БОЖИЯТА ПОЧИВКА – III ГЛАВА

3. ПЪТЯТ ОТ ЕЛЕОНСКИЯ ХЪЛМ ДО ЕРУСАЛИМ
(ИЛИ ЗАЩО ГОЛГОТАТА ТЪРСИ ГОЛГОТА)

Знаеш ли, скъпи ми братко, че през годините, в които Исус ме посещаваше и ми даваше да изявявам Пророческото слово на Отца, аз преживях радикална вътрешна промяна. Това беше като команда “Кръгом – марш”. И в един момент това, което считах за скъпоценно, стана нищожно в очите ми, а нищожното се превърна в скъпоценно. Аз си мислех, че е скъпоценно да те приемат хиляди по хиляди и ушите ти да бучат от ехо на непрестанни овации и ръкопляскания. Но ето, че именно това се оказа нищожното. Аз си мислех, че е нищожно да имаш едва стотина верни приятели всред цял народ. Но ето, че това се оказа скъпоценното. А когато Сам Господ ме накара да мисля колко диаманти бих открил всред купища от чакъл, то тогава за себе си открих, че малкото наистина е по-скъпоценно от многото. Именно това е съвършеното свидетелство за Божие благоволение върху живота на човека. Защото десет диаманта наистина струват повече и от сто вагона с чакъл. Затова вдигам ръце към Отец и Му казвам:
“Отче мой, благодаря Ти за диамантите! Благодаря Ти за тези най-скъпоценни и прекрасни сърца, които нямат шокиращи свидетелства, за да застават пред амвоните, но имат Силата да стоят пред Олтара Ти и да бъдат благоухание пред Лицето Ти! Благодаря Ти, Господи, че нито за миг те не оставиха слугата Ти, но се иждивяха, за да може Твоето Небе да излива правда и в росните капки на Твоя Дух да бъдат утвърдени праведните…”
В тази последна глава Пророческия Дух на Отца ще докосне всички, които са с чисти сърца, за да започнат да възвеличават Господ Исус Христос. Защото не е достатъчно да влезеш в Господния Ден. Трябва и Той да влезе в теб. А когато Денят на Всевишния влезе в сърцето ти, то тогава непременно Животът на Бога ти е станал по-скъп от собствения ти живот. Ето думите, с които Господ ме посвети в дълбокото на тази тема:
“Стефане, сега искам да ти покажа нещо, което не знаеш, нито пък си виждал и проумявал. Затова Ме наблюдавай внимателно във видението, което ще ти дам. Защото то ще ти обясни всичко…”
След думите на Исус пред очите ми се появи видение. Аз виждах моя Господ и учениците Му да се възкачват на Елеонския хълм. И в един момент Исус се спря и каза на учениците Си да Го изчакат. А след това се отдели от тях на около стотина метра. И понеже прицелът във видението ми беше Спасителят, то и затова Святият Дух направи така, щото погледът на сърцето ми се движеше след силуета на Господ. И ето, че Исус коленичи и започна да се моли. А тогава стана нещо странно. Защото върху ръцете и нозете на Господ се появиха кървави рани, а това напълно наподобяваше Неговото разпятие на Голгота. Миг след това върху челото Му се появи трънен венец и кръвта на Исус проряза Лицето Му. Никога преди това не бях виждал Исус с такива знамения. Аз не можех да си ги обясня, защото видението беше върху Гетсиманската градина, която се намира на Елеонския хълм, а не от Голгота. Но очите ми виждаха именно онова, което се виждаше. И ето, че твърде скоро видението се промени, защото аз вече виждах Исус в Ерусалим, където стражата на първосвещениците се гавреше и се поругаваше с Него. Миг след това Господ вървеше по тесния и стръмен път на Виа Долороса, за да стигне до мястото, наречено Голгота. И въпреки, че Той все още не беше разпнат, очите ми отново виждаха кървавите Му ръце и нозе. А Исус направи видението да се прекрати като ме попита:
“Забеляза ли, че преди да бъда разпнат на Голготския кръст, Аз вече имах една друга Голгота при Елеонския хълм?”
“Да, Господи! И това ме учуди!”
