ЕГИПЕТ – ИМПЕРИЯТА НА ОКУЛТИЗМА – I ГЛАВА

1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ОКУЛТИЗМА

Какво представлява окултизмът? Кога възниква той?
Тези въпроси са тайна за много християни, да не говоря за останалите човеци, които са духовно слепи и дори не могат да отделят окултизма от вярата в Бога. Като начало искам да знаете, че думата “окулт” е с латински произход и в смислов превод значи нещо “тайно”, “скрито”, “потулено”. Тайнствеността е една от най-присъщите характеристики, касаещи дявола. Причината за неговата тайнственост се крие във факта, че е беззаконник. А никой беззаконник не обича да върши делата си явно. Казвам “явно” в смисъл, че явното е осветено, видимо от всички. Между характера на Бога и характера на дявола има коренни различия. Бог обича явното, светлото, истинското. Господ Исус, когато ни дава съвършения пример за общение с Небесния Отец, казва за Него:
“Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве…” (Матея 6:6)
Ето я разликата между Бога и дявола. Бог вижда дявола, но дяволът не вижда Бога. Бог въздава наяве. Дяволът въздава в тайно. Бог се изявява. Дяволът се крие. Бог е в Светлина. Дяволът е в тъмнина. Няма нещо, което да се укрие от очите на Бога, но има много неща, които са скрити от очите на човеците. Ето защо аз искам в тази глава да ви посоча раждането на окултизма и прицела на неговата постоянна активност.
Когато Бог създаде Адам и Ева, Той ги създаде съвършени. Първите човеци имаха Вечен Живот в себе си, понеже общуваха и се хранеха с плодовете на Духа в Едемската градина. Това беше твърде непоносима гледка за дявола. Очите му виждаха две прекрасни създания, в които пулсираше жизненото дихание на Всевишния. Два фактора в това жизнено дихание бяха най-чудесната реалност за Адам и Ева – Образът и подобието, които Творецът бе вложил от Себе Си в техните души и тела. Образът на Бог в Адам и Ева бе духът, който ги животвореше, а подобието бе плътта, която Всевишния изпълни с дух, подобно на Неговото вездесъщо присъствие в цялата Вселена. Точно тук, в подобието, се прицели дяволът. Макар и съвършени, Адам и Ева нямаха познание за тайните на битието. Те не знаеха как това жизнено дихание в тях хармонира с пръстта, от която бяха създадени. Те не знаеха законите, с които Небето установява владичество над земята, духовното – владичество над материалното. Тези закони бяха единствено и само в приоритетите на Твореца Бог. Ето защо самата липса на знание за тези закони бе тайната, върху която дяволът построи своята стратегия срещу човеците. Тайна, която се олицетворяваше като дърво. Дървото за познаване на Добро и Зло.
Искам много да внимавате в това, което сега ще ви открия. Словото на Бог ни разкрива това дърво не като такова, с което да станат явни тайните на битието, но като дърво за познаване на Добро и Зло.
Защо Бог кръсти така дървото, а не като дърво за знание?
Преди всичко – за да подчертае, че тези знания не могат да ползват човека в нищо, но могат да доведат до пропаст в общението между него и Бога.
“Доброто пропаст ли е?” – ще попита някой и с право. Защото Бог нарече това дърво не само като дърво за познаване на Злото, но на Злото и Доброто. Естествено, че Доброто не е пропаст, но е шанс за измъкване от пропастта. Ако вие сте стигнали дотам, че да падате в пропаст, то ще ви е нужен шанс за измъкване. Но ако никога не сте падали в пропаст, никога няма и да ви е необходим такъв шанс. Ето защо това дърво беше дърво за познаване на Добро и Зло. Бог бе предвидил възможния бунт в Адам и Ева. Бог беше видял за възможен актът на тяхното непослушание и затова към факта на подобна зла постъпка беше промислил възможност за завръщане на човеците към Себе Си.
А какъв беше самият акт на злата постъпка?
Именно такъв, че първите човеци придобиха знание за тайните на битието. Убедете се в това, като погледнете забраненото дърво с погледа на Ева:
“И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му, та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде…” (Битие 3:6)
Към това откровение, нека прибавя още един, особен поглед върху отношението на Ева към факта на дяволското изкушение. Представете си, че някой ви казва да направите нещо, като предварително ви информира за ефекта от онова, което ще направите. Вие имате две възможности за избор. Първата – да отхвърлите това, което той ви казва. Втората – да приемете. Когато отхвърлите това, което ви се предлага, вие най-вероятно ще кажете:
