В ЗАВЕТА НА АВРААМ И САРА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С ОЖЕНЕНИЯ И ОМЪЖЕНАТА

Скъпи мой братко и скъпа моя сестро!
Ако има причина да напиша тази книга, то тя е една:
Господ иска всички християнски семейства издигнати в позиции над дявола!
Защото днес времето е измамливо и дяволът желае все повече и повече човеци да заживеят с едно и също клеймо върху сърцата си:
Разведен или разведена!
Това е страшно! Това е жестоко!
Това е печалната равносметка от един човешки шахмат на съдбите, в който лекомислено се разместват пешки и царе, офицери и царици. Аз зная, че вън от Бога няма добро за никой човек. Аз зная също така, че разводите ще стават толкова повече, колкото повече са неправилните бракове. Затова, воден лично от Господ Исус Христос, искам да ти разкрия в тази първа глава причините за фаталните последици в много семейства и най-вече – в християнските семейства.
Както разбра от предговора в тази книга, има едно тотално неразбиране на семейния завет. Хората не знаят защо застават пред олтара и защо се женят. Хората нямат ясен прицел и визия за брака си. Те искат Господ да благослови брака им, но след това да ги остави на мира. Те искат да живеят в един измислен свят на брака, където има много права, а никакви задължения. И затова твърде скоро в много семейства идва разрухата и отчуждението, идват ревността и подозрението, идват апатията и досадата. Сякаш онази представа, с която са гледали на мечтания партньор, вече е отдавна спукан розов балон, а реалността е неприемлива. И животът вече не е в името на кауза, а в името на компромиси. Това е тежко и болно. Това е деградация, която с всеки изминал ден придобива все по-големи размери.
Аз разбрах от Господ, че най-прекрасните неща винаги стоят в началото. Защото преди началото е Той. И в самото начало Той така е свидетелствал за Себе Си, щото за онзи, който иска да Го обича, не остава друго, освен наистина да бъде вдъхновен от такова начало. Далеч съм от целта да ти разказвам живота на Авраам и Сара. Ти си чел Библията и знаеш тяхната история. Но дали си видял скритото в семейството Авраам и Сара? Дали си видял, че Този, Който извика избраника Си от Ур Халдейски, постави в живота му една нова основа, един завет на вярност и чистота? Дали си видял, че както Авраам беше преди това Аврам, така и Сара преди това беше Сарайя?
Ти ще разбереш много от тайните на семейния завет в тази книга, но аз не искам да изпреварвам пътя на самите откровения. Затова нека ти предам думите на моя Господ Исус Христос, според както Той ги говори на сърцето ми:
“Стефане, имаш ли вярата да проумееш, че както има небесни човеци, така има и земни човеци и както има небесно семейство, така има и земно семейство?”
“Да, Господи! Имам вярата да проумея това. Защото сам Апостол Павел говореше, че първият човек е от земята, а вторият човек е от небето…”
“Проумей и разбери тогава, че Божието благоволение в брака и семейството идва върху небесните човеци, а пък проклятието и обречеността преследват земните човеци. И както семейния завет на небесните има своите белези, така и в семействата на земните има белези. Тук Аз ще ти покажа какви са белезите на земните човеци за земните им семейства, а ти запиши всичко, което ще видиш…”
След думите на Господ пред очите ми се разкри видение. Аз виждах мъж и жена, застанали един срещу друг. Те се гледаха в очите и се усмихваха. Те бяха влюбени. Тогава Господ ми каза:
“Забележи, че в това видение мъжът гледа на жената, а жената гледа на мъжа. А сега Ми кажи, ако мъжът би тръгнал по пътя с нозете си, той докъде би стигнал?”
“До жената, разбира се!” – отговорих аз. А Господ продължи:
“А ако жената тръгне по пътя с нозете си, докъде би стигнала?”
