СОДОМ – ИМПЕРИЯТА НА ПЛЪТСКАТА ПОХОТ – VII ГЛАВА

7. ИЗМАМАТА НА НЕУТВЪРДЕНИТЕ ДУШИ ИЛИ ЖЕТВАТА НА ХАМОС И МОЛОХ

Едно от най-опасните оръжия на дявола против вярата на християните е тя да бъде атакувана в зародиш, още тогава, когато духовният човек не е укрепнал и трудно може да различава Доброто от Злото, Истината от лъжата, думите на Духа от думите на душата и плътта. Едно от нещата, които вече разбрахме е това, че във времената, когато действаше Старият Завет, изискванията на демоните Молох и Хамос към амонците и моавците беше да им се принасят деца като жертва. Това тяхно изискване се запази и в новозаветното време с тази разлика, че днес жертвите са духовни, макар и не при всички хора. Сатанинските църкви, например, с още по-голямо усърдие практикуват зловещия древен ритуал и на техните черни литургии се принасят деца. Човек може да се ужаси и настръхне от онова, което става в тъмните места на земята, но това не съм го измислил аз и то е една ужасяваща действителност. Колкото до тактиката на дявола против Божиите църкви, то и при тях Молох и Хамос изискват жертвата на деца пред зловещите им олтари, но тук жертвата е духовна. Апостол Петър говори за това, като казва за амонците и моавците:
“…очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; подмамват неутвърдени души; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (2 Петрово 2:14)
Виждате ли, че Апостолът говори:
“…подмамват неутвърдени души…”
Какви са тези неутвърдени души?
Не са ли те “децата”, които Молох и Хамос изискват в жертва?
Да, точно така е. Именно неутвърдената човешка душа е под постоянен прицел на духа на Содом. Обаче Божията Воля за нас е в духовното ни утвърждаване, а не в това да бъдем деца…
“…блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости…” (2 Петрово 2:14)
Има три предпоставки, които създават условия за реализация на духа на Содом и стават гарантиран успех за неговото сеене и жънене. В тази глава ще разгледам тези предпоставки, за да ги забелязваме отдалеч и да блокираме усилията на дявола още в зародиш. Ето и самите предпоставки:
А) пасторите-наемници
Б) човешката мъдрост
В) дървата, сеното и сламата
Тези три предпоставки казват на духа на Содом:
“Добре дошъл в събранието на вярващите! Стори с хората, както ти се вижда угодно!”
Ще пропусне ли дяволът да се възползва от тази покана?
Едва ли!
Помислете, че дори най-малката пукнатина в една язовирна стена вече създава смъртоносни предпоставки за страшно наводнение и разрушително бедствие. Ето защо ако не се справим с пукнатината, то с наводнението въобще не можем и да мислим да се справим. Аз искам в тези размишления да видите пукнатините в много църкви, които ги превръщат в разцепени канари и да запушите тези пукнатини с Божията Истина възможно най-бързо и скоро. Нека започна разглеждането на първата предпоставка.

А) ПАСТОРИТЕ-НАЕМНИЦИ

Ако има генерална задача на всички паднали ангели, то тази задача се състои в едно – да разрушават Божиите църкви. Всички сили на тъмнината са изцяло мотивирани в желанието си да убиват и раздробяват Тялото на Господ Исус Христос, повярвалите в Неговото Име. В това отношение най-категорични помощници на дявола са пасторите-наемници. С болка трябва да кажа, че един ден адът ще е пълен с пастори-наемници. Няма нещо друго, толкова скверно и осъдително, толкова омерзяващо и запустяващо в Божиите очи от това един пастор да даде ръка за съгласие с духа на Содом. За да разберем как става това е нужно да видим каква е Божията Воля за истинските пастори на Божието стадо. Апостол Петър се обръща към пасторите с думите:
Пазете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го, не с принуждение, а драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, но с усърдие; нито като че господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото. И когато се яви Пастиреначалникът, ще получите венеца на славата…” (1 Петрово 5:2-4)
Една от истините, която мнозина не знаят, е тази, че у Бога има особено силни проявления на Силата Му и едно от тези проявления е пастирското помазание.
Какво представлява това помазание?
Преди всичко – то е мощна духовна защита за стадото. Прочетете отново подчертаните думи. Апостол Петър казва:
“Пазете стадото!”
Той не би давал тази заповед, ако тя не е облечена от Бога със Сила.
Но какво значи да пазиш?
Това значи никой демон на Сатана да не може да приближи до стадото ти, а камо ли да го атакува. В това отношение пастирското помазание се явява нещо изключително важно за вярващите. Пророк Исайя говори за Божието помазание над пасторите, като казва:
“Ето, един цар (Исус) ще царува с правда, и началници (пастирите Му) ще управляват с правосъдие; и всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър и като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара (огромно помазание от Исус Христос) в изтощена земя. Очите на виждащите не ще бъдат помрачени. И ушите на слушащите ще бъдат внимателни…” (Исайя 32:1-3)
Виждате ли в какво ще се изявява Божието пастирско помазание?
