ЕГИПЕТ – ИМПЕРИЯТА НА ОКУЛТИЗМА – V ГЛАВА

5. ЖЕЛЕЗАРСКАТА ПЕЩ НА ЛУЦИФЕР

Ето една тема, върху която ще получим изобилни откровения, за да станем поколение на здравина и конфронтация със силите на ада. Човек наистина трябва много силно да обича Бога и Словото Му, за да получи достъп до дълбоките води, там, където всяка истина хвърля демоните на Сатана в ужас, понеже не човеци, но сам Бог я разкрива и превръща в меч за поразяване. Нека сега да видим как пророк Моисей определя мястото на робство, от което Господ избави Израил:
“А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, за да Му бъдете люде за наследство, както сте и днес…” (Второзаконие 4:20)
Виждаме, че пророкът определя империята Египет с едно особено име, а именно – като “железарска пещ”.
Какво ли друго да се произвежда в такава пещ, освен желязо?
Някой би помислил, че в онези времена Египет е имал напредничава металургия или стоманодобивни комбинати, но това не е така. Думите в устата на пророка са духовни и искат да ни доведат до голямо откровение. Откровение за желязото, като духовен преобраз на нещо, което демоните на ада ще извършват над човешката душа и дух. Преди всичко, желанието на Бог да определя много от нещата, за които ни говори, със символи, се забелязва в цялото Свещено Писание. Бог е Дух, а човекът е дух, душа и тяло. Човекът не би могъл да възприеме духовното от Бога, ако то не е облечено с някакъв близък символ, познат на човека, така че с Мъдростта на Святия Дух и Неговото просветление жадуващият за Божието Слово наистина да получи изобилна светлина и пълнота. Така и ние ще получим пълнота в разбирането си за желязото и не само за него, но и за всички метали, които Бог употребява като символи в Словото Си. Когато за първи път се сблъсках с понятието “железарска пещ”, бях смутен. Смущението ми идваше от това, че по никакъв начин не можех да свържа Египет с желязото. Онова, което очите ми бяха наблюдавали и умът ми бе изследвал преди това, показваше, че по-скоро в Египет е имало изобилие от злато и сребро, а не толкова на желязо. Давах в ума си доводи от археологически разкопки на гробници, в които учените бяха открили саркофази и мумии, облечени изцяло в злато. Но стихът от “Второзаконие” стоеше все така и ме провокираше да размишлявам. Тогава разбрах, че трябва да отхвърля земните представи и всичко, което светът ми е дал като разбиране за древния Египет, за да приема Божието разбиране. А Божието разбиране беше това, че в очите на Бога различните човеци се олицетворяват като носители на различни метали. Първото, което Святият Дух ми даде, беше Неговия поглед към Църквата на Господ Исус Христос:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги, както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог…” (Захарий 13:8-9)
В този стих се вижда, че Божието очистване иде за среброто в нас, докато Божието изпитване – за златото. Това показва, че тези два метала символизират две различни неща в човека. Едното Бог ще очисти, за да бъде сребро, а другото ще изпита, за да бъде злато. Нека първо видим среброто. Фактът, че се пречиства, показва, че е имало примеси, които не са угодни на Бога. И Бог е побързал да премахне тези примеси.
Как?
Чрез Словото Си, разбира се! Защото в Божието Слово е казано, че:
“Господните думи са чисти думи, като сребро, претопено в пещ от пръст, пречистено седем пъти…” (Псалом 12:6)
Виждате ли, Бог ни дава от Неговото сребро, за да стане чисто нашето сребро. Псаломът казва, че Господното сребро е претопено в пещ от пръст.
Какво иде да ни напомни това?
Именно това, че Бог благоволи да излива Благодатта Си и Истината Си в пръстни съдове!
И знаете ли какво става тогава?
Тогава започва пречистването на това сребро!
