ИМПЕРИЯТА ВАВИЛОН – ГРАДЪТ НА ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ – IV ГЛАВА

4. ВИНОТО НА ВАВИЛОН ИЛИ ЗА СИЛАТА НА ЗЛАТНАТА ЧАША

Има много предупреждения в Божието Слово, свързани с активността на дявола, но като най-важно от всички тях аз считам предупреждението на Апостол Петър в Първото му съборно послание. Ето това предупреждение:
“Бъдете трезвени, будни. Противникът ви дяволът като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне. Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата…” (1 Петрово 5:8-9)
Апостолът имаше защо да предупреждава вярващите по този начин. Сам той беше изпитал в живота си и общението си със Спасителя не една и две атаки от лукавия. Ето защо, ако искаме наистина да бъдем духовни, ние трябва да вникнем в дълбочината на Петровото предупреждение и то да стане за нас щит и меч. Забележете, че първото, което Петър ни съветва, е да бъдем трезвени. Възможно е мнозина да кажат:
“Аз не употребявам никакъв алкохол, дори и на Нова година!”
Кой го интересува какъв алкохол употребяваш или не употребяваш?
Друг може да каже:
“Аз постоянно съм буден!”
А от време на време не спиш ли?
Трети обаче ще вникне в наистина дълбокото на този стих. А то е такова, че истински съпротивляващите се на дявола ще бъдат онези, които стоят твърди във вярата. Значи трезвеността е за нашата вяра, а не за нашата плът! Значи будното състояние е за нашия дух, а не за собственото ни тяло! И ето тук, в това отношение, се появяват най-големите пукнатини в Църквата. Защо? Естествено защото мнозина не искат да бъдат трезвени, но се опияняват и мнозина не искат да бъдат будни, но заспиват.
Защо се получава това? Апостол Павел ще напомни, че:
“…които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват…” (I Солунци 5:7)
Какво е тук нощта? Не е ли белег за тоталната власт на силите на тъмнината върху човешкото сърце? Защото оня, който върви в пътя на Исус, никога повече не среща нощта, понеже в живота му работи Божието Слово. А същото това Слово казва:
“Но пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
Виждате ли, че след съвършения ден в този чудесен стих не идва нощта? И това е така, защото Онзи, Който е дошъл да живее в сърцата ни, е Святият Дух, Духът на Истината и Светлината. В Неговата Светлина и Истина няма нищо тъмно, но всичко е светло и чисто.
Какво обаче става с онези, които живеят в тъмнината на нощта?
Нищо повече от това, че се опиват и заспиват, за да се разминат със Спасителната Сила на Господ Исус Христос и да изговорят в пиянството си всички осъдителни нечестиви думи, поради които ще ги постигне вечно осъждение. В много предишни книги, които съм писал, Бог неведнъж ми е давал откровения и просветления от Словото Си, за да разбера какво е виното на Вавилон и как то охотно се лее из целия свят. В тази книга аз искам да направя нещо повече, отколкото в предишните книги, а именно – да покажа самият акт на общение с дяволското вино и духовните последствия от това.
Като начало нека започна с обясняването на духовния символ на виното. Светските човеци ще ви кажат, че това е една слабо алкохолна напитка, която разпалва кръвта и весели сърцето. Но когато погледнем на виното като духовен символ, то трябва да кажем, че то отговаря като смисъл на учение, което променя ума на хората, като ги прави съгласни с неговия прицел. Така, както от земно вино след няколко чаши умът се замъглява и престава да бъде същият, така и от духовното вино след няколко “чаши” умът престава да бъде същият. Аз не искам непременно да считате духовния символ на виното, като такъв, служещ само на дявола. Не! Господ Исус Христос също определи Учението Си като вино, но това беше ново вино. Виното, което отнема на човека разсъдъка за грешните, земни и светски неща и го прави като разсъдък преобразен за небесните неща!
Изобщо, силата на едно учение наистина може да се сравни като въздействие върху сърцето само с въздействието, което виното оказва върху плътта на човека. Идва миг, когато ходещият с Исус разбира, че на този свят има две вина, които човеците поглъщат. И двете вина са с етикет:
“Направено от Господ!”
