СВЯТИ В НЕБЕСНАТА ДРЕХА НА ЦАРЯ I – III ГЛАВА

3. СТРАЖИТЕ НА НЕЧЕСТИЕТО

Братко мой! Аз искрено се надявам думите на Исус да са докоснали най-дълбокото на сърцето ти. Защото именно в тях се открива същината на вярата. Вярата, която побеждава влиянието на света върху твоя ум и твоето сърце. За огромно съжаление днес се подвизава една фалшива вяра, измислена в тъмните канцеларии на Вавилон. И смисълът на тази фалшива вяра почива върху съждението:
Да победим света чрез силата на света!
Много църкви са паднали в такава пропаст на нечестие, щото за тях най-важното нещо е да бъдат оценени високо в огледалото на света. И понеже в света парите са номер едно като ценностна система и смисъл, то и затова, за да угодят на света и да намерят благоволението му, много църкви преминаха от вяра в Исус към вяра в пари. И така Любовта към Бога се промени в любов към парите. И от колкото и кладенци да взимаха вода апологетите на просперитета, пак те не могат да помръднат нито Словото Божие, нито съдбите от проклятие, които се задвижват, когато някой стане сребролюбец. Понеже не друго, но сребролюбието е корен на всяка злина, както ни учи Апостол Павел. А корени има там, където има растения. И ако корените са зли, то растенията непременно ще са плевели.
Видението, което предстои да разкрия и ти да разбереш, е върху живота на един светъл Божий човек, който преди призива си от Бога беше тъмен слуга на дявола. А причината Господ да ми разкрие във видение именно случилото се в неговия живот, е тази, че днес слугите на Сатана дословно копират онази мерзост, която беше извършил и той.
Аз не зная какво бих бил без благоволението на моя Господ. Но със сигурност мога да ти кажа, че съм сляп и уповавам само и единствено на Неговите очи. А тези прекрасни и дълбоки очи на Царя са забелязвали и ще забелязват неща в моя живот, както и в живота на всички, които обичат Небето.
Защо казвам това ли?
Именно защото видението бе върху собствения ми живот. И в това видение се преплиташе и мерзостта, извършвана от днешните стражи на нечестието. Нека сега да ти кажа какво видях. Самото видение от Исус беше такова, щото аз се намерих в него, държейки меч в дясната си ръка. Острието на този меч пламтеше. А от Небето към мен дойде Глас, който ми казваше:
“Вдигни меча си и го насочи срещу крепостите, които виждаш!”
Така аз погледнах около себе си и видях стотици крепости на дявола, пръснати по цялата земя. Затова започнах да вдигам меча си против крепостите, така че като замахвах с него, от меча излизаше огнен пламък и подпалваше самите крепости. Десетки пъти аз замахвах с меча и накрая забелязах, че имаше видим ефект. Защото от крепостите към мен започнаха да се приближават стотици човеци, чиито лица бяха изкривени от ярост и злоба. Те ме сочеха с пръст и крещяха:
“Антихрист! Еретик! Лъжепророк! Нечестивец! Вълк!”
А други, още по-злобни от тях, с още по-голяма ярост крещяха ругатни и проклетии:
“Бъди проклет! Умри! Господ да те убие!”
Но Господ, явно, че не ги слушаше, но ми заповяда от Небето да развъртя меча с още по-голямо усърдие. Така аз изпълних Господната заповед, а към крепостите тръгнаха още по-мощни огнени лъчи, които започнаха да ги събарят. Това накара човеците зад тях да побеснеят и избезумеят, а устата им вече изобщо не се затваряха, но ме кълняха и проклинаха още по-настойчиво. А по-силните измежду тях вдигнаха в ръцете си от камъните, които се бяха срутили от крепостите, и започнаха да се приближават към мен, държейки камъните над самите си глави. Само след някакво много малко време аз бях заобиколен от стотици яростни човеци с камъни, и главата ми беше обсипана от хули и проклетии. И Исус се приближи до мен, като ми каза:
“Гледай сега какво ще сторят с тебе и кога ще го сторят…”
Погледнах към злобните човеци, които се готвеха да хвърлят камъните, когато иззад тях се появиха човеци с хитри очички, които им казаха:
“Не бързайте да го убивате с тези камъни. Все пак сте в Господните дрехи и не е доктринално да го сторите, понеже Господ заповяда да обичаме неприятелите си. Но за да бъде чиста съвестта ви, съблечете дрехите си, и ние ще ги пазим, а след това му счупете главата, понеже се прави на много знаещ…”
Думите на човеците с хитрите очички, явно, че имаха ефект върху злобата и яростта на вдигналите камъните. Ето защо те пуснаха камъните си и съблякоха дрехите си, като им ги оставиха да ги пазят. А след това отново вдигнаха камъните, а към главата ми полетяха жестоки удари. Тогава се намеси и моят Господ, Който като простря ръка върху главата ми, направи така, че камъните отскачаха настрани, без да ме повредят. Докато гледах всичко това, Исус ми каза:
“Някога убиха дякона Ми Стефан с камъни, а днес искат да направят същото и с пророка Ми Стефан. Но това просто няма да стане. Защото, ако при дякона Ми Стефан допуснах да бъде убитият Ми мъченик, то при теб Отец Ми е допуснал да бъдеш побеждаващ мъченик. И виж сега кой пази дрехите на всички тези измамни пастири, които хвърлят камъните на всичката си злоба против теб и сърцето ти. Наблюдавай какво ще сторят човеците с хитрите очички. Понеже такъв беше някога и грехът на Савел…”
