ИМПЕРИЯТА ВАВИЛОН – ГРАДЪТ НА ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ – VII ГЛАВА

7. ТАРСИС – ТАЙНАТА ВЛАСТ НА КНИЖНИЦИТЕ

Ако някой мисли, че Бог ще подмине тайната власт на книжниците, то той просто не е разбрал колко много Бог ревнува за Словото Си. Всички ние имаме по една Библия в къщи. И когато отворим първата страница на тази Свята Книга, там прочитаме:
Библия или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет!
Още с първата страница Бог ни предупреждава, че тази Книга е не просто книга. Тя е Божие откровение. Тя е Свещено Писание. И именно като такова писание, Библията е трън в очите на дявола. Той винаги е търсил начин да отнеме от тази книга или да й притури. Когато дяволът отнема от Библията, той не отнема от Бога, но от вярващия в Бога.
И какво друго да отнеме дяволът, освен Духа на Божието Слово?
Нека никой не мисли, че Святият Дух казва на дявола:
“Ела и Ме отнеми!”
Нищо подобно! Просто – става така, че някои не искат да слушат гласа на Святия Дух и Го наскърбяват и хулят. Тогава Този Дух напуска сърцата им и от този момент всичко, което човеците ще прочетат от Библията, ще бъде в полза на дявола и ще работи за неговото царство Вавилон. Обратно – когато дяволът реши да притуря към Свещеното Писание, той прави това с голям размах. Всички апокрифи, всички непотвърдени от Бога книги и съчинения, на които е даден божествен статут, правят така, че отново това вече не е Свещеното Писание, но слово на дявола, работещо за царството му Вавилон. Въпросът, който изниква след това кратко въведение в темата, е кои са отговорни за притурянето и отнемането от Божието Слово?
Естествено, че онези, които Словото ни разкрива като книжници. Аз не искам тази глава да обижда всички книжници, защото и Господ Исус също има Своите книжници, според както е казал:
“Затова, ето Аз изпращам до вас пророци, мъдри и книжници; едни от тях ще убиете и ще разпънете, и други от тях ще биете в синагогите си, и ще ги гоните от град в град…” (Матея 23:34)
Въпросът, който ще разгледаме тук, е за тайната власт на книжниците на Вавилон. Както вече знаете, Вавилон е един поднебесен духовен град, в който са разположени началствата и властите на нечестието. Те имат само една цел – да не пуснат никого да отиде в Небето или в пълна и съвършена връзка с Бога. Исус винаги е знаел за техните амбиции и затова ни е оставил сериозно предупреждение:
“Защото, казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…” (Матея 5:20)
Това “никак” в устата на Спасителя е твърде отговорно, за да го подминем или пропуснем. Фактът, че правдата на книжниците и фарисеите никак не влиза в Небесното Царство означава, че тази правда всякак намира достъп до Вавилон! Тази правда е създадена от духа на Антихрист! Тази правда е тайната власт на Вавилон, с която той измамва мнозина!
Аз съм сигурен, че още сте под впечатлението на предишната глава за Тир и това е съвсем нормално. Тук искам да кажа само това, че:
Тир не би бил Тир, ако нямаше подкрепата на тарсийските кораби!
Нещата са духовно свързани и нека никой не се учудва на това. Цялата власт на тъмнината е като един черен организъм, в който всяка артерия и вена си знаят мястото, като обикалят насам натам из грешния свят, като винаги се връщат за духовно усъвършенстване и коригиране в сърцето на херувима Луцифер. Тук ми предстои да ви убедя, че под името “Тарсис” се е скрила тайната власт на книжниците. Като начало нека видим какъв е смисловият превод на името “Тарсис” в “Славянския библейски конкорданс” на д-р Стефан Банков:
“Тарсис, “Подчинен на враговете си”, Битие 10:4, стр. 84
Едва ли някой би искал да го кръстят с такова име. То е много страшно. Но когато Божието Слово ни говори за корабите, които подхранват властта и влиянието на Тир, то казва категорично:
“Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и бе твърде славен всред моретата…” (Езекиил 27:25)
Нека прочета отново стиха, като заместя името Тарсис със собственото му значение:
“Кораби, подчинени на враговете си, обикаляха с търговията ти…”
Тези кораби не биха обикаляли морето със стоки на дявола, ако бяха подчинени на Исус. Но за съжаление те са подчинени на враговете си. А сега, за да разберете пълнотата на тази тема, искам да ви дам едно по-дълбоко духовно определение за духа на Антихриста. Този дух е не просто против Господ Исус Христос, защото той дори не може да ближе прахта на обувките Му. Истината е, че този дух е против Присъствието на Исус в живота на вярващия. Когато аз произнасям Името Исус, зная, че то за мен е Пътят, Истината и Животът. Когато аз искам да усетя Присъствието на Исус, зная, че това е Присъствието на Божието Слово в сърцето ми.
