СВЯТИ В НЕБЕСНАТА ДРЕХА НА ЦАРЯ I – II ГЛАВА

2. ПАЛАТИТЕ НА БОГАТАША

Скъпи ми приятелю! Ако си усетил, че острото на Божия Меч влиза в сърцето ти, то моля те, в никакъв случай не се дръпвай назад. По-скоро – копней за най-голямата Благост, която Бог Отец може да ти покаже – Благостта, с която Той наказва всеки Свой син, когото люби. Понеже ако книгите на служение “Мория” станаха неудобни и бяха забранени от българското пастирство, то е, защото не идват да хвалят греха и да ръкопляскат на измамата. А тази измама става толкова по-пълна, колкото по-пълно ще е разбирането ти от видението, което ще ти разкрия сега.
Господ отново ми даде видение. И в него аз виждах едни огромни палати с високи крепостни стени. Сам Исус беше до мен и двамата вървяхме в това видение, като се приближавахме към палатите. Тогава забелязах как пред самите врати на палатите имаше множества от бедни и дрипави хора. Те бяха изпосталели от глад, а повечето от тях лежаха и охкаха, понеже носеха прободни рани на гърдите си. Край тези хора имаше и твърде много кучета, понеже встрани от палатите имаше огромни кофи за боклук. Докато все още се питах какви са тези хора Исус ми каза:
“После ще разбереш за тези отвън. Сега искам да видиш този отвътре…”
Така, след думите на Господ, ние влязохме зад стените на палата. Първото впечатление от видяното беше такова, че всичко в палата отговаряше на най-големия разкош, който е възможно да се види. Вътре в него имаше сини басейни, пълни с кристално бистра вода, както и прекрасни градини с цветя. Пред самите стълби, водещи към домовете на обитателите, бяха паркирани модерни автомобили, а край стълбите имаше статуи, подчертаващи аристократизма на обитателите. Така аз и Господ се изкачихме по стълбите и влязохме през високата и просторна врата, зад която се разкри още по-голям разкош и блясък. Защото всичко във вътрешната обстановка грабваше окото. Изящно шлифовани мраморни плочи правеха пространството да изглежда, като императорски покои. Докато гледах всичко това, понеже то наистина грабваше окото и впечатляваше твърде много, Исус ми каза:
“Върви след Мен, защото не това е впечатляващото тука. Като влезем в самите покои на богаташа, то тогава ще видиш истински впечатляващото…”
Така ние влязохме в покоите на богаташа, макар, че той никак не ни виждаше, понеже стояхме скрити в Божието Вездесъщо Присъствие. И аз забелязах, че в покоите на богаташа имаше нещо, което наистина беше по-впечатляващо от външния интериор. Това бяха две огромни огледала, поставени едно срещу друго. Видял учудването ми, Исус каза:
“Ето тези две огледала са истински впечатляващи в палата на този богаташ. Именно случващото се тука прави злите да стават още по-зли…”
“Какви са тези огледала, Господи?” – попитах аз. А Исус отговори:
“Едното огледало отразява сегашното състояние и образа на този свят. А другото огледало – образа и състоянието на Моя Небесен Свят. Затова нека сега те поставя пред самите огледала, за да разбереш и ефекта им…”
След думите Си Господ ме побутна с ръката Си и така аз застанах пред първото огледало, което отразяваше сегашното състояние и образ на света. И чух зад себе си как Исус ми каза:
“Огледай се и виж дали ще се харесаш…”
Погледнах в огледалото и там видях един човек в дрипи. И това бях аз. От цялото ми същество лъхаше на такава огромна мизерия и нищета, щото без всякакво съмнение се познах като един от онези, които бяха пред палата на богаташа. Гледката на състоянието ми беше нелицеприятна. Аз не внушавах нито респект, нито доверие, нито уважение, нито какъвто и да е авторитет. Аз нямаше с какво да впечатля огледалото с образа на този свят. Тогава отново чух зад себе си думите на Исус, които сякаш, че ме прорязаха:
“Харесваш ли се?”