“Разбира се, че до мъжа!” – отговорих отново аз. А Господ пак каза:
“Както сам си се убедил, в това видение мъжът гледа жената и жената гледа мъжа. И пътят на мъжа стига до жената, а пътят на жената стига до мъжа. А сега си представи, че този мъж и тази жена решават да се бракосъчетаят и виж това в самото видение…”
Погледнах отново във видението и видях как над главите на мъжа и жената се появиха венчални халки, които ги събраха един до друг, все така обърнати лице в лице. Тогава Господ ми каза:
“Виж как ще продължи видението. Защото мъжът непременно ще иска да върви в пътя си, както и жената в нейния…”
Погледнах видението и видях, че мъжът и жената буквално започнаха да се блъскат, защото той вървеше в посока, противоположна на нейната, а тя – в посока, противоположна на неговата. И в един момент телата се изплъзнаха и всяко тръгна в обратна посока, ако и ръцете да се държаха. А те скоро се пуснаха, защото мъжът силно желаеше да върви в своя си път, и жената – в нейния. Стана така, че те просто се разделиха, защото ръцете им вече не можеха да ги държат. Затова попитах Господ:
“Исусе! Какво стана тука? Та от първоначалното влюбване не остана и спомен. Нали мъжът и жената се гледаха в очите? Защо се разминаха? Защо пътищата им бяха противни един на друг?”
Отговорът на Исус буквално ме стресна. Но именно такива бяха думите Му:
“Те се разделиха, защото се гледаха в очите. И мъжът имаше за цел жената, докато я получи, а жената имаше за цел мъжа, докато го получи. Но когато някой вече е превзел целта си, той отива по-нататък – към друга цел. Ето затова се стигна и до разрива…”
“Господи мой! А значи ли това, че те не трябваше да се гледат в очите? Значи ли това, че не трябваше да бъдат влюбени?”
“Не, Стефане! В това видение ти просто наблюдаваш трагедията на земните човеци и земните им бракове. Защото бракът на този мъж и тази жена не беше поставен върху основата на истинската любов…”
“А каква е истинската любов, Господи?” – попитах аз. Тогава Исус отговори:
“Истинската любов е тази, при която влюбените не се гледат в очите, но гледат във вярната посока. Защото ако мъжът и жената гледаха в една и съща посока, то те биха хванали ръцете си и биха тръгнали по пътя си. Истинската любов е сливането на два пътя в един, а не сблъсъкът на пътищата един срещу друг.
Виж тогава следващото във видението. Когато на пътя на един мъж се появи жена и той реши, че тя е избраната на сърцето му, то тогава този мъж казва: “Ще се оженя!” и когато го направи, казва: “Ожених се!” И когато на пътя на една жена се появи мъж и тя реши, че той е избраникът на сърцето й, то тогава тази жена казва: “Ще се омъжа!” и когато го направи, казва “Омъжих се!”.
Кажи Ми тогава на какво свидетелстват тези изповеди? Какво е оженването и какво – омъжването?”
“Господи, оженването е, когато мъж се задоми с жена, а омъжването – когато жена се задоми с мъж!”
“Това е земен поглед и земно обяснение, присъщо на земен човек. Но духовното е друго и то гласи, че ожененият мъж отива под властта на жена, а омъжената жена – под властта на мъж.
Кажи Ми тогава под властта на мъже ли иска Бог жените и под властта на жени ли иска Бог мъжете? Има ли омъжване и оженване в семейния завет, даден от Отца Ми?”
“Господи! Страхувам се, че в думите Ти има твърде голяма дълбочина и аз не мога да ги разбера. Защото сам Апостол Павел говореше за женените и неженените, като каза за тях:
“Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа; а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си. Тъй също има разлика между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си…” (1 Коринтяни 7:32-34)
Слушащ думите ми, Исус добави:
“Сега разбираш ли, че в Божията съвършена Воля е мъжът да е неженен, а жената – да е неомъжена? Защото жененият непременно угажда на жена си, а омъжената – на мъжа си…”
“А как тогава, Господи, би имало семеен завет? Как би имало семейство, ако жената не е омъжена, а мъжът не е оженен?”