“Нека никак не те учудва, но по-добре виж колко дълго е разстоянието от Елеонския хълм до Ерусалим. Защото в Словото Ми има и такива стихове…”
Едва изговорил думите Си Господ направи пред очите ми да се яви стихът от “Деянията на Апостолите”, където е записано, че онези, пред които се възнесе Христос, се върнаха в Ерусалим. А самият стих гласи:
“Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път…” (Деяния 1:12)
Самият стих буквално смути ума ми. Уж го бях чел толкова пъти, а ето, че изобщо не бях видял дълбокото в него. А Исус ме попита:
“Какво ще рече това, че разстоянието от Елеонския хълм до Ерусалим е един съботен ден път? Защо не е петъчен ден? Защо не е понеделник или вторник? Защо това разстояние е определено именно като “съботен ден път”?”
“Господи мой! Когато чета Евангелията, аз навсякъде забелязвам, че Елеонският хълм беше любимото Ти място. Ти възлизаше там, за да се молиш на Отца. Ти посвещаваше там учениците Си. Най-малкото – във видението, което ми даде, дословно се повториха стиховете от Евангелието:
“И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците. И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки: Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде…” (Лука 22:39-42)
Тогава Исус каза:
“Вярно е всичко, което ти Ми казваш, но Аз те викам не в краищата, а в самата сърцевина на откровението Ми. Затова виж отново, че разстоянието от Елеонския хълм до Ерусалим е един съботен ден път. Защо съботен ден?”
Думите на Исус разтърсиха духа ми и едва сега разбирах дълбокото. Затова казах:
“Господи, в този стих е пророчески запечатана тайната на Божията Събота. Защото тази Събота винаги тръгва от Елеонския хълм, за да приключи в Ерусалим…”
“А как тръгва тя от Елеонския хълм, Стефане? И как завършва в Ерусалим?”
След думите на Господ Святият Дух направи пред очите ми да се яви сцената с коленичилия Христос и аз отново видях прободените Му ръце и нозе. Затова казах на Исус:
“Господи, прости ми, че съм сляп и не виждам толкова много неща. Та нали Ти именно затова ми даде видението с Елеонския хълм, за да разбера, че началото на Божията Събота започва с разпъване и краят завършва с разпъване. Защото там, в градината, Ти разпъна на кръст Собствените Си помисли и желание за живот. Понеже каза на Отец, че не искаш да е Твоята Воля, но да бъде Неговата. А после, когато Ти беше заловен от стражата на първосвещениците и заведен в Ерусалим, тогава дойде и второто разпъване на Голготския кръст…”
И тогава Исус каза:
“Нека всички, които Ме изповядат за Господ, да запомнят и да знаят, че Божията Събота започва на Елеонския хълм и приключва в Ерусалим. И всеки, който влезе в Деня на Господ, непременно ще преживее два кръста и две Голготи.
Първият кръст – да съразпнете себе си с Господ вашия Бог и да умрете за собствените си желания и страсти
Вторият кръст – да бъдете разпънати от онези, които ви мразят поради Моето Име и Моят Дух в сърцата ви.
Защото Голгота непременно търси Голгота!
И онзи, който е съразпнал себе си с Мене, непременно ще бъде разпнат поради Мене! Тази е цената да участвате на Моята трапеза и да бъдете на Моята сватба! Тази е цената да влезете в Божията Почивка и да възвеличите Божието Име в живота си!”
Господ млъкна. И само след миг, когато вникнах в кристалната чистота на думите Му, аз разбрах колко съдбоносно е влизането в Неговата Почивка.
Затова те моля, скъпи ми братко:
Излез от тресавищата на човешките учения! Бъди един от тези, които ще отидат с Исус на Елеонския хълм! Бъди един от тези, които ще Го следват, докато бъдат разпнати от всичката религиозна ярост и злоба на Вавилон! Бъди един от тези, които ще влязат в ковчега на последния Ной – умрели за себе си, но оживели за онова Небесно Царство, където завинаги ще царуват Правдата, Мирът и Любовта! И нека стиховете от Апостолското послание станат живот и съдба за сърцето ти:
“Защото ние участваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност: докато се казва: – “Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението”. Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея? А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята? На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни? И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея. Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха. Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка…” (Евреи 3:14-19, 4:1-3)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s