В ЗАВЕТА НА АВРААМ И САРА – II ГЛАВА

2. ЗЕМНОТО СЕМЕЙСТВО ИЛИ КАК СЕ РАЖДА ИСМАИЛ

Знаеш ли, скъпи ми братко и скъпа ми сестро, че Бог наистина ни е обдарил с най-голямата сила – силата на вярата, която е в Неговият Син Исус Христос. Ние нямаме по-голямо благословение за сърцата си от вярата в Исус. Защото тази вяра е свидетелството вътре в нас, че въпреки хилядите години преминали на земята, днес все още ходят, говорят и свидетелстват със светлината на сърцата си чедата на Авраам. В Библията има много образи и примери, от които да почерпим вдъхновение или да извадим скрити бисери. Но Тази Свята Книга ни разкрива само един пример, който Всемогъщият ни Баща дава като съвършено насърчение и призвание:
“Слушайте Мене, вие, които следвате правдата, които търсите Господа; погледнете на канарата, от която сте отсечени, и в дупката на ямата, из която сте изкопани. Погледнете на баща си Авраама, и на Сара, която ви е родила; защото, когато беше само един го повиках, благослових го и го умножих…”  (Исайя 51:1-2)
Виждаш ли, скъпи ми братко и скъпа ми сестро, че ние трябва да погледнем на Авраам и Сара? Защото в техният живот има изпит, непостижим за човеците. И ако те за момент са падали, то е, понеже Господ е искал да превърнат падането в камък за стъпване. И ето този камък за стъпване искам да ти разкрия тук.
Отново искам да повторя, че в нас живее вярата на Авраам. Тя е не просто вяра. Тя е семе, което ражда. И ако Бог се е обещал на Авраам, че ще го направи да благоуспява във всичките си пътища, то Неговото обещание стои и пред всеки от нас. Но нека никой от нас не укорява Създателя. Защото е твърде възможно обещанието да се обърне против нас, особено, ако не внимаваме как го използваме.
Преди няколко години Господ ме срещна с един човек, който имаше невероятен успех в делата си. Той имаше вяра в Бога. Той можеше да прави много неща и чрез своя талант проби в рекламния бизнес. А когато искаше да подчертае благоволението си от Отца, той ми каза:
“Ето това е, Стефане! Аз имам вярата на Авраам! Каквото хвана, върша го перфектно. Виж колко неонови реклами съм направил. Повечето по модерните заведения са все от мене…”
Спомням си, че тогава Господ напълни устата ми и аз му дадох следния отговор:
“Приятелю! Не е важно дали имаш вярата на Авраам! Важно е да не родиш с нея собствения си Исмаил…”
Зная, че тогава той не ме разбра, понеже Исмаил бе наистина достоен в очите му. Но зная също, че ще дойде миг, когато Господ ще му припомни думите на Сара:
“Изпъди тази слугиня и сина й, защото те нямат дял и наследство с моя син Исаак…”
Ние често си мислим, че онова, което сме родили и изградили с вярата си, е непременно единородният син, роден по обещание. Но идва миг и мнозина от нас виждат, че това е Исмаил. И за да не стига никой от нас до това – да ражда Исмаил, то и затова Господ отвори очите ми и просвети сърцето ми по тази тема. Ето думите, които Исус започна да ми говори:
“Стефане, положи в сърцето си и проумей истините, които искам да запишеш и дадеш на братята и сестрите Ми. Защото повечето от тях не знаят колко съдбоносно и фатално е раждането на Исмаил. Затова нека ти припомня какво се случи между Аврам и Сарайя, докато все още Господното Слово ги опитваше.
Кажи Ми, какви бяха обстоятелствата, за да се роди Исмаил?”
“Исусе! Сарайя за дълго беше бездетна и Господ не й даваше да зачене. Тя предложи на Аврам да й роди дете чрез египтянката Агар. А Аврам я послуша…”
“Точно такава е историята. Но ти виж друго. Помнеха ли Аврам и Сарайя Божието обещание, че потомството им ще бъде като звездите? И помнеше ли Авраам, че Всевишният му се обеща?”
“Да, Исусе! Аврам и Сарайя помнеха всичко това. Но въпреки Господните думи, Сарайя реши да коригира Божието обещание и вътре в себе си реши, че е възможно Господ да има такова разрешение на проблема. Ето защо тя предложи на Авраам да си придобие дете чрез Агар, а той склони…”
“Виж тогава тази история, но през видението, което вече ти дадох. Защото Аз ти казах, че истинска любов има там, където влюбените не се гледат в очите, а гледат в една посока. Накъде трябваше да гледат Аврам и Сарайя и на какво да се осланят?”
