ВЪЗЛЕЗ, ЕЛАМЕ! ОБСАДИ, МИДИО! – НАЧАЛО

“Давидов псалом. Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми, докле положа враговете ти за твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата Ти; владей всред враговете си. В деня, когато събереш силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе, като росата из утробата на зората. Господ се закле, (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века според чина Мелхиседеков. Господ, стоящ отдясно ти, ще порази царя в деня на гнева Си. Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове, ще смаже главата на неприятелите по широкия свят. Ще пие от потока край пътя; затова ще дигне глава високо…” (Псалом 110)

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Братко мой! Верни ми приятелю!
Пред очите на сърцето ми все още стоят виденията с реките на Вавилон. А вятърът от ярост и злоба, които седемте зли духа на Антихриста насочиха против мене, е възможно най-голямото гонение и страдание, което Исус допусна в живота ми за Него. Аз благодаря на моя Спасител за това, че е направил невъзможни контактите ми по плът с когото и да е от нашите приятели. Защото тогава те биха видели в мене човек, достоен за окайване и съжаление. С дълбоки сенки под клепачите, с подпухнали от безсъние очи, с постоянно главоболие и сърдечно притеснение. И като сложат ръка на устата си, тогава мнозина биха казали:
“Този ли е служителят на Исус, чрез когото Той ни говори?”
Но аз те моля, скъпи ми братко, никак да не се съблазниш от това, че в книгите си споделям за атаките на нечестивия и за собственото си състояние. Правя това, не за да се оплаквам, нито пък да се хваля със страданията си за Исус. Но за да знаят всички, че ако Бог не спестява дяволската ярост и омраза на слугата Си, нито пък ще ги спести на ония, до които идва пророческото слово. Тъй че и изворът, и пиещите от него, ще участват в еднакъв дял от страдание за Бога. За да се изпълнят в живота на всеки от нас думите на Божия страдалец, които гласят:
“Но това ще ми бъде още утеха, (Да! Ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия…” (Йов 6:10)
Разбери, братко мой, че ако има залог, за който си струва да положиш живота си, то това е залогът да не утаяваш думите на Святия Божий Дух, но да ги изявиш като Светлина на света. И ако мнозина биха ти казали, че това ще ти донесе прекомерно страдание, то кажи на такива, че не е важно страданието за Бога, но истински важна е сетнината на това страдание. Както казва и Апостол Яков в посланието си:
“Братя, вземайте за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говореха за Господното име. Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йова, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив…” (Яков 5:10-11)
Ето затова аз споменавам в началото на много книги за злостраданието, наложено ми от Всемогъщия. За да бъде като пример за ония, които искат да се утвърдят в скръбта и гонението заради Правдата на Праведния.
В тези дни, когато стрелите се сипеха като дъждовни капки върху гърба ми, аз започнах да чувам все по-ясно и категорично думите на пророк Исайя в сърцето си. Думи, с които той изяви на поколенията видението против река Ефрат. Затова нека сега ти припомня тези думи, защото те бяха причината Исус отново да ме посети в Благостта и Милостта Си:
“Тежко видение ми се откри; коварният коварства и грабителят граби. Възлез Еламе, обсади Мидио; спрях всичките й въздишания…” (Исайя 21:2)
И докато аз не знаех как да обясня думите на пророка в сърцето си, част от тези думи не просто звучаха в мислите ми, но буквално кънтяха, като удари от чук върху наковалня.
“Възлез Еламе, обсади Мидио!”
Каква беше тази заповед?
Какви бяха тези имена и какви духове стояха зад тях?
Несъмнено – самата заповед в пророчеството беше покрита от дълбока и неизявена тайна. А и думите след заповедта идваха някак не на място, защото се губеше връзката им с предишните стихове. “Спрях всичките й въздишания…” – говореше стихът.
Но кой на кого е спрял въздишането?
