ВЪЗЛЕЗ, ЕЛАМЕ! ОБСАДИ, МИДИО! – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С АВРААМ И МЕЛХИСЕДЕК

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Има мигове в живота на човека, когато умът му е удивен, а сърцето му – прекомерно развълнувано. А удивлението и вълнението идват само тогава, когато Исус реши да ни докосне с Дух на мъдрост и на откровение. Тогава очите на сърцата ни се просветляват и ние разбираме, че Той е слязъл от неизмеримо високите небеса. За да ни погали с ръцете Си и да ни съживи с усмивката Си. Да, казвам ти! За мен няма по-голямо щастие от това – да видя с вярата на духа си всичката Благост, Милост и нежност, които светят върху Лицето на Спасителя. Така и сега, когато все още размишлявах над дълбоките Му видения, Спасителят стоеше до мен и търпеливо изчакваше обновяването на ума ми и покорството на сърцето ми. А аз, пълен с въпроси, се обърнах към Него, като Го попитах:
“Господи! Всичко, което Ти показа пред сърцето ми, е твърде дълбоко и твърде високо познание за Съвършената Воля на Отца. Но аз все още не разбирам защо Той е погледнал на Своите и ги е нарекъл “Мидия” в пророчеството на Исайя. И сега, когато сърцето ми с трепет очаква да приеме видението с Авраам и Мелхиседек, аз Те моля да ме просветиш и направиш мъдър относно този избор на Отца, свързан с името “Мидия”…”
Исус внимателно слушаше думите ми, а след това започна да ми говори, като ми казваше:
“Знай от твоя Господ, че името “Мидия”, дадено от твоя Бог и Отец, е за да имате разума да разделите законослушателите от законоизпълнителите. И тук ти си спомни какво гласяха думите на Моя Апостол Павел относно тези две поколения, свързани със Закона Господен…”
“Исусе! Павел заяви в посланието си, като каза:
“Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани…” (Римляни 2:13)
“Значи, както сам се убеждаваш, пред Божиите очи са важни онези, които изпълняват Закона, а не тези, които са решили само да го слушат. Така ли е?”
“Така е, Господи мой!”
“Погледни тогава на още по-дълбокото, което Павел записа в посланието си. Защото на него Отец Ми даде да доведе Божията тайна до познаване от всичките човеци. А какви бяха думите му?”
“Исусе! Думите му бяха свързани с езичниците на този свят. И той заяви за тях, като каза:
“…(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават)…” (Римляни 2: 14-15)
“Разбираш ли тогава, че без значение дали са езичници или вярващи, всички човеци имат Закона Господен, положен в сърцата си? И ако Павел ви каза, че не законослушателите са праведните, но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, то ето тук можеш да видиш причината Отец да нарече поколението от законоизпълнители “Мидия”. Защото в Стария Завет Отец имаше един народ, на когото даде Закона Си чрез пророка Моисей. И този народ беше Израил. Но Той също така имаше Своя Избор върху някои от езическите народи, които също слушаха Волята Му и я изпълняваха. Ето такива народи бяха мидяните и персите. И ако Израил имаше служение спрямо Закона по плът, то мидяните и персите служеха на този Закон по дух. И ако Израил беше поколението на законослушателите, мидяните и персите бяха поколението на законоизпълнителите. Едните слушаха Закона по плът, а другите изпълняваха Закона по дух. И ето затова твоят Отец даде на Сина Си свещенически чин не според Закона, даден на Израиля, но според извечно написания Закон в сърцата, на когото беше свидетел свещеникът Мелхиседек.
Помисли тогава! Народът Израил, когото Бог призова в Святостта Си, какъв беше от самото си начало, от самите си извори? Не беше ли езичник? И не каза ли Отец Ми чрез пророка Си Езекиил за Ерусалимската дъщеря думите:
“Произходът ти и рождението ти е от Ханаанската земя; баща ти бе амореец, а майка ти хетейка…” (Езекиил 16:3)
И ако Авраам послуша Закона в сърцето си, та да последва Бога, то всички ли Авраамови потомци вършат стореното от него? Не се ли възгордя Израил именно по причина на това, че стана народ от законослушатели, когато Отец Ми всякога е копнял да има народ от законоизпълнители? Спомни си най-сетне за онези сатрапи, които решиха в сърцата си да измамят мидянина Дарий. Какво му казаха те, за да изпълнят заговора си против Даниил?”
“Исусе! Те се явиха пред Дарий, като му казаха:
“Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената й форма, за да не се измени, според закона на мидяните и персите, който не се изменява…”  (Даниил 6:8)
“А кой е този закон, който никога не се изменява, ако и сатрапите да поискаха с измама да го изменят?”