Но само едното вино е от Господ Исус, докато другото е от духа на Антихриста. Хората пият от тези две вина и започват да викат “Господи” на духа, на когото служат. И ако викаш “Господи” на Исус, понеже си пил от Неговото вино – Евангелието, то Слава на Бога, защото то ще те отведе при Вечния Цар. Но ако си пил виното на Вавилон – гибелните ереси, бесовските учения, идолопоклонството, езическите ритуали и човешките авторитети – то пътят на твоите нозе ще те отведе в дълбините на ада или бездната.
Естествен е въпросът, който всеки би задал:
“Как да различавам едното вино от другото?”
Божието Слово е най-точният отговор на този въпрос. Когато вярващият започне целенасочено и задълбочено да общува с Бог чрез Словото Му, тогава той ясно започва да различава Доброто от Злото, привидно Доброто от привидно Злото. Знайте, че дяволът най-много използва територията на привидното. Там той съумява в най-голяма степен да излъже хората.
Затова запомнете:
Религията е територията на привидното общение с Бога, където умират духовно най-голям брой човеци!
Искам да ви дам пример, за да разберете прицела на тази тема. Представете си, че в квартала, в който живеете, всички са свикнали да ви възприемат с една и съща дреха. И с тази дреха ходите само вие и никой друг. Когато минете край хората, те отдалеч ви виждат и казват:
“Ето, пак минава нашият човек!”
Така, вие си ходите с тази дреха години наред. Но един ден във вашия квартал се появява друг човек с дреха, досущ като вашата. И този човек започва да буйства, да бие хората, да троши прозорците, да стреля с пистолет. И онези, които отдалеч видят човека, няма ли да сметнат, че това сте вие. И тогава ще кажат:
“Какво му стана на този? Години наред беше нормален, а сега е толкова зъл!”
Изобщо – разбирате ли, че хората ще припознаят престъпника във вас и вас в престъпника. Питам ви тогава:
Ще продължите ли да ходите със същата дреха, с която се подвизава и престъпникът? Няма ли да покажете “друга дреха” пред хората? Дреха, която престъпникът, колкото и да се старае, да не може да облече!
Ето така, най-убедително се разкрива какво извърши религията със света. В Стария Завет мнозина мислеха, че Небесният Отец е религиозен и има типично религиозни отношения с евреите. Те даже така си определяха общението, като Юдейска религия. Но помислете, че понятието “религия” беше използвано и от будистите, и от шинтоистите, и от джайнистите, и от Исляма впоследствие.
На това какво да кажем? Да приема ли Бог да се облича с дреха, която подобава на дявола? Да приема ли да нарича Словото Си религия? Няма ли тогава всички престъпления на онзи, който е облякъл дрехата на религията, да бъдат приписвани на Него?
Ето затова Бог изпрати Своя Единороден Син Исус Христос на земята, за да покаже на всички, че между Сион и Вавилон има голяма разлика. Че между Религията и Истината има голяма разлика. Че именно Религията е тази, която уби Исус на Голготския кръст.
И защо Го уби?
Ами защото Той свали дрехата й и показа пред всички ужасяващата й грозота и богопротивност. Именно защото Той не се страхуваше да каже на фарисеите какви са всъщност:
“Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие…” (Матея 23:27-28)
Забележете, става дума за “варосани гробници”. Като погледнете отвън, вие изобщо не бихте предположили, че те са гробници. Така е и с религията. Когато бъде погледната “отвън”, тя има вид на благочестие. Изобщо – Вавилон много обича да си придава вид на благочестие. Той е много “набожен”. Но я погледнете колко духовни мъртъвци е скрил зад стените си! Тук искам да ви предупредя, че Вавилон никога не изненадва Бога, но в повечето случаи изненадва онези, които не познават Бога. Защото още с пророк Еремия Бог възвести за Вавилон, като каза:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7)
Един ден в Небето този стих ще послужи за понижаване в духовен ранг и отнемане наградата на много християни. Господ ми казва да ви предупредя за това и аз го правя.
Защото, кажете ми, какво е ръката Господна?
