ВЪЗЛЕЗ, ЕЛАМЕ! ОБСАДИ, МИДИО! – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ДАНИИЛ И ДАРИЙ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Разбираш ли посланието, което Исус ти дава с тази книга? Разбираш ли пророческия прицел на думите, свързани с Елам и Мидия? И проумяваш ли, че всички ние днес живеем във времето на умноженото беззаконие?
Време, за което Исус предупреди:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13)
Как мислиш тогава? Ако Исус е видял, че се умножава беззаконието, то Той не е ли погледнал към последните дни на света през Светлината на Господния Закон в Сърцето Си? Защото умножено беззаконие има там, където мнозина са престъпили Господния Закон. И ако ти си мислиш, че Исус е имал предвид Закона на земната скиния, а не Закона, положен в дълбочините на сърцата, то тогава наистина не си разбрал, че на земята е излязло поколението на Елам. И не просто това. Ти не си разбрал, че говорейки за умноженото беззаконие, Исус е имал предвид това беззаконие като умножено във всяко, отстъпило от Бога сърце. Не просто това, че като събереш мнозина беззаконници, то ще се умножи и беззаконието им. Но другото – че като събереш всичките лъжи, хитрости и коварства на дявола – то непременно от тях прегаря отделната човешка съвест. Тъй че умноженото беззаконие се явява като печат на отделното сърце, а не на мнозината беззаконници.
Аз неведнъж съм слушал как адвокатите на дявола са бързали да приспиват съвестите си, като са казвали:
“Нека не се притесняваме от беззаконието. Защото ние не сме под Закон, а под Благодат!”
Кой ви излъга, че не сте под Закон? И кой ви измами, та никак да не видите и проумеете, че Законът на земната скиния приключи служението си пред Отца с разпъването на Христос на Голготския Кръст. Защото тогава завесата на Храма се раздра през средата и там вече нямаше Пресвято място, където да влиза първосвещеникът. Но това, че Отец премахна Закона на земната скиния, никак не означава, че Законът престана да действа. Напротив – от този миг Законът намери една друга скиния – човешкото сърце. И самата Благодат от Бога беше Силата, с която да изпълняваме Господния Закон в сърцата си. За да се сбъдне в живота ни писаното от Апостол Павел:
“Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта. Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух…” (Римляни 8:2-4)
Разбираш ли тогава, че Законът на животворящия Дух е същият, който беше и в Авраам, и в Мелхиседек, и в Господ Исус Христос? И ако Исус ни е дал да ходим по Дух, а не по плът, то Той ни е призовал чрез Кръвта Си в живот на Святост, в живот на духовно изпълнение на Господния Закон в сърцата ни. Защото именно така се изпълняват изискванията на Закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух.
Аз отново ще ти напомня думите на Исус, че днес е времето на умноженото беззаконие. Време, когато човеците бързат да коленичат пред Сатана и да прегорят съвестите си, за да получат един кратковременен пай от тортата на сатанинското благоденствие.