Исус е Словото!
И сега помислете, че ако началникът на империята Вавилон се нарича дух на Антихрист, то той ще бъде против Пътя, против Истината, против Живота. И в обобщение – против Словото Исус!
Кой друг тогава да бъде атакуван от духа на Антихриста, освен книжниците? И когато подобни книжници бъдат погълнати от Вавилон, те не стават ли подчинени на враговете си?
Разбира се, че стават, макар, че никога няма да го признаят. И сега, за да разберете какъв е плодът на книжниците, подчинени на враговете си, ще трябва да ви прочета едно важно напътствие от Апостол Йоан:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, що е в света, – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, – не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Йоаново 2:15-17)
Едва ли има по-здрава духовна защита от изпълнението на този стих с Божията Благодат. Да, но мнозина не го изпълняват и стават потенциални мишени за духа на Антихриста. Ако искате да си представите как демоните на Вавилон се съревновават против църквите, то отидете на някое езеро, когато е открит риболовния сезон. Тогава ще видите и много рибари, които са хвърлили въдиците и чакат със стоическо търпение рибата да започне да кълве. В духовния свят е същото. Едно е да докладват на Сатана, че са погубили живота на невярващ човек. “Нищо ново! Това вече съм го чувал!” – ще изкряска херувимът на пребледнелия демон. Но съвсем друго е да му се даде отчет за духовно покварен християнин. Тогава върху плешивата глава на херувима лъсва ехидна усмивка:
“Да! Това си струва! Браво, браво! Продължавай все така…”
Знаете как се лови риба, нали? Купувате си стръв, слагате тежест на кукичката и мятате стръвта в езерото. А сега запомнете:
Стръвта на Вавилон против Църквата се нарича “свят”!
Колкото повече християни захапят тази въдица, толкова по-силно ще стане влиянието на Вавилон!
Как започва покварата на книжниците?
Естествено – с първата стръв – похотта на плътта. Когато казвам “плът” не разбирайте само собственото си тяло. То също е плът, но само част от “плътта”. Плътта обхваща не само човешкото тяло, но и умът, който му служи, тоест, плътския ум. И сега нека да видим къде е съсредоточено жилото на покваряването. Характерно за Божиите служители е това, че те би трябвало, според съвършените критерии на Бога, да имат ум Христов:
“Защото, “Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?” А ние имаме ум Христов…” (1 Коринтяни 2:16)
Когато имаш Ума на Исус, той е онова чудесно водителство в Истината от Святия Дух, при което поясняваш духовните неща на духовните човеци. Само че мнозина не искат да бъдат духовни, понеже духовността тежи. И тогава какво правят те? Нищо повече от записаното от Апостола:
“Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните…” (2 Тимотея 4:3-4)
И вижте какво се случва с онези, които нямат ум Христов. Понеже не искат да се съобразят с Господния критерий, те търсят подобен критерий в света. А в света – критерии колкото щеш. Светът е подобаващ на плътския ум на човека и този ум е направил достатъчно, за да изглежда горд в собствените си очи.
Какво е правил плътският ум?
Естествено – изследвал е битието и природата, законите и процесите, обектите и явленията. Така плътският ум, понеже е изследвал всичко това, му е залепил един етикет, който завършва с понятието “логия”. Дали ще бъде “биология”, “зоология”, “геология”, “антропология”, “археология”, “психология”, “политология”, “технология” е все едно. Изобщо – светът е залят от стотици “логии”. Какво по удобно за плътската похот от това – да вземе табелката “логия” и да я закачи към Свещеното Писание, та да се пръкне недоносчето “теология”, а след това него и много други като него – “есхатология”, “херменевтика”, “екзегетика”?