И каква е тук ролята на Елам и Мидия?
Несъмнено – Бог е Този, Който се е обещал да избърше сълзите ни и да спре въздишките ни, според чудесните Му думи:
“Изкупените от Господа ще се върнат, и ще дойдат с възклицание в Сион; вечно веселие ще бъде на главата им; ще придобият радост и веселие; а скръб и въздишане ще побягнат…” (Исайя 35:10)
Но ето, че стиховете от пророчеството на Исайя против река Ефрат кънтяха все така в сърцето ми, а устните ми започнаха да призовават моя Господ и да Го молят, казвайки:
“Моля Те, Господи Исусе! Говори на сърцето ми и ми дай да разбера защо ми даваш товар с думите на древния Ти пророк…”
В отговор на молитвата ми Господ се яви пред сърцето ми и започна да ми говори, като казваше:
“Ако ти дръзна да се възправиш против най-силната власт на дявола, осветявайки чрез Божието Свято Миро седемте реки на Вавилон, то има ли защо да се чудиш на товара над сърцето си?
Ето казвам ти, че днес е година на въздаяние по Сионовото състезание. В това състезание твоят Бог и Отец е заповядал да бъде осъществена една знаменателна щафета. Щафета при която Неговите последни пророци ще разпечатат и изявят казаното от древните Му пророци. И понеже ти пристъпи към пророк Исайя и взе видението му против Ефрат, като го изяви на Божиите чеда, то и затова сега в сърцето ти стоят най-дълбоките думи от словото на пророка против нечестивата река. Усещаш ли тези думи?”
“Да, Господи мой! Усещам в сърцето си думите:
“Възлез Еламе, обсади Мидио!”
А след тях и многозначителният стих:
“…спрях всичките й въздишания…”
Но при все, че напрягам всичката си вяра, за да разбера тези думи на пророка, пак умът ми не дава плод…”
На последните ми думи Исус се усмихна сърдечно, а след това ми каза:
“Спомняш ли си писаното от Моя Апостол Павел? Спомняш ли си думите му, че мнозина тичат на игрището, а само Един получава наградата?”
“Да, Исусе! Прекрасно си спомням тези думи. И не просто тях, но и видението с Игрището на Живота, което Ти ми даде в книгата против духа на Ахан…”
“Как мислиш тогава? Кой трябва да поеме щафетата от Исайя и да я прогласи на последните поколения? Не е ли Този, Който тича, за да вземе наградата Си?”
“Исусе! Без всякакво съмнение Ти Си Пророкът, Който събира в Себе Си всички Божии пророци. Аз сега Те моля да направиш сърцето ми способно да разбере дълбоката тайна, скрита в думите на пророк Исайя. Ти вземи щафетата, Исусе! А аз ще Те последвам с всичката вяра на сърцето си!”
В следващия миг Исус протегна ръцете Си към мен и ме вдигна, като ме положи на рамената Си. А след това ми каза:
“Нека сега Пророкът да направи състезанието вместо тебе. А ти просто се наслаждавай в Силата на Святия да издирва най-големите Божии дълбочини…”
След тези Свои думи Исус протегна напред десницата Си, а пред очите ми се разкри видение. Вече виждах Божият пророк Исайя, наведен над пергамент. Той държеше с ръце побелялата си глава, а лицето му беше обляно в сълзи. Над самия пророк беше се явило Господно сияние и лъчите на това сияние докосваха сърцето му, карайки го да ридае в непосилна скръб. А аз чух пророкът да повтаря на глас словата на Всемогъщия:
“Тежко видение ми се откри; коварният коварства и грабителят граби…”
След тези думи риданието на Исайя се усили. Но тогава от Господното сияние се усилиха и Божиите лъчи. И в следващия миг пророкът извика:
“Възлез Еламе!”
А след това добави:
“Обсади Мидио!”