Казва се, че всеки пастор ще бъде като “заслон от вятър”, като “прибежище от буря”, като “воден поток на сухо място” и “сянка от голяма канара”. Когато Бог ми даде духовен поглед над България аз видях нещо ужасно. Аз видях пастори-вентилатори, които вместо да бъдат заслон от вятър, самите те правят вятър. Аз видях пастори-буревестници, които вместо да пазят от бурята, викат тази буря. Аз видях пастори-пустинници, в чиито сърца има повече пясък от пустинята Сахара. Аз видях пастори, които имат не сянка от голяма канара, а от засеняващ паднал херувим. Аз видях не просветени, но помрачени очи. И тогава сърцето ми се сви. И тогава разбрах, че те са презрели Божието помазание, за да станат точно обратното на това, което трябва да бъдат.
Откъде се появи тази ужасна разлика?
Отново се връщам на Апостол Петър. Той ни говори, че пасторите трябва да “надзирават стадото”, но не за “гнусна печалба”, а с усърдие. Но точно гнусната печалба се оказа активатор на тяхната неуморна воля да вършат зло. И може би никога нямаше да узная как е станала тази смъртоносна промяна, ако Бог не бе ми казал, че те са наемници, слуги на духа на Содом. Искам да внимавате на тази глава, защото тя е много важна за духовното бъдеще на мнозина християни. Тук ще ви разкрия ролята на духа на Содом в покварата над пасторите. Когато дяволът види огромното Божие помазание над някой пастор, то е равносилно на това да гледате крепост с високи непристъпни стени, над която като покрив стои Божията Слава. Всички в нея са блажени, благословени, покрити на сигурно място. Лукавият няма откъде да влезе. Даже, ако някоя човешка душа е слаба и неутвърдена, той не може да я докосне, понеже го възпира Божието помазание. То е също да си представите едно стадо, което стои в кошарата и хрупка там зелена тревица. Вълците обикалят около кошарата, но не могат да влязат в кошарата. А те искат да влязат. Те са толкова силно мотивирани, че няма лесно да се откажат от амбициите си. И точно тук духът на Содом прави първата си главна атака. Той атакува пастора. Понеже в пастора е скрита причината за безопасността на стадото. Нека видим какво казва Исус за Неговите служители, пасторите:
“Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача отдругаде, той е крадец и разбойник. А който влиза през вратата, овчар е на овцете. Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда. Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му…” (Йоан 10:1-4)
При всичките измислени школи и академии, семинарии и университети не може да се намери толкова чудесно утвърждаване в Божията Воля, колкото в школата на Евангелието и училището на Небето. Главното и първо условие, за да бъдеш овчар на овцете, е да влезеш през Вратата. Аз вече ви говорих какво са вратите и че тактиката на духа на Содом е да отваря вратата към света, греха и плътта. Тук виждаме, че Христовото изискване е да влезем през Вратата. Естествено – да отворим вратата на сърцето си и нашата вяра в Исус да се съедини със Святия Дух. Тогава разбираме една прекрасна истина. Истината, че освен вратата на нашето сърце съществува врата и към Божието Сърце. Не е просто достатъчно Бог да влезе в нашето сърце. Трябва и ние да влезем в Неговото. Разликата е голяма и нека никой не смята, че е едно и също нещо вратата на вярата в Исус и Вратата Исус.
Защо трябва да влезем в Божието Сърце?
Отговорът е:
За да бъдем не ние, но Сам Бог Пастир на овцете Си!
Тази е причината Исус в десета глава на “Евангелието от Йоан” да каже още:
“Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха. Аз съм вратата; през Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза и ще излиза, и паша ще намира…” (Йоан 10:7-9)
Така извеждам златното правило и съвършен стандарт за Божий пастир:
Пастирът е човек, който е отворил вратата на сърцето си за Исус и Той е влязъл като Врата в този човек. Общувайки с него, овцете общуват с Вратата Исус, влизат през нея и биват спасени и хранени с Божието Слово!
Колко пастири внимават на тази Божия Истина?
За мнозина е важно да се тупат в гърдите, че вярват в Бога и са отворили вратите на сърцата си към Него.
Но дали Бог вярва в тях? Дали Бог е отворил Вратата на сърцето Си за тях? Влезли ли са те през тази Врата, за да бъдат наистина овчари на овцете? И когато пастирите познаят овцете си, те ли ги познават или Исус, Който живее в тях?
Ето в това отношение духът на Содом прави генералната си атака против общението на вярващите:
Той внушава на мнозина пастири да прескачат от другаде, тоест, да станат водачи по човешки, без да са познали пълнотата на Божията Любов и Христовия Дух!