Ето, че вече навлизаме в разбирането за тайната власт на Вавилон чрез духовната област Тарсис. Пръкнали са се теолозите. Дошли са на мода онези, които са превърнали Господ Бог в дефиниция, вярата – във формула. Но точно това е извършила похотта на плътта:
Гледала е на света и е възлюбила неговите модели на изследване и изучаване!
Чудно ли е тогава, че след похотта на плътта идва ред на пожеланието на очите. Нека никой не мисли, че става дума за плътските очи, защото те попадат под похотта на плътта. Апостол Йоан предупреждава за очите на сърцето. Когато тези очи имат правилното стоене пред Бога, тогава Той ги възнаграждава с Дух на мъдрост и откровение (Вж. Ефесяни 1:17) Но когато похотта на плътта вече е направила избор с това, което се цени високо в света, а именно – логията, каквато и да е тя, то и пожеланието на очите ще следва духа на този избор.
В какво се състои пожеланието на очите?
Естествено – в това, че те вече не се нуждаят от Святия Дух, защото имат така нагледната и удовлетворяваща теология. Именно тази теология взе със себе си още много “логии”, за да й помагат в изследването на Божието Слово. И какво се случи тогава? Случи се това, че на помощ дойде археологията. Тя посочи с пръст Стария Завет и заяви:
“Всичко в него е древно и отминало! Всичко в него е история, защото, моите разкопки доказват това!”
Така теологията загърби Духа на Божието Слово и го превърна в един увлекателен учебник за древната история на Израил и останалите страни в региона. След археологията на помощ пристигна зоологията. Погледна Божието Слово оттук и оттам и посочи с пръст “Книгата Йов”, а най-вече – четиридесет и първа глава, говореща за властта на сатанинското тяло на този свят, а именно Левиатанът, като каза:
“Ето, това тук, за което говори Бог на Йов, си е типичен крокодил. Крокодили живеят в река Нил. Тук Бог говори преди всичко и най-вече за крокодили…”
След това зоологията отиде в Книгата Изход. Погледна на Божиите язви над Египет, особено със скакалците, и каза:
“Това тук са скакалци! Скакалците в миналото често са повреждали селскостопанските реколти на хората…”
Ако продължа в този дух може да ви заболи главата от глупостите на света, които си намериха място дори и в реномирани библейски речници. Целта оправдава средствата. А целта на дявола бе именно тази:
Да се размени Славата на Бога срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, четвероноги и гадини!
Защото не Бог, но смъртни човеци са създали науката “археология”!
Защото не Бог, но смъртни човеци са създали науката “зоология”!
Не ме разбирайте превратно! Аз нямам нищо против тези две науки! Който иска да ги изучава, нека ги изучава. Повечко знание и ерудиция никога не вредят. Но, моля ви, когато в ръцете ви е Свещеното Писание, то в никакъв случай не го обвързвайте с постиженията на плътския ум или дори на която и да е човешка помисъл, понеже така ще се впримчите в тотално беззаконие. Защото Бог е казал:
“Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите помисли от вашите помисли…” (Исайя 55:8-9)
“Не е вярно!” – ще ви каже теологията:
“Аз изследвах цялата Библия и разбрах всички пътища на Всевишния Бог! Аз дори разгадах тайната на чудесата, които вършеше Моисей!”
