БОЖИЯТА ПОЧИВКА – II ГЛАВА

2. В СВЯТАТА СЪБОТА НА БОГ ОТЕЦ

Братко мой! Знаеш ли кога трагедията на земния човек става пълна?
Това е, когато той, живеейки в пръстта, се опита да вкара в нея представата си за Бога. От това Бог в никакъв случай не става пръстен, нито пък има контакт с каквито и да са червеи. Но онази представа за Бога, с която земният е напълнил мисленето си, става за него смъртоносна крепост пред ума и сърцето. Такъв човек завинаги е обречен да остане вън от Божието Спасение. Защото е снишил неизследимия Творец до нивото на собствения си ум. Защото е решил, че Бог е досущ като него. Защото е приел, че като дълбае надолу в пръстта, непременно ще зърне светлините на Хълма Сион. Но Божият Хълм ще си остане горе, колкото и поколения от къртици и прилепи да се подвизават на земята. И на този Хълм ще се качат само онези, за които Името Исус струва повече от всичко, което виждат и което чуват.
Искам да знаеш, че от мига, в който Божият Син ми се разкри като Ден, аз презрях всички земни дни. Нещо повече – реших в сърцето си, че ако Исус е Денят, Който идва, за да осветли живота на всеки човек, то далеч да бъде от мен да отдавам почит на който и да било земен ден, когато в сърцето ми трепти Светлината на Небесния. С такава позиция християнинът непременно ще стане неудобен за всички, по които е полепнала крастата на традицията. Понеже те във всеки земен ден биха намерили повод за празник, просто за да останат “празни”, като “празника”, който “празнуват”. Но сега, когато искам да говоря за Исус, като за Денят Господен и като за Святата Събота на Отца, то далеч да бъде умът ми и сърцето ми да се взират в нищо незначещите земни празници. Затова нека просто ти предам думите на моя Господ, с които Той ме въведе в дълбочините на тази тема. Ето какво ми каза Той:
“За да познаеш твоят Господ като Святата Събота на Отца, ти непременно трябва да се върнеш към началото. Защото нужда от почивка има там, където има уморяване. И дните се появяват там, където изчезва Денят. Затова виж как изчезна Денят от битието на Адам и Ева, като си спомниш каква беше Божията заповед към Адам…”
Погледнах на библията си и казах на Исус:
“Господи, писано е, че Бог заповяда на Адам, като му каза:
“От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш…” (Битие 2:16-17)
А тогава Исус каза:
“Забележи внимателно как в думите на Отца Ми се говори за един особен ден. Това е денят, в който човекът Адам би вкусил от дървото за познаване на добро и зло. Какъв е този ден? И защо му бяха нужни на Адам дни, след като в него пулсираше Вечният Живот?”
“Исусе, съвсем ясно е, че това не е Божият Ден. Това е един друг ден, една имитация на ден, с която дяволът би се преправил като пратеник на Светлината. Ето затова и скритото в заповедта на Отец е именно това:
“Адаме, стой в Моя Ден и не яж от дървото за познаване добро и зло!”
“Точно така, момчето Ми. Но ти виждаш в един по-късен момент, че змията изкуси Ева, тъй че тя напусна Божия Ден и Светлината на Отца. Тогава дървото й се стори желателно и тя съгреши, като вкуси от плода му, а даде и на мъжа си и той също яде с нея.
Какво стана тогава с битието на двамата? Не смениха ли те Божият Ден с измамителния ден на лукавия?”
“Да, Господи! Защото е писано, че Господ се появи при вечерния ветрец в градината. А щом в една градина е дошла вечерта, то това е сигурен сигнал, че човеците наистина са изгубили Деня…”
“Виж тогава с какви думи Отец Ми прокле Адам и земята. Какво му каза Той?”
“Господи! Отец заяви на Адам:
“Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш…” (Битие 3:17-19)
“Както забелязваш, Отец обеща на Адам скръб през всичките дни на живота му. И ако в началото той живееше в Деня и в Светлината Господна, то след грехопадението Денят бе сменен от дни. Как мислиш? Не стана ли твърде тежко битието на човеците? Не стана ли то твърде уморително? И не беше ли нужна почивка?”