Какво става тогава с Божието помазание, обещано от Словото?
Нищо повече от това, че то е измамлив мираж на религиозен човек, пътуващ в пустинята на собствената си гордост. И виждате ли, точно от този момент настъпва задвижването на всички духовни процеси, които са ненарушими.
Кое е фаталното, което става с прескочилия от другаде?
Фаталното е това, че не Исус, а той проповядва, не Исус, а той се изправя против духовните сили на нечестието, не Исус, а той посреща върху себе си всички атаки на тъмнината. Този пастир е само и просто един наемник, с когото се случват следните събития.
Първо: Овцете не го слушат, защото е чужд, но побягват от него, защото не познават гласа на чуждите. Църква, в която овцете напускат пастира говори зле не за овцете, а за пастира.
Второ: Фактът, че не е влязъл през вратата, превръща такъв човек в постоянна мишена на духа на Содом, така щото подобен пастир става крадец и разбойник. Отхвърлящ Божието помазание и потъпкващ Святите изисквания на Исус да мине през Вратата, такъв много скоро попада под сатанинско помазание и започва да действа под духа и силата на Ахаав – да властва не драговолно, но с принуждение над стадото, използвайки услугите на Езавел.
Трето: “Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете…” (Йоан 10:12-13)
Четвърто: Пастирът-наемник започва да живее от овцете, да изцежда всичко от тях и превръща цялото си служение в пресметливост и желание за гнусна печалба.
Пето: Овце, които знаят, че служат на пастир-наемник и не избягат от него, за да открият Истинския Пастир, са негови съучастници и носят с пълна сила духовните последствия върху техния водач.
Тези пет точки, които ви разкрих, са нещо като изпитателен тест за вярващия. Няма нищо по-пагубно от това – да стоите под авторитета на пастир-наемник и да ръкопляскате на фарисейския квас, с който ви храни. Знайте, че племената на Амон и Моав могат да виреят единствено в църкви на пастири-наемници. Защото беззаконието на някои от тях е станало толкова голямо, щото виждат вълка, че иде и като се затичат към вълка, прегръщат го и казват:
“Ела, в моята кошара има доволно много души, оставил съм ги да бъдат неутвърдени, тъй щото да ги погълнеш с голям апетит и те дори да не усетят…”
Но няма ли Бог да осъди безполезните пастири?
Няма ли ръката Му да намери служителите от Западното тщеславие?
Истината е, че не само ще ги намери, но с голяма ревност ще възмезди за тровенето на човешките души, за съгласието с духа на Содом, за гордостта и презрителността, с които са се отнасяли към вярващите, за светщината, от която са подпечатани. На такива Бог ще напомни думите Си, изречени от пророк Езекиил:
“Заклевам се в живота Си, казва Господ Йеова, понеже стадото Ми стана корист, и овцете Ми станаха храна на всичките полски зверове, (духове под опеката на Содом) защото нямаше пастир, и пастирите Ми не потърсиха овцете Ми, но пасяха себе си и не пасяха овцете…” (Езекиил 34:8)
Вярвате ли ми, че от онова, което сърцето ми е изпитало при контакта с подобни пастири, съм дотолкова отвратен и погнусен, че дори светските политици ми се видяха рози в сравнение с тези плевели. Те пасат себе си, те се обличат в мания за непристъпност. Те си създават приятелски кръг, който като обръч пречи на скромната и презряна овца да получи утеха или съвет. Те имат силен блясък отвън и пълен вакуум отвътре. Те са се професионализирали да проповядват и онова, което казват, е истина, но го няма Божият Дух в думите им. Те диктуват с поглед на разпоредителите, когато някой скромен и беден човек с неугледна външност или стари дрипи седне на първите столове, да го изгонят някъде назад, за да не злепоставя блясъка им. Човек получава твърде много рани в живота си, били те плътски, душевни или духовни. И с времето тези рани отшумяват и болката си отива. Но раната, която получих при един случай, остана в сърцето ми, сякаш за да напомня колко гаден (простете ми думата, но е най-точната!) може да бъде пастир-наемник. Мой брат в Христос, от малцинствата, бе отишъл да слуша проповед в една евангелска църква. Той и жена му седнали и зачакали да почне проповедта. В един момент в залата се появил пастирът и с бавни крачки тръгнал към амвона, гледайки събраните вярващи. Тогава погледът му съзрял и брата и жена му, за които говоря. Пастирът свил устни, дръпнал един разпоредител за ръката и го попитал, но така, че да се чуе:
“Какви са тези тука?”
Въпросът му направо прорязал сърцата на брата и жена му и те тихо, без да смущават никого, излезли от събранието.
Трябваше ли Исус да слезе от Небето и да каже на този наемник, че “тези тука” са човешки души, които е поръсил с Кръвта Си?