Някой може да счете, че това е ръката на Исус Христос, Който е горе в Небето. Грешка! Горе в Рая няма Вавилон, но стихът от Словото стои вечен. Не разбирате ли, че стихът говори за ръката, която е част от Христовото Тяло, а това Тяло е Църквата? И какво излиза?
Излиза, че Вавилон е в ръката на Църквата!
Другояче не би могло да бъде, защото Исус ни е дал власт над началствата и властите на нечестието в небесните места. И сега вижте нещо много важно. Както вече казах, тук ще разглеждам самият акт на духовното опияняване от Вавилон. Църквата държи Вавилон в ръката си. Това е така. Но какво е тук ръката?
Отговорът е, че ръката символизира петкратното служение, според точните стихове от “Ефесяни”:
“И Той даде на едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастори и учители…” (Ефесяни 4:11)
Погледнете собствената си ръка, за да ви стане това още по-ясно. А сега си представете, че наблюдавате ръката Господна. Защото тя е, която, според призванието от Бога трябва да вържи власт над златната чаша на Вавилон.
Нека да започна с духовен поглед върху палеца.
На какво отговаря той?
Естествено, че на Божие запечатване.
Защо?
Отговорът е, че някога древните хора не са се подписвали с писалки, както ние правим това днес, но са намокряли палеца си с мастило и така са подпечатвали документите си. Затова Апостолът е Божий служител, който запечатва вярващите с Духа на Истината. Спомнете си тук думите на Апостол Павел:
“Вие сте печатът на моето апостолство…” (1 Коринтяни 9:2) – каза той някога на вярващите. А сега погледнете показалеца. Каква е неговата роля?
Това е ролята на пророка. С показалеца се сочи пътя. Освен това с него се посочват онези, които са изобличени. Такава е ролята на пророка. А сега вижте средния пръст. Той е най-дългият на ръката. Когато Исус простре ръката Си към хората, този пръст пръв докосва сърцата. Ето защо той отговаря на благовестителя. Нека погледнем и безименния пръст. Той отговаря на Божиите пастири. Забелязвате ли, че той не е какъв да е, но безименен.
Защо безименен?
Естествено, защото пасторът никога няма да въздига собственото си име, но Името на Исус. Църкви, в които безименните пръсти стават “именни”, говорят за нашествие на Вавилон. Ролята на този пръст, или това служение пред Бога, е да свърже Невястата с Младоженеца във вечна любов чрез Словото на Истината и Любовта. И именно на този пръст се слага брачната халка между съпрузите. А ето и най-малкия пръст. Това е учителят.
Защо е най-малък?
Някой би помислил, че това е най-малкото служение пред Бога. Нищо подобно! Той е най-малък, защото служи на всичките и в голямото си смирение отдава всичката Слава на Единствения и Истински Учител. Зная, че е възможно никой да не ви е говорил и разкривал всичко това, но ви моля да го приемете, защото аз не съм си го измислил, нито е плод на ума ми, но дълбока Божия Истина, скрита в Тялото Христово.
И сега отново се връщам там, където бях. Словото казва, че в ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят. Разбрахме също, че тази ръка отговаря на петкратното служение в Църквата. На това служение Бог е дал власт над Вавилон.
Помислете сега! Кого ще атакуват вавилонските духове, ако не ръката, която ги държи под властта си? И ако Божии служители от петкратното служение не слушат гласа на Бога, то няма ли да стане така, че вместо да държат чашата на Вавилон далеч от вярващите и така Божието Дело безпрепятствено да се проявява, да вземат и да започнат да се опиват с виното в чашата? Няма ли тогава вместо ръката да държи златната чаша, златната чаша да започне да държи ръката? И няма ли Исус да изпълни Словото Си, свързано със съблазънта, а именно:
“Ако те съблазни ръката или ногата, отсечи я…” (Матея 18:8)
Божието Слово ни показва много примери, в които Вавилон е започнал да владее над ръката и аз ще ги изброя тук.