А после? А в сетнината на това умножено беззаконие? Какво ще се случи тогава? Какво ще се случи с онези, които са стъпкали всяка искрица от морал и достойнство, чест и принципност в сърцата си? Какво ще се случи с човеците, които са бързали да четат модните каталози на светския просперитет, а никак не са прочели думите на Христовия Апостол:
“Защото дойде времето да се започне съдът от Божието домочадие; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тия, които не се покоряват на Божието благовестие? И ако праведният едва се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?” (I Петрово 4:17-18)
Аз не мога да стоя спокоен, когато Апостолът ни задава такива въпроси! Най-малкото – защото Божият съд започва от Божието домочадие. И ако ти си мислил, че този съд ще започне след Второто пришествие на Исус, то отново не си разбрал, че от мига, когато Отец ти е дал Святия Дух, започва и самият съд. Защото това е съдът на осветената ти съвест, на Закона Господен в сърцето ти, с който Бог те съди и наказва, за да намериш в самото наказание и Божието опрощение. Защото Бог наказва оня, когото люби и бичува чрез Закона Си всеки син, когото приема. И блажени ония, които в страданието на самото наказание имат сила да извикат към Съдията:
“Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча Твоите повеления. Законът на Твоите уста е за мене по-желателен от хиляди злато и сребро…” (Псалом 119:71-72)
Започнах с всички тези думи към сърцето ти, за да имаш вярата да приемеш видението с Даниил и Дарий. Защото това е видение за онези, които любят Закона Господен в сърцата си. Ето думите, които Господ говори на сърцето ми, миг преди самото видение. Той ми каза:
“Има един Закон в сърцата ви, който никога не се изменя. Той е написан, за да промени вас, но самият той остава вечен и неизменен. И Аз сега ще ти дам видението с Даниил и Дарий, за да вземат от него поука всичките Ми братя и сестри. И да видят със сърцата си каква е сетнината на ония, които никак не се покоряват на Божието благовестие, но дръзват да изменят онова, което не може да се изменя. А ти сега виж онова, което ти показвам…”
След последните думи на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз виждах пророк Даниил в цялото духовно превъзходство и Светлина, които му бе дал Всевишният Бог. Сърцето на пророка светеше като някой твърде скъпоценен диамант и Божията Светлина докосваше всички, които биха стояли в присъствието на Даниил. А Исус, като ми посочи Божия пророк, побърза да ме попита:
“Какво виждаш?”
“О, Господи мой! Аз виждам онова старозаветно светило на Отца, което пленяваше всеки разум да се покорява на Божиите думи и на Небесната мъдрост. Ето защо сърцето ми е възхитено от Даниил и аз не намирам думи, с които да опиша този диамант от Сион…”
“Хубаво го нарече диамант, момчето Ми. Защото Даниил наистина беше един от скъпоценните камъни на Отца. Но както можеш да предположиш, блясъкът на този диамант е твърде силен, за да не раздразни глинените гърнета, пълни с пръст и червеи.
Виж сега как изглеждат князете и сатрапите, които Дарий беше назначил като управители в царството и в какво те се съвещават…”
В следващия миг аз вече виждах едно множество от човеци, в чиито сърца нямаше и искрица от Божията Светлина. Но наместо това сърцата им горяха от огъня на лукавия. И в този огън аз видях змии на завист, алчност и коварство. Самите змии се измятаха в огнените пламъци на сърцата им, а краищата на опашките им плющяха върху собствените им устни, тъй че сатрапите си казваха един на друг:
“Какво да правим с този Даниил? Мидянинът Дарий е решил да го постави над цялото ни царство? Как ние да спрем това? И как да осуетим царското решение?”
В този миг дяволският огън се разгоря още повече в тях и те вече единодушно се съгласяваха, като си казваха:
“Няма да намерим никаква причина против тоя Даниил, освен ако намерим нещо относно закона на неговия Бог…” (Даниил 6:5)
И след като бяха наумили нечестието си, цялото множество от князе и сатрапи вече се възкачваше по каменните стълби на царския дворец, за да отиде при мидянинът Дарий и така да утвърдят коварството си. А докато аз гледах тичащото множество, Исус ми даде знак с ръката Си като ми каза:
“Нека сега да те въведа при самия цар Дарий. Защото искам да видиш сърцето му…”
Така Господ ме въведе при самия престол на мидянина. И ето, че аз виждах как Законът Господен трептеше в сърцето му, а искри от него припламваха в очите и в главата на Дарий. И ето, че Исус ме попита:
“Виждаш ли сърцето на Дарий?”
“Да, Исусе! Аз виждам, че в това сърце свети Господният Закон. Той не е толкова изобилен и могъщ, колкото е в сърцето на Даниил, но аз никак не мога да оспоря истината, че в това сърце има съвест и тя е жива…”
“Виж тогава какво ще сторят князете и сатрапите, като влязат при цар Дарий…”
Докато Господ ми говореше, в присъствието на Дарий се изсипа цялата процесия от князе и сатрапи. Стъпвайки бавно и гледайки важно, самите човеци коленичиха пред царя, тъй че Дарий се изненада от появата им. А след това ги попита:
“Защо идете при мене? И каква е причината, та да гледам всичките си князе и сатрапи, събрани в тази процесия?”