Случаят, за който ви говоря, не е изключение. Духът на Содом е главната причина за умноженото беззаконие в църквите, поради което беззаконие любовта на мнозинството охладнява.
Но кажете ми, какво ще се случи с този пастир, когато застане във Великия Ден на Исус пред Христовото съдилище? Когато Бог му покаже сълзите в очите на унижените души? Когато Бог му даде да се види отстрани как свива презрително устни и злобата на Содом завладява сърцето му…
Аз не искам да бъда на мястото на този пастир тогава. Нито пък искам вие да бъдете на неговото място. Затова приемете думите в тази книга, като едно предупреждение, като един тревожен сигнал, защото днес се реализира отстъплението от Исус. Отстъпление не толкова от Неговото Име, защото всички се зоват християни, но отстъпление от Неговата Любов.
Запомнете:
В Небето ще ви извиси само Божията Любов! Христовото Име без Божията Любов е псевдоним на духа на Содом, с чиято активност църквите охладняват!
Не ме интересува колко силно ще претендира една църква, че е Христова, когато Христос не е Вратата за овцете в тази църква.
В Небето не четат теология! В Небето четат Евангелието!
По-добре бъдете от последните, които днес стават първи, нежели от първите, които ще бъдат последни! Защото ролята за това една църква да бъде последна (ако изобщо бъде включена в Спасителния план на Исус) са пасторите-наемници. А сега да премина към втората предпоставка за активността на духа на Содом – човешката мъдрост.

Б) ЧОВЕШКАТА МЪДРОСТ

В тази глава ще разгледам човешката мъдрост под един специфичен ъгъл, който ще ви даде познанието, че тя е врата за духа на Содом. Както вече сте разбрали, духът на Содом има две племена, които се подвизават против Църквата на Господ Исус Христос. Ето как Бог се обръща към Моав в “Книгата на пророк Еремия”:
“Дайте крила на Моава за да литне и да избяга; защото градовете му ще запустеят, и не ще има кой да живее в тях. Проклет да бъде оня, който върши делото Господно небрежно; и проклет оня, който въздържа ножа си от кръв. Моав е бил на спокойствие от младините си, и е почивал като вино на дрождията си; не е бил протакан от съд в съд. Нито е ходил в плен; затова и вкусът му си е останал в него, и духът му не се е променил. Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му. И Моав ще се посрами за Хамос…” (Еремия 48:9-13)
В този цитат Бог ни изявява нещо характерно за моавците. Фактът, че Бог проклина всеки, който върши Неговото дело небрежно, иде да покаже, че духът на Содом ще атакува Божии служители.
А какво значи да вършиш небрежно Божието дело?
Това значи да се опитваш да го вършиш според човешката мъдрост, а не според Божията такава. Забележете, че “Моав е бил на спокойствие от младините си” и “затова и вкусът му си е останал в него, и духът му не се е променил.” Тези Божии думи ни говорят за човешката мъдрост, защото именно тя е на спокойствие от младините си, сякаш никой не я закача и под ничий прицел не се намира и затова духът на Моав не се е променил. За да ме разберете още по-ясно, ще припомня думите на Исус в разговора с Никодим. Този фарисей се опитваше с човешка мъдрост да разбере Божия Дух.
Какво направи Никодим? Ами спомнете си заключението му:
“Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Йоан 3:4)
Това е въпрос според човешката мъдрост и разбиране. Но какво му отговори Исус:
“Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре…” (Йоан 3:5-7)
“Роденото от плътта е плът…” – казва Исус. Това напълно доказва, че човешката мъдрост е плод на плътта, тоест, на усилията на плътския ум. Но аз отново ще се върна на Божието пророчество против Моав. Бог казва, че вкусът на Моав си е останал в него и духът му не се е променил. Помислете, че шест хилядолетия склонността на човека да си обяснява всичко с лостовете на човешката мъдрост изобщо не се е променила. Изобщо – такива понятия като логика, рационалност, философия все още действат с пълна сила сред човечеството. Какво обаче се случва, когато човек се опита да впрегне човешката си мъдрост за обяснение на Божията такава? Случва се това, че човек отваря врата на духа на Содом и той, като главен диспечер на дявола, разпределя в човешкото сърце демони от останалите империи. Вие напълно ще се убедите в това, като разгледаме дълбочината на онова, което Бог казва против Моав. Вижте следващите думи в цитата от “Еремия”. Те гласят следното:
“Затова, ето, идат дни, казва Господ, когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят; и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му…”
Как да разбираме тези “преливачи”, за които говори Бог?
Несъмнено – като демони от други империи, които ще допълнят към човешката мъдрост и други “мъдрости”, с цел да се разврати човешкия дух и бъде разкъсана човешката душа.
Можем ли да бъдем сигурни, че дяволът има такива “преливачи”?