Обърнах се към Господ и Му казах:
“Господи, защо ми задаваш такъв въпрос? Та това е огледалото на този свят. За мен е без значение как ще изглеждам в отражението на този свят. Защото той е обречен и образите му са лъжливи…”
Господ се усмихна и аз прочетох в очите Му онова удовлетворение и Отеческа Благост, които Той винаги ми е показвал, когато издържам изпитите Му. Затова Исус продължи, като ми каза:
“Нека сега отидем на другото огледало, за да видиш образа и състоянието на бъдещия свят. Светът на Моето Вечно царуване…”
Само след миг аз бях застанал пред другото огледало. И Исус пак ми каза:
“Огледай се и виж дали ще се харесаш…”
Погледнах огледалото и не видях себе си. Напротив – от огледалото ме гледаше моят Господ, Който държеше в ръката Си Меч. А острият край на Меча пламтеше в огън. Отново се обърнах и паднах в коленете на Исус, като Му казвах:
“Исусе, аз съм недостоен да се огледам така. Аз знам, че греховете ми свидетелстват против мене и не мога да повярвам на това, което виждам в огледалото…”
А Господ, като се смееше, ми каза:
“Кой ти е казал, че ти трябва да си достойният, за да се огледаш така?
Не си ти, но съм Аз!
Защото Аз съм, Който върша Великото Си Дело в сърцето ти. Ти просто си платил цената, за да те употребявам, като си приел цялото гонение и омраза против името ти и служението ти. Но сега нека ти покажа как се оглежда богаташът в тези палати. Понеже за това те доведох тука…”
И действително, след думите на Исус аз видях как богаташът, който беше гол, застана пред огледалото на този свят. И ето, че огледалото го показа почти толкова беден, колкото показа и мен. Това накара богаташа да сложи ръка на устата си и да извика:
“Да не бъде! Да не бъде!”
А след това той се завтече към огромния си гардероб и извади лъскав костюм, който облече много бързо и пак се върна на огледалото. Но и този път огледалото не показваше оня вид в богаташа, който да го удовлетвори. Понеже отсреща го гледаше същият костюм и същият човек. Богаташът отново сложи ръка на устата си и пак каза:
“Не! Да не бъде! Да не бъде!”
А след това пак се затича до гардероба и този път извади от него онази кървава мантия, която видях и в първото видение. И този път, след като се огледа, богаташът вече беше доволен. Защото отсреща го гледаше човек с вид на император, но приличащ на Исус. Това накара богаташа да изръкопляска и извика:
“Ето това съм аз! Ето такъв трябва да изглеждам в света, за да повярват всички в силата на просперитета!”
След думите му Исус ми каза:
“Сега, след като богаташът вече е постигнал вида, с който да го харесва светът, то виж как ще се справи с другото огледало…”
След думите на Исус аз видях че богаташът се завтече и към другото огледало, което го показа като гол човек, покрит с петна и състарен от бръчки. Това никак не му хареса и той изрева от яд, като каза:
“Не е възможно аз да съм покрит с петна и бръчки. Да не бъде! Да не бъде!”
Той отново се затича към гардероба и взе в ръцете си новичка библия. След това започна да къса страниците й и да ги закача върху кървавата си мантия с безопасни игли. Така богаташът скъса всичките страници на Новия Завет, и покри с тях цялата си осанка. Ако можеш да си представиш, братко мой, как изглеждат някои булки, по чиито рокли съшиват банкноти, но този така си беше съшил върху кървавата мантия всичките страници на Господния Завет. А след това се върна пред огледалото и като вдигна ръце завика:
“Аз съм спасен, освободен! Аз съм изкупен и блажен! Аз съм праведен в Името на Исус! Амин! Амин! Амин!”
