БОЖИЯТА ПОЧИВКА – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи мой братко! Искрено вярвам, че в тази книга ти ще откриеш отговор на въпроси, които са стояли пред сърцето ти от мига, в който си повярвал в Бога. Защото вярата е като раждането на човек. В началото той е твърде малък и неопитен. И в това начало въпросите са винаги повече от отговорите. Но когато вътрешният човек е пораснал и духовният хоризонт пред очите му е станал тесен и недостатъчен, то тогава Небесният Баща изпраща от свише едно друго слово. Слово, по-дълбоко от първоначалното учение за Христа. Слово, с което в съдбата ти се задвижват стиховете от “Посланието към Евреите”. Стихове, които гласят:
“Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд. И това ще сторим, ако Бог позволи…”  (Евреи 6:1-3)
Искам да знаеш, скъпи ми братко, че времето, в което живеем, налага да стоим в пълно послушание и смирение пред Бога и Отца. Послушание и смирение, толкова големи, колкото по-голяма е Вярата на Христос от нашата лична вяра. Защото мигът на Вечността съвсем скоро ще изненада суетният ход на човечеството и тогава готовите за Божията Вечност ще отидат при Бога, а другите ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина. Аз не искам да се поставя на мястото на другите. Аз не искам да бъда част от онова безпътно стадо, което смени бистрите извори на Сион за мътилката и религиозната заблуда на едно най-извратено и покварено поколение от лъжепастири. И това не е просто изблик на настроение. Това е Духът, Който говори от сърцето ми. Духът, Който ми казва, че наказанието и трагедията за човеците ще са толкова по-големи, колкото по-сигурни са били те във вечното си спасение. Защото Спасението е не просто записването на името ти за Вечен Живот с Господ Исус Христос. Спасението е отстояването на този Вечен Живот с онова покорство към Божията Воля, което да засвидетелства на Небесния ти Баща, че наистина Неговият Син живее в сърцето ти. А Този Божий Син има какво да ти даде в познаването на Бога и Отца. Този Божий Син има къде да те заведе. Той има какво да ти покаже, стига ти да си отворил сърцето си за Него.
Причината да започвам именно така предисловието на тази книга е скрита във факта, че по дълбочината си откровенията, записани тук, ще превишават много други, които Исус ми е давал. А всяко откровение от Бог респектира. Всяко Небесно просветление те кара да паднеш на колене и тихо да кажеш на Исус, че Той е всичко в твоя живот.
Когато преди една година Исус потопи ума и сърцето ми в разбирането на Божията Почивка, аз насмалко щях да се удавя в дълбоките истини, които Христовият Дух разкри на сърцето ми. Тогава си казах:
“Не, Стефане! Не! Ти приличаш на човек, който е влязъл в магазин с най-прекрасни стоки, но едва ли си готов да платиш цената за тяхното притежание…”
Тези мои мисли в онзи момент имаха такова въздействие върху сърцето ми, че просто оставих книгата ненаписана. Тогава си казах, че ако Господ има план, то непременно Той отново ще дойде към сърцето ми с нужната рема и призив. Междувременно моят Господ посещаваше сърцето ми и след всяка среща с Него аз усещах как вътрешният ми човек извисява ръст. А така измина цяла една година. И ето, че рема от Господ наистина дойде, а заедно с нея пристигна такъв прилив на Сила, щото онова първоначално стъписване пред дълбочината на Божиите тайни вече беше изчезнало. Исус отново дойде при мен, а от устата Му излязоха изненадващи ме въпроси:
“Как мислиш? Защо когато получиш от Мен Небесни видения и помазание за изява на пророческото слово, ти ставаш неудържим? Защо цялото Слово, което Отец е заповядал за изява, извира от сърцето ти с нужните думи и образи, без изобщо да е нужно твоето усилие? Къде се крие тайната за категоричната изява на Божията Сила?”
Отговорих:
“Господи мой! Истина е, че когато Ти дойдеш при мен, тогава чувствам прилив на такова Небесно освежаване, щото става невъзможен какъвто и да е провал. Тогава просто се оставям на вълните на Святият Дух и те винаги знаят как да ме доведат до съвършено познаване на Божията Воля и Божиите пътища. Тогава непременно се чувствам така, както е записано за Божиите слуги в “Книгата на пророк Исайя”:
“Никой измежду тях не ще се умори, нито ще се спъне. Никой не ще задреме, нито ще заспи. Нито ще се разпаше поясът от кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обущата им…” (Исайя 5:27)
“А какво значи, че никой не би се уморил? Кой се уморява и кога се уморява?”