“Господи мой! Те трябваше твърдо и безрезервно да се осланят на Божието обещание…”
“Помисли тогава какво се случи, когато Сарайя свали погледа от Онзи, Който й се обеща и погледна към мъжа си…”
“Исусе! Когато Сарайя погледна на Авраам, тя видя един застаряващ съпруг, лишен от самочувствие на баща. Тя погледна, както себе си, така и на Аврам и реши, че времето им със сигурност преминава, за да реализира Бог каквито и да са обещания. А в погледа на Сарайя попадна младата египтянка Агар. Тя си спомни, че някога е била като нея. Млада, красива, с гореща кръв и силно сърце. И затова гледката към египтянката я измами, така че тя подведе и Авраам. И той, който помнеше думите на Отца, също склони на предложението на жена си. Ето така се роди Исмаил…”
“Виж и проумей тогава, че когато в едно семейство мъжът и жената свалят погледа си от Бога и започнат да гледат встрани, то тогава непременно се ражда Исмаил. И Аз не искам да мислиш, че този Исмаил е някакво дете, родено по плът. Не!
Това е другият дух, който идва в семейството!
И ако някога Сара стана презряна в очите на Агар поради сина й Исмаил, то не става ли и днес Моята Вяра презряна в онези семейства, които решават, че мъжът служи на жената, а жената – на мъжа? Не става ли тогава именно писаното от Апостола Ми Павел – че ожененият търси да угажда на жена си за онова, което е световно, както и жената на мъжа си?
Така непременно унизена и презряна е не друга, но Моята Вяра. Защото само с Моята Вяра ожененият е като неженен и омъжената като неомъжена. Но когато се появи Исмаил, тогава е дошъл и разривът. И единият непременно трябва да си отиде.
Но ето това е, което Господ твоят Бог вижда днес в домовете на много християнски семейства.
Ражда се Исмаил!
Ражда се онзи дух на извратено семейно съществуване, при което всеки търси да угажда на другия чрез неща около него. В такива семейства Господ Бог е забравен. В такива семейства идва разрив, понеже единият е с Мене, а другият – против Мене. Единият иска и търси Мен, а другият – нещата далече по-долу. А има и още по-жесток край – когато и на двамата им харесва да възпитават и отглеждат Исмаил.
Можеш ли да видиш това в Моето предупреждение към вас?”
“Да, Господи! Защото в “Евангелието от Матея” Ти пророкува за това време, като каза:
“Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, до като дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”  (Матея 24:38-39)
Тогава Господ продължи, като каза:
“Аз свидетелствам на всеки, който чете тази книга, че Волята на Отца Ми е да престанете да се жените и омъжвате, но да стоите далече по-горе, съчетани от могъщата Му ръка. Защото няма по-добро за жената от нейния съпруг, който се е покорил да бъде Божий, а не женен. Защото няма по-добро за мъжа от неговата съпруга, която се е предала да бъде Божия, а не омъжена. Защото днес Небето има нужда от Святи семейства. Семейства, в които се ражда Исаак, а не Исмаил. Семейства, които нито за миг няма да се усъмнят в Божията Вярност и закрила. Семейства, които ще се изкачат на Хълма Мория, за да дадат Святи приноси на Отца Ми. Затова търсете първо Моето Царство и всичко останало ще ви се прибави. И Отец Ми ще ви наплоди с чеда и ще ви даде онзи огън, с който огнищата ви ще бъдат топли и благословени.
Но ако някоя жена бърза да угажда на мъжа си, а някой мъж бърза да угажда на жена си, то тогава такива непременно живеят в ония дни преди потопа и никак няма да усетят, понеже ще са заети да гледат онова, което стои далече по-долу от Съвършената Воля на Отца Ми.
Колкото до докоснатите, които искат да бъдат Свято семейство, поставило брака си на Свят олтар, то такива нека Ме последват със слугата Ми. Защото на такива сега ще дам онези тайни на семейния завет, с които непременно да бъдете Авраам и Сара пред очите Ми…”
След последните Си думи Господ докосна с ръка сърцето ми и то се напълни от живите води на Духа, които излизаха от устата на Исус.

Leave a Reply