И ето, че очите на Исайя мигом се успокоиха, тъй че той тихо каза:
“Спрях всичките й въздишания…”
А точно тогава Исус протегна ръката Си и взе свитъка от ръцете на Исайя, като ми казваше:
“Аз съм Алфа и Омега. Пророкът-Алфа и Пророкът-Омега. Затова ти гледай на щафетата, която Алфата предава на Омегата…”
Докато Исус говореше, свитъкът в десницата Му заблестя със светлината на слънцето, когато свети във всичката си сила. И Господ, като се отдели от пророк Исайя, въздигна ме нагоре, към Святото Небе на Отца, а очите ми отново видяха Божието Светилище… Там Исус ме хвана със силните Си ръце, като ме сваляше от рамената Си и вече ми казваше:
“По Волята на Оня, Който те е призовал в Своята Святост и Слава и те е посочил според намерението на Сърцето Си, ние сега ще пристъпим пред Него. И ти падни на коленете си пред Него, защото ще получиш посвещение, за да станеш настойник на Божиите Святи тайни, заключени до последното време…”
Така аз паднах на колене пред Светилището на Отца, като закрих с ръце очите си. А Исус, като пристъпи към Бога и Отца, вече Му казваше:
“Отче Святи! Слугата Ти беше посветен от Сина Ти, за да прониже и посече с Меча на Истината създателите на Вавилонските реки. И така вярата му стигна до предела в познаването на Твоята Воля. И Аз сега Те моля, Отче Мой, да посветиш слугата Си в онези Святи тайни на Сърцето Си, които Си държал заключени до това последно време. Защото Твоите люде, Отче, преживяват на земята скръб и въздишане, твърде големи и страшни.
Спри въздишането на Моята Невяста, Отче Мой! И дай на слугата Си, пророка, да види как възлиза Елам и как го обсажда Мидия. За да дойде освежителна утеха над чедата Ти и мир за всички, които Те любят…”
В отговор на Исусовите думи, към сърцето ми дойде Гласът на Всемогъщия. И Отец, с Глас, като водите на водопад, вече ми казваше:
“Сине човешки! Днес очите ми виждат възлизането на Елам по земята. Черен и страшен, като огън и дим на вечното разорение и погибел, той поглъща с всичката си сила ония, които са му били предадени от ръката Ми.
Но ето, Началникът на всеки дух и всяка твар, Господ на Силите и войнствата, гледа нечестието на възлизащия Елам. И като простира ръката Си, заповядва:
Мидио! Обсади Елам с могъщата Сила на Господ, твоя Бог! И като го пронижеш и съкрушиш, дай му да разбере, че нечестието му ще достига само нечестивите, и злото му ще преследва само злите. Но ония, които Ме любят и приемат слугите Ми, Милост и Вярност ще ги окръжат. Защото ще им дам да познават дълбочините на Сърцето Ми. За да видят Закона на Оня, Който е без изменение или сянка от промяна.
Възлез Еламе, за да те обсади Мидия! Защото когато тя го стори, Аз вече ще съм спрял всичките въздишания на людете Си.
Ето, сине човешки! Аз те изпращам до Вярната Църква на Моя Син! Ония, в чиито сърца царува Троицата, непременно ще разберат, че те изпращам Аз! Тръгни след Сина Ми и виж всичко, което ще ти бъде открито…”
Гласът на Отец спря да говори, а чудните Божии думи пулсираха в сърцето ми, като разпален огън. Тогава Исус се приближи до мен и протегна ръката Си, като ми казваше:
“Ела и пребъдвай върху рамената Ми! За да видиш тайната на всички тайни. Тайната на Авраам и Мелхиседек! Тайната на Даниил и Дарий! Дори тайната на оня надпис “М’не, М’не, Т’кел, Упарсин”, който ръката Господна написа в двореца на Валтасар. Защото в тази тайна всякога светят думите на Отца Ми:
“Възлез Еламе, обсади Мидио!”…”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s