ИМПЕРИЯТА ВАВИЛОН – ГРАДЪТ НА ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ – I ГЛАВА

1. ВАВИЛОНСКАТА КУЛА ИЛИ ЗА ПРОЕКТА НА ДУХА НА АНТИХРИСТ

В предговора към “Духовните империи на Злото” вие разбрахте някои неща за империята Вавилон, но тук аз ще изложа една по-голяма пълнота в разбирането за тази империя. Като начало искам всички да се съгласим, че дяволът е паднал Небесен служител. Служител, който е изгубил Святостта и достойнството си в бунта си против Твореца. И не само той, но и всички други, които подкрепиха неговия бунт. Аз не зная дали си давате ясна сметка какво значи някой да напусне Небето. Мястото, където милиарди тържествуващи ангели се радват на величието на Бога. Мястото, където блаженство и пълнота пулсират във всеки квадратен милиметър. Мястото, където неспирно хваление се лее от сърцата на всички Божии създания. Това място напусна падналият херувим. И в сърцето му винаги ще има спомен за него. Спомен, който ще бъде непрестанен подбудител на всичките му усилия. Ако вие сте напуснали едно хубаво място, където вечно сте живели и попаднете на друго, което не ви харесва, то не бихте пропуснали да се върнете отново на предишното, нали? Помислете тогава какво му беше на Луцифер, когато Всевишният го изхвърли на земята?
Зная, че ще кажете:
“Да, но дяволът никога няма да може да се върне в Небето, защото Бог го е изхвърлил завинаги и никога няма да му позволи завръщане при Себе Си…”
Точно така. Значи дяволът трябва някак да потисне мъката по Небето, ако и да не може да се върне там. Той трябва да измисли нещо, което да компенсира изгубеното му величие. Той трябва да приспособи мястото, на което е изхвърлен, за да прилича поне в собствените му критерии на Небе. И това място трябва да удовлетворява херувимската нужда от засеняване, понеже с такова предназначение беше създаден Луцифер:
“Ти беше херувим, помазан да засеняваш…” (Езекиил 28:14)
Кого щеше да засенява Луцифер от мястото, където бе изхвърлен?
Той повече нямаше да хвали Бога, нито да се разхожда из Рая. Дяволът щеше да впрегне своите ангели за утвърждаването на една нова империя, която да има ефекта на следната изповед:
“Е, Господи! Вече не съм горе при Тебе, но и тук не ми е лошо! Вярно, не е като в Небето, но затова виж колко хора ми викат “Господи, Боже!” Ти не се съгласи да си поделим Небето по равно, но затова виж какви чудеса върши засеняващата ми сила всред човеците…”
Действително, дяволът създава империята, за която говорим. Основен стимулатор за нейното създаване, освен изгубеното величие на дявола, беше и страхът в сърцето му.
От какво или от кого бе продиктуван този страх?
Отговор на този въпрос ни дава “Книгата Битие”, която коментира мига след грехопадението. Тогава Бог на първо място прокле дявола, като му каза:
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…” (Битие 3:15)
Тези думи сериозно уплашиха дявола в онзи миг. Той със сигурност си е оглеждал неведнъж и дваж главата и понеже е влюбен в собствената си хубост, не е могъл да преглътне, че някой ще му нарани главата. И защо “вражда” каза Бог, че ще постави между него и човеците, след като и той и те са в грях пред Лицето на Бога? Ясно е, че Всевишният е решил да спаси човеците. Ясно е, че е решил да направи нещо в хилядолетията напред. Ясно е, че трябва да се вземат мерки, за да му се попречи…
Ето такива са били мислите на херувима в онзи миг. Тогава той събира тъмния духовен съвет и най-вече се допитва до личността, която Словото ни открива като дух на Антихрист, за да се разберат какво да правят. Тук искам да направя малка скоба и да кажа на всички, които не знаят, че духът на Антихрист е отделна духовна личност и не е редно да се счита, че самия херувим Луцифер се въплъщава в нея. Тази личност “Откровението на Йоан” ни разкрива като “лъжепророк”. Именно този “лъжепророк” през всички хилядолетия от грехопадението до днес винаги е бил личният вдъхновител на Луцифер.