Да! И основание за това потвърждение ми дават следните думи от “Съборното послание на Яков”:
“…ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска…” (Яков 3:14-15)
Забележете последователността: “земна, животинска, бесовска”. Това са три различни мъдрости, но от едната се преминава към втората, и от втората – към третата.
Коя е земната мъдрост?
Разбира се, че човешката мъдрост е земната мъдрост. Това е мъдростта на този свят.
Какво обаче е нужно да се превърне в животинска?
Естествено – нужни са “преливачи”! Точно за тях Бог говори против Моав. И наистина какво по-привлекателно за дявола от това да влезе през вратата, когато го канят? Какво по-привлекателно за лукавия от това да хване плътския ум на човека и допълнително да го разврати? Разбирате ли, че първото нещо, което трябва да направим, когато тръгнем по пътя на Исус е категорично да се откажем от човешката мъдрост, понеже тя е врата за посещение от други мъдрости? Врата за преливачи, които могат духовно да ни убият. Замислете се над думите на Апостол Павел:
“И говоренето ми и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила…” (1 Коринтяни 2:4-5)
Какво става обаче, когато вярването е основано на човешка мъдрост? И изобщо – коя е човешката мъдрост, присвоила си правото да говори като от Бога и за Бога?
Знам, че Сатана ще го заболи от отговора, но сега ще ви го изявя:
Теологията е човешката мъдрост, която отваря врата за изявата на другите мъдрости!
Ето затова Бог предупреждава чрез пророк Еремия, че е проклет всеки, който небрежно върши Неговото дело. А какво по-небрежно от това да полагаш основата на Христос чрез човешката мъдрост на теологията? Сега ще покажа нагледно как действат “преливачите” и как се преминава от земна към животинска и от животинска към бесовска мъдрост. Моля да внимавате в това, което четете и добре да го запомните. Ето стихът от “Откровението на Йоан”, който ще ни послужи за онагледяване:
“Но имам против тебе това, че търпиш жената Езавел, която нарича себе си пророчица и която учи и прилъгва Моите слуги да блудстват и ядат идоложертвено…” (Откровение 2:20)
Първи етап: Човешката мъдрост:
Езавел учи слугите на Исус.
Следва преливане от първи към втори етап:
След като Езавел е учила, започва да прилъгва.
Втори етап: Животинска мъдрост:
Слугите вече блудстват, като животни, лишени от разум.
Следва преливане от втори към трети етап:
Отново чрез прилъгване.
Трети етап: Бесовска мъдрост:
Слугите ядат идоложертвено, тоест, жертват на бесовете.
Колко жалко за онези, които са се предоверили на човешката мъдрост, които са приели от пръстта, за да стигнат до смолата на дявола. Ето затова ви моля да спрете сатанинския план в зародиш. Запомнете, че роденото от плътта е плът, независимо как ще изглежда. В тази книга Бог ми заповяда да ви изявявам тайните на отворените врати и колкото повече от вас ги осъзнаят, толкова по-добре. Именно чрез отворените врати се осъществява жетвата на Молох и Хамос – скверните богове на Амон и Моав.
Аз искам да бъда разбран правилно от всички читатели на тази книга. От огромно значение е да се покоряваме на духовния авторитет, който Бог дава на слугите Си. В Небето има божествена йерархия и над големия винаги стои по-голям. Когато ние се покоряваме на духовния авторитет на Божия служител, в случая на пастира, попадаме под защитата на Божието помазание действащо чрез него. Ако той е заслонът и прибежището от буря, ние трябва да сме под този заслон и прибежище, за да не ни застигне злото. Но нека бъдем духовни в покоряването си. Нека изпитаме духа, който се излъчва от пастира на църквата. Защото ако това не е Божият Дух, то непременно е духът на Содом или още по-зле – духът на Вавилон, изявен от Словото като дух на Антихрист. Бог никъде не е казал да превиваме главите си пред Сатана и горко на онези, които го правят.
Кажете “Да!” на пастир, който живота си дава за овцете и познава овцете си и ги извиква по име.
Кажете “Не!” на наемник, чиято основна цел е два пъти седмично да проповядва финансов просперитет, само и само да измъкне финанси от кесиите на наивните. Кажете “Не!” на наемник, който подминава овцете си, сякаш не съществуват. Кажете “Не!” на наемник, който си закача пред кабинета табелка с работно време и има приемен ден. Такъв наемник е твърде еднакъв със светските управници, за да има нещо общо с Исус Христос. Запомнете, че както Небето е постоянно отворено за сърцата на хората, така проповедникът от Небето е постоянно отворен за вярващите в Исус! Видите ли сигнал “Затворено!”, то той е затворил Вратата. А щом го е направил, Бог вече не благоволи в него.