Искате ли да й дадем на госпожа теологията думата, за да видите нейния коментар за Божиите чудеса чрез пророк Моисей. Ще го направя, но само за да се убедите, че двигателят на теологията е духът на Антихрист. Ето, вижте сега следния “бисер”:
“Напастите (язвите) на Египет
“Поредица от десет прояви на Божията чудотворна сила спрямо египетския фараон, докато Моисей се опитва да освободи поробените израилтяни. Първите девет показват как Бог използва създадения ред, за да постигне целите Си. Те се явяват в логична и взаимно-свързана последователност, която започва с извънредно голямото наводнение на р. Нил по време на обичайното й прииждане през месеците юли и август, и завършват през март идната година. Елементът на чудо е тясно свързан със синхронизирането, продължителността и силата на напастите. Десетата напаст е изцяло свръхестествена (от което следва, според глупостта на това, което четете, че останалите напасти са естествени – б.а.) Първата напаст прави река Нил кърваво червена. (Изход 7:14 и сл.) Голяма част от тинята, която носи горното течение на река Нил, е съставена от особено фина червена пръст от басейна на река Сини Нил и река Атабара. В реката има и много микрочастици и бактерии (както и в главата на този, който е писал това – много демони – б.а), които са в състояние да оцветят водата и да изтровят рибата, причинявайки зловоние. Втората напаст се изразява във внезапно и необичайно нашествие на жаби (Изход 8:1 и сл.), бягащи от замърсените брегове и блата и умиращи, заразени от отровите. Покачването на водите трябва да е благоприятствало извънредно голямо разпространение на комари, което е и третата напаст. То е последвано от рояци мухи в четвъртата напаст. Петата напаст засяга добитъка по полята – може би с пренесена от жабите зараза, от която животните в оборите не страдат. Шестата напаст от циреи е вероятно кожно възпаление, причинено от ухапвания от мухи, размножаващи се в гниещата растителност. Това трябва да е станало около декември-януари. (А чудно – кога е станало това извратяване на ума на този теолог? Вероятно – по-рано… б.а.) Засегнати са най-вече ръцете и краката. (А на теологът – главата – б.а.) Седмата напаст, градушката, е обичайна за климата на горен Египет, но не и в района на Гесем (който е пощаден) в началото на февруари. Обилните дъждове в Етиопия и Судан, които довеждат до необикновено прииждане на реката, осигурили благоприятни условия за размножаване на скакалци – те се появяват на гъсти рояци през март и това е осмата напаст. След като водите спадат, червената пръст изсъхва и се превръща във фин прах, понесен от вятъра хамсин и образувал гъст тъмен облак (А колко по-гъст облак има в главата на този теолог? – б.а.), което е деветата напаст. Във Вади Тумилат израилтяните не са засегнати от него. Последната напаст дава доказателство за върховната власт на Бога над света, като причинила смъртта на първородните деца от мъжки пол…”
Уморихте ли се от тези глупости?
Изпитах огромно затруднение, поради духовната ми погнуса, да ги препиша от реномирания Библейски Речник на издателство “Нов човек”. (Колко “нов” е човекът е друг въпрос, но по-скоро става дума за естествен човек – б.а.) Виждате как, уловен от Тарсис, един теолог се опитва да принизи Славата на Бога, издигната Му мишца и велики съдби, в най-естествени природни явления. Тук има фин прашец, там имало микрочастици и бактерии. Изобщо – защо трябва да се чудите на Бога, след като е толкова естествен и понятен? Просто – на длан да Го сложиш и всичките Му знамения ще се окажат най-вече изчакване на Всевишния от месец до месец, за да се вдигнат водите на Нил, та да се разтвори червеният прашец и Моисей да направи чисто и просто един знаменит фокус. Целия цитат, който ви цитирах, показва, че когато човек не вярва в Живия Бог и не може да приеме свръхестествената Му Сила – тогава на помощ идва естествената теология, понеже именно тя е за естествените човеци. Но, кажете ми, вие естествени човеци ли сте, че да вярвате на естествената теология? Нека Павел ви напомни прицела на моя въпрос:
“Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; (И именно за това теологията се прави на умна – б.а.) и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва…” (1 Коринтяни 2:14-15)
Причината да правя толкова огромно въведение в темата за Тарсис не е друга, но убедително да ви разкрия, че теологията е създадена от дявола, за да пречи на духовните човеци и да задържа всички, които попаднат под властта й, като естествени, сиреч, уповаващи на старото, паднало адамово естество! Теологията е един блестящ и красив шлайф отвън, но вакуум отвътре. Казал съм го и в друга книга, но ще го припомня и тук:
Теологията е тази, която образова, но Бог е Този, Който образува!
И в двата случая се изгражда образ, но разликата е в това, че образът на теологията е естествено покритие върху естествения ум на човека, докато общението с Божията Благодат – свръхестествено ново духовно създание в Господ Исус Христос. (Вж. 2 Коринтяни 5:17)
Е, разбирате ли сега, че тя наистина е Тарсис?