Първо: Спрямо Апостолите:
“Защото такива човеци са лъжеапостоли, лукави работници, които се преправят на Христови апостоли…” (2 Коринтяни 11:13)
Второ: Спрямо пророците:
“Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас (има се предвид в Църквата – б.а.) с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители…” (Матея 7:15)
Трето: Спрямо благовестителите:
“…наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас, очите им са пълни с (духовно) блудство и непрестанен грях; подмамват (тоест, жънат за дявола) неутвърдени души…” (2 Петрово 2:14)
Четвърто: Спрямо пасторите:
“Писах няколко думи до църквата; но Диотреф, който обича да първенствува между тях, не ни приема. Затова, ако дойда, ще му напомня за делата, които върши, като бръщолеви против нас лоши думи. И като не се задоволява с това, той не просто че сам не приема братята, но възпира и тия, които искат да ги приемат, и ги пъди от църквата…” (III Йоаново 9-10)
“Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва. Той бяга, защото е наемник, и не го е грижа за овцете…” (Йоан 10:12-13)
Пето: Спрямо учителите:
“Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел…” (II Петрово 2:1)
Какво да кажем на всички тези свидетелства от Божието Слово?
Стои ли Вавилон със скръстени ръце?
Нищо подобно!
Днес той гълта с огромна сила всякакви служители, без да прави разлика дали те са от евангелски църкви или езически традиционните тресавища на Източното православие. Аз само искам да ви предупредя, че когато си в петкратно служение, ти ставаш много неудобен за дявола и той ще дебне всяко твое залитане, всеки пропуск в познанието ти за Бог, за да те отклони, заблуди и смачка. Причината за тази дяволска активност е, че именно тогава ти държиш златната чаша с власт от Бога и не й позволяваш да атакува вярващите. Но ако само си помислиш да глътнеш лекичко дори капчица от отровното вино на Вавилон, то приготви се за голямо падение, а след падението – за духовна смърт.
Има две причини, които карат християните от петкратното служение да пият от златната чаша на религията и не само аз, но Сам Бог иска точно в този сега да се отречете от тях.
Това са гордостта и тщеславието!
Аз никога няма да се откажа да подражавам Исус. Защото, помислете, не беше ли Той най-великият Цар във цялата Вселена? Не беше ли Славата Му поставена над небесата още преди създанието на света? И Този велик и Съвършен Бог слезе в плът и се смири, за да докосне и най-презрените и най-грешните. Ако на някой изобщо Му подобаваше да е горд, то това беше Той, защото е Съвършен и безгрешен. Но ето, че Той се смири. И не само се смири, но бидейки Бог се отрече от Себе Си, понеже каза:
“Отче, ако щеш, нека Ме отмине тази чаша. Обаче не Моята, но Твоята воля да бъде…” (Матея 26:39)
За коя чаша говореше Спасителят?
Аз ви говоря за тази чаша вече няколко страници. Исус трябваше да изпие яростта на целия Вавилон върху Себе Си и да бъде убит именно от вавилонски служители. Но запомнете:
Исус изпи тази чаша не за да стане религиозен, но с цената на Собствения Си Живот да победи религиозния дух!
Защото всичко, което Го заобикаляше – от площада на Синедриона, където Му дадоха да носи Кръста Си, до хълма Голгота, беше Вавилон! Всичко, което изпита Спасителят върху Себе Си, беше Вавилон! Тръненият венец на главата на Господ беше Вавилон! Дори гъбата с упойващия мирис, с която искаха да замъглят съзнанието Му беше Вавилон!
Ето в такъв смирен Господ вярвам аз и зная, че онова, което може да убие божественото Му присъствие в сърцата ви, е гордостта.
Изгонете я! Кажете:
“Не на мен, Сатана! С моето сърце не си познал! Аз ще отдавам цялата Слава и целия си живот на Спасителя!”
А сега вижте и второто, от което Бог иска да се отречете. Става дума за тщеславието. Искам да знаете, че ако има дяволско внушение, което да е удавило мнозина в морето на този свят, то това е тщеславието.
Аз много пъти съм питал Бог с въпроса:
“Господи, толкова ли е важно да Ти се отдава Слава? И с отдаването и без отдаването на Слава, Ти не оставаш ли Славен и Превъзвишен?”