“Отхвърлям това, което ми предлагаш! Не ти вярвам!!”
Разбирате ли, че е нужна мярката вяра, мярката духовно потвърждение и убеждение в онова, което решавате да правите или приемате. Понеже онова, което ще правите, стои в бъдещето и не се вижда. А вярата, според “Послание към Евреите” е:
“…даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждение за неща, които не се виждат…” (Евреи 11:1)
В онзи миг Ева не виждаше какви ще бъдат последствията от действията й. Ето защо тя трябваше да прибави вяра към онова, което приема. Вяра, че тайното нещо, което ще вкуси, ще й отвори очите, според обещанието на змията. Така разбираме, че в мига на грехопадението дяволът използва една способност на човешкия дух, способността да вярва, тоест, да дава твърда увереност в онова, за което се надява и което не вижда. Това убедително ни дава знанието, че окултизмът е вяра в дявола.
Защо “вяра”?
Защото, както вече казах, дяволът действа от териториите на тайното. А тайното не е явно, не се вижда. И след като не се вижда, то е нужно да повярваш, че е това, което дяволът ти казва, че е, а не е нещо друго. Така Ева влезе в територията на дявола, защото прие изкушението му за истина. Моля ви да го разберете. Никой не иска да вярва в лъжа. Никой няма да каже, че вярва в лъжата. Всеки употребява мярката вяра, за да приеме нещо за истина. Така разбираме духовното определение за вярата:
Вярата е волята на нашия дух да приема нещо за Истина!
А какво направи дяволът с духа на Ева?
Нищо повече от това, че зададе въпроса:
“Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1)
Този въпрос вече предполагаше съмнение в Ева, тоест, разстройване в устоите на духа й, който бе приел като Истина Божието предупреждение за забраненото дърво. И тогава Ева се огъна, отхвърли вярата в Божията Истина и прие лъжата на дявола за истина. Тя повярва в падналия херувим и така стана първата заложница на окултизма. Чрез нейния бунт Сатана противопостави тайните на битието против Святостта на Бога.
В онзи миг човеците бяха като Бога! Не Святи като Бога! Не светли като Бога! Но пълни със Знанието, с което можеше да разполага само Бог. Те имаха в сърцата си плод от забраненото дърво и този плод беше най-мощната изява на окултизма в онзи момент. Затова определението, което можем да дадем за него, е, че окултизмът е противопоставянето на тайните на битието срещу Божията Святост!
Знам, че много ще бъдат учудени от това определение.
“Как е възможно – ще кажат те – дяволът да използва нещо, създадено от Бог, против Бога?”
Ами имайте разбирането, че Творецът Бог е допуснал Сатана да Му се противопостави. Така е и писано:
“Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, което е хитро да върши зло чрез закон?” (Псалом 94:20)
И ако Бог е допуснал дяволът да върши зло чрез закон, то го е направил, за да го унищожи завинаги. Защото в божествената промисъл за Вечността няма място за дявола. Бог е Вечен. Ето защо някакъв кратък отрязък от шест хиляди години в безкрайността на времето е просто един миг, толкова кратък и мимолетен, че, ако трябва по човешки да го обясня, то прилича на това да ви кацне муха на масата и да я убиете с един замах.
Обичам да казвам това в разговор с приятели и ще го кажа и тук:
Колкото по-огромен е Бог от човека, толкова по-кратко е Божието Време, съпоставено с човешкото!
Причината за нашето неразбиране се крие в тлението и преходността на този свят и тази телесна обвивка, в която живеем. Но в категорията Вечност времето е твърде кратка константа, дори е излишна величина. Понеже всяко измерение е затова измерение, понеже има поне две точки – начало и край. Но Божието няма начало и край. Ето защо е по-правилно да кажем, че Бог обитава в неизмеримост. Но сега нека отново да се върна на окултизма. Тези закони на битието, които Бог е създал, скоро ще бъдат променени. Понеже битието отговаря на връзката между Небето и земята. То е онази средна величина, в която Небето управлява земята и земята се покорява на Небето. Точно тук е амбицията на Сатана да участва и да променя битието. Той вече се е намесил в това битие и точно затова Бог определя създаването на Ново Небе и Нова Земя, следователно и на Ново Битие, според както е писано:
“Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум…” (Исайя 65:17)
Кои са “предишните неща”, които никой няма да помни?
Естествено – усилията на Сатана чрез окултизма да противопоставя тайните на битието против Святостта на Бога!