“Да, Господи! Беше нужна такава почивка. И в Закона, който Отец прогласи чрез пророка Си Моисей, като такава почивка бе постановена съботата, според както е писано:
“Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети…” (Изход 20:8-11)
“Помисли тогава! Откъде дойде тази яростна конфронтация у фарисеите и книжниците, които всякога хвърляха укор върху Човешкия Син, понеже Той твърде често вършеше делата Си в събота според техните представи за съботата? Какво значи да помниш съботния ден, за да го освещаваш? Понеже това е първата и най-важна заповед, свързана с Божията Почивка…”
“Господи, аз вярвам, че някога, когато Отец е гледал към изнурението и скръбта на човеците, Той е искал да им даде поглед нагоре. Затова е прогласил и утвърдил ден, в който човеците да оставят земните си работи и всячески да се стремят към Святия Дух. Понеже никой друг дух не би могъл да освещава и осветява, освен Святият Дух. Шест дни човеците са вършили всичките си земни дела, но в седмия ден е трябвало да отдадат в молитвите си благодарност към Онзи, с Чийто Дух всичко се освещава…”
“Виж какво още е писано за Закона. Защото Словото Ми изрично казва за него:
“Защото законът, … съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата…” (Евреи 10:1)
Кажи Ми тогава кои бяха бъдещите добрини, които Отец даде на целия свят? Не бяха ли те такива, щото човеците да бъдат измъкнати от земното битие, за да влязат в Божието? И не затова ли Човешкият Син дойде да изпълни Закона, а не да го нарушава?”
Слушах Исус и от дълбочините на духа ми просия Небесна Светлина. Затова Му казах:
“Господи, Книгата Битие ни показва, че в Животът на Отца няма седмици, подобни на човешките. Там е записано, че Битието на Отца стигна до седмия ден и остана завинаги в него. И ако Отец остана завинаги в Святата Си Събота, то именно явлението на Този Свят Ден в света беше Ти. Понеже Апостол Йоан записа за Тебе:
“В Него бе животът и животът бе светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана…” (Йоан 1:4-5)
А Ти, Исусе, заяви за Същият Този Ден, като каза:
“Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина съм на света…” (Йоан 9:4-5)
Исус се усмихна. А после каза:
“Сега разбираш ли защо фарисеите не понасяха Деня? Не бяха ли те от властта на Нощта и тъмнината, която покварява и помрачава всичките им дни? И можеха ли те да разберат, че най-съвършеното дело на Отец Ми беше именно това – да изпрати на земята Денят, Който да я освети и така да подготви всички, които искат да влязат в Божията Почивка? И кой от земните би приел в сърцето си, че Бог е Дух и думите Му са Дух, а не плът? Кой от земните би приел, че ритуалите никак не ползват за Спасение, но фатално отдалечават вярващия от Божията Почивка?
Виж сега видението, което ще ти дам. Защото е видение със Святата Събота на Отца Ми…”
След думите Си Господ докосна главата ми и пред очите ми се разкри видение. Аз виждах огромна Светла Врата, зад която напираха Небесни лъчи. Светлината на Вратата бе изключително силна, но странното бе това, че нито един от лъчите не можеше да я напусне. Светлината бе затворена зад самата Врата, а пред нея само по Божието благоволение човек би видял онова, което виждах и аз. Там Исус се приближи до мен, като ми каза:
“Зад тази Врата се влиза в Святата Събота на Отца Ми. И онзи, който спечели благоволението Му, непременно бива посочен, за да се промени битието му от земно в небесно. Знай от твоя Господ, че само посочените от Отец Ми виждат тази Врата. За останалите тя не съществува. За останалите има достатъчно земни фалшификати, наричани “празници”, в които всеки търчи след похотите си и бърза да жертва на идолите си. Но ти сега се приближи, за да видиш какви са условията да бъдеш допуснат зад самата Врата…”
След думите на Господ ние се приближихме до Вратата, а аз забелязах, че върху нея със златни букви бяха издълбани Божии думи. И понеже помазанието от Святия Дух в сърцето ми бе твърде силно, то разпознах в самия текст казаното от Отца чрез пророка Му Исайя:
“Ако отдръпнеш ногата си в събота, за да не вършиш своята воля в светия Ми ден,
и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема,
и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища,