Отговорът просто светеше в устните на Исус и затова аз Му отговорих:
“Господи мой! Това е Законът, който е написан от Оня, Който е без изменение или сянка от промяна…”
Чул отговора ми, Господ продължи да ми говори, като казваше:
“Сега разбираш ли, че наистина има причина Отец да нарече поколението от законоизпълнители с името “Мидия”?
Ти и всички Мои ще видите това във видението с Даниил и Дарий, но сега нека да ти покажа видението с Авраам и Мелхиседек. Защото именно оттам започва сблъсъкът между Елам и Мидия…”
След последните Си думи Исус докосна главата ми, тъй че пред очите ми се разкри самото видение. Аз виждах земята от твърде високо, сякаш поставен на облаците. И ето, че очите ми видяха многобройни пълчища от въоръжени човеци, които се събираха в черна долина, за да воюват помежду си. И ако върху пълчищата от едната страна беше паднала сянката на убийствения мрак, то върху пълчищата от другата страна беше пламнал огънят на вечното разорение и погибел. Така двете воюващи страни твърде много се различаваха една от друга и това вече беше впечатлило сърцето ми. Другото, което забелязах, бе това, че огнените пълчища превъзхождаха по силата си другите, върху които беше паднала сянката на мрака. И ето, че сблъсъкът между самите пълчища започна. Огнените, като нападнаха сенчестите, погълнаха ги и ги избиха на място. И като си тръгнаха от долината, заграбиха всичко по пътя си и побързаха да се отдалечат. Тогава Исус, като ги посочи с ръката Си, ме попита:
“Как мислиш? Защо силата в огнените беше по-голяма отколкото силата в сенчестите, при все, че и едните и другите бяха под властта на дявола?”
“Исусе! Тук явно става въпрос за поклон пред Сатана. И тези, огнените, явно, че са му били по-угодни…”
“Виж тогава самите библейски стихове, които ти разкриват това видение…”
Господ ми говореше, а аз вече знаех стиховете в сърцето си и затова Му казах:
“Исусе! Без всякакво съмнение това е войната на царете, записана в четиринадесета глава на “Битие”. Сега ясно виждам, че огнените пълчища бяха на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоморския цар Тидал. Но тук най-голямо впечатление прави именно царят Ходологомор, понеже в стиха от “Битие” се казва, че другите пет царе са живели именно под неговата сянка и затова те във видението изглеждаха сенчести. Както е и писано:
“Дванадесет години се бяха подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха…” (Битие 14:4)
“А какъв цар беше Ходологомор?”
“Исусе! Той беше Еламски цар. И явно, че потисничеството му е било твърде страшно, понеже останалите пет царе въстават против него и против съюзниците му…”
“А какво се случи, след като по-малкото зло въстана против по-голямото? Или каква е сетнината на сянката, която въстава против огъня?”
“Господи мой! От само себе си е видно, че огънят погълна сянката, понеже еламецът Ходологомор смаза въстаналите против него. И е явно, че дяволското благоволение е било върху него…”
“А защо дяволът благоволеше върху еламеца Ходологомор? Защо не благоволеше върху Содом и Гомор? Понеже, както ще прочетеш в Писанието, Ходологомор плени Содом и Гомор, а с тях и Авраамовия братанец Лот…”
“Исусе! Явно е, че става дума за степени на беззаконие. Защото ако беззаконието на Содом и Гомор е било голямо, то беззаконието на еламеца Ходологомор е било умножено. Понеже във видението, което Ти ми даде, Содом и Гомор бяха сянка, а Елам беше огън…”
“Точно така е, момчето Ми! И нека сега всички Мои да знаят, че беззаконието на Содом и Гомор е беззаконие против плътта, докато беззаконието на Ходологомор е беззаконие против духа. В единия случай се унищожава и осквернява телесната хижа, а в другия – оня, който живее в нея.
Как мислиш тогава? Защо Авраам се реши на битката срещу Ходологомор? Защо той събра своите триста и осемнадесет смели войни и отиде да разбие войските на Ходологомор и съюзниците му? За хижата на Лот ли мислеше Божия Приятел или за оня, който живее в хижата?”
“Исусе! Авраам отиде да освободи племенника си от огъня на еламеца Ходологомор. А освобождавайки него, той освободи и Содом и Гомор…”
Исус се усмихна на думите ми, а очите Му заблестяха с необикновена светлина. И Той отново ме попита:
“Не ти ли се струва странно това? Не е ли странно Авраам да освобождава Содом и Гомор, след като знаеш каква е сетнината на тези два града?”