От мига, когато херувимът падна и се превърна в Божий противник, това творение изгуби своята хармония и започна да се клати, тоест, да се покорява на два духовни антипода – Бог и дявол, Небето и ада, Божиите ангели и падналите демони на Луцифер. Духовният свят беше разцепен на две и от този момент два духовни свята започнаха да влияят на творението. Такова творение не е угодно на Бога. Такъв паднал духовен свят не е угоден на Бога, “Чийто глас тогава разтърси земята; а сега Той се обеща, казвайки: “Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето”. А това “още веднъж” означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят…” (Евреи 12:26-27)
Моля ви, заживейте с разбирането, че този свят се клати и силата, която го прави да се клати, е окултизмът. Бог ни е дал прекрасна надежда и тази надежда е Божието Царство, което Господ Исус Христос донесе на земята. Това Царство ще живее в Ново Небе и Нова Земя. Това Царство е непоклатимо. Колкото и усилия да полага тъмният Фараон, той не може да го помръдне.
“Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание; защото нашият Бог е огън, който пояжда…” (Евреи 12:28-29)
А сега няколко думи за това – как дяволът използва тайните на битието, за да клати целия свят. Първото, което вярвам, че всички разбрахте, е това, че дяволът използва вярата на човешкия дух. Това знание обаче не е достатъчно. Има още нещо, което лукавият се стреми винаги да използва и за да го разберем ще ни е нужно да видим какво място заема човекът в плановете на Твореца. Нека като начало прочетем казаното от пророк Моисей във “Книгата Второзаконие”:
“Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чедата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон…” (Второзаконие 29:29)
Разтълкуван, този стих ще се прочете така:
Невидимото е приоритет на Бога, а видимото – приоритет на човека!
Бог създаде човека като господар на делата на ръцете Му. Това говори и псаломът, където се казва:
“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти (виждате, че става въпрос за откритото и видимото – б.а.), луната и звездите, които ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? а Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му…” (Псалом 8:3-5)
Колко ли би искал Луцифер този стих да се отнасяше за него. Но и без да се отнася за него, с факта на грехопадението той отне силата на това писано слово като възможност за себе си и по тази причина стана князът на този свят, защото в онзи миг Адам и Ева му подариха цялата власт, която Творецът беше им дал. Това бе власт не просто като подарък. Това беше власт, която трябваше да се упражнява по един единствен Божий способ – чрез Слово. Словото, което излиза из устата на човека, щеше да бъде белег на неговата власт над творението. Това е мъчно за разбиране, но вярвам че ще ви стане понятно.
Какво е словото? Какво е онова, което изразява дъха ни и движи устните ни? Не е ли реализацията на собствения ни дух в творението?
Да, така е!
Когато Бог създаде Адам и го облече с власт над творението, тогава Творецът даде право на Адам да използва властта си. Вижте как Адам употреби властта си:
“И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове…” (Битие 2:19-20)
Убеждавате ли се колко голяма е била властта на Адам в онзи миг. Той отваряше устата си, изричаше слово и това слово се превръщаше в съдба за онази твар, към която се обръщаше човекът.
Но какво стана, когато човекът преотстъпи властта си на дявола?
Стана така, че дяволът започна хитро и коварно да се възползва от закона на изговореното слово. Този закон е острието на окултизма. Чрез него дяволът приема голяма сила, понеже внушава на човека да изговори онези думи, които са му нужни, за да го държи във властта си. Така разширяваме знанието си за окултизма и вече можем да кажем, че:
Окултизмът използва тайните на битието, вярата на човешкия дух и силата на изговореното слово! Тези фактори са стълповете на дяволската власт на този свят. Сатана винаги е обичал да ги използва и тук ще илюстрирам какви бяха амбициите му спрямо Исус в пустинята:
“И тъй, изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай на тия камъни да станат хлябове. А Той в отговор рече: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста…” (Матея 4:3-4)
В това изкушение спрямо Исус Сатана използва пълният спектър на окултизма. Ето разгънатата форма на този спектър:

