БОЖИЯТА ПОЧИВКА – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО С КОВЧЕГА НА НОЙ

Братко мой! Скъпи ми приятелю!
Нека никак не те обърква разговорът, който дословно ти предадох в предисловието на тази книга. Нещо повече – съветвам те да се одързостиш и насърчиш. Защото за всички години на моята вяра от устата на Исус не е излязла нито една празна дума. И за мен е цяло щастие, че мога да отворя сърцето си, за да бъда пръстен съд, в който Бог излива Небесната Си Благост и Милост. Отново ти казвам да не се смущаваш от думите на Исус, нито пък да се питаш как е възможно Отец да почива и слугите Му да почиват, а едновременно и Той и те да си свършват работата. Защото скъпоценното разковниче и отговор за този, на пръв поглед парадокс, са скрити в делото, което извършва Святият Дух. Понеже в Святият Дух е причината Отец да Си почине от делата Си, а и вярващите в Бога да влизат в Неговата Почивка. Спомни си само какво гласяха стиховете от “Книгата Битие”:
“И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил…” (Битие 2:2-3)
Забелязваш ли, че Отец не просто благославя седмия ден, но го осветява? И с какво друго Бог да освети Деня Си, освен с Духа, зареден от Святостта Му? Разбираш ли тогава, че ако днес духовно има една Божия Почивка, то тя непременно е Денят на Отца? И Този Ден е осветен, за да влязат в Него всички, които Отец е записал за Спасение още от преди създанието на света. И ако аз сега ти говоря тук в Дух на пълнота и просветление, то се приготви да разбереш в каква по-съвършена пълнота ме заведе моят Господ Исус. Защото в мига, когато Той докосна с ръката Си главата ми, пред мен се разкри видение. Аз виждах едни огромни светли води, които бяха покрили цялата земя. Тези води постоянно се увеличаваха и прииждаха, понеже от неизследимо високите небеса на Отца валеше дъжд и капките му браздяха по повърхността на водите. От ударите на небесните капки с повърхността на водите се разпръсваха хиляди блестящи искри, тъй че самото видение предизвикваше силно възхищение, почуда и огромно благоговение пред могъществото и Славата на Отца. Докато все така гледах огромните светли води, покрили цялата земя и непрестанният дъжд, който се изливаше над водите, дочух в сърцето си Гласът на Святият Дух, Който ми казваше:
“Виж сега какво са издигнали водите Ми над целия свят и над цялата земя…”
След думите на Святият Дух погледнах към светлите води и забелязах над тях един огромен ковчег, подобен на кораб. И докато гледах, Духът грабна сърцето ми като ме пренесе над самото пространство на ковчега, където видях множества от човеци в бели дрехи. А всред тях – по-бял и блестящ от всякога – стоеше моят Господ Исус Христос. Като ме видя, Той протегна ръцете Си към мен, тъй че само след миг аз бях, като един от многото. И там Исус ми каза:
“Сега си сред всичките Ми братя и сестри, които Аз съм спасил и извисил в познаването на Божията Воля. Кажи Ми тогава – какво забелязваш всред този ковчег?”
Бях твърде развълнуван, за да отговоря на Исус, но въпреки това Му казах:
“Господи, тук е прекрасно. Защото Ти Си всред Своите Си. А гледката от този ковчег е удивителна. Защото водите на Святия Дух са го издигнали твърде високо, по-високо от всичките високи планини…”
“Помисли тогава. Като какъв са Ме познали всичките Ми братя и сестри, които са в този ковчег? Той не ти ли напомня за един друг ковчег, направен преди него?”
“Да, Господи! Този ковчег ми напомня за ковчега, който Ной направи, миг преди потопа на земята. Така отговорът на Твоя въпрос гласи, че всички Твои братя и сестри са Те познали, като последния Ной. Защото ако първият Ной направи първият ковчег, то последният Ной ще Си направи последният…”
Исус се усмихна. А после каза:
“Точно така е. Аз съм последният Ной. Аз съм Този, Който днес прибирам в ковчега Си всички, които са умрели за земното, за да са живи за Небесното. И видението, което ти давам, напълно обяснява думите Ми в Евангелието, където на всички ви казах:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня до когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…”  (Матея 24:37-39)
А сега забележи най-важните моменти на Моето пророческо предупреждение. Това са три момента. Първият е свързан с Ной, а другите два – с дни. В първият момент ти забелязваш, че Ной е този, който влиза в ковчега. И ако ти си познал Господ твоя Бог, като последния Ной, то трябва да ти стане ясно, че Аз съм, Който мога да вляза в ковчега. Остава ли тогава в ковчега място за теб?”
“Не, Господи! Стиховете на Твоето пророчество не ми дават такъв шанс. По-скоро аз трябва да умра за себе си, за да оживееш Ти в мен. Така непременно Живият би положил мъртвия в Ковчега. Защото отделени от Тебе не можем да сторим нищо…”
“Точно така, момчето Ми. И ето това е първото, което искам да запомниш от това видение, а именно – че вярващите в Мене трябва да умрат за себе си, за да може Господ техният Бог да влезе като последният Ной в последния Си ковчег.
