ЕГИПЕТ – ИМПЕРИЯТА НА ОКУЛТИЗМА – III ГЛАВА

3. ДУШЕВНАТА ЛАКОМИЯ ИЛИ КАК СЕ СЪБЛИЧАТ КОЖЕНИТЕ ДРЕХИ

В стратегията и тактиката на дявола съществуват способи, за които малко хора знаят. Ние сме повече склонни да приемаме с насмешка почти “фантастичните” слухове за магии, зомбиране, обсебване и обладаване. Но в крайна сметка това е целта на дявола. Той винаги иска да не го приемат насериозно и в човешките представи да прилича горе долу на маймуна с рога и опашка. Но той все още е най-страшния убиец на човека и ще си остане такъв, докато Исус не го хвърли в огненото езеро след Милениума. В тази глава искам да направя пред вас явни причините за притеснението и сърдечните страхове на Апостол Павел, който във “Второто послание към Коринтяните” заявява:
“Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа…” (2 Коринтяни 11:3)
Забележете подчертаното изречение. То говори именно за “кожените дрехи”, с които Бог облече първите човеци. Главна мишена на дяволските усилия е човешкият ум. Лукавият иска да го разврати, тоест, да го обърне против предназначението му, като му даде нова посока и прицел, копнеж и стремление. Характерна особеност на ума е желанието за информация. Всички ние храним умовете си с огромни количества информация. По тази причина ходим на училище и придобиваме някакво образование. Човек се специализира в областта, към която се е устремил. Той усвоява знания, закони, принципи и правила. Но притеснението на Апостол Павел е наистина основателно. Няма нищо лошо в това човек да е учен, ерудиран, образован, стига обаче всичко това да не влиза в конфликт с духовните му начала. Когато се стигне до конфликта, тогава нещата стават сериозни, смъртоносни. Тогава последиците са непредвидими и пагубни.
Нашият Господ ни е оставил много притчи, в които разумните човеци, водени от Святия Дух, могат да извадят поука и мъдрост. В една Своя притча Исус предупреждава за ненаситното желание на дявола да ни тласка към количествата на Бога, към тайните на битието, към забранения плод, който е под кожените ни дрехи. Нека прочетем думите на Спасителя:
“И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък; и заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; и тя падна, и падането й бе голямо…” (Матея 7:26-27)
Искам да обърнете внимание на основата, върху която неразумният човек строи духовния си дом. Исус казва, че това е “пясък”.
Виждали ли сте пясък?
Разбира се, че сте виждали!
Е, тогава забелязали ли сте колко много са зрънцата в пясъка?
Хванете и напълнете шепата си с пясък и ще забележите, че държите стотици хиляди песъчинки. И сега си представете нещата в духовен план. Всяка една песъчинка е като една малка основа, твърде недостатъчна, за да издържи товара на вашия духовен дом. Тогава вие се нуждаете от много песъчинки и ги събирате, след което построявате дома си върху целия пясък, който сте събрали. Но когато духне вятърът и дойде бурята къщата ви пада, защото под нея има не една, а стотици хиляди малки основи.
Тук някой разумен би казал:
“Да не съм толкова глупав да строя къщата си върху пясък! Аз ще и сложа една здрава основа и тя няма да се поклати от нищо…”
Амин, братко! Точно така трябва да мислим, когато строим духовния си дом. Защото разумният човек строи къщата си върху Канарата Христос, а не върху пясъка.
Но какво е пясъкът?
Ами това са тайните на битието, които дяволът щедро ще предложи на онзи, който желае да флиртува с него. Аз искам да ви покажа един такъв “флирт”, записан в Божието Слово за предупреждение на християните. Повечето от нас знаят съдържанието на Свещеното Писание и историята на старозаветния Израил. Имаше един момент, когато Бог бе извел народа Си от Египет и той беше в пустинята. В много израилтяни имаше един твърде силен спомен от империята на окултизма. Душите на тези човеци се бяха научили да се хранят с окултно слово, с тайни на битието, които дяволът щедро им беше предлагал в Египетската земя. И сега, когато, водени от пророк Моисей те бяха напуснали кърмилницата на магиите и гаданията, в мнозина от тях се надигна старият апетит за духовно общение с дявола. Бог тъкмо бе започнал да облича непокорните с “кожените дрехи” и така да им осигури мощна духовна защита, когато в стана на Израил се дигна ропот против Божията воля. Много израилтяни не искаха вече да се хранят с манната, която Господ им пращаше от Небето. Много израилтяни показваха явното си раздразнение от “еднообразното” Божие Слово, което валеше в сърцата им. Аз не зная как различните хора четат Библията и какви трактовки възникват в умовете им при общението със Словото на Бога. Но с пълна вяра мога да кажа, че тази “манна”, която Бог пращаше от Небето, не бе обикновена храна за плътския стомах, но Истина за духовния човек. Така разбирам думите на пророк Моисей, който казва за тази манна:
“…да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше храна, непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста…” (Второзаконие 8:2-3)
Сега разбирате ли с каква храна се беше хранил Исус в пустинята в четиридесетдневния Си пост?