Тогава най-злите от множеството пристъпиха към Дарий, като му казаха:
“Царю Дарие, да си жив до века! Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дена, би отправил някаква просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в рова на лъвовете. Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява…” (Даниил 6:6-8) 
Слушах коварните думи на човеците и самото Божие негодувание се надигна вътре в мене, тъй че казах на Исус:
“Господи мой! Какво е това ужасно коварство? Та тези човеци искат Дарий да подпише забрана в писмената й форма и тя да не се изменя, според Закона, който не се изменява? Но така тези князе и сатрапи вече дръзват да изменят Закона, който не може да се измени? Не е ли това опит на тези зли човеци да помрачат съвестта на цар Дарий? Защото ако той до този ден се е водил по Закона на сърцето си, който не се изменява, то сега ще трябва да прибави към него и тази писмена забрана, която коварно се прицелва против пророк Даниил?”
В отговор Господ ме погледна с острите Си очи, като ме питаше:
“Знае ли някой от тези сатрапи и князе, че Законът на Данииловия Бог и Законът в сърцето на Дарий, който не се изменя, са едно и също нещо?
Ето, казвам ти, че не знаят, понеже са излъгани от духа на Елам, сиреч, от умноженото беззаконие. Затова ти продължи да гледаш на видението…”
Отново гледах на самото видение. Така забелязах, че сърцето на царя се подведе и духовният натиск на цялото множество натежа върху него. Ето, че Дарий даде знак на писаря си като му издиктува изречената забрана и побърза да я подпише. Тогава в сърцето на Дарий се яви сянка, която сякаш се готвеше да погълне Закона. И аз, твърде развълнуван в сърцето си, казах на Исус:
“Господи мой! Виждам сянка в сърцето на Дарий, която се готви да погълне Закона…”
А Исус, като завъртя главата Си в знак на несъгласие, ми каза:
“Не, Стефане! Сянката може да попречи на Закона за известно време, но не и да го погълне. Огънят е този, който поглъща Закона и прегаря съвестта, но ти сам виждаш, че Дарий не допусна този огън до сърцето си. Затова продължи да гледаш видението, понеже ще му дам развитие…”
Отново гледах към видението. И ето, че за втори път процесията от князе и сатрапи се събираше при Дарий. Но този път сърцата на князете и сатрапите бяха твърде гневни и злобни. Най-злите измежду тях отново пристъпиха към Дарий, като му казваха:
“Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дена би отправил просба до кой да било бог или човек, освен до тебе, царю, ще се хвърли в рова на лъвовете?” (Даниил 6:12)
В отговор на гневните им въпроси, царят отговори:
“Това е вярно, според закона на мидяните и персите, който не се изменява…”  (Даниил 6:12)
А тогава злите човеци започнаха буквално да бълват огън из устните си, като казваха на Дарий:
“Оня Даниил, който е от пленените юдейци, не зачита ни тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, но принася молбата си три пъти на ден…”  (Даниил 6:13)
При все, че огънят от яростта им блъсна сърцето на Дария, той махна с ръка и заповяда на князете и сатрапите да напуснат присъствието му, като никак не допусна злобата на нечестивия вътре в себе си. А тогава Исус, като посочи с ръка към сърцето на царя, отново ме попита:
“Забелязваш ли какво става в сърцето на Дария?”