и не търсиш своето си удоволствие,
и не говориш своите си думи,
тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Якова; защото устата Господни изговориха това…” (Исайя 58:13-14)
И тогава Исус ми каза:
“Забележи всичките пет условия на Отец Ми, защото те са Дух и Живот и духовните непременно ще живеят чрез тях, но плътските ще се препънат. Като начало виж, че Отец Ми благоволи да не вършиш своята си воля в Святия Му Ден. Това ви казах и Аз в молитвата, която ви оставих. Понеже в нея се казваше:
“Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята…”
Помисли тогава колко плътски и извратени ще са онези, които приемат в сърцата си, че думите на Отец Ми се отнасят за един ден, а не за целия им живот. Понеже такива биха вършили Волята на Отца в съботен ден, а собствената си воля – през всички останали дни. И така биха се оправдали, че в Святия Ден на Отца са вършили Неговата Воля, а не своята. Но тогава Отец Ми непременно ще ги посочи и ще им каже:
“А кой ви каза, че Святият Ми Ден има нещо общо със земните ви дни? И кой ви излъга, че Бог е за подиграване, като сте решили в сърцата си, че за Вечния Живот е достатъчен един от всеки седем дни? Вие всякога сте се заблуждавали в сърцата си и затова се заклех, че няма да влезете в Моята почивка. И понеже не сте разпознали Сина Ми, като Моя Свят Ден всред вас, то и затова Аз не ви разпознах, като Мои синове…”
Виж сега и второто условие:
“…и наречеш съботата наслада, свята на Господа, почитаема…”
Как мислиш? Какво значи Господната Събота да е наслада за сърцето ти?”
“Господи мой! Това значи тя да е силно желана от душата ми, тъй че в нея да намирам съвършено удовлетворение и радост. Защото мога ли да забравя как прелива сърцето на слугата Господен, който казва:
“Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз и тогава бих загинал в скръбта си. До века няма да забравя Твоите правила, защото чрез тях си ме съживил. Твой съм аз; спаси ме, защото потърсих Твоите правила. Нечестивите ме чакаха за да ме погубят; но аз ще внимавам в Твоите свидетелства. Видях граница на всяко съвършенство, но Твоята заповед е твърде широка…” (Псалом 119:92-96)
А Исус добави:
“Иди и кажи на братята и сестрите си, че ако някой влезе в Святата Събота на Отца Ми, то такъв непременно ще види границата на всяко съвършенство. Тогава ще разбере, че Божията заповед е твърде широка и никак не касае тесните земни дни. Понеже чрез нея духовният ще намери Денят и Денят ще влезе в него, за да го просвети. Виж и третото условие. Защото то гласи:
“…и Го почиташ като не следваш в нея своите си пътища…”
Кажи Ми тогава, ако в един единствен ден тръгнеш по Пътя на Отца, а в останалите шест се връщаш на своите си пътища, то докъде ще стигнеш?”
“Господи мой, твърде много е извратена представата за Святата Събота на Отца, та да забелязват човеците, че не е възможно да ходят по много пътища, защото няма да стигнат доникъде. Страхувам се, че за плътските тези стихове ще донесат осъждение, а не благословение. Понеже аз знам, че Ти Си Денят на Отца. Но Ти Си и Пътят, и Истината, и Животът. И ако някой е влязъл в Теб, то непременно той никога повече няма да ходи по своите си пътища, защото е познал Истинския Път. Така отново разбирам, че през тази Светла Врата не могат да преминат всякакви. Понеже ги възпира Святостта на Отца и ревността върху чистото Му Слово. А върху такива, които хвърлят пръст върху Словото на Отца, непременно ще дойде съдбата от стиха на Притчите:
“Който ходи непорочно, ще се избави, а който ходи опако между два пътя, изведнъж ще падне…” (Притчи 28:18)
Исус погали главата ми. А после каза:
“Останало е много малко време, когато всички трябва да оставите пътищата си, за да тръгнете по Пътя. Време, когато трябва да оставите земните си традиции и ритуали, за да прегърнете в сърцата си Истината. А Истината е тази, че ако някой иска да Ме последва, то трябва да се отрече от себе си и да вдигне кръста си. Така непременно ще забележи Светлата Врата на Божията Почивка. А тогава в живота на такъв ще се реализира и четвъртото условие от Отца Ми:
“…и не търсиш своето си удоволствие…”
Кажи Ми, Стефане, какво ще рече да не търсиш своето си удоволствие? И с какво ти би сменил удоволствието си?”