Помнете вечните Христови думи:
“Истина, истина ви казвам: [Отсега] ще видите небето отворено…” (Йоан 1:51)
Исус никъде не каза, че Святият Дух ще има график и приемен ден. Последното го направиха служителите на човешката мъдрост, наречена теология, която няма никаква духовна връзка с Небето, ако и да изглежда, че има.
След казаното дотук стигам до третата предпоставка, която съм нарекъл – “Дървата, сеното и сламата”.

В) ДЪРВАТА, СЕНОТО И СЛАМАТА

Искам да знаете, че както в Небето има безкраен празник за един покаял се грешник, така в ада има бесовско тържество за един отпаднал от вярата в Бога. Времето, в което живеем, създава тенденция за още много тържества на тъмните сили. В посланието си към младия Тимотей Апостол Павел говори за тази тенденция, като заявява:
“А Духът изрично казва, че в послешните времена някои ще отстъпят от вярата, и ще слушат измамителни духове и бесовски учения, чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла…” (1 Тимотей 4:1-2)
Няма защо да ви убеждавам, че това са днешните времена. В този стих вие забелязвате слугите на духа на Содом, онези, които “разкошестват денем”, тоест, влизат в църквите и завличат като вълци незащитени овце. Павел казва, че те ще вършат това с “лицемерие”.
Какво е лицемерието? И изобщо – какво представлява лицемерът?
Някога тази дума не е била толкова обидна, защото във времето, когато Исус е проповядвал из Юдея са били известни гръцките театрални постановки. Именно там актьорите са си слагали маски, за да изиграят ролята в дадения спектакъл. И народът ги е наричал “лицемери”. Но когато Исус започва да употребява това понятие против фарисеите, то го е направил, за да подчертае, че зад маската на привлекателната богоугодност се крие самият дявол. За съжаление много от вярващите не разбират, че ходят в театър, а не в Господно събрание, където Исус общува с човешките души. Така те се предоверяват на маската и отварят сърцата си за духа, който се крие зад маската. В този миг се реализира духовно самоубийство и църквата се превръща в една сграда, построена от дърва, сено и слама.
Искам да знаете, че най-великите строители на този свят са онези, които утвърждават Божия Храм, така щото той да блести толкова силно, колкото и Небесният Ерусалим, в който един ден ще бъдем ние. Така също, в духа на тези откровения, най-богопротивните строители на този свят са онези, които издигат Вавилонската кула, тоест, религиозното царство на дявола. Ако Бог някога избра Своя слуга Павел, то го направи, за да може чрез него да ни даде изобилна мъдрост и откровение за Себе Си. И ние, общувайки с посланията на великия Апостол, да уловим Святия Дух на откровенията му, така щото да ги превърнем в живот. Ето какво заявява Апостолът:
“Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки (пастир) нека внимава как гради на нея. Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос. И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама, всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е…” (1 Коринтяни 3:10-13)
Искам да забележите двата вида строителен материал, от които се изграждат и две различни по дух църкви:
Първият вид: Злато, сребро, скъпоценни камъни.
Вторият вид: Дърва, сено, слама.
Първият вид: Строителният материал на Святия Дух.
Вторият вид: Строителният материал на дявола.
Нека се убедим в това.
Забелязвате ли, че строежът се изпитва с огън? Кой строеж ще е угоден на Бога? Онзи, който ще устои, или другият, който за броени минути ще се превърне в пепел?
Естествено – първият. Първият е благородният и той се състои от утвърдени човешки души, които Бог е утвърдил според Словото Си, изречено чрез пророк Захария:
“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги, както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог…” (Захария 13:8-9)
Ето такива са утвърдените човешки души – злато и сребро. Злато, като осветен човешки дух, и сребро, като изпълнена с любов човешка душа. Колкото до скъпоценните камъни, то Апостол Петър напомня, че ние сме тези камъни, които се съграждаме в духовен дом, за да бъдем “свято свещенство” (1 Петрово 2:5) И ако златото, среброто и скъпоценните камъни са утвърдени човешки души и сърца, то какво ще да са дървата, сеното и сламата?
Естествено – неутвърдени и отпаднали от Исус човеци!
Запомнете, че:
Дървата, сеното и сламата олицетворяват жетвата на Молох и Хамос!
Ако можехте да видите болката в Божието Сърце. Аз не искам никой да понесе товарът на тази болка, защото този товар ще го пръсне. Бог ми даде да усетя болката Му и с този усет Той ме зареди със съвършена омраза против всички духовни империи на Злото. Тогава Той ми каза:
“Стефане, времето вече приключва! Аз няма дълго да бавя Грабването на Църквата! Аз няма вече да задържам възмездието Си над нечестивите! Аз няма вече да чакам събуждането на спящите! Аз няма вече да чакам, но ще поразявам с огън на изгорение всеки, който се постави в услуга на Содом и Гомор, Египет и Вавилон и предстоящата Асирия!