Погледнах човеците с хитрите очички и междувременно забелязах, че от самия конфликт между пророческото слово, което пиша, и пастирите на Вавилон, се беше събрала внушителна тълпа от зяпачи и сеирджии. И човеците с хитрите очички, като държаха здраво дрехите на пастирите си, започнаха мазно и убедително да нашепват:
“Ние одобряваме това, което Господните помазаници вършат против тоя тук. Защото той не ходи на църква и си няма пастир. И това не е доктринално. Това е човек, който не е запознат с доктрината на Християнството. Той не работи, а само пророкува. Чака на жена му да го издържа и му говорят разни гласове. Това е човек с трудно детство и нестабилна психика. Затова не му вярвайте. Той е вълк сред стадо. Но вярвайте на онези, чиито дрехи сега ние пазим. Понеже тях сме намерили за доктринални. Отстъпете от тоя антихрист. Това е човек с наскърбен дух, човек с дух на огорчение, който разцепва църквите. Но със здравината на пастирския авторитет непременно влиянието му ще бъде ликвидирано…”
И тогава Исус повторно ми каза:
“Не бързай да повтаряш думите на дякона Ми Стефан и не искай от Мен да не вменявам за грях нечестието на тези слуги на Вавилон. Защото някогашните имаха оправданието, че не Ме познаха, но днешните нямат такова оправдание. Защото те хвърлят камъните на всяка злоба и ярост против името ти и живота ти и нито веднъж не пожелаха да кажат на овцете си в какво не си доктринален. И обвиниха тебе в ерес, понеже даваш даром, та да оправдаят себе си, понеже са търговци и престъпници.
Тези са човеците, върху които ще дойде пълната съдба от Моите думи. Защото тези стоят на пътя на осъждението, като свалят Господната дреха и Пример, в който са били призвани, и, вместо да се покаят, те участват в общия креслив хор на нечестието, като хвърлят камъни срещу Божии пратеници.
Но колко по-голям е грехът на човеците с хитрите очички? Колко по-голям е грехът на водените от духа на Езавел и Корей, които въстават против Божия Суверенитет като бързат да оправдават нечестието на пастирите си? Колко по-голям е грехът на теолозите, които заради високи заплати и човешка почит наричат доброто – зло, а злото – добро? Колко по-мръсно е нечестието на тези, които наричат сладкото – горчиво, а горчивото – сладко? Колко по-голяма ще е язвата Господна върху всички писачи на извратеност, които безсрамно наскърбиха слугите на Отца Ми? И за да разбереш колко много дяволът държи да има такива слуги, които като стражи на нечестието пазят дрехите на Господните убийци, то виж какво се открива в изповедта на Апостола Ми Павел…”
Погледнах точните стихове от “Деянията” и ето какви бяха Павловите думи пред голямата тълпа:
“И аз рекох: “Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в Тебе; и когато се проливаше кръвта на Твоя мъченик Стефан, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха…” До тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: “Да се махне такъв от земята! Защото не е достоен да живее.” И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах по въздуха…”  (Деяния 22:19-23) 
След като прочетох думите на Павел, Господ отново започна да ми говори, като каза:
“Забеляза ли колко духове настъпи с изповедта си покаяният Ми Апостол? Помисли тогава колко духове на Сатана са ангажирани и заети, та когато едни убиват Господните пратеници с камъни, други като стражи да им пазят дрехите и да убеждават мнозинството в праведността им? Колко са духовете, на които Словото, което ти се дава, е като стрела в сърцето им? Колко са духовете, които осъди и изобличи на Моите съдебни процеси в пророческите видения, които ти давах? Колко са злите бесове, които днес биха те посочили и изкрещели против тебе:
“Да се махне такъв от земята ни, защото не е достоен да живее!”
Колко ли такива духове биха карали цели църкви и слепите им овце да си мятат дрехите и да вдигат прах из въздуха?
Но Аз непременно ще послушам вика на злите и ще те махна от земята им. Защото ще поставя теб и всички които те приемат за Мой пророк, далече по-горе от земята. Там, където людете Господни ценят висона на благовестието и за тях той е по-скъп от самия им живот. Но на тези, които не са знаели, а сега разбират, казвам:
Отречете се и се покайте от всички думи, които измамните стражи на нечестието са шептели на сърцата ви. Защото днес е Моята среща с вас по пътя към Дамаск. Днес е Моето Огнено явление пред сърцата ви, с което искам да ослепеете за вашето, та да прогледнете за Моето. Защото с всеки камък, който продажни пастири днес хвърлят по слугата Ми, утре ще бъдат вързани самите те, та да потънат в морските дълбочини. Защото няма разум, няма мъдрост и няма съвещание против Отец Ми и Неговите пророци. Защото идва времето на най-големия и съдбоносен изпит. Изпитът на сватбената Ми вечеря. Изпитът, който ще покаже на всяко сърце светъл висон ли е търсило в живота си или тъмна дрипа…”
След последните думи на Исус видението се прекрати и Господ ме насочи към най-изобличителното от всички видения. Видението, в което мнозина ще познаят себе си. Моята надежда за тях е да се възвърнат и покаят. Но понеже не аз имам последната дума, а Сърцеведецът Отец, то ще повторя думите на Христовия Апостол и с цялото си сърце ще се надявам Отец да послуша слугата Си:
“…дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината, и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за да вършат Божията воля…” (II Тимотей 2:25-26) 
Амин и Амин!

Leave a Reply