ЕГИПЕТ – ИМПЕРИЯТА НА ОКУЛТИЗМА – II ГЛАВА

2. ТАЙНИТЕ НА БИТИЕТО

Ето една тема, чието изследване е своеобразно “табу” в църквите. Аз не искам да кажа, че ще ви посветя в някоя от тези тайни, просто защото те не са известни и на мен. Онова, което Бог ми даде, е тяхното място и действие. В отношението към Бога има два пътя, които предопределят и по-нататъшното ни духовно развитие. Първият път е да се стремим да откриваме и възпитаваме в себе си качествата на Бога – Неговата Святост, Любов и Съвършенство. Вторият път – истински опасният – е да търсим количествата на Бог, тоест, всички онези тайни, които Той не е благоволил да ни открие, както не благоволи и при Адам и Ева. В онзи Едем, в който Бог постави човека, растяха дървета, които даваха достъп до качествата на Бог и само едно дърво, което даваше достъп до количествата.
Имаше един човек в Стария Завет, когото Господ провокира с въпроси, зад които като отговор се откриваха количества. Този човек бе праведният Йов. Вижте сега какви въпроси му зададе Всевишният:
“Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата? От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? – когато водите се втвърдяват като камък, и повърхността на бездната се смръзва. Ти ли връзваш връзките на Плеядите, или развързваш въжетата на Ориона? Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество на земята?” (Йов 38:28-33)
Колко много неща са скрити от очите ни. Колко тайни са заключени за умовете ни. Но най-голямата тайна, която е възможно да съществува, не е вън от нас, но е вътре в нас. Точно върху това искам да акцентирам в тази глава. Всички знаем, че Адам и Ева съгрешиха пред Бога. Те вкусиха от плодовете за познаване Добро и Зло. Аз дълго време стоях в неизвестност по този въпрос. Накрая един ден не издържах, взех ябълка и я изядох, а след това се обърнах към Бога:
“Господи, Ти видя, че изядох ябълката. Тя не е вън от мен. Тя е вътре в мен. В деня, когато Адам и Ева ядоха забранения плод, той не остана вън от тях. Той беше вътре в тях, така, както сега изядената ябълка е вътре в мене. Но от изядената ябълка аз ще получа сила, понеже организмът ми ще усвои полезните хранителни вещества. Моля Те, открий ми какво стана със забранения плод, след като Адам и Ева го вкусиха. Какво стана с тях? Не беше ли опасно този плод да продължи да живее в сърцата им?”
В този миг Бог ми отговори:
“Стефане, Аз създадох жената от реброто на Адам. Но беше ли Адам свидетел на това създаване? Не дадох ли Аз дълбок сън на човека, докато създавах другарката му? И ако дадох дълбок сън, то не го ли направих, за да не може Адам да вкусва от тайните на битието? Как мислиш? Няма ли да се намеся, за да предотвратя увековечаването на човешкия бунт? Няма ли така, както съм дал плода и той беше изяден, така и да Си го прибера?”
Можех ли да противореча на Създателя Си?
Неговите въпроси оставиха в мен категоричното убеждение, че Бог отново Си е прибрал тайните на битието. Ето сега стихът, който ни дава пълно разбиране за това как Бог “прибра” тайните на битието:
“И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече…”  (Битие 3:21)
Някой може да реши, че Господ е заклал две три овце, взел е вълната им и е облякъл първите човеци, но това е повърхностно разбиране на Господната реакция. Ключът към пълното разбиране за дрехите на Адам и Ева ще ни даде фактът, че след като съгрешиха с тях се случи нещо:
“Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа, та си направиха препаски…” (Битие 3:7)
Какво беше това решение на човеците?
Несъмнено – опит да прикрият престъплението си. Да познаеш, че си гол – това значи да разбереш, че ти липсва облекло. Адам и Ева и преди грехопадението бяха голи, но не се срамуваха, понеже нямаше грях, който да свидетелства против тях. Но сега, след греха, те имаха обвинител, който им нашепваше, че са голи и лишени от Божията Святост и Съвършенство. И забележете, че въпреки смокиновите препаски им не дойде никакво успокоение в сърцата им, но Адам се криеше от лицето на Господа между градинските дървета. Следователно тези препаски не вършеха ролята си на облекло, понеже срамът на Адам и Ева остана в тях. А срамът беше не нещо друго, но тези тайни на битието, които първите човеци знаеха и в това знание бяха като Бог, но в духовно отношение вече не бяха съвършени, защото престъпиха Божията повеля. Ето затова Бог облече първите човеци в кожени дрехи, като заяви:
“Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото…” (Битие 3:22)
Самият факт, че Бог облече първите човеци в кожени дрехи, иде да покаже, че Той иска, когато човеците погледнат на себе си, да не виждат голотата си, но да виждат кожените си дрехи. Така те вече нямаше да се срамуват. Това показва, че “кожените дрехи” са духовни, а не плътски. Бог е Дух и ако нещо е впечатлило Бога, за да го запише в Словото Си, то това е духовното, а не плътското. Ето защо знайте, че същинската голота на Адам и Ева е духовната голота, а Божията защита върху първите човеци са кожените дрехи. Бог продължи да обича човеците, въпреки падението им. Той знаеше, че те бяха подлъгани от лукавия дявол и затова промисли и Спасение за човешкия род. По-важното за нас е да разберем какво са “кожените дрехи”, защото като потомци на Адам, все още сме в същите “кожени дрехи”, като първия пръстен човек. Именно чрез тях стана невъзможно на човеците да проникнат до изворите на собствените си духове, където стоят заключени тайните на битието. Така е и писано:
“Той (Бог) е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното (на човеците) сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог…” (Еклесиаст 3:11)
Виждате ли как се казва, че не можем да издирим отначало докрай Вечността, положена от Бога в нашето сърце, тоест, не можем да се погледнем така, както в онзи миг Адам и Ева погледнаха и се засрамиха.
Защо не можем?
Именно поради “кожените дрехи”!
Ние ще се опитаме да погледнем навътре в себе си, но ще видим само “кожени дрехи”. Нека повече не ядосвам никого и да разкрия тайната на тези дрехи.
Какво са те?
Запомнете:
Кожените дрехи отговарят на най-повърхностния слой на духовния човек и се наричат “съзнание” или способност на ума да мисли!
Обърнете се към себе си и ще видите, че се обръщате към собствения си ум. Неслучайно се казва, че дрехите са “кожени”. Това потвърждава и факта, че нашето съзнание отговаря на потребностите, както на плътта ни, така и на духа ни.
“Къде са тогава тайните на битието?” – ще попита някой.
Естествено, че са под кожените дрехи, но по причина на тези дрехи ние не ги виждаме. Казано съвсем разбираемо:
Ако кожените дрехи са нашето съзнание, тайните на битието са под нашето съзнание или в областта на подсъзнанието!
Така, както чрез плътските сетива човек погледне към тялото си и вижда само кожата, тоест, най-повърхностния слой на тялото си, така и когато се опитаме духовно да погледнем в себе си, виждаме “кожените дрехи”, тоест, ума си. Онова, което остава под ума, не ни е дадено, защото именно там се съхраняват тайните на битието. В това отношение атаката на окултизма се стреми да “съблече” кожените дрехи, така че човекът да общува със забраненото от Бога знание.
През цялото време на своята хилядолетна активност дяволът никога не е преставал да тласка хората към греха на Адам и Ева. Той има изпитани трикове, с които прави възможно “събличането” на “кожените дрехи” и общението със забранения плод под тях. Ето затова в следващата глава аз ще разгледам и този въпрос.

Leave a Reply