Аз ще оголя великата блудница! Аз ще издухам всичкия пясък и прах на теологията! Аз ще накажа всички, които започнаха да образоват, а забравиха да образуват!”
Против мръсния дух на Содом и неговите две племена и два бога е тази книга. Аз имам още много да ви кажа и ще продължа да го правя. Вие вече видяхте и разбрахте какво са дървата, сеното и сламата. Длъжни сме обаче да разберем какво се крие зад тези три символа. Нека започна с дървата. На пръв поглед те като че ли внушават доверие, но то е само привидно. Забележете, че говорим за “дърва”, а не за “дървета”. Дърветата имат корен, но дървата нямат, защото са отрязани.
Нека ви попитам:
Имате ли вие Корен? Знаете ли Кой е Коренът?
Сам Той заявява за Себе Си, като казва:
“Аз съм коренът и потомъкът Давидов…” (Откровение 22:16)
Ето Го Коренът Исус!
Единственият начин да Го притежаваме се нарича вяра в Евангелието, с което Той ни се открива. Защото Евангелието е почвата, единствената почва, в която Този Корен живее и дава жизнени сокове на дърветата, които Му уповават. Алелуя! Аз съм благодарен на Единственият ми Учител и Съветник, че през всичките години на моята вяра ме научи да раста само и единствено чрез Корена. Пожелавам същото и на вас. Но ето тук Сатана се прицелва във вярата на християнина и му предлага други почви. Почви, на пръв поглед привлекателни и лъскави.
И какво прави тогава неразумното дърво?
Нищо повече от това, че оставя Корена и истинската почва и отива да се насади на новата почва. Ето това се нарича “отрязване” от дявола. Ето това превръща дърветата в “дърва”. Този убийствен почерк на Сатана ползват всички известни секти по земята, а една от тях направо мога да кръстя “Трионите на Луцифер”. Става дума за “Църквата на Мормон”, която предлага на вярващия “Друг нов завет”, тоест, друга почва и друг корен. Нейните фанатици, облечени безупречно и движещи се по двойки, посещават домовете на хората и с невероятна упоритост убеждават човеците да ги последват и приемат отровата Чарлз Ръсел. Този Ръсел такива мерзости е ръсил, че учението му завладява като краста и чума. Последователите на тази секта изглеждат живи, движат се, но ако имате погледа на Бога ще видите, че те са по-мъртви дори от невярващите човеци на света. Аз не искам да кажа да се вманиачите и да решите, че нищо друго няма да четете, освен Библията. Все пак – и досега четете тази книга, но тя е родена от Духа на Библията, за да се изпълни Словото на Бог, че “поясняваме духовните неща на духовните човеци”. Аз искам да внимавате и изпитвате духовно словото, което четете, тоест, почвата, в която стъпвате, и млякото, което пиете.
А сега да видим какво са сеното и сламата. Най-простичко – това е плявата, която Господ Исус Христос ще изгори в неугасим огън. Малко по-дълбоко познание за плявата ще ни даде откровението, че това са хора с прегоряла съвест. Всеки един човек, видян през стандартите на Божието Слово е като житен клас. Скъпоценни в него са зрънцата, които дават хляб. Тази е причината Бог толкова силно да желае да пожънем нивата Му. На тази нива има много скъпоценни класове, имащи зрънца. Нивите отдавна са бели за жетва, но в тези ниви са поникнали и много плевели, които задушават класовете и искат тези класове да останат без зрънца. Някой може да се разсърди, че говоря в алегории, но го правя, за да разберете истински дълбокото. А истински дълбокото е това, че зрънцата в житния клас олицетворяват човешката съвест, тоест, способността на човешкия дух да улавя Божия Глас и да бъде изпълнител на Божията Воля!