Човек, който в общение с Божието Слово уповава на плътския си ум и се съгласява с “научните изследвания” на теологията, не бива ли покорен от враговете си? В крайна сметка – такъв човек никога няма да преживее никаква промяна от Духа на Живия Бог, защото се е съгласил с естествено учение, като е отхвърлил откровение от свръхестественото. Съгласил се е с теологията и е отхвърлил Духа на Божието Слово.
Характерно за човеците, които се впримчват с теология, е това, че тя става за тях учение, което е приятно да се изучава. И как няма да е приятно, след като плътта си намира учители по своите си страсти. Тази плът ще си остане същата. Този човек ще си остане същия. Той няма да бъде изкупен от Бога, нито пък ще се обърне, за да повярва в Името Му. Ето затова Бог заявява против служенията на теолозите, тоест, станалите вече знаменити тарсийски кораби:
“Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек, и против всичко, което се надига, (и ще се унижи)…” (Исайя 2:12)
и още:
“Против всичките тарсийски кораби и против всичко, що е приятно да се гледа…” (Исайя 2:16)
Знаете ли кои неща са приятни да се гледат?
Именно тези, които не изобличават! Именно тези, които успокояват, че да опознаеш Исус за една година в библейско училище никак не било трудна работа, а на всичкото отгоре получаваш и диплома. Как няма да ти е приятно да влезеш в такъв кораб? Враговете ти са се погрижили да се чувстваш комфортно вътре! Но ще дойде миг, когато в живота на уповаващия в Тарсис ще се случат лоши събития.
Аз казвам:
“Да не бъде!”
Но Бог говори в сърцето ми и отново ми казва:
“За съжаление, Стефане, ще бъде! И мнозина ще са онези, които ще го изпитат върху гърба си…”
Зная, че вече съм възбудил любопитството на мнозина и затова ще го удовлетворя. Съществуват много начини за духовно поразяване, но онзи, който Бог ми показа, наистина е един от най-бързите.
Какво представлява този начин?
Нека го обясня. Когато човек хване и отвори Библията, тогава от двете му страни застават Бог и дяволът. Всеки от тях иска да види как човекът ще продължи, след като е отворил Свещеното Писание. Изобщо – знайте, че със самото отваряне на Библията вие предизвиквате моментален интерес в духовния свят. Кой знае? Може пък да стигнете до небивали дълбочини? Или обратно – да попаднете в опасни плитчини. След като сте отворили Библията, вие имате само един начин да бъдете благословени от нея:
Като отворите сърцето си с молитва към Исус, за да може Святият Дух да ви изпълни и заведе там, където е Божията Воля!
Това е правилният начин. Но съществува и друг. Другият е да се качите на тарсийски кораб и да потърсите не лицето на Бог, но духа на Вавилон. В Библията има една книга, която се чете за не повече от три минути. Само че в нея е събрана мъдрост за цял живот. Това е “Книгата на пророк Йон”. С тази книга Бог дава предупреждение за всеки, който би се отклонил и потърсил корабите на Тарсис. Точно така се отклони пророк Йон. Божието Слово бе дошло към сърцето на този човек и Бог бе му заповядал да пророкува против нечестието на Ниневия. Но какво прави в този момент Йон? Ето какво:
“Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господното присъствие; и, като слезе в Иопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и влезе в него за да отиде с тях в Тарсис…” (Йон 1:3)
Едно от нещата, по които ще познаете, че си имате работа с теология и най-вече с нейните тарсийски кораби е това, че не само, че ще се качите на кораб, подчинен на враговете ви, но и ще си заплащате за това. Погледнете само рекламите на библейските училища. Те не само ви канят да учите теология, но заедно с това искат и куп пари заради лукса, който ще си позволите. Изобщо – такова убеждение, че Божиите дарове са безплатни, в библейските училища не съществува. Защо? Естествено защото теологията е от света, а всяко нещо от света се купува с пари. Ако беше от Небето, то тогава нейните служители биха си припомнили, че Бог каза нещо истинско и неподлежащо на търговия и оскверняване:
“О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете та яжте; да! дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб (а теология), и трудът си за това, което не насища? Послушайте ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто…” (Исайя 55:1-2)
Когато отидете при водите на Святия Дух, Бог няма да ви иска никакви пари. Бог не зависи от вашите пари. Той иска да купите Неговите благости без пари и без заплащане. Как? Като платите цената да бъдете духовни пред очите Му! Като се отречете от този стар, грешен и противен свят, който всякога иска да превръща Святите неща в стока. Истинският Божий служител не търси благословението на парите. Той самият е благословение за останалите. Нека ви дойдат наум думите на Апостол Павел, който имаше за цел и смисъл на живота си да направи благовестието безплатно.