Нека ви обясня това в по-голяма пълнота. Всеки от нас е привлечен при Исус чрез Благата Вест, чрез Словото на Бог, чрез среброто Му. Но когато то попадне в нас, то има нужда да бъде пречиствано на няколко етапа, докато постигне онзи вид, който ще удовлетвори Бог.
Но кога Бог е напълно удовлетворен?
Отговор ни дава Апостол Петър, който казва:
“Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие…” (1 Петрово 1:22)
Виждате ли кое очиства Бог с Истината Си?
Именно нашите души! Те са среброто, което Бог пречиства със Своето сребро. На нас ни е необходимо Божието сребро. А това сребро е умът на Духа, който ни прави съобразни с Господ Исус Христос, с Неговия характер и божествени добродетели.
А сега да видим и златото. Отново се връщам на стиха от “Захария”. Бог казва, че ще изпита златото. Не че ще го пречисти, но че ще го изпита.
Какво изпитва Бог в нас?
Отговорът – отново чрез Апостол Петър:
“…с цел: изпитването на вашата вяра, като е по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън, да излезе за хвала и слава и почест, когато се яви Исус Христос…” (1 Петрово 1:7)
Когато Бог изпитва нашата вяра, Той всъщност изпитва силата на нашия дух, убеждението на нашето сърце, твърдата увереност на нашия ум. Ето защо златото, като символ, е вярата на нашия дух. На нас ни е необходимо не просто собственото ни злато, тоест, собствената ни вяра, защото тя гине в изпитанието на огъня, както казва Яков. На нас ни е необходима Вярата на Исус, златото на Исус, онова злато, пречистено с огън, което Той препоръча на охладнялата Лаодикийска църква.
Толкова за тези два метала. Сега нека да видим какво прави дяволът в съпротивата си срещу тях. Естествено – Божият противник атакува, както душите ни, така и духовните ни устои. Едни от нас успяват да отблъснат атаките му и да стоят в позиции на победа и триумф над тъмнината, но други просто стават изпълнители на стиха от Якововото послание. Ето как се обръща Апостолът към тях:
“Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън…” (Яков 5:3)
Какво значи да ръждясат злато и сребро?
Това значи, че те никога не са били злато и сребро, защото последните са благородни метали, които не ръждясват.
Какво ръждясва тогава?
Ето какво:
Ръждясва желязото! Ръждясват нечестивите сърца, които са попаднали в железарската пещ на Луцифер!
А къде се намира тази пещ?
Несъмнено – в империята Египет!
Колко от нас си спомнят за Йосиф?
Този Божий човек бе предаден от братята си и продаден като роб в Египет. Представяте ли си как се е чувствала душата му, когато е стъпил с нозете си на място, пълно с окултни демони?
Сто и пети псалом ни дава представа за състоянието на Йосиф. Ето какво се казва там:
“Изпрати пред тях човека Йосиф, който бе продаден като роб. Стиснаха нозете му с окови; душата му участваше в притискането от желязото, докато дойде време да се изпълни думата му (онова видение за поклона на звездите и сноповете – б.а.) Защото словото Господно го изпитваше…” (Псалом 105:17-19)
Бог изпитваше слугата Си. Бог искаше да види ще запази ли Йосиф онова златното и сребърното в себе си, ако и желязото на окултизма да го притискаше. Но Йосиф го опази и възвеличи Небесния Бог, така че думата му пред братята му наистина устоя и той стана в онзи миг най-великият човек на земята. А сега нека отново се върна на Апостол Яков. Забележете какво предупреждава Апостолът:
“Ръждата им ще свидетелства против вас…”
Помислете върху това, защото е много дълбоко. То е ключ към голямо откровение. Представете си как в някой човек има ръжда и тази ръжда се явява като свидетел против самия него. Тя ще е обвинител на този човек в Деня на Страшния Съд.
Но кой е първият обвинител на човека, преди Бога?
Кой е първият, който казва на човека:
“Това, което вършиш, е грях! Това е зла неправда!”