Защо ви казвам това?
Преди всичко – защото в желанието си да изкуши първите човеци дяволът се прицели в Образа на Бога, който Адам и Ева притежаваха. По този Образ те приличаха на Божеството. Но е важно да разберем точно в Кой от Троицата се прицели дяволът, когато изкуши Адам и Ева да съгрешат. Божиите думи ще ни помогнат да разберем това:
“Ето, човекът стана като един от Нас, да познава Доброто и Злото…” (Битие 3:22)
Виждате ли, че Бог казва:
“Като един от Нас!”
Не като цялата Троица, но като един от Троицата. Човеците не станаха като Бог Отец. Човеците не станаха като Бог Святи Дух. Но те станаха като Исус.
Защо като Исус?
Отговорът е, че те придобиха знанието на Исус. Знанието за тайните на битието и за контрола на духовното над материалното.
И какво се получи в крайна сметка?
Стана така, че човеците презряха Образа на Бог Син, за да придобият знанието Му. Понеже, когато Отец създаваше Творението, а следователно и човеците, Той ги създаде чрез Исус:
“…понеже чрез Него беше създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено…” (Колосяни 1:16)
Така разбираме, че още с грехопадението първите човеци станаха антихристи, понеже поругаха Образа на Христос и предпочетоха знанието, с което Той ги създаде. Казвам ви това, за да разбирате, че не друг, но духът на Антихриста вдъхнови цялата спекулация на Луцифер, когато той като змия се промъкна в Едем.
Аз не зная в абсолютна пълнота какви са станали отношенията между Луцифер и духа на Антихрист след Божието проклятие над змията, но в едно съм убеден. В какво? Ами именно в това, че Луцифер е направил два опита, за да спре Божието проклятие върху себе си. Първият опит той направи с ангела на бездната, който по еврейски се именува Авадон. Тогава Авадон се развихри до такава степен, че неговата богопротивност разврати земята и Бог наказа първите човешки поколения с потоп. Но след потопа Бог обеща, че повече няма да погуби земята и така положи началото на Своята Спасителна активност. Тогава със сигурност Луцифер е казал на духа на Антихриста:
“Оттук нататък ти поемаш грижата за това, щото Божието проклятие да не настигне красивата ми глава. Явно, че Той ще иска да им се открие. Явно е, че ще иска да ги посети със Словото Си. Ето защо ние трябва да направим бариера между Небето и земята, така щото, ако човеците ще се кланят на някого – това ще съм аз, ако ще се молят на някого – това ще съм аз, а ти имаш грижата да измислиш как да спреш силата на Словото, което Йехова ще им даде, понеже, без всякакво съмнение това Слово ще бъде Христос…”
Ето, че навлизаме в същината към разглеждането на тази първа глава. Духът на Антихрист действително прави всичко според силата и замисъла си, за да дойде мигът, когато “Книгата Битие” коментира ето какво:
“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха…” (Битие 11:1-2)
Искам да внимавате в този стих. Той открива много неща. Както вече казах, ангелът на бездната, началникът на империята Изток, Авадон, се беше развихрил преди потопа и разврати земята. В този стих виждаме, че следпотопните човешки поколения отново тръгваха след Авадон, понеже се казва, че “потегляха на изток…” Но ето, че се спряха на едно поле. Защо се спряха? Естествено – защото Луцифер каза на Авадон:
“Оттук нататък духът на Антихрист поема командването, а тебе ще те използвам по-късно…”
А духът на Антихрист наистина “поема командването”.
Какво прави той?