“Да, Исусе! Забелязвам, че Законът Господен започва да свети още по-силно в сърцето му, тъй че Сам Отец дава отпор на огъня на лукавия. И това за мен е славно и пречудно…”
“Никак не е пречудно!” – ми каза Господ и продължи:
“Защото, ако четеш внимателно “Книгата на пророк Даниил” сам ще видиш, че този цар е бил прицел на могъщото Божие благоволение. И Отец Ми е изпращал към сърцето му твърде силен помощник. Както е и писано:
“А в първата година на мидянина Дария, аз, Гавриил стоях да го укрепя и уякча…” (Даниил 11:1)
Ако Отец праща към Дарий дори Архангела Си Гавриил, то е, за да устои в мидянина именно Законът, който не се изменява, понеже е написан от Оня, Който е без изменение или сянка от промяна. Но ти отново гледай на видението. Защото нещата там следват именно заповяданото от Всемогъщия…”
Отново гледах на видението. И ето, че за трети път дяволските човеци се събираха при цар Дарий. Този път думите на устата им бяха не просто гневни, но дори заплашителни. И те вече му казваха:
“Знай, царю, че е закон на мидяните и на персите, сиреч, никаква забрана или повеление, което царят постави, да не се изменява…” (Даниил 6:15)
Гледах самите човеци и в този миг разбирах, че те искаха да поставят на везни самият царски авторитет и тежестта на указа, който той беше подписал със собствените си ръце. Но тогава Дарий мигновено реагира. И с твърд глас заповяда на стражите да заловят Даниил и да го хвърлят в рова на гладните лъвове. И ето, че Господ пренесе самото видение, тъй че аз вече виждах Божия пророк, блъскан от царските стражи. Но не това беше най-удивителното в самото видение. Нещо друго удиви сърцето ми и ме изпълни с благоговение. Защото там, до цар Дарий, стоеше Архангел Гавриил, ако и царят да не го виждаше. И в мига, когато стражите вече хвърляха Даниил в рова на лъвовете, Дарий протегна ръка, та прегърна Божия пророк. И с всичката любов и светлина на сърцето си му каза тихо:
“Твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, Той ще те отърве…” (Даниил 6:16)
В този миг Божият Архангел отпусна сърцето на Дарий и вече докосваше сърцето на Даниил. А когато Божият пророк вече падаше в рова с лъвовете, Гавриил простря Божият жезъл в ръцете си, като докосваше с него челюстите на освирепелите лъвове. А докато ставаше всичко това, цялото множество от князе и сатрапи, доволно от победата си, викаше неистово:
“Запечатай рова, царю Дарие! Сложи камък и го запечатай, за да не се осуети Закона, който не се изменява!”
Гледайки с дълбоко сърдечно презрение на коварните князе и сатрапи, Дарий заповяда на слугите си, тъй че донесоха огромен камък. И като го поставиха на устието на рова, царят сам го запечата с печата си, а след това погледна към сатрапите, като им казваше:
“Сложете и вие печатите си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил…”
И ония князе и сатрапи, доволни в сърцата си, също слагаха печатите си, като гледаха доволно към рова на лъвовете и Даниил сред тях. В този миг, подбуден от Исус, аз отново погледнах към мидянина Дарий. И ето, че сълзи се стичаха от очите му, а той, гледайки пророка в рова, прехапваше устните си, сякаш не можеше да понесе мисълта за евентуалната гибел на Божия слуга. А Исус, като се приближи до царя и протегна ръката Си към него, отново ме попита:
“Какви са тези сълзи? Какво е това въздишане в царя?”
“О, Исусе! В живота на този Дарий възлезе Елам с всичкото нечестие на умноженото си беззаконие. Затова сега царят плаче и въздиша…”
“А там, където възлиза Елам, не го ли обсажда Мидия? И когато Мидия обсади Елам няма ли Отец да спре всичкото въздишане на царя?”
“Да, прекрасни мой Господи! Отец непременно ще го стори…”
“Гледай тогава каква е сетнината на Елам и нека с тебе да гледат всичките Божии чеда…”
Докато Исус ми говореше, видението се промени. И аз вече виждах плачещия Дарий, който в самата зора на утрото се приближаваше към рова, където беше хвърлен пророкът. С очи, зачервени от безсъние и скръб, той се наведе над самия ров. И с всичкото ридание на сърцето си извика:
“Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, Комуто ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?” (Даниил 6:20)
А Божият пророк, с лице, което светеше повече от всякога, се надигна от рова, като казваше на Дарий:
“Царю, да си жив до века! Моят Бог прати ангела Си да затули устата на лъвовете, та не ме повредиха, защото се намерих невинен пред Него; още и пред тебе, царю, не съм сторил никакво прегрешение…” (Даниил 6:21-22)
Докато Даниил отговаряше на Дарий, Исус застана до пророка Си, като ме попита:
“Забеляза ли какви са първите думи на Даниил към Дарий?”