“Не е странно, Исусе!” – отговорих аз и усещах как Господната Светлина ме завладява все повече и повече. Затова продължих:
“Както не са странни и Твоите думи против ония, които се подвизават в нечестието на Елам:
“И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще слезеш! Защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал. И казвам ви, че в същия ден наказанието на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе…” (Матея 11:23-24)
“Виж тогава какво беше първото въздаяние върху еламците от Господ твоя Бог. Защото ако някъде възлиза Елам, то непременно ще го обсади Мидия…”
Отново гледах видението от твърде високо. И ето, че всред тъмната земя се появиха човеци с Божията Светлина в сърцата си. Те, като се разпръснаха във вид на дъга, подгониха огнените пълчища на Ходологомор. И като ги настигнаха, превъзмогнаха над тях, тъй че ги унищожиха. И като ги унищожиха, възвърнаха всичките пленени с всичките им домочадия и имоти. Това беше бляскава победа на Божията Светлина, която беше силна да изтръгне всички от огъня на еламеца Ходологомор. А когато битката вече беше приключила, Исус посочи надолу с ръката Си, като ми казваше:
“Нека сега да те приближа в това видение. За да видиш какво ще стори Авраам след самата си победа над Ходологомор…”
Сърцето ми вече виждаше твърде ясно пристъпващия Авраам и вървящите зад него войни. Той бе отпуснал меча в ръката си, а сърцето му светеше от Божията Светлина. Край него мнозина го възхваляваха и му благодаряха за постигнатата победа и освобождението си. Но Авраам никак не слушаше хилядите гласове около себе си, а вместо това беше вдигнал погледа си към Небето и чакаше знак от Оня, Който го призова да излезе от Ур Халдейски. Ето, че Небето над Авраам мигом просветля. И лъч Господен се стрелна от облаците, като докосваше главата на бавно приближаващ се свещеник. Самият човек беше олицетворение на благостта и смирението. Облечен в бели одежди, той държеше в ръцете си поднос с хляб и вино и бавно се приближаваше със слугите си към Авраама. Видял как Господният лъч гали лицето на свещеника, Авраам остави меча в нозете си и се завтече към Божия избраник. След това, за удивление на всички около него, падна в нозете на свещеника и му се поклони, целувайки мантията му. А тогава свещеникът хвана с едната си ръка хляба, а с другата чашата с вино. И като ги кръстоса с ръцете си, постави ги на Авраамовата глава, казвайки:
“Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята…” (Битие 14:19)
След това, въздигайки хляба и виното от Авраамовата глава, свещеникът вдигна очите си към Небето, като казваше:
“Благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите в твоята ръка…”  (Битие 14:20)
В този благословен миг сърцата на Авраам и Мелхиседек се сляха от Божията Светлина, тъй че Сам Отец потвърждаваше с Печата Си както единия, така и другия. И аз, във вълнението си, не знаех дори какво да кажа на моя Господ. А Той, посочвайки ми хляба и виното, ме попита:
“Как мислиш, Стефане! Ако Човешкият Син стана свещеник до века според чина Мелхиседеков, то какво са в ръцете на Мелхиседек Хлябът и Виното? Защо Мелхиседек постави Хляба и Виното върху Авраамовата глава?”
“Господи мой! Аз вярвам, че точно така Писанието изяви предварително благовестието на оня, който Отец щеше да направи отец на множество народи. А всички ние, които се вдъхновяваме от Авраамовата вяра и живот, да виждаме в тях Твоята Вяра и Твоя Живот…”
След тези мои думи Исус погали главата ми и тихо каза:
“Точно така е! И ето, Аз днес призовавам всичките Си млади да Ме познаят като свещеник в чина на Мелхиседек. За да възлюбите Закона Господен в сърцата си. И като се изпълните с Моя Дух, да бъдете последното поколение от законоизпълнители. Поколението на Мидия, която е готова да обсади Елам. И ако Авраам даде десятък от всичко на Мелхиседек, то вие бъдете готови не на десятък, но на Свят принос. На стопроцентово отдаване в мислите, думите и делата си към Всевишния Бог. Само така Моят Отец ще направи да спрат въздишките ви и ще въздаде от Пламенния Си гняв върху нечестието на хора и демони…”
Господ спря да ми говори, а сърцето ми – възхитено и запленено от Авраам и Мелхиседек, се усети младо и пълно с онази вяра, с която всички ние ще пристъпим към скиптъра на Исус, дошли като росата из утробата на Зората. Амин и Амин!

Leave a Reply