Нищо повече от това, че насрочва масова духовна атака върху сърцата на човеците, които в онзи миг имат “един език и един говор”. Нека видим и ефекта от тази духовна атака:
“И рекоха си един на друг: Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал…”  (Битие 11:3)
Ако някой мисли, че духът на Антихрист е специализирал архитектура и дава чудесни архитектурни знания на човеците, то такъв не е познал Духа на Божието Слово. Бог никога не е бил против желанието на човеците да си строят къщи, ако ще не с тухли, но и с мрамор да си ги направят. Сам Исус имаше къща, когато живееше на земята. Зная, че повечето от вас ще си спомнят първата глава на тази книга, в която аз вече разкрих, че тези тухли отговарят на старото Адамово естество, което се “изпича” в огъня на окултизма, а смолата отговаря на бесовската мъдрост. Тук само искам да прибавя това, че в духовната си кампания духът на Антихрист искаше бързо и тотално поклонение пред дявола. Казвам бързо и тотално, защото, освен смолата, и калта също е удобна за пълнеж между тухлите. Разликата между двете е тази, че калта отговаря на религиозното мислене, което не е нито сто процента духовно, нито сто процента плътско, но е смесено така, както се смесват вода и пръст, за да се получи кал. Калта отговаря на земната мъдрост. Докато смолата е бесовската мъдрост. По-нататък вие ще разберете разликата между двете, но тук искам да продължа отново с “Книгата Битие”, за да видим в какво се концентрира масовото духовно внушение. Ето в какво:
“И рекоха: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:4)
Ето тук, в тайната, скрита зад този стих, прозира болезнената амбиция на Луцифер. Той искаше да си спечели име в Небето, а човеците просто станаха проводници на неговата мечта. Мнозина от нас ще прочетат този стих, без дори да се спрат на него. Мнозина изобщо няма да се замислят, че не е възможно земна постройка да стига Небето, понеже земното небе е твърде относително понятие, с което ние оприличаваме атмосферата. Ако искате, отидете до Ню-Йорк и се качете на Емпайър Стейт Билдинг, най-високата сграда там. Тя със сигурност е поне десет пъти по висока от онзи строеж, започнат някога в земята Сенаар. Но от тази работа Господ не е разпръснал човеците да строят този небостъргач, нито пък им е размесил езиците. Изобщо – можете ли да си представите, че Творецът Бог, Който обитава на покрива на Вселената, и до този покрив са милиарди светлинни години, ще се впечатлява от някаква прашинка Земя, в която е построена куличка колкото атом… Истината е, че Бог е Дух и ако нещо Го впечатлява то е духовно, а не плътското. Затова и “Книгата Битие” казва:
“А Господ слезе да види града и кулата, която строяха човеците…” (Битие 11:5)
Явно, че върхът на кулата наистина стигаше Небето и това предизвика Бог. Защото, кажете ми, не е ли връх в сатанинската акция фактът, че абсолютно всички човеци участват в масово поклонение пред Луцифер? Не е ли връх в сатанинската акция фактът, че на една планета всички човешки души в един език и един говор проповядват учение на Сатана и издигат името му. Наистина това е връх, но Господ слезе, за да счупи този връх. Словото на дявола беше в устата на всички и Луцифер със сигурност се е удоволствал в постижението си. Да но е пропуснал един малък факт. Фактът, че Господ е слязъл и видял противното на Името Му общение, като е казал:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят…” (Битие 11:6)
Искам да имате разбирането, че земята отново бе пред прага на потоп, но Бог не я наказа, а измисли Свой оригинален начин да спре тоталното беззаконие.
Защо мисля така?
Защото някога, преди потопа, Бог погледна на земята и видя, че всяка твар се обхождаше развратно. Бог видя, че се умножава нечестието, и че:
“…всичко, което мислите на сърцето му (на човека – б.а.) въображаваха, беше постоянно само зло…” (Битие 6:5)
При този строеж не беше ли същото?
Същото беше, разбира се. Хората бяха тръгнали да изгубват съвестта си, светлината на собствения си дух, откъдето Бог може да говори, като подбужда духа. Затова Божията реакция е много точна:
“…и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят…”
Ето затова Бог разбърка езиците на човеците, тоест, измени речевата способност на човешката плът и я накара да говори по нов начин, като напълно забрави старите изразни думи и изречения. Как е станало това за нас ще остане тайна, но не чак толкова голяма. Защо? Естествено защото, когато Бог разбърка езиците на човеците, замисълът на Сатана увисна и се превърна в тайна, която никой не можеше да си спомни. Понеже тази тайна беше явна, докато беше изговаряна и ушите я слушаха. Но когато същите тези уши започнаха да слушат ново слово, непознато за тях, то и тайната се изгуби и не можеше вече да бъде изговорена на новия език, тъй като не е имало преводач, който да я преведе на езика, дошъл от Господа. Моля ви да разбирате това, защото е Слово с далечен прицел. Сатана винаги ще иска да посвещава човеците в проекта си Вавилон. Това той правеше някога. Това прави и днес. Но и днес Бог ни защитава от неговите усилия.