“Господи, за мен удоволствието е удовлетворението за душата. И аз вярвам, че ако Ти живееш в сърцето на човека, то непременно би подсказал на такова сърце къде да намери Божието удоволствие, а не своето си собствено…”
Слушащ думите ми, Исус добави:
“Виж тогава в какво се удоволстваше един верен служител на Небето. Понеже той писа за себе си…”
Докато Исус говореше Святият Дух в сърцето ми вече беше направил да заблести онази съвършена изповед на Апостол Павел, който ни заяви в посланието си:
“Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен…” (2 Коринтяни 12:10)
А Исус продължи:
“Сега разбираш ли защо Отец Ми дава Сила на отслабналите и умножава мощта на немощните?”
“Да, Исусе! Защото всички тези са намерили за свое удоволствие да претърпят всякакво зло заради Теб. И така се показали, че вече са влезли в Божията Почивка, за да почива над тях Духът Господен…”
“Точно така! А когато над теб дойде Духът Господен, то ти никак не можеш да говориш от себе си и така изпълняваш и петото условие на Отец Ми…”
“…и не говориш своите си думи…”
Кажи Ми тогава защо така те намразиха, ако не по причина на това, че не говориш своите си думи, а Моите? Не затова ли дяволът надигна яростните си вълни, понеже си приклонил сърцето си и устните си за Свята Божия употреба?
Но виж най-сетне Божието обещание в края на писаното пред тази Светла Врата. Понеже то е за всички, които се намерят верни да живеят в петте условия на Отца Ми…”
Погледнах отново към думите на пророка, които бяха издълбани върху вратата. А те гласяха:
“…тогава ще се наслаждаваш в Господа; и Аз ще те направя да яздиш по високите места на земята, и ще те храня в наследството на баща ти Яков; защото устата Господни изговориха това…” (Исайя 58:14)
И докато все така четях писаното, Исус хвана ръката ми и ми каза:
“Нека сега двамата с теб да влезем през тази Светла Врата. За да разбереш що значат думите на Отца Ми, че ще те вдигне по високите места на земята…”
Така аз и Господ влязохме зад Светлата Врата, а там Небесната Светлина заля целия ми дух и цялото ми сърце. Никога преди това не бях чувствал такова облекчаване и такава лекота. Бях като прашинка, която мощният вятър издигаше нагоре и нагоре. А тогава очите ми всред самата Светлина с учудване забелязаха същия Ноев ковчег, който видях в първото видение. Там Господ се усмихна и очите Му заблестяха радостно. А после ми каза:
“Сега разбра ли какво значи да пребъдваш по високите места на земята? Не се ли издигна някога ковчегът на Ной по-високо и от най-високите планини?”
“Да, Господи! Понеже е писано за него:
“Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе…” (Битие 7:17-19)
А Исус добави:
“Който има ухо да слуша, нека слуша онова, което Господ говори на Църквата:
С това пророческо слово, дадено на слугата Ми Стефан, Аз ставам явен за вас, като Божията Почивка, като последният Ной и като Светлата Врата на Спасението. С това пророческо Слово Аз заповядвам на всички да се покаят заради поклоните към земните си дни и ревностно да потърсят Святата Събота на Отца Ми. За да живеят в нея не един ден от седмицата, а от сега и до вечността.
Който заживее тези Мои думи, той никак няма да се посрами, но непременно ще се срещне с Мен в Моя ковчег всред издигнатите води на Святия Ми Дух. Който влезе в Деня Господен, той ще и да има сила да възвеличи Този Ден, като извърви Пътя от Елеонския Хълм до Ерусалим. Защото с това най-дълбоко Небесно откровение Аз непременно ще закрепя Живия Си остатък и ще отворя врати за Святото Дело на Духа Си…”
След последните думи на Исус видението със Светлата Врата се прекрати, а Святият Дух запали всичките ми вътрешности с Огън, какъвто в мен все още не беше горял.
Моля те, братко мой! Моля те, скъпи ми приятелю! Последвай Духа на тази книга и нека Исус издигне Себе Си в сърцето ти!
За да Го познаеш като Денят!
Амин и Амин!

Leave a Reply