И знаете ли как ми е отговарял Бог:
“Стефане, не за Мен, а за вас е важно да Ми отдавате Слава, защото който Ми отдава Слава, той преживява в пълнота Моето Присъствие, но който сам слави себе си, той остава сам срещу враговете си. С отдаването на Славата вие позволявате на Моя Дух да ви изпълни, понеже не сте свои си. Но когато славите себе си, тогава Духът Ми напуска сърцата ви и вие потъвате в морето на светския дух…”
Нека ви помогна да разберете това. Представете си, че сте в открито море и пътувате в гумена надуваема лодка. Причината, за да се задържате на повърхността не сте вие, но въздухът в лодката, който е по-лек от водата. А сега си представете как някоя пакостна ръка е пробола с шило вашата гумена лодка. Тогава с ужас ще забележите, че въздухът издиша и вече няма начин да се задържите на повърхността на морето. Съдбата и на лодката, и на вас самите е да потънете на дъното…
Точно това прави тщеславието. Защото когато славим нас, а не Божия Син, в Чието Име ние имаме победа навсякъде и във всичко, то тогава Святият Дух вдига Присъствието Си от нас, защото Той не дойде да прославя човеци, а Името, което е над всяко друго име. Именно тогава потъваме в океана на този свят.
Но в морето на светския дух ли ни иска Господ?
Не е ли Неговата Воля винаги да сме на Сионския връх?
Искам да ме разберете правилно. Да отдаваш Слава на Бога! – това значи да стоиш в духовен триумф над враговете си и да уповаваш на Божията Десница от все сърце!
От казаното дотук аз вярвам, че сте разбрали колко е смъртоносно общението с вавилонското вино. Именно то днес е причина народите да са избезумяли и много църкви да са не просто хилави, но напълнени с отявлен еретизъм и бесовски учения. Нека сега да погледнем как “Откровението” коментира ефекта от виното на Вавилон:
“И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши та поговори с мене, казвайки: Дойди, ще ти покажа съдбата на голямата блудница, която седи на много води; с която блудстваха земните царе, и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване. И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената беше облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мърсотии и с нечистотии от нейното блудстване…” (Откровение 17:1-4)
А сега обърнете голямо внимание на точността, с която са определени онези, които са блудствали с Вавилон. Словото казва, че това са “земните царе”.
И какво се получава?
Получава се така, че докато “земните царе” блудстват, “земните жители” се опиват. Аз години наред четях тези Божии думи и с очите си се опитвах да видя поне един земен цар, който да блудства с Вавилон. Така и не видях. И дойде миг, в който отново трябваше да коленича пред Бога и да Го питам:
“Боже, моля Те, открий ми какво имаш тук предвид?”
Тогава Бог отвори очите ми, за да видя нещо, от което истински се уплаших. Сега ще ви го споделя. Бог ми каза следните думи:
“Стефане, когато Аз ви отделя и взема при Себе Си, вие ставате Моя избран род, царско свещенство, Свят народ. Исус извървя пътя от река Йордан до Голгота, за да приеме царски чин, който не преминава в никой друг, но е вечен. Ето затова Той е Цар на царете и Господ на господарите. И тези царе по земята сте вие. Вие сте Моите царе, защото Аз съм ви облякъл с Моята власт, с Моят Свят Дух, Който е като Небесна мантия на рамената ви. Онези, които вървят с Царя в небесни места, са небесни царе! Но другите, които отхвърлят царската мантия на Духа Ми и поискат общение с Вавилон, те престават да бъдат Моите Небесни царе и се превръщат в царе на Вавилон. Именно те са “земните царе” в този стих! Царе, облечени с тъмната религиозна мантия на духа на Антихрист, които работят против стадото Ми и се наричат антихристи. Не търсете потвърждение на Словото Ми в света! Търсете потвърждение на Словото Ми в Църквата! Защото ако светът като свят Ми е противен, то колко по-противна на очите Ми ще е светската църква?”
Разбирате ли сега за какви царе говори Словото? Разбирате ли сега, че властта на петкратното служение е твърде отговорна, за да смятаме, че щом сме в такова служение, то всичко е наред?
