря, та напълно да оправдаят писаното за Исус в Откровението:
“И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите…” (Откровение 19:16)
Забележи също, че заглавието на тази пророческа книга не е “Славата на Короната”, “Красотата на Короната” или “Блясъкът на Короната”, но… “Тежестта на Короната”. Понеже мнозина биха си представили Божията Корона в Слава, красота и блясък – каква по-чудесна сетнина за духовния човек? Но колцина биха се замислили за нейната тежест? Не отговаря ли цената най-вече на тежестта? И когато стане дума в тази книга за цената на Короната, която ще плати поколението Итамар, то няма ли скоро много кандидати да се намерят като сиромаси пред Бога, неспособни да платят дори грам от тежестта й? Сиромаси ли ни иска Господ Исус за Небесните благословения в Святия Си Дух? Та нали тогава ние няма да се видим в най-благословената Филаделфийска църква в “Откровението на Йоан”, но бихме се намерили като представители на Лаодикия? А не изрече ли Духът твърде изобличителни думи към свидетеля на Лаодикийската църква:
“До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си. Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол, то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:14-19)
Виждаш ли в това Божие изобличение кой е “окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол”? И да може ли такъв човек да заплати тежестта на Христовата Корона, ако не си е закупил от Спасителя Христос “злато, пречистено с огън”, за да се обогати, и “бели дрехи”, за да се облече?
Златото, пречистено с Огън, не е ли Вярата на Сина, съединена с Любовта на Отца? Белите дрехи, тоест, светлият и чист висон, не са ли праведните дела на Светиите?
Приеми тогава, братко мой, че с пророческите видения за поколението Итамар ти ще преживееш докосването от “златото, пречистено с огън” и обличането с “белите дрехи”, за да не си сиромах пред очите на Исус, но да цъфтиш като палма в Неговия Град и да бъдеш въздигнат във всяческо познаване на височината, широчината и дължината на Христовата пълнота, та да се сбъднат за теб думите на псалома:
“Праведният ще цъфти като палма…” (Псалом 92:12) 
И ако “Итамар” се превежда като “палмов остров”, то сам помисли кога Спасителят ще събере Своите палми край Себе Си, за да бъдат явни на света именно като остров? Няма ли това да се случи в идещия Милениум, когато Христос ще царува с царете Си, и ще извърши написания съд чрез съдиите Си?
Но ето затова днес от Хълма Мория към сърцата на людете Итамар идва Господното послание за тежестта на Короната! Блажени и Святи всички, които платят цената, за да бъдат царе до Царя, и господари до Господаря във вековете на идещия Милениум! Амин и Амин!

Вашият коментар