Думите му явно, че имаха ефект, защото от огледалото вече го гледаше един Исус, в Който обаче нямаше никакъв Дух и Живот. Това бе по-скоро нещо като фотография на Спасителя, но не и самият Спасител. По-скоро – такава бе измамата на Сатана в сърцето на богаташа. Но тя бе достатъчна, за да накара богатият да ликува и да се весели. Той вече беше сигурен, че има светлия висон. И затова Исус ме попита:
“Можеш ли сега да разбереш какво ти разкрих в това видение и коя Моя притча оживя пред очите ти?”
“Да, Исусе! Ти разкри пред очите ми притчата за богаташа и бедния Лазар. Защото в Евангелието Ти ни изяви тази притча с думите:
“Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му…” (Лука 16:19-21) 
В преддверието на палатите аз забелязах бедните и онеправданите, а тук видях как богаташът се облече в моравата мантия, за да заслужи одобрението на княза на този свят, а после се покри с думите на Завета Ти, за да изглежда добре и пред огледалото на бъдещия свят…”
Слушайки думите ми Исус каза:
“Точно така е, момчето Ми. И виж сега голямата измама, която дяволът сътвори в сърцето на богаташа пред Моето огледало. Понеже той се покри с Божии думи, за да изглежда добре пред огледалото.
Но могат ли да изглеждат добре пред огледало онези, които се покриват с думи? И жив ли съм тогава Аз пред самото огледало?”
“Не, Исусе! В изображението пред огледалото нямаше никакъв Дух и Живот. То беше мъртво…”
“А не са ли така мъртви всички онези, които са решили в сърцата си, че Божието Царство се състои в думи? Не каза ли Апостолът Ми Павел, че:
“Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели. Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (I Коринтяни 4:19-20) 
И забелязваш ли, че в Моята притча Аз говоря за богаташ, който се облича във висон и мораво? Но има разлика от висон до светъл и чист висон. Защото висонът са думите, докато светлият и чист висон са праведните дела на Светиите. Този богаташ тука няма праведни дела. Той просто измамно се успокоява с обещанията на Завета Ми, без да знае какъв гняв е натрупал с мерзостта си. Затова кажи на всичките Ми братя и сестри да запомнят, че:
Аз не благоволя в палати с две огледала!
Аз благоволя само в дом с Моето огледало!
Който има в дома си две огледала, той иска едновременно дял от двата свята! Дял от тоя свят и дял от Моя свят!
Ето такава е измамата на старовременната змия, която е дявол и Сатана! Затова ти виж как ще продължи видението. Защото то непременно следва Моята притча…”
След думите на Исус видението се промени. И Господ ме постави пред палатите на богаташа, за да видя какво ще се случи с моите братя сиромаси. Те бяха твърде жалки и слаби, изранени и унижени. И понеже дори вече нямаха сила да се движат, то и затова бездомните кучета им носеха храна от излишъците на богаташа, които се изхвърляха в кофите за боклук. Тогава от Небето се появи знамение. Защото ангел Господен с огромна власт, светещ като слънцето, се наведе над един от страдалците и простря към сърцето му огнения си жезъл. А след това този Небесен пратеник изговори думите на моя Господ от Евангелието:
“Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. Блажени скърбящите, защото те ще се утешат. Блажени кротките, защото те ще наследят земята. Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят…” (Матея 5:3-6) 
След думите му стана чудо, защото духът на страдалеца видимо се съживи и преобрази от огнения жезъл. А Небесният пратеник, като прегърна със светлите си ръце душата на страдалеца, го издигна нагоре, към самите небеса. И Исус отново ми каза:
“Сега разбираш ли, че ако и огледалото на света да показва мнозина, като страдалци без надежда, то пак това не е така?