Защо имаше тази цел?
Отговорът е, че Павел се движеше във вярата на Авраам и Бог снабдяваше всичките му нужди. Затова всеки, който иждивява пари за теология, е обречен да се храни с това, което не е Хлябът от Небето, и да полага труда си за това, което не насища. И сега нека отново се върна на Йон. Той си плати и се качи в тарсийския кораб. Той побягна от Господното присъствие в Тарсис. Защо? Естествено – защото се уплаши от духа на Вавилон, причинил нечестието на Ниневия и не поиска да пророкува в Божието Име. Бог със сигурност едва ли е бил очарован от постъпката на слугата Си. Но, както е казано, “каквото повикало – такова се обадило”:
“Но Господ повдигна силен вятър по морето, и стана голяма буря в морето, тъй че корабът изглеждаше, че ще се разбие…” (Йон 1:4)
Когато някой не се уповава на Бог, но потърси света и поиска да го замести с Бог, тогава този свят, това море, казано с образите на Библията, надига вълните си, така щото да потопи изцяло служението, което му е отворило врата. Именно така аз ви моля да разбирате тази буря, която повдига Бог. Защото днес Всевишният е повдигнал много бури против тарсийските кораби и те всички до един ще бъдат погълнати. За дяволът, който е князът на този свят, не е достатъчно да сте с единия крак в Бога, а с другия крак – в света. Той ще поиска и с двата крака да сте под религиозната му власт и затова вълните на света не само ще се надигнат, но напълно ще потопят подобно служение. Днес тази тенденция се засилва и тя скоро ще достигне своя апогей. За нея пророкува и Исус, само че мнозина считат думите Му за синоптична прогноза, а не за духовно предупреждение. Ето какво каза Спасителят:
“И ще станат знамения в слънцето, луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните…” (Лука 21:25)
Не разбирате ли, че ако морето бучи и вълните се надигат със страшна сила – това е по причина на тарсийските кораби. Защо иначе светът да се надига против Църквата, ако не по причина, че теолозите са отворили врата за влиянието му? И днес мнозина наистина са в недоумение. Хората се питат:
“Какво става с това служение? Че то, кажи-речи, си е типично светска работа! Малко обща психология, малко история и…”
Бог скоро ще изглади всички недоумения. И тогава всеки ще отиде при духа, който е търсил със сърцето си. Библията се превръща в съдба – било за добро или за зло на онзи, който общува с нея. Божието Слово може да ни донесе живот. Но подигравката с Духа на това Слово носи смърт. Или не помним, че Апостол Павел предупреди:
“Понеже Бог не е за подиграване и ако някой посее беззаконие, ще пожъне смърт…”
Нека никой не се стряска и да мисли, че става дума за физическа смърт. Физическата смърт също е голямо зло. Но по-голямо зло от нея е духовната смърт, тоест, поглъщането на човешкия дух от религиозно-окултната власт на дявола. Виждаме как пророк Йон побягна от Господното присъствие на един тарсийски кораб.
Но какво стана после?
Стана така, че в морето се вдигна буря, която искаше да обърне кораба. Тогава се стигна до това, че Йон беше изхвърлен от кораба и Бог определи да го погълне една риба.
“Какво пък?” – ще рече някой. “Голяма работа, че го е погълнал някакъв кит!” На такава реакция бих добавил само едно:
“Дай Боже наистина да е било кит!”