Напротив! Точно тогава трябва най-много да бдим, защото дяволът е лукав, хитър и безмилостен. Понеже, ако сме под Благодатта на Бога, то това не значи, че Законът Му не действа. Защото той действа, но вече отвътре, от сърцето, което е приело Божията Сила, за да го спазва. Но ако презрем гласа на сърцето си, ако потискаме изобличенията на съвестта си, то скоро ще бъдем от отряда на земните царе. Нека ни дойдат наум твърде верните препоръки на Божието Слово. Чуйте една от тях:
“Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: Где е спиртното питие? Да не би, като се напият, да забравят закона и да онеправдаят угнетяваните…” (Притчи 31:4-5)
Разбирате ли, че религиозните внушения на Вавилон ще ви накарат да забравите Закона? Някой пийнал може да реагира:
“Аз не съм под Закон, а под Благодат!”
А защо ти беше дадена тази Благодат? Изобщо ти знаеш ли какво е назначението на Благодатта в твоя живот?
Нека ти помогна в разбирането, за да изтрезнееш:
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и смъртта…” (Римляни 8:2)
Разбери, че без Святия Дух всяко спазване на Закона е грях и смърт, понеже плътта не може да се покорява на Божия Закон. Но когато в теб започне да живее Духът на Бога, Той ти дава Силата, вярата и копнежа да възлюбиш не Закона на земната скиния, но Законът вътре в сърцето ти, с чието спазване ти придобиваш Святост.
Казвал съм го и в друга книга, но ще го напомня и тук:
Никой не може да спазва Божия Закон, без да има в сърцето си Божията Благодат!
И сега разбираш ли къде е прицелът на духа на Антихрист? Разбираш ли къде се прицелва Вавилон?
Именно в твоето сърце!
И когато то се опие от религиозните внушения, то престава да бъде чувствително към гласа на Духа и започва да онеправдава угнетяваните. Тогава, вместо да задържаш онези, които политат към клане, ти самият ги колиш!
Изобщо – моля ви, вникнете в това с очите на сърцата си. Има разлика от вино до вино, както и от закон до закон. Защото, когато Исус издъхна, Бог направи завесата на храма в Ерусалим да се раздере през средата. И там, зад завесата, вече нямаше Светая Светих, защото Бог създаде нова Светая Светих, ново Пресвято място, където има един Вечен Първосвещеник, влязъл като Предтеча зад завесата, за да хване и твоята ръка и ти да отидеш с Него в Храма на Святостта.
През всички тези години, в които Бог ме водеше в разбиране на Словото Си, Той винаги ми даваше една съвършена омраза към религията, една ненавист към виното на Вавилон. Благодаря Му, защото това ме спаси и опази. И аз искам да спаси и опази и вас.
Но как да намразиш виното на Вавилон, ако не знаеш как действа то?
При всичките прочити на Свещеното Писание, които Бог ми е дал да направя, аз никъде не съм открил по-огнено слово против Вавилон от стиховете, върху които сега ще говоря. Вземете размишленията в тези стихове и започнете да съсипвате делата на блудницата Вавилон:
“Защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена е тесен ров. Да! тя причаква като за плячка и умножава числото на неверните (на Господ Исус) между човеците. Кому горко? (”Горко вам фарисеи и книжници, лицемери…” – б.а.) кому скръб? (”…и ще туря в голяма скръб онези, които прелюбодействат с нея, ако не се покаят от нейните с тях дела…” – б.а.) кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи? – На ония, които се бавят около виното (на Вавилон), които отиват да вкусят подправено вино. Не гледай виното че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото то после хапе като змия (старовременната змия, която е дявол и Сатана – б.а.) и жили като ехидна…” (Притчи 23:27-32)
Мнозина гледат, че виното е червено. Мнозина си мислят, че едва ли не това вино е Кръвта на Исус, проляна за греховете им, понеже показва цвета си в чашите на сърцата им.
А вие какво искате? Нима мислите, че Вавилон ще каже:
“Аз не съм Господ, но дявол! Ела да те убия с религиозното си вино!”