ПЪРВО: ТАЙНИТЕ НА БИТИЕТО ПРОТИВ БОЖИЯТА СВЯТОСТ
“…заповядай на тия камъни да станат хлябове…”

Бог е Свят. Бог не приема да върши нещо, което ще Му каже дяволът. Забележете, че за да се изпълни дяволското желание наистина са нужни тайните на битието. Да се трансформира един камък до хляб! – ето нещо, което дори и най-модерната лаборатория в света не може да направи. Представете си, че ще е нужно разпадането на камъните до ниво атомно ядро, а след това пълна смяна на броя на електрони, протони и неутрони, а по-нататък довеждането им до органични молекули и накрая до хляб. Бог може да направи това без да опира до лаборатории и свръхмодерни техники, но тук въпросът не е дали може. Тук става въпрос за това, че Сатана иска Исус като Човешки Син да повтори греха на Адам и Ева, да вкуси от дървото на знанието за тези тайни и след това да ги употреби в творческо чудо, тоест, да превърне камъните в хляб.

ВТОРО: ВЯРАТА НА ДУХА

Дяволът разчиташе, че Исус ще употреби вяра и ще направи поисканото от него. Словото казва, че “всичко е възможно за оня, който вярва”. Но тук въпросът не е дали Исус вярва, че ще превърне камъните в хляб, а дали ще повярва на дяволското очакване. В този момент тялото на Божия Син е гладно. Той е постил четиридесет дни, така че е напълно естествено да има силно изразена плътска воля за утоляване на глада СИ, както и инстинкт за самосъхранение. Но как му отговаря Исус:
“Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Божие Слово…”
Ако тези думи се бяха намерили в устата на Ева, то грехопадение нямаше да има. Исус отказа да употреби Вярата Си за възхваляване на окултизма.

ТРЕТО: СИЛАТА НА ИЗГОВОРЕНОТО СЛОВО

Забележете думите на дявола. Той казва на Исус:
“Заповядай на тези камъни да станат на хляб…”
Това заповядване е с цел, за да се задейства законът на изговореното слово. Но от кои уста за първи път излиза предложението?
Естествено от устата на дявола!
Това иде да покаже, че очакването камъните да се превърнат в хляб е на дявола, а не на Исус. Дяволът е изстрелял внушение и чака плод от него. Хитрецът иска да извърши знамение чрез закон, чрез изговорено слово.
Но с какво го удря Исус?
“Писано е!…” – му казва Той.
Е, след тази илюстрация се надявам, че ви е ясно колко силно е оръжието на дявола. Днес той има мнозина човеци, които употребяват скверния му тризъбец – тайните на битието, вярата на духа и закона на словото. С тези фактори се реализира всяко окултно знамение. Но с това темата за силата на окултизма не приключва, защото остава открит въпросът с тайните на битието и достъпа на човека до тях. Тук аз го разгледах само като фактор, но сега ще видим и тяхното местоположение.

Вашият коментар