Как?
Ами спомнете си, че една от дарбите на Святия Дух е говоренето на езици. Когато проговорим на езици, духът ни започва да говори нов език, според както Бог му го дава. И тогава той вече е скрит от лицето на дявола. Нещо повече – ако се молим на езици дяволът беснее, понеже се чувства, както при разбъркването на езиците в древен Вавилон.
Защо беснее?
Отговорът ни дава Апостол Павел:
“Защото който говори непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни…” (1 Коринтяни 14:2)
И сега нека отново се върна на основната тема. Вече разбрахме, че Бог разпръсна онези човеци, които градяха града и кулата. Всеки от тях получи някакъв език, тъй че да не го постигне Божия Гняв и да умре. От този миг хората на този свят бяха наречени “езичници”, тоест, говорещи на езиците от Божието въздаяние върху Вавилон.
А как продължава всичко това?
Ето как:
“Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. Затова той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя…” (Битие 11:8-9)
Виждате ли, казва се, че човеците престанаха да градят града. Човеците – да, но не и демоните. Демоните продължиха да строят усърдно града в духовния свят на земята. И именно този духовен град над земята се нарича Вавилон и негов началник е духът на Антихрист. Всичката цел на този град е да търси и намира на земята нови тухли за строежа на Вавилонската кула. Говоря духовно и моля никой да не търси на картата този град, понеже няма да го откриете. Ще го откриете единствено, ако имате погледа на Апостол Йоан в мига на неговото изстъпление в Духа, когато ангел Господен му казва:
“И жената (блудницата Вавилон), която си видял, е големият град, който царува над земните царе…” (Откровение 17:18)
Основна стратегия на този град е да бъде духовно неуловим, духовно невидим и духовно отричан да съществува. Той винаги ще се снабдява с нови и нови тухли, със заблудени сърца и души, които ще работят за издигане на последната Вавилонската кула. А нейният вдъхновител – духът на Антихрист – ще тръпне от ужас спрямо онези, които имат силата и мъдростта от Бога да отворят Словото и да прочетат предупреждението Му:
“Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарът…” (Псалом 127:1-2)
Тези истински думи недвусмислено доказват, че духът на Антихрист е в неравностойна надпревара с Христос и Святия Дух. Ето защо и неговите зидари (помислете кои днес обичат да се наричат зидари – не са ли това масоните?) се трудят, но съдбата на целия им строеж ще е стремително събаряне. Както е и писано:
“И един силен ангел взе един голям камък като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма да се намери…” (Откровение 18:21)
Помислете и върху думите на Исус, когато се обърна към фарисеите. Не каза ли Той че:
“Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла…” (Матея 21:42)
А защо тогавашните зидари отхвърлиха Живия Камък на Спасението?
Естествено – защото духът на Антихрист ги бе просмукал с отявлената си богопротивност, като ги бе научил да търсят не камъни, но тухли за своя строеж. “Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал…” – говори Словото. И естествено, всеки би искал да разбере, защо четирите Евангелия, показващи живота на Исус, говорят в голяма пълнота за огромния конфликт между Христос и религиозните властници. Не беше ли това конфликт между Бога и дявола, между два духовни града, между Светлината на Небесния Ерусалим и тъмнината на поднебесния Вавилон?
В тази книга аз ще говоря за империята на града Вавилон и по-нататъшните глави ще ви покажат с изобилна светлина, че този духовен град наистина съществува и единствената му цел е да бъде припознат от мнозина за Небесният Ерусалим, градът на великия Цар Исус Христос.
А сега нека да продължа темата с размисли за духовните поколения на Вавилон.

Вашият коментар