Това е детска наивност, от която мнозина трябва да се отрекат. И забелязвате ли ефекта от Вавилон. Той хапе като змия и жили като ехидна. И сега отидете на страниците на Новия Завет и вижте как един Божий пророк викаше с цяло гърло към фарисеите:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?” (Матея 3:7)
Вижте как ги нарече и Господ Исус Христос:
“Змии! рожби ехиднини! как ще избегнете от осъждането в пъкъла?” (Матея 23:33)
Забелязвате ли, че една и съща глава в “Притчи” и в “Матея” – двадесет и трета, разкрива едно и също нещо – влиянието на Вавилон. Но колко от нас имат мъдростта от Бога да внимават в онова, което четат. Мнозина не внимават, но пият охотно от златната чаша и тогава с тях се случва ето какво:
“Очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще изригва развратни неща. (семена от религиозния дух, в които няма живот, но смърт и блудство – б.а.) Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море (отворил се за морето на света, щото в църквата му ще откриеш повече светско, отколкото дори в самия свят – б.а.), или като един, който би лежал на върха на мачта. (Не е ли мачтата на кораба мястото, където се опъват платната? И ако лежиш на върха на тази мачта, то няма ли да бъдеш блъскан и завличан от всички ветрове, които князът на въздушната власт ще изпрати против сърцето ти) Удариха ме, ще речеш, и не ме заболя; биха ме и не усетих. Кога ще се събудя (от това пиянство) за да го търся пак…” (Притчи 23:33-35)
Моля ви да знаете, че ако за Соломон беше казано, че е човекът, получил най-голяма мъдрост от Бог в Стария Завет, то това наистина е така. Когато чета притчите, които Бог му е дал, аз просто с наслаждение наблюдавам всички духовни реалности. Но тук, в тези стихове, с голямо безпокойство виждам, че те се реализират не в света, но в църквите.
Едно от нещата, с които дяволът ще измами мнозина, е това, че виното на Вавилон блокира усещането за греха и болката. Така, както една упойка, инжектирана в тялото, позволява на хирурга да извърши безболезнена операция, така и виното на Вавилон позволява на духа на Антихрист да върши смъртоносни и разрушителни атаки против християните, а те дори и не усещат какво става. Те се усмихват. Викат “Алелуя” и с бавни, но категорични стъпки заминават за ада.
Няма нищо по-страшно от това: Да викаш “Алелуя” и да отидеш в ада! Не разбирате ли, че именно виното е причината за упойката и омайването? Защото същият този Вавилон се опита да омая и Спасителя на Кръста, когато Му предложиха гъба с оцет (който е продукт от виното), но Исус не прие.
А защо много християни приемат? Защо предпочитат някой да ги омайва? Не разбирате ли, че ако тялото е под упойка, някой може да отреже от него цял орган и така да осакати тялото, а то дори няма да усети?
Аз искам вие да усещате! Аз искам вас да ви боли! Аз искам още, когато духът на Вавилон се промъкне и усетите острието му да викате със всичка сила, така както викаше Йоан! Защото, ако един орган от тялото се отреже и вече не е в тялото, той умира и се превръща в късче мъртво месо. Месо, в което не живее Духът на Бога, но духът на Антихрист.
Знаете ли с колко такива “меса” е пълен Вавилон?
Може никой да не ви е говорил за това нещо, но приемете не моята, а Божията Истина. Защото тия “меса”, отрязани под упойката на Вавилон, за които ви говоря тук, образуват не нещо друго, но “трупа” на човека Антихрист. Те са отстъпилата от Исус църква. Те са и прицелът на Божието въздаяние, описано в деветнадесета глава на “Откровението”. Ето какво четем там:
“После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, сбирайте се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе (разбрахте за какви царе става дума тук – б.а.) и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци, свободни и роби, малки и големи…” (Откровение 17-18)
Какво да кажем за този стих? Не е ли много страшен той?
Страшен – да! Но единствено за богоотстъпниците! Но вие не сте от тях, защото Бог ви е посетил с тази книга и е намерил път в съдбата ви, щото да ви срещне с Неговата Истина.
Моля ви, намерете начин да доведете истините от тази глава за виното на Вавилон и до други човешки души, понеже времената днес са зли и благовремието трябва да се изкупва. Тук ще приключа със златната чаша на религията, за да премина към разглеждане на духовните области на Вавилон.

Leave a Reply