Нека ви помогна с думите на Апостол Йоан, за да разберете отговора:
“Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога, и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него…” (1 Йоаново 3:21)
Виждате ли, че сърцето е онова, което ни осъжда или не ни осъжда?
Защо?
Ами защото в сърцето се намира съвестта ни, тоест, способността да се улавят Божиите закони и Светлина. Духът на човека е светило Господно и е напълно нормално той да се проявява в отношението към греховете и тъмнината. Но когато в духа попадне ръжда и тази ръжда свидетелства против човека, то тогава това е равносилно на прегорялата съвест, на помраченото сърце, което вече няма сила да противодейства на тъмнината. Тогава тази ръжда пояжда като огън, както и предупреждава Апостолът. Защото кое друго да е смъртоносен огън, освен огънят на окултизма? (Вж. Второзаконие 18:10-12) Кое друго да е ръжда, освен сърце, закоравено от окултни демони, в което е действала разрушителната сила на Злото? Разбирате ли сега, че целта на окултизма е да бъдат качествено променени духовните устои в човека, така че да не бъдат сребро и злато, но желязо? Какво ще очаквате от такова желязо? Любов ли? Топлина ли? Съпричастие и разбиране ли?
Не!
“Желязо остри желязо; така и човек остри лицето си срещу приятеля си…”  (Притчи 27:17)
Когато в един човек е изчезнало доброто съкровище, тогава лукавият е оставил в него злото си съкровище, за да се изпълнят думите на Исус, че:
“Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща…” (Матея 12:35)
Едно е да извадите от сърцето си благородството на златото и среброто, а съвсем друго – ръждата на желязото.
Вярвам, че сте разбрали всичко това!
А сега нека да поговоря за прицела на Сатана. Той не би създавал желязото, ако нямаше ефект от него. Духовните знаят, че ние днес сме Тялото на Христос, Неговото действие и воля на този свят, Неговите ръце и нозе. Чрез всеки един от нас Исус става явен за човеците на света и по тази и причина ние проповядваме Благата Вест. Но вижте какво се случи някога с тялото на Човешкия Син. Не беше ли то разпнато на Кръста? И когато бе разпнато, там, в плътта на Исус, не забиха ли пирони? Тези пирони златни ли бяха, сребърни ли бяха?
Не! Те бяха железни! Така и днес дяволът се опитва да вкарва в Тялото на Христос онзи метал от железарската си пещ, та Тялото да бъде убито, обездвижено. И не само Тялото, но духовният Христос, Който живее в сърцата ни. Помислете върху стиха от “Откровението”, където е записано, че при Второто Пришествие на Господ ще Го видят една особена категория човеци:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха…” (Откровение 1:7)
Но какво значи да прободеш Спасителя?
Това значи да дадеш в сърцето си вход на окултни демони, вход на металурзите на Сатана. Намерят ли вход, те непременно ще донесат със себе си желязото – закоравяването към гласа на Святия Дух, фанатизма, презрението, гордостта, алчността, себелюбието, ласкателството и цялото възможно лукавство на дявола.
Какво става тогава с духовния Христос в подобно сърце?
Става това, че човек Го разпъва повторно, понеже вече има в изобилие от метала, с който се изработват пироните на Антихриста. Днес е времето, когато империята Египет е впрегнала всичките си демонични мощности, за да произвежда желязо. Така дяволът формира онова поколение, за което Словото казва:
“Има поколение, чиито зъби са мечове, и челюстните му зъби ножове, за да изпояжда от земята сиромасите, и немотните сред човеците…” (Притчи 30:14)
Ето това е поколението на империята Египет. Поколението на врачки, екстрасенси, контактьори, вещери, чародеи, шамани, спиритисти, уфолози, хевиметалисти, радиестезисти и всички останали генератори на сатанинска активност. Задача на Църквата на Господ Исус е да изпревари активността на сатанистите и да прибере в житницата на Спасителя именно тези сиромаси и немотни сред човеците, които не са други, но всички суеверни хора, които нямат ясна връзка с Бога и са склонни да се доверят на всеки вятър на учение, по човешката заблуда и измамителни хитрости на дявола.
