ИМПЕРИЯТА ВАВИЛОН – ГРАДЪТ НА ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ – II ГЛАВА

2. ИМПЕРИЯТА ВАВИЛОН ПО ВРЕМЕТО НА ИСУС ИЛИ ЗА ТРЕТИЯ РОД ЧОВЕЦИ

Колко от нас знаят, че дяволът има потомство? Колко от нас си спомнят, че когато Бог прокле змията, Той каза, че ще постави вражда между потомството на жената и потомството на змията? Значи потомство ще воюва против потомство, понеже между тях Бог е поставил вражда. Искате ли да разберете кое беше духовното потомство на империята Вавилон?
Тази глава ще ви даде отговор на този въпрос. Когато Исус слезе на земята в плът, като Човешки Син, Той слезе в особена духовна обстановка. Вярно е, че тогава Римската империя беше в разцвета си. Над Израил управляваше четверовластникът Ирод. Но това не ни пречи да разберем истината, че над целия свят продължаваше мощно да управлява духовният Вавилон. Аз пак ще припомня точния стих от “Откровението”:
“И жената (блудницата Вавилон), която си видял, е големият град, който царува над земните царе…” (Откровение 17:18)
Ирод беше земен цар. Императорът в Рим също беше земен цар. И не те царуваха над големия град, но големият град царуваше над тях. Те също попадаха под засеняващата власт на религиозния дух, духът на Антихрист. Да се смята, че Бог е бил изненадан от активността на Вавилон, значи да се прави изповед, че не се познава Божието Слово. Нека ви убедя, че Бог знаеше докъде ще стигне активността на дявола. В спора си с фарисеите Исус отваряше устата Си и твърде често изговаряше толкова дълбоки истини, щото за оня, който чете Словото, те са ключ, отварящ вратите на големи откровения. Нека сега да ви прочета едни думи на нашия Господ от “Евангелието на Матея”:
“Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате – Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото се червенее намръщено. Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете…” (Матея 16:1-3)
Виждате ли кога времето е хубаво за фарисеите?
Исус казва, че това е, когато се свечери.
Защо когато се свечери?
Естествено – защото вечерта е предвестник за властта на нощта и тъмнината. Но погледнете какво става сутрин! Тогава фарисеите усещат, че времето ще е лошо за тях, защото се червенее намръщено. И какво ли друго да е лицето на времето сутрин, когато Небесната Зора е дошла да даде Светлина на света? Какво ли друго да е лицето на Бога против онези, които вършат беззаконие и закоравяват сърцата си с религиозен фанатизъм?
По-важни за нас остават последните думи на Исус:
“Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете…”
Какво не можеха да разтълкуват всъщност фарисеите?
Именно това, че ако те са потомци на Авраам по плът, пред тях стоеше Потомъкът на Авраам и по дух. Потомък, Който идеше, за да изпълни знаменията на времената. За тези знамения на времената Всемогъщият Бог каза някога на Своя слуга и приятел:
“Знаейки – знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тука. (в обещаната земя на Ханаан – б.а)…” (Битие 15:13-16)
Виждате ли, че Бог обеща на Авраам, че в четвъртия род неговите потомци ще се върнат в обещаната земя. Въпросът е:
За какви потомци на Авраам говореше Всевишният на слугата Си? Не бяха ли това онези човеци, които вървят в стъпките на Авраам и се подвизават във вяра, сходна с неговата? Не беше ли Авраам наречен Отец на вярата, за да подчертае, че тези, които упражняват вяра, са Авраамови чеда? И вижте сега отново показателното в Божието пророчество:
“В четвъртия род потомците ти ще се върнат…”
Това означава, че предишните три рода ще имат проблеми с връщането си. Нещо повече – няма да успеят да се върнат. Въпросът е:
С идването на Исус началото на кой род се постави?
Ние ще разберем прекрасно отговора, като прочетем записаното от евангелиста за родословието на Исус:
“И така всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет; (първи род) от Давид до преселението във Вавилон, четиринадесет рода (втори род); и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода (трети род) А от рождението на Исуса (и до днес – б. а – четвърти род)…” (Матея 1:17-18)
Разбирате ли дълбочината на това, което ви се открива? Разбирате ли, че когато Бог говори с Авраам, му разкрива духовни неща, а не плътски? Защото в Божиите очи един род е равносилен на един дух.