Тази е причината съвестта да бъде мишена номер едно за силите на тъмнината. Тази е причината Сатана да бърза, искайки да изпревари благовестието, така щото когато жетварят вдигне житния клас в ръката си, да види, че държи просто слама. Отново ще се върна на посланието на Павел към Тимотей. Там той описва служителите на дявола не просто като лицемери, но с думите: “чиято съвест е прегоряла”. Не просто вярата се е изгубила, но си е отишла и съвестта. От времето на Ранната Христова Църква, когато тези истини са били здравата основа за благовестието и покаянието, дяволът се е постарал те да бъдат забравени, за да станат вярващите фанатици, отхвърлящи добрите съкровища на човешките сърца. А такива са забравили и истината, че именно съвестта е онзи слуга, който отваря вратата, когато на нея хлопа Исус. Такива са забравили и другата истина, че дълбокият смисъл на водното кръщение е умиването на съвестта със Словото на Бога и довеждането на човешката душа до спасително покаяние. Това не е мое мнение, не са мои думи, но Божието Слово, защото Апостол Петър ни разкрива именно това:
“…чрез вода. Която в образа на кръщението и сега ви спасява, (не измиването на плътската нечистота, но позива към Бога на чиста съвест)…” (1 Петрово 3:20-21)
Чистата съвест прави позив към Бога! Чрез нея Отец ни довежда до Сина според правдивите Христови думи:
“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца (зова в собственото си сърце) и се е научил, дохожда при Мене…” (Йоан 6:44-45)
Чудно ли е тогава защо съвестта ще бъде прицел на Сатана? Чудно ли е, че строителният материал на дявола са сеното и сламата, тоест, хората потъпкали и поругали светлината в собствения си дух? Защото човешкият дух иде от Бога и Бог не го изпраща като мръсен дух. Той е отделен от Бога, но в никакъв случай не е мръсен, защото е писано:
“Духът на човека е светило Господно, което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото…” (Притчи 20:27)
Спомнете си най-сетне и за стотника Корнилий. Защото Апостол Петър се погнуси да общува с него, понеже е езичник. Но какво му каза Бог:
“Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай…” (Деяния 10:15)
Ех, ако можехте да видите надутите физиономии на служителите на тщеславието и свръхдуховността. Ех, да можехте да видите как се гнусят да общуват с езичници. Но нека ги попитам:
Гнуси ли се един жетвар, когато хване в ръката си един житен клас? Има ли нещо гнусно на една нива, пълна с житни класове, които трябва да се пожънат? Когато Исус вдигна онова малко детенце и го прегърна, Той погнуси ли се от него? Погнуси ли се от блудницата, която със сълзите си миеше нозете Му и с косите си ги триеше? Имаше ли онова детенце кръщение със Святия Дух? Имаше ли блудницата това кръщение?
Но за детенцето Исус каза:
“Който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема…” (Матея 18:5)
Защо Исус се оприличи с детенцето? Отговорът е ясен:
Защото в това детенце трептеше невинност и доверие към Спасителя, като най-голям плод на чистата му съвест. Затова запомнете:
Чистата съвест е неосъзнатата вяра в Бога, която усвоява и върши Неговата Воля!
Ролята на благовестието е от неосъзната да се премине към осъзната вяра и човекът да открие Името, към което неговия дух и сърце са се стремили, без да Го познават. Дяволът не иска хората да знаят тези истини. Дяволът не иска хората да познават действието на Отец в сърцата им. Действието на Отец е причината Исус да казва, че “добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща”.
Какъв е смисълът тогава да им благовестяваме Исус? – ще попита някой.
Смисълът е в това, че съвестта е слаба да се пребори със силите на Злото. И причина за тази нейна слабост е фактът, че Законът отслабва поради плътта. Сам Апостол Павел говори за тази слабост на Закона, като казва, че върши не онова, което желае, но другото, което не желае, него върши. А с тези думи той недвусмислено показва, че човешкия дух се нуждае от защитата на Божия Дух. (Прочетете си това в Римляни 7:14-25) А в крайна сметка съвестта свидетелства за положените по природа закони в човешкия дух. Убедете се в това, като прочетем какво казва Апостол Павел за законоизпълнителите:
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду тях, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие…” (Римляни 2:13-15)
Така вярвам, че вече всички сте разбрали какъв е смисълът на благовестието за Исус Христос. Смисълът е този, че днес Божият критерий е друг. Критерий не да бъдем добри, но да бъдем Съвършени!
Защо Съвършени? Ами защото Доброто е плод на личния ни дух, но Съвършеното – плод на Святия Дух!
От едното до другото се извървява път, който започва с покаяние, преминава във вяра и стига до Съвършената Божия Любов. Ето тук атаката на дявола прави така, че да се блокира първата необходима крачка – покаянието. Без покаяние ние не можем да направим другите крачки. Ако ви разкривам тези дълбоки истини, то е, за да екипирате сърцата си с онази пълнота на Бога, която ще ви направи мощни работници на Небето. Църкви, в които не се проповядва покаяние, рано или късно започват да се пълнят с дърва, сено и слама. Искрено вярвам и се надявам вие да не сте от тях. В края на тази отговорна глава се надявам всички да сте разбрали в какво се състои жетвата на Молох и Хамос. Това е жетва на неутвърдени човешки души, които никой пастор не е защитил, които са оставени като самотни овце да се скитат, докато бъдат намерени от хищни вълци.
Ако Бог ви дава сила и любов, то, моля ви, забележете неутвърдените души и вземете духовно наставничество и водителство над тях. Покрийте ги със Словото на Истината и нека Бог ви направи заслони и прибежища за неутвърдените. Нека Той ви направи извори на Благодат за малките във вярата, понеже те са толкова скъпоценни за Исус. Амин и Амин!

Leave a Reply