Защото Аз съм тяхната Надежда и Изкупление. И всички блаженства, които прогласих с устата Си, непременно ще служат за съдба на Моите братя сиромаси, стига те никога да не направят компромисите да търчат след богатите или да влязат в палатите им. Защото Небесните пратеници ще въздигнат Моите сиромаси горе, в Лоното на Авраам. Но виж сега какво ще се случи с богаташа, който си вярва, че може да се облича в мораво и висон и да се весели бляскаво на измамата, че е успял да спечели и двата дяла…”
След думите на моя Господ видението отново се върна в палата на богаташа. И това ставаше в момент, когато Божият Гняв беше заповядал неговата смърт, поради беззаконията му. Аз виждах как страшен демон, изпратен от самите недра на ада, протягаше ръцете си, от които излизаше дим, миришещ на сяра. Той вече се готвеше да сграбчи душата на богаташа, когато дочух душата да крещи към мъртвия образ на Спасителя, сиреч, към висона, с който се беше обличала приживе. Но висонът не помръдваше. Мъртвият Исус от този висон си оставаше все така мъртъв. И нямаше Светлина от висона, която да изгони демона от царството на злото. Напротив – самият пратеник на ада се смееше с цяло гърло и като сочеше на душата кървавата мантия, в която се беше облякла, й казваше:
“Ето го истинският ти бог! Той винаги е искал пробождането на Месията. И ти Го пробождаше точно така, както го заповяда богът, на който служиш. Затова нека сега те заведа при него… Ха, ха, ха, ха, хааа…”
Видението беше покъртително. Никога и не бях допускал, че някога ще преживея с доказателство от Дух и Истина същината на Христовата притча. А Исус се приближи при мен и каза:
“Сега разбра ли кой в това видение се оказа Лазар? Защото духът на името Лазар ще рече човек без помощ. Затова богаташът, гледайки на бедните в този свят, реши да потърси помощ от самия дявол, без да знае, че върху него ще дойдат съдбоносните думи на Господа:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах сляп и гол…”
Нека всички, които искат да наследят Вечното Спасение, никога не правят смъртоносния компромис да търсят два дяла от два свята. Защото не е възможно да получиш единият дял, а да не загубиш другият. Бедният Лазар изгуби дела в земното, но намери дял в Лоното на Авраам. Богаташът получи своите блага приживе и затова отиде в пъкъла на мъки…”
Слушайки Исус, аз попитах:
“Господи, а нима ще ме чуят богаташите? Нима ще приемат призива за покаяние, който Ти отправяш чрез тази книга? Та те от толкова други книги не се покаяха, че сега ли ще го сторят? Та нали в Твоята притча се казва още, че богаташът искаше от Авраам да предупреди още пет от живите му на земята братя…”
“Така е, Стефане. Но имай желанието да прочетеш притчата докрай. Защото Авраам не каза на богатия в ада, че петимата му братя имат пастири, които да ги научат, или че имат учители, които да ги просветят или конференции, които да ги вдъхновят.
Друго каза Авраам:
“Имат Моисея и пророците; нека слушат тях…” (Лука 16:29) 
Никой няма да се оправдае в Деня на Божия Гняв, че е спал, понеже никой не го е будил. Защото тези петима братя на богаташа духовно отговарят на петте неразумни девици, които ще се разминат с Моето Спасение. Защото Аз положих в сърцето ти Меча на Пророческия Дух, Духа и Силата на Илия и Духа и Силата на Моисея, за да дадеш Светлина на слепите и да събудиш глухите. Но ако и след това благоволение на Небето се намерят такива като богатия, които да кажат:
“Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят…” (Лука 16:30) 
То пак Моят отговор ще бъде според Словото Ми:
Ако не слушат Моисея и пророците Ми, които сега им изпращам с Дух на Мъдрост и на Откровение, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят. Защото за нечистия всичко е нечисто, и за чистия всичко е чисто. Нечистият нека и занапред бъде нечист и върши неправда, и чистият нека и занапред да бъде чист и да върши Правда. Защото е последно време, в което Светлината и тъмнината прибират своите си. И ако някой все още не знае защо Злото е толкова силно и защо търсещите двата дяла се умножават, то за такива ще е следващото видение, което ще ти дам.
Видението за стражите на нечестието, с чиято вярност дяволът необезпокояван върши злото си дело в сърцата на човеците…”

Leave a Reply