Само че Словото на Бога е духовно, изпитва се духовно и се внимава, когато се чете. Защото Йон, който бе погълнат от рибата, заяви на Бога:
“Из вътрешността на преизподнята извиках, и Ти чу гласа ми. Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето, и потоци ме обиколиха…” (Йон 2:2-3)
Тук вече и зоологията не може да помогне на теологията. Защото никой зоолог няма да ви посочи нито една риба, на която вътрешността да е преизподня. А нека се съгласим и в това, че Божиите пророци са духовни. Ето защо, когато Йон казва, че се намира под властта на преизподнята, то той казва именно това, което казва. Не можеш да побегнеш от Божието Присъствие и да си мислиш, че дяволът няма да те забележи и погълне.
А Истината е една и тя казва:
Основна цел и прицел на теологията е да бъдеш изхвърлен в морето на света и така да попаднеш в полезрението на дявола! Тогава в това море непременно ще се движи Левиатанът, тоест, сатанинското тяло на този свят. Именно демоните на Левиатана ще те погълнат, без да можеш дори да се опомниш. И всичко това – само от едно съгласие с духа на света и със светския прочит на Свещеното Писание. И не става ли така, че онези, които уповават на теологията, попадат под властта на Тир, понеже са изтъргували Божията Благодат за сметка на едно евтино (и много скъпо струващо) тщеславие? Говорейки чрез пророк Исайя, Бог пророкува против Тир и вижте с какви думи започва Всевишният:
“Наложеното за Тир пророчество: Лелекайте тарсийски кораби, защото той се разруши, та няма за вас къща или вход…” (Исайя 23:1)
Теологията винаги е търсила къща, в която да се подслони и вход, през който да влезе и да се приеме. Тя може достатъчно много да респектира хората, понеже е богата. Книгите на теолозите винаги ще са най-лъскавите на витрината в християнската книжарница, с най-доброто полиграфическо качество. Но вие по-скоро вижте каква е съдбата й. Защото Бог отново в същата глава от “Исайя” затвърждава съдбата на теологията:
“Лелекайте тарсийски кораби, защото запустя крепостта ви…” (Исайя 23:14)
Аз зная, че от прочита на тази книга мнозина могат да изпаднат в смут, а други в шок. Тогава някои просто ще я обявят за ерес и заблуда. И тази реакция няма да е друга, но напънът на крепостта, която теологията е изградила в душите им.
В моя живот се случи така, че бях поканен от пастор на евангелска църква, за да проповядвам в библейското училище. И знаете ли какво се случи? Нищо повече от това, че мечът на Божието Слово удари крепостта на теологията в душите на вярващите. И от този удар хвръкнаха искри. Естествено – бях изгонен от училището и обявен за антихрист. Беше забранено на вярващите да посещават дома ми, а местната теоложка, дипломирана в Америка, ме обяви за човек, който прави хората сърдечно-болни. Пасторът си замълча като малодушен Ахаав и остави амбицираната Езавел да прави проповеди в стил:
“Четирите темперамента на Исус! Исус като флегматик! Исус като холерик! Исус като сангвиник! Исус като меланхолик!”
А най-вече:
Духът на Тарсис, като алкохолик!
Аз често изпадах в депресия от онова, което се случи в живота ми, но Бог ми каза:
“Стефане, крайно време е да престанеш да се обръщаш назад! Отърси прахта от нозете си и нека мирът се върне на главата ти! В крайна сметка – и Моят Син, когато проповядваше, казваше: “Който има уши да слуша, нека слуша!” и: “Който чете, нека разбира!”
Ако Бог не ви потвърди сериозността и истинността на това, което четете в тази книга, то колко по-малко ще го направя аз. Но за разлика от Йон, аз не се възпротивих на Бога да пиша тази книга, и съм готов да приема всички духовни последствия от това.
В края на тази глава само искам още веднъж да ви предупредя, че:
Господ Исус Христос е Единственият Учител и освен Него други учители няма! Господ Исус Христос води вярващите в Пътя Си с Дух на мъдрост и на откровение, а не с теология!
Теологията е правдата на книжниците, с която никой няма никак да влезе в Небесното Царство!
Теологията е тайната власт на книжниците от Вавилон!
Толкова за Тарсис. Оттук нататък ще продължа размишленията си със Сидон, който е тайната власт на чародеите.

Leave a Reply