Искам да разберете нещо много важно. Както вече говорих, желязото е символ на закоравяване и фанатизъм, прегоряла съвест и помрачено сърце. Но тук желязото е едно на ръка, а ръждата – друго. В началото желязото е просто желязо. Минава време и в резултат на някои фактори то ръждясва. Това показва, че ръждата е по-зла от желязото и е в една степен по-разрушителна от него. За да разберете пълнотата на това, то ви моля да се опитате да направите сравнителен анализ между демон и човешки дух. Естествено е, че човешкият дух стои по-високо в естеството си от духа на демона, защото духът на човека е създаден от Бога и е светило Господно, както е писано:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Какво става обаче, когато това светило угасне?
Да оставим настрана, че по естеството си, отделен от Бога, човешкият дух Му е противник. Какво става, когато освен желязото вече има и ръжда?
Става това, че то вече не е дори и метал, но е нещо още по-скверно – ръжда. Помислете за ръждата малко по-дълбоко и ще разберете, че тя свидетелства за наличието на вода, на влага, понеже където има влага, там има и ръжда по желязото. Значи, че освен железарската пещ съществува и още нещо, което е вода, влага, влияеща върху желязото, за да се появи ръжда. Апостол Яков не казва, че желязото ще свидетелства против Божиите отстъпници, но че ръжда ще свидетелства против тях.
Коя е тази вода, която прави желязото да ръждяса?
Несъмнено – това е учението на Сатана, учението на Фараон, което има само една цел:
Да превърне естеството на човешкия дух в естество на демон!
Днес сатанистите гръмко афишират навлизането на човечеството в една нова епоха – епохата на Водолея. Тази е и причината на земята вече да има движения, наречени “Ню-Ейдж” (Нова Епоха), които да култивират в света готовност за посрещането на човека-Антихрист. Така, както има последно изливане на Святият Дух, известно като “късен дъжд”, така има и последно изливане на духа на Антихриста, известно като “Водолей”.
Целта на това последно изливане на духа на Антихрист е само една:
Човеците да приемат белега на звяра и числото на името му!
Казано по друг начин:
Желязото да приеме Водолея и така да се покрие изцяло в ръжда!
Това е една от най-дълбоките тайни на Луцифер, неговата генерална доктрина за целия свят. Ръждата е максимумът на сатанинските усилия и кулминацията на духовното развращаване в човека. При него естеството на човешкия дух вече е приело естество на демон, така щото демонът и човешкият дух не могат да бъдат отделени един от друг. Точно за тази категория човеци Исус каза, че “червеят им не умира и огънят им не угасва”. Днес е времето, когато ние трябва да убием червея и да угасим огъня, за да бъдат спасени пътниците към огненото езеро. Начинът да го сторим е да спрем хората, докато са на път към железарската пещ на Луцифер. Станат ли желязо, хората много много трудно могат да бъдат духовно възстановени. Желязото винаги е под прицел на влага и процесът на неговото ръждясване е необратим.
Вярвам, че онзи, който иска да приеме тези истини, е воден и подготвен от Бога да ги приеме. Тук, в края на тази глава аз искам да направя прелюдия към следващата, която е още по-дълбока. Както вече казах, духовните сили на нечестието подготвят целия свят за последното изливане на духа на Антихрист, известно като епохата “Водолей”. Когато вали дъжд, тогава нивото на реките се покачва. Онези, които са били с пресушени корита, се напълват и тръгват в посоката си. Така и Бог с последното изливане на Святия Си Дух ще направи Реката на Живота да тече изобилно, за да спасява колкото е възможно повече. Тук обаче, в контекста на империята Египет, аз ще говоря за реката на смъртта и ада, известна като река Нил и олицетворяваща учението на Фараон, князът на този свят, падналият херувим Луцифер.

Leave a Reply