А Господ каза:
“Именно така би имало семейство, ако ожененият се грижи за това, което е Господно, и така по своята длъжност и стоене е като неженен, понеже не угажда на жена си. И именно така би имало Свят брак пред Отца Ми, ако омъжената е Свята в тяло и дух и се грижи за това, което е Господно и по своята длъжност и стоене е като девица пред Бога. Затова виж и предишните думи на Павел в това негово послание:
“Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат; и които плачат, като че не плачат; които се радват; като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават; и които си служат със света, като че не са преданни на него: защото сегашното състояние на тоя свят преминава…” (1 Коринтяни 7:29-31)
Знаеш ли какво значи да имаш жена, но да бъдеш като че нямаш?
Това е да заживееш пред Бога като един, който е предал и себе си и жена си и цялото си семейство за Свята Божия употреба!
Само така можете да удържите на духа на света! Само така ще избягате от съдбата на страшните думи “оженен” и “омъжена”. Защото там, където се оженват и омъжват, там се и развеждат. Но ако Бог е твоят Господар, на Когото си се предал в дух, душа и тяло, то далеч да бъде от теб да бъдеш женен, ако и да си семеен. И далеч да бъде от жена ти да е омъжена, ако и да е твоя съпруга…”
“А какви сме тогава, Господи, пред Твоите очи? И какви да бъдат всички, които са женени и омъжени, но не искат да поставят пред сърцата си преградата на светския дух, която носят тези определения?”
Исус се усмихна и ми каза:
“Тогава просто сте съчетани! Запомни тази дума, защото е Божия! Защото Отец Ми не оженва никой мъж и не омъжва никоя жена. Отец Ми съчетава! Понеже пред Неговите очи, покорени на семейния завет, мъжът и жената стават една плът. Отговори Ми тогава:
Ако мъжът и жената са една плът пред Бога, то да бъде ли тази плът оженена или омъжена? Не са ли една плът именно защото Бог ги е съчетал, за да Му служат? И как Му служат, Стефане?”
Не беше нужно да мисля дълго, защото от Благодатта на Исус помазанието в сърцето ми беше много силно. Затова казах:
“Исусе! Един от Божиите пророци много ясно ни разкри Волята на Отца за съчетаните от Него. Защото този пророк предаде съвършено точните Божии думи:
“Правите още и това: Покривате олтара на Господа със сълзи, с плач и с въздишки, поради което Той не поглежда вече приноса, нито го приема с благоволение от ръката ви. И пак казвате: Защо? Защото Господ стана свидетел между тебе и жената на младостта ти към която си постъпил невярно, при все че ти е съпруга и заветната жена. Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си, и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си. Защото, казва Господ, Израилевият Бог: Аз мразя напускане, и онзи, който покрива дрехите си с насилие, казва Господ на Силите. Затова внимавайте в похотите си, да не би да постъпвате невярно…” (Малахия 2:13-16)
“Виж, че Отец Ми говори за съпруга и заветна жена! А заветна жена има само там, където има семеен завет. Виж, че Отец Ми очаква набожно потомство! А потомство има само там, където има Божие благоволение.
Знаеш ли ти какво е потомството на земните семейства? Знаеш ли до раждането на каква рожба стигат онези семейства, които не гледат на Господ, Който е тяхната Сила и огън, но далече по-долу?
Виж свидетелствата в живота на Авраам и Сара. Защото ако и да бяха семейство, поставено под Божия семеен завет, пак и те се спънаха, за да бъде животът им поука за благоразумните…”
След последните думи на Исус видението с мъжа и жената се прекрати, а аз седнах да запиша скъпоценните думи на моя Господ, които изявих, за да се утвърди сърцето ти.

Едно мнение за “В ЗАВЕТА НА АВРААМ И САРА – I ГЛАВА

Leave a Reply to ДалилCancel reply