Именно с манна от Небето! И когато дяволът му предложи силата на окулта и тайните на битието, Исус ги отхвърли, като му каза, че вече се е “нахранил”. Исус беше смирен в пустинята, защото Отец Го остави да огладнее четиридесет дни и тогава Йеова храни Сина Си със Словото Си. Казвам ви това дълбоко откровение, защото то е прелюдия към пълнотата на тази тема. Виждате ли, ние трябва да смирим душите си, за да ни се услади Словото на Бог, тази “манна”, която Небето ни дава. Защото нека никой не мисли, че древните поколения са били по-избрани от нас. Днес ние също имаме същата манна, която имаха и те.
“Как същата?” – ще попита някой.
Ето, виж как! Пророк Моисей казва едни думи на брат си Аарон, които мнозина не са разбрали, но ние ще разберем:
“Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея (манната), за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя…” (Изход 16:32)
Толкова векове са изминали от времето, когато Господ е говорил на пророк Моисей думите Си, но ние, последното поколение на тази земя, все пак знаем тези думи. Ние, последното поколение, имаме шанса да получим Божието Слово така, както някога го получаваше Израил в пустинята.
Защо?
Защото този “гомор” с манна, за който се говори в стиха е всъщност Моисеевото Петокнижие – словото, което Господ говори чрез слугата Си на народа Си. И разбирате ли, че днес нещата се повтарят? Исус ни извежда от пустинята. Исус ни извежда от злите империи на този свят и ни храни със Словото Си, но мнозина вдигат ропот и не искат “манната”.
Какво искат те?
Какъв е този апетит за словото на дявола?
Защо са толкова неразумни?
Отговорът е, че те не са смирили душите си и не са ги отказали от лакомията, която е стояла в тях. Тази лакомия, за която Исус предупреди, като каза:
“Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха…” (Йоан 6:49)
Защо измряха?
Ами защото не ядоха със смирени души, но с бунт в сърцата си! Те крещяха пред Бога, че не желаят Словото Му, но искат тайните на битието.
А знаете ли как постъпи Бог?
Той им даде именно храната, която желаеха!
Нека видим как коментира това псаломът:
“Но те продължиха да Му съгрешават и да огорчават Всевишния в безводната страна. Със сърцето си изпитаха Бога, като поискаха ястия за лакомството си* (Еврейски – душата си), и говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? Ето, Той удари канарата и потекоха води и потоци преляха; а може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си? Затова Господ чу и се разгневи, и огън пламна против Якова, а още и гняв обсипа Израиля…” (Псалом 78:17-21)
Искам да забележите подчертаните думи. Казва се, че “огън пламна против Якова”.
Какъв е този огън? Какво е това нечестие, което прегаря човешкия дух, така че възбужда гнева на Господа?
Отговорът е, че това е огънят на окултизма, чиито учения и слово израилтяните с лакоми души си поискаха в онзи миг от Всевишния. За този огън Бог ги предупреди чрез Моисей, като каза:
“Да се не намира между тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа…” (Второзаконие 18:10-12)
Нека видим как продължава лакомията на Божиите отстъпници:
“(Той) наваля върху тях и месо, изобилно като прах, и птици крилати много като морския пясък; и направи ги да падат всред стана им, около жилищата им. И тъй, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха…” (Псалом 78:27-28)
Виждате ли как са оприличени тайните на битието?
Виждате ли как изглежда знанието в тях?
“Месо изобилно като прах” и “птици крилати много като морския пясък…” Не е ли това “пясъкът”, върху когото Исус ни предупреди да не строим духовния си дом? Не са ли това тайните на битието, които ни правят да повторим греха на Адам и Ева?
Да, така е! Именно това се бе случило в стана на израилтяните. Но вижте и следствието на беззаконието им:
“А докато още не бяха се отказали от лакомството си, и ястието им беше в устата им, гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, и повали отборните на Израиля…” (Псалом 78:30-31)
Ето я съдбата на непокорните. Ето резултатът от душевната лакомия. Искам да знаете, че от грехопадението и до днес дяволът винаги е искал да има подръка хора, които са с неутолим апетит към забраненото дърво. Такива хора, движени и вдъхновявани от окултни демони, бързо се учат да командват духовните си начала чрез своя ум. Така човешкият дух става заложник на една отворена в душата врата, през която влизат демони и допълнително развращават сърцето и духа. Едно от проявленията на душата, са чувствата. Когато те започнат да стават силни и все по-силни, то идва момент човекът да изработи свръхчувствителност. Тогава душата му е постоянно отворена за посещение на демони. Светът нарича тези хора “екстрасенси”, (в превод на български – “свръхчувствителни” – б.а.) и едва ли има по-нагледен пример за душевна лакомия от тази, която е изразена при тези хора. Те притежават необикновени качества, които ги правят много притегателни за мнозина. Но погледнати от духовния свят, тези хора са порти на ада. Те дават гостоприемство на най-страшните и опитни демони, които ги зомбират, тоест, обсебват изцяло духовните им начала, така че в един момент вече не се знае демон или човек стои пред вас.
