ЙОРДАН – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ХРИСТОС И ПЕТЪР В ДВОРА НА ПЪРВОСВЕЩЕНИКА

(ПОСЛЕДНИЯТ ГОСПОДЕН ЗОВ ОТ ВОДИТЕ НА ЙОРДАН)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Искрено се надявам, че с прочита на предишната глава Господ е придал на всички ни повече смирение, мъдрост и благоразумие. Защото колкото повече приближаваме до края на този стар свят, толкова по-сгъстена и болезнена ще става съпротивата на дявола. Хората ще усещат не просто хладината, но замръзването от всичката омраза, която сковава човешкото битие. Ледниците на гордостта и алчността, лицемерието и политиката ще стават все по-безжалостни, тъй щото сърцата човешки бавно и необратимо ще се превръщат в ледени топчета, смръзнати от най-страшен егоизъм. И в това време ще бъде съхранено без недостатък и порок само поколението на Божия Пророчески Дух, което се движи по стъпките на пророк Илия. Съвършената гаранция за твърдението ми е в кожуха на Божия пророк, който има силата да ни опази от яростните ветрища и студове на умноженото беззаконие.
Една от най-големите измами, която дяволът ще развихри в умовете и сърцата на своите пленници, ще бъде фалшивата сигурност, наричана “мир и безопасност”, за която Апостол Павел ни е предупредил в пета глава от “Първото послание към Солунците”. Жертвите на тази сигурност ще имат привидна радост и завидно благоденствие, отдадени на едно привременно спокойствие, гарантирано от сатанинска защита и благоволение. Те ще бъдат най-успешната реклама на съблазънта, която неудържимо ще привлича земните човеци, готови на всякакви поклони, само и само да запазят статуквото си на успели и преуспели в живота си.
Едва ли има смисъл да доказвам горенаписаното като истина, понеже доказателствата отдавна са щедро изсипани, особено в нашата държава, където изборът на едно цяло последно поколение е сведен до жестока апатия и малодушно приемане на светските реалности. Радио и вестници, телевизии и Интернет масово засеняват и проповядват лукавствата на старовременната змия, като ежедневно фокусират погледа на милиони българи в демоничните формули на просперитета, късмета и високия жизнен стандарт. Няма реклама, която да не е снимана в лъскав дом, изваден сякаш от някой западен каталог. Няма житейски проблем, за който “щедрите” банки да не ти отпуснат кредит “при най-изгодни условия”. Няма въпроси, на които един куп телевизионни шоута да не ти дадат точните отговори, натрапвайки на съзнанието ти силните на деня. Няма безнадеждност и отчаяние, които да не бъдат туширани от розовите репортажи на светския хайлайф, който не спира да консумира блясъка си с всичката извратеност и перверзия, на която е способен. Едно тотално и жестоко насилие, стигащо до оскотяване на мислите и до див, първичен егоизъм, който се зарежда по формулата “аз, мене, моето”. Едни гнусни религиозни лидери, които си имат цели автопаркове от луксозни возила, и процъфтяващ хотелиерски бизнес, свързан с религиозен туризъм. Едни щъкащи емисари на новия световен ред, които правят своите сондажи и проучвания. Едно най-натрапчиво и ужасно усещане, че съдбата толерира аморалните и безнравствените, а в обективите на камерите и светлината на прожекторите попадат само твърдите поклонници на дявола. И ако някой е решил, че сърцето му трябва да замръзне от вледеняващата заплаха на съблазънта, то аз не просто казвам, но викам с всичката си сила:
Да не бъде! Да не бъде! Да не бъде!
Нека ослепеем за света, за да прогледнем в Духа на Живия Бог!
Нека погледът на сърцата ни да се отмести с една идея по-напред, с едно измерение по-нагоре, с една извървяна пътека в правилната посока! Защото, искаме или не, светът ще остане да лежи в лукавия до самия си край! И няма лекарство, което да изцели сърца, които се мислят за здрави, нито колурий, който да даде зрение на слепите, които се имат за зрящи! Понеже осакатените по дух и помрачените по сърце ще продължат да отхвърлят всеки призив за покаяние, а гордата религиозна паплач, която се смята за всеведуща по Свещеното Писание, няма да получи и искрица Светлина от Божието Спасение!
Братко мой! Верни ми приятелю! Никога не съм усещал Божият товар да тежи толкова силно върху плещите ми, както сега, когато пиша това послание към духа ти. И нека това да не бъде моето оплакване или ропот, но споделената Вяра, че слугуването ми към Исус и Църквата си струва всеки удар на сърцето ми. В годините назад, по един или друг начин, аз се опитвах да предупредя всички Верни на Господа, че ще дойде миг, когато ще бъдат изпитани за всяко “Амин”, с което са запечатвали Божиите откровения в сърцата си. Защото назначението на всичкото Слово от Божия Пророчески Дух е било именно това – да възрастяваме до пълнолетно мъжество, в мярката и ръста на Христовата пълнота. И ако Отец не спести на Сина Си нито Гетсимания, нито Голгота, но Го усъвършенства чрез страдания, то и на нас няма да ни бъде спестена Святата Божия