Виж тогава и другите два важни момента на Моето пророческо предупреждение:
Първият говори за “ония дни преди потопа”.
Вторият – за “деня, когато Ной влезе в ковчега”.
Както се убеждаваш, Отец Ми дава на нечестивите “дни”, в които да ядат и пият, да се женят и омъжват. Но едновременно с това Той определя и “Ден”, в който Ной да влезе в ковчега. И ако за дните на нечестивите би казал, че са дни на тление, когато пръстта прибира пръстните, то какво би казал за Деня, когато Ной влиза в ковчега? Кой е Този Ден? Какъв е Този Ден? И ако всички в този ковчег са Ме познали, като последният Ной, то не носи ли Този Ной и съдбата на името си?”
Докато Исус ми говореше мислите на сърцето ми просияха така силно, щото без всякакво съмнение отговорих:
“Господи, името Ной ще рече “почивка”. Защото някога, когато Ной се роди, Сам Отец положи в устата на баща му Ламех пророчески възглас, който гласеше:
“Тоя ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни иде от земята, която Господ прокле…” (Битие 5:29)
Исус ме погледна с благ поглед, а след това Гласът Му се запали от Милостта на Отца и Той каза:
“А нима забравихте, че и Моите думи към вас бяха същите? Нима забравихте как Човешкият Син каза на всички ви:
“Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28-30)
Но ето затова днес простирам ръцете Си към всички, които не са влезли в Божията Почивка и им казвам:
Господ вашият Бог е последният Ной, Който днес събира Своите Си в Ковчега на Вечното Спасение. Господ вашият Бог е и Господният Ден, Денят на Божията Почивка, в Който всички трябва да влезете с вяра. Защото колкото Небето е по-високо от земята, толкова Денят Господен е по-висок от дните на човеците.
Виж тогава онова, което ти посочва ръката Господна…”
След думите Си Исус посочи към земята, която ясно прозираше всред кристално чистите и светли води на Святия Дух. И аз забелязах как земята периодично се покриваше от тъмнина, която се сменяше със светлина, за да бъде след това отново покрита с тъмнина. Всичко това ме учуди и в първия момент не можех да си го обясня, защото в ковчега на Исус всичко беше залято от Небесна Светлина, която не преминаваше. Но само след миг нещата ми се изясниха. И затова казах на Господ:
“Господи, това долу, което Ти ми показваш, не е ли земното битие на земните човеци. Не са ли това дните и нощите, които периодично се сменят?”
А Исус каза:
“Ако бяха само дни и нощи, не би имало никакъв проблем. Печалното е друго. Печалното е това, че човеците никак не виждат Деня, с Който Отец иска да ги привлече в Своята Почивка, но затова са твърде усърдни да спазват празниците на земните си дни, като мислят, че именно така вършат Божията Воля…”
Думите на Господ ми бяха твърде познати. Защото и в посланията на Павел отново се говореше за същото. Затова Му казах:
“Господи, не забеляза ли и Апостолът Ти тези капани на земното тление? Та нали именно той писа на Галатяните, като каза:
“Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове; а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате? Вие пазите дните, месеците, времената и годините. Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви…” (Галатяни 4:8-11)
А Исус ми отговори:
“Когато някой не е влязъл в Божията Почивка, той ще си намери много други поводи за почивка. И когато не е познал Мене като Ден, той ще си намери много други дни. И не само, че ще ги намери, но и ще пожелае да им робува, та всячески да бяга от Вечното Спасение във Вечния Ден. Такъв, като гледа религиозните си календари, ще бърза да обяви един ден, като посветен за едно, а друг ден – като за друго. И само будните ще имат очи да прочетат написаното от Апостола Ми Павел. Защото той не говореше на църквите, че имат много празници и делници. Не! Друго писа слугата Ми и друго изяви, за да доведе вярващите до познаването на единственият Ден:
“Нощта премина а денят наближи: и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината. Както в бял ден нека ходим благопристойно не по пирове и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта…” (Римляни 13:12-14)
и още:
“Но вие, братя, не сте в тъмнина, та да ви постигне оня ден като крадец. Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня: не сме от нощта, нито от тъмнината. И тъй, да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени. Защото, които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват; а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вяра и любов и да турим за шлем надежда и спасение…” (I Солунци 5:4-8)
Кажи Ми тогава могат ли синовете на Деня да мислят за дни? Могат ли издигнатите в небесни места да станат като къртици в земните места?”
“Господи Исусе! Да не бъде! Та защо са ми многото дни, когато Отец ми е подарил единствения Ден?”
А Исус добави:
“Запиши думите Ми и предай на всички, които търсят Спасение и Вечен Живот:
Който търси дните на земята, ще изгуби Деня в небесата!
А който търси Деня в небесата, ще изгуби дните на земята!
Колкото до онези човеци, които действително искат да влязат в Господната Почивка и да познаят що значи Свята Събота на Бога и Отца, то такива нека Ме последват и приемат в сърцата си още по-дълбоките тайни, които ще ти покажа…”
След последните думи на Исус видението с ковчега на Ной се прекрати, а аз седнах да запиша всичко, което развълнува и просветли сърцето ми.

Leave a Reply