“Господи, според мен умората настъпва тогава, когато се изчерпят естествените ни сили в някаква работа. Тя е погълнала силите ни и ние сме уморени. Ние се нуждаем от възстановяване на силата си, за да можем отново да се върнем към работата си…”
“Значи, както сам си убеден, умората свидетелства за изчерпване на силата. Но ти помисли върху казаното от Божия пророк. Защото той говори за Божии човеци, които никога няма да се уморят, нито ще се спънат. Нито ще задремят, нито ще заспят. Какви са тези човеци? Какво е това свидетелство, при което няма никакви белези от умора? Кой не се уморява и защо не се уморява?”
Въпросите на Исус бяха така точно зададени, че в сърцето ми изплуваха стиховете, говорещи за моя Небесен Баща:
“Не знаеш ли? Не си ли чул, че вечният Бог Йеова, Създателят на земните краища, не отслабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим. Той дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните…” (Исайя 40:28-29)
Затова казах на Исус:
“Господи мой! Отец е Този, Който не се уморява и не отслабва. И аз зная, че когато Той ме посочи с ръката Си, то тогава в моята немощ се умножава Неговата мощ…”
“Точно така, момчето Ми, но това не е пълният отговор. Защото Аз те попитах и друго. Аз те попитах защо Отец Ми не се уморява. И защо никой от Неговите няма никога да се умори?”
Въпросът на Спасителя ме остави неподготвен. Най-простото обяснение, с което можех да отговоря, беше това, че Отец е Бог и Неговата Сила е безкрайна. Но това би било твърде плитко, за да задоволи Сърцето на Исус. А Господ, като видя, че се затруднявам с отговора, отново ме попита:
“Уморява ли се един Господар, Който гледа как слугите Му вършат работата Му? Ти би ли се уморил, ако гледаш как Твоите слуги вършат работата ти?”
“Не, Господи! Защото докато те работят, аз си почивам…”
“Виж тогава, че и Отец Ми почива, докато слугите Му работят. Но едновременно с това виж и другата страна на нещата, а именно – че слугите Му си почиват, докато Той работи. Така разбираш защо никой от Неговите няма да се умори. Защото не те, но Святият Дух Господен вътре в тях върши великите дела…”
Думите на Исус бяха чудни за мен. Защото зад привидното противоречие се откриваше една съвършена закономерност, която аз все още не можех да си обясня. А Господ добави в сърцето ми:
“Всички вие трябва да разберете, че днес е времето, когато влизате в Божията Почивка, за да влезе и Бог в Своята Си Почивка. Защото сте призвани да изпълните писаното:
“Защото оня, който е влязъл в Неговата Почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая Почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие…”  (Евреи 4:10-11) 
Когато някой влезе в Божията Почивка, той непременно ще почине от своите си дела, за да върши от този миг нататък Божиите дела. Така върху сърцето му ще почива Духът Господен и Отец Ми ще укрепи Мощта Си над служителя Си.
Нека Моите последват Гласа Ми в тази книга. Защото чрез Словото, което давам на слугата Си, Аз непременно ще ви събера в Божията Почивка, за да починете от делата си и да се насладите на Божията Сила, изпратена да извърши Божиите дела. Защото днес е времето, когато мнозина излизат от Божията Почивка, вместо още повече да се затвърдят в нея. Тогава върху такива се стоварва писаното от пророка:
“Даже младите ще отслабнат и ще се уморят, и отбраните момци съвсем ще паднат…” (Исайя 40:30)]
Но за всички човеци, които искат да познаят Божията Почивка и се стремят към нея, Отец ще заповяда продължението на пророчеството:
“…но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат…”  (Исайя 40:31)
Затова нека сега те заведа в дълбочините на Духа, за да дадеш на братята и сестрите Ми съвършеното познаване на Божията Почивка…”
След последните Си думи Господ протегна ръката Си и докосна главата ми. А така пред очите на сърцето ми се разкри видение, за което ще говоря в първата глава на тази книга. Моля се на моя Господ Исус – дано Той би изпреварил пътя и пророческото слово на тази книга! Защото може ли да стори нещо човек, ако преди него не е минал Царят? Но ако Христос в това слово срещне Христос в сърцето ти, то непременно за теб е дошъл мигът да влезеш в Божията Почивка. Аз казвам “Амин” на тази най-прекрасна от всички привилегии на Небесното Царство!
Авторът

Вашият коментар