В тази дълбочина на разсъждения нещата могат да придобият още по-дълбоки измерения, но аз ще говоря за това в специално посветена глава. Тук отново искам да кажа, че причината окултната активност на дявола се корени в душевната лакомия. Винаги има голям брой хора, които искат “месо, изобилно като прах” и “птици, крилати като морския пясък”. Сатана охотно им предлага техники, с които душата да владее над духа. Затова Бог гневно ги предупреждава в “Книгата на пророк Исайя”, като им казва:
“Горко на непокорните чеда, казва Господ, които се съветват, но не с Мене, и които сключват договори, но не чрез Моя Дух, та притурят грях на грях; – които отиват, за да слязат в Египет без да се допитат до Моите уста, за да се закрепят със силата на Фараона, и да прибягнат под сянката на Египет! Затова Фараоновата сила ще ви бъде за срам, и прибягването под египетската сянка за смущение…” (Исайя 30:1-3)
Забележете как Бог вижда поданиците на империята Египет!
Именно като хора, които “слизат” в Египет!
Когато “слизаш”, ти напускаш едно ниво, за да се преместиш на друго, по-долно от него. Но има ли нещо по-долно от самият ад?
И ето, че мнозина “слизат” в Египет не по друга причина, но за да се закрепят със “силата на Фараон”.
Какво представлява тази сила?
Това са техники на “събличане” на кожените дрехи чрез трансцедентална медитация, (самовглъбяване под внушение) спиритизъм (контакт с демони), мантри (словесни формули за изключване на ума) кабала (заклинателни числа с духовно действие), концентрация и други подобни. Главен носител и изразител на тези сатанински способи са източните религии и окултните философии на Египет. Затова не е чудно, че псалом седемдесет и осми, който цитирах, показва какво прави Бог:
“Подигна източен вятър на небето, и със Силата Си докара южния вятър. Наваля върху тях и месо изобилно като прах…” (Псалом 78:26-27)
Тези два вятъра не са метеорологични, но духовни като отговарят съответно на източните религии и окултните философии на древен Египет. По-нататък аз ще говоря специално за това. Тук само искам да кажа, че най-смъртоносното, което човек може да направи, е да се впусне в общение с окултни демони. Такъв просто ще прегори духовните си начала и в него ще остане неизтриваем печат на поквара и смърт.
Целта на тази книга и причината за нейното написване Бог ми обясни с Неговото желание да бъдем опазени от хитростите на старовременната змия. Явно е, че Апостол Павел е имал основания за сърдечна тревога, защото активността на дявола да съблича кожените дрехи днес е тотална, много по-голяма от тази в древността. Някогашните египетски баячи и врачове са просто джуджета в сравнение с днешните слуги на окултизма. Но тези слуги са джуджета, сравнени с просветения и облечен в Божие помазание християнин. Тази книга носи зарядът на това помазание и аз вярвам, че ще го усетите. В заключение на темата за силата на окултизма искам да направим заедно един поглед върху съвършения пример на Божий човек, поставил здрава бариера пред амбициите на окултните демони. Този човек е цар Давид. Вижте неговата изповед:
“Господи, сърцето ми не се гордее, нито се надигат очите ми, нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене. Наистина аз укротих и успокоих душата си; като отбито дете при майка си, така душата ми е при мене, като отбито дете…” (Псалом 131:1-2)
Такава може да бъде изповедта само на духовен човек, приел от Бога верните стандарти на своя растеж, пълнотата на Божието познание и помазание. Вземете тази изповед и започнете да я утвърждавате в себе си. Така душевната лакомия няма да има власт върху вас и вие още повече ще се облечете с Господа, за да бъде това смъртното погълнато от Живота на Бога. Колкото до тайните на битието и тяхното разбиране, аз искам да ви дам съвършена надежда за това в следващата глава.
Зная, че в мнозина от вас е възникнал въпросът:
“Няма ли Бог да даде тайните на битието на Своите деца? Може ли Всевишният да крие нещо от чедата Си?”
Не, Бог не крие нищо от нас, но ако все пак крие нещо, то е за наше добро. Аз питах Бога:
“Господи, защо дяволът дава тайните на битието на поклонниците си, а Ти не ги даваш на чедата Си?”
Вижте как ми отговори Той:
“Стефане, би ли дал един остър нож на малките си тригодишни дъщери? Няма ли те да се наранят, докато си играят с него? Няма ли да се прободат смъртоносно, поради неразумността си? Или кой родител би дал кибрит на детето си? Няма ли да подпали къщата, така щото и детето и къщата да изгорят?”
Слушах Господния отговор и сърцето ми се изпълваше с благодарност към Този, Който е толкова мъдър, щото знае кое е добро за нас и в кой момент да ни го даде. Но Бог продължи и ми каза:
“Колкото до тайните на битието, Аз наистина ще ги дам на чедата Си, но първо искам да ги видя пораснали пред Мене. Затова те вдъхновявам да напишеш и за това в книгата…”
Ето главата, която е посветена на тези дълбоки въпроси.

Leave a Reply