“Да, Господи! Той му каза:
“Царю, да си жив до века!”…”
“А защо пророк Даниил каза тези думи на Дарий? Ако това са думи, изречени от пророк, то не са ли те пророчески?”
“Пророчески са, Исусе!”
“Колко от Моите тогава ще видят, че самите думи на Даниил идат да прославят Закона, който не се изменява? Защото кой живее до века, та така да го благославят пророческите устни?”
“Исусе! Ти Си Свещеник до века, според чина Мелхиседеков! Ето затова цар Дарий стана в самата зора на деня! За да се поклони на Тебе и на Твоя пророк! И да покаже, че сърцето му устоя на огъня на Елам…”
“Точно така е! И нека сега всички Мои да разберат, че няма по-велика благословия от тази, с която Даниил благослови сърцето на мидянина Дарий! Защото ето това, да живеете до века, ще рече да вършите Божията Воля и станете изпълнители на Закона, който не се изменя, ако и дяволът да се опитва да го измени.
Виж най-сетне края на самото видение…”
Отново гледах видението, когато забелязах как Дарий вече плачеше от радост и заповядваше на слугите си да отмахнат камъка от рова и да освободят Даниил. А когато Даниил излезе от рова, царят го прегърна с ръцете си и от устните му беше изчезнало всяко въздишане. Но колкото топли и сърдечни бяха очите на Дарий при прегръщането от Даниил, толкова гневни и намръщени станаха те, когато той извика:
“Докарайте ми всички, които наклеветиха Даниил и с коварство се опитаха да променят Закона на мидяните и персите, който не се изменя…”
Ето, че според царската заповед, там пред рова с освирепелите лъвове, възлязоха всичките князе и сатрапи, послужили на дявола.
Елам беше възлязъл, за да го обсади Мидия!
И царят, с гняв и презрение към Елама, заповяда, като каза:
“Хвърлете на лъвовете тези, които престъпиха Закона, който не се изменя! Хвърлете тях, и всичките им домочадия!”
Така всичките Еламови поклонници вече падаха в рова, а лъвовете с мощни скокове счупваха костите им още във въздуха. А Дарий, гледайки с всичката си строгост и авторитет, се обърна към хилядите мидяни във видението, като им казваше:
“Мир да се умножи на вас! Издавам указ, щото в цялата държава, над която царувам, да треперят човеците и да се боят пред Данииловия Бог; защото той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се разруши, и властта Му ще трае до край. Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете…” (Даниил 6:25-27)
И в този миг, докато гледах на всичката Божия Слава върху Даниил и Дарий, Господ докосна с ръка главата ми, като ме попита:
“Сега разбра ли защо Божиите чеда са “Мидия” пред очите на Отца Ми? Сега разбраха ли Моите, че докато служите на неизменния Господен Закон в сърцата си, то непременно ще преживявате съкрушаването на Елам. Защото съдбата на Елам е да възлиза, за да го обсажда Мидия! Защото съдбата на всяко умножено беззаконие е да бъде предмет на Божия гняв и на справедливото възмездие от Небето!
И ето, Господ вашият Бог посочва разкъсаните потомци на Елам в рова на лъвовете, като казва на всички ви думите на псалома:
“Това е пътят на безумните, но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. Назначават се като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните (като цар Дарий) ще ги обладаят призори; и красотата им ще овехтее, като остава преизподнята жилище на всеки един от тях…”  (Псалом 49:13-14)
Искате ли да въздадете на Елам?
Тогава се съберете при Мен призори! С чиста съвест и непорочни помисли! За да приемете от Мен свещенството в чина на Мелхиседек! И така да владеете всред враговете си!”
След последните думи на Исус видението с Даниил и Дарий се прекрати, а Господ заведе сърцето ми на последното от чудните Си видения.

Leave a Reply