А сега да премина към истински дълбокото. Забелязвате, че в цитирания стих има един трети род от човеци – “от преселението във Вавилон до Христа…” За да е видял Божият поглед, че от преселението на Вавилон нещата ще стигнат до Христос в четиринадесет рода, то го е направил, за да подскаже, че когато Христос дойде на земята като Човешки Син, Той ще има сблъсък с човеците от третия род, които никога не са се освобождавали от властта на Вавилон, от религиозния дух на дявола. А с идването Си Исус стана родоначалник на четвъртия род, родът на онези, които ходят в стъпките на Авраам и вършат Авраамовите дела. Родът на онези, на които е дадено да живеят в обещаната земя. Именно този ден, в който Исус щеше да стане родоначалник на четвъртия род, беше видял Авраам и затова Спасителят каза за него:
“Баща ви Авраам се възхищаваше, че щеше да види Моя ден; и видя го и се зарадва…” (Йоан 8:56)
Това слово беше твърде непоносимо за фарисеите. И затова те съскаха пред Божия Син:
“Наш баща е Авраам…” (Йоан 8:39)
Но как им отговори Исус?
Ето Неговите думи, които напълно показват, че фарисеите бяха от третия род, от рода на преселените във Вавилон:
“Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас…” (Йоан 8:37)
Те искаха да Го убият! Те искаха Той да е мъртъв! Те бяха против Него!
На какъв дух бяха тогава? Не беше ли това духът на Антихрист, началникът на Вавилон? Как може в сърце, пленено от Вавилон, да пребъдва Учението на Исус?
Ясно е, че наистина това е невъзможно, защото този трети род, за който говорим, беше род, преселен под духовната власт на империята Вавилон. Той действаше както тогава, така и днес. Целият Нов Завет говори за сблъсъка между третия и четвъртия род и аз не мога да отмина това, без да видим най-категоричните свидетелства в боговдъхновените стихове. Пръв третия род, за който говорим, забеляза Йоан Кръстителят. Той виждаше през погледа на Святия Дух онова духовно поколение на преселени във Вавилон човешки духове, които ненавиждат всяка искрица Божия Светлина. И тогава им казваше:
“Затова принасяйте плодове достойни за покаяние; (за обръщане от тъмнината на религията към Светлината на Христовата Истина, от третия към четвъртия род – б.а.) и не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чеда на Авраама…” (Матея 3:8-9)
И сега забележете следващото изречение, защото то е проникнато от голяма духовна дълбочина. Йоан продължава с думите:
“А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:10)
Не ме интересува колко силно някой би тръгнал да претендира, че е Авраамов потомък, и че коренът му е от Авраам. Защото ако той не дава добър плод и не се покае от грешния живот, просто се отсича.
Разбирате ли това?
Разбирате ли, че когато Исус дойде на земята, Той дойде, за да извърши прехода на мнозина човеци от третия към четвъртия род?
А този преход става само по един начин:
Чрез вяра в Господ Исус Христос и отричане от религиозния дух на дявола!
Помислете, че когато Исус започна мисията Си на земята, евреите бяха достатъчно религиозен народ. Те ходеха всяка събота в синагогите си и слушаха как равинът прочита стихове от Свещеното Писание. Но това в никакъв случай не доказваше духовната им връзка със Създателя и Бога, защото същият Този Създател и Бог дойде у Своите Си, но те не Го познаха. Защо не Го познаха? Отговорът е:
Защото никой, който живее под сянката на Вавилон, не може да познае Светлината на Небесния Ерусалим!
Така беше и с повечето евреи. Все пак между мнозина от тях се намери сила за обръщане и напускане на властта на Вавилон. И онези, които сториха така, с право бяха наречени от Исус “чеда на Авраам”. Исус се радваше за тях, защото те напускаха Вавилон, в който духовно бяха преселени, напускаха третия род, за да приемат Живот от Бога и да станат потомци от четвъртия род. Нека да видим например какво направи Закхей. Положението му бе такова, щото всички знаеха, че е грешен. Но той не се смути от това, че е грешен, а бързо се качи на една черница, за да види Спасителя. И това не убягна от погледа на Спасителя. Изобщо, когато вие се стремите към Исус, Той винаги ще ви забележи. И Господ, изненадващо за всички, каза, че ще гостува на Закхей.
А какво стори Закхей?
Ето какво:
“И той побърза да слезе и прие Го с радост…” (Лука 19:6)
Когато с радост приемаш Небесния Цар, Вавилон просто се отдръпва, защото не може да устои на Светлината Му. Тогава в духа ти идва да живее вярата на Авраам. А тази вяра действаше в сърцето на Закхей, защото той пожела не просто да бъде благословен, но да послужи за благословение на другите. И тогава каза на Спасителя:
“Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно…” (Лука 19:8)
Закхей се беше родил в четвъртия род. А Исус с право го посочи и каза:
“Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и спаси погиналото…” (Лука 19:9)
Искате ли друг случай? Какво, например да кажем за онази жена, която осемнадесет години ходеше прегърбена от дяволска немощ. Тя не отиде в синагогата, за да слуша надутото празнословие на вавилонските слуги, но да срещне Спасителя. Тя беше слушала поученията от Тората. Тя знаеше, че в съботен ден не може да отиде при Исус, защото Законът изискваше в този ден да не се върши нищо. Но въпреки това сърцето я теглеше и тя бе готова да претърпи поругание от религиозните властници, само и само да срещне погледа на Господ.
Кой я движеше към Исус? Не беше ли това вярата на Авраам?
Тя вярваше, че Исус ще я изцели и няма да я смъмри, че Го търси в съботен ден. А Исус не просто, че съвършено я изцели, но каза на закоравените религиозни властници:
“Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го завежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден…” (Лука 13:15-16)
Виждаме, че наистина в очите на Исус Авраамови чеда са онези, които упражняват вяра. Тук искам да продължа с друго. Възможно е мнозина от вас да са смутени, че аз визирам духа на Антихрист, като началник на духовна империя, която действа от далечни старозаветни времена. Зная също, че може би ще посочат верните стихове от Апостол Йоан, който говори за този дух, като казва:
“…а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:3)
Противоречие няма. Това, че духът на Антихриста официално се легитимира като такъв в света след идването на Исус, цели да докаже, че в Стария Завет той беше скрит и неизявен против Христос като Човешки Син. Апостол Йоан говори убедително за това като казва:
“…за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…”
Откъде иде? Той не може просто да иде отнякъде си, без да знаем от къде. Истината е, че той иде от поднебесната област в света, за да направи ясната заявка, че ако империята Вавилон действаше против Бога в Стария Завет, тя ще действа и против Христос в новозаветно време!
Но кажете ми – каква беше старозаветната активност на империята Вавилон? Духът, който караше Израил да избива пророците си, кой дух беше? И тези пророци от себе си ли говореха или бяха движени от Святия Дух, за да пророкуват за идването на Христос? Чудно ли е тогава, че тези пророци бяха прицел на духа на Антихрист?
Не е чудно, разбира се, но някои просто нямат погледа на Бог, за да разберат, че духът на Антихрист е личността против Господ Исус Христос. Противящ се както на Човешкия Син, така и на Възкръсналия и Възнесен Господ, седящ отдясно на Бог Отец!
Отново повтарям и нека това се затвърди във всеки от вас:
Духът на Антихрист е началник на империята Вавилон, големият град, който духовно владее над земните човеци. Духът на Антихрист мрази и воюва с всеки, който върши Волята на Бога. А за по-голямо насърчение на всички, ще прочета Христовите думи от “Евангелието от Матея”:
“Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се е веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така (по същия начин и със същия богопротивен дух – б.а.) гониха пророците, които бяха преди вас…” (Матея 5:11-12)
И сега помислете. Кой уби Господ Исус Христос? Кой Го разпъна на Голготския кръст? Кой с мерзостните си везни претегли Исус и Варава и прецени, че Варава е по-достоен за живот от Спасителя?
Ясно е, че Исус беше убит от онези, които бяха на духа на Антихрист. От онези, които мразеха Светлината и бяха не просто преселени във Вавилон, но отдавна безропотни слуги на неговите началства и власти.
Ето такива са човеците от третия род! Човеци, духовно преселени под властта на Вавилон, които мразят и ненавиждат всички, станали участници в четвъртия род!
Ако някой мисли, че днес нещата са по-различни, той просто не е познал. Защото днес Вавилон е още по-страшен и лукав. Защото в това последно време на последна жетва вече има битка за всяка човешка душа. И този Вавилон, за който ви говоря, няма да бъде победен, ако не бъде разкрит и ако хората не повярват на Божието Слово, което говори за неговото действително съществуване.
Но как да се съгласят с това онези, които са пленени от дух, превърнал 80 % от Божието Слово в история? Как да се съгласят с това онези, които ще ви размахат пред очите научни изследвания и снимки от археологически разкопки, за да ви доказват, видите ли, че каквото Бог говорил против Вавилон в Стария Завет, то вече било извършено.
О, странни и помрачени в духа на своя ум!
Чел ли е някой от тях Божието Слово, за да разбере колко мерзостни са думите им? Това, че се е въздало на земния Вавилон ни най-малко не ме интересува. Бог не е земен дух, за да смятам, че ще вдъхновява Слово против земни, преходни и обърнали се на прах неща. Защото този земен Вавилон, за който ще ви говорят теолозите, отдавна е в развалини и руини, но другият Вавилон, за който ви говоря в тази книга, ни най-малко не е престанал да израства. Защото “Откровението на Йоан” – книга в Новия Завет, говореща за последното време и Пришествието на Исус, казва много точно едно изречение, което държа да ви прочета:
“И Бог Си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв…” (Откровение 16:19)
Какво значи, че Бог Си е спомнил? Кога вие си спомняте за нещо?
Аз, например, обичам да си спомням детските си години. Но от тогава са минали двадесет и пет години. И за да се върна назад във времето, аз трябва да си спомня, нали?
А сега помислете какво значи Бог да Си спомни?
Отговорът е:
Това значи отново да Си прочете старозаветното Слово, изречено от пророците Му, и да направи това слово актуално за възмездието Му над духовния Вавилон!
Защо иначе Бог да Си спомня нещо, което е безвъзвратно отлетяло?
Колкото и да си спомням детството, аз няма да стана отново дете! Но виждате ли, когато Бог Си спомня за великия Вавилон, Той не просто Си спомня, но го прави, за да му даде чашата с виното от яростния Си Гняв. Това вече убедително доказва съществуването на духовен Вавилон (за ужас на всички извратени теолози, които твърдят, че няма такова нещо). Защото, представете си, че си спомняте за някой ваш приятел и решавате да го посетите. Тогава вие не просто си спомняте, но във вашия спомен и в моментното настояще съществува един и същ обект, който не е изличен, а е преминал от времето на спомена до времето на настоящето. Така и духовният Вавилон, за който говоря, е един и същи духовен обект, който не е изличен, но е преминал от някогашното време и до днес.
Защо е така?
Преди всичко – защото неговите служители не са от плът и кръв, но са духове на нечестието, началства и власти в небесните места. Точно тях има предвид Апостол Павел, когато в “Посланието към Ефесяните” казва:
“Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Има един духовен принцип, който е неоспорим и неотменим. Той гласи:
Ако Господ Исус е против някоя духовна сила, то и тази духовна сила ще е против Господ Исус!
Но как наричаме силите против Господ Исус Христос?
Думата “против” ние често заменяме с “анти”.
И какво излиза?
Излиза това, че началствата и властите на нечестието в духовни места са великият град Вавилон! А този град се ръководи от духа на Антихрист! Всичко това е допуснато от Бога. И в Неговото допускане има съдба, както за праведните, така и за нечестивите, както за хората от четвъртия род, така и за хората от третия род. Но това ще бъде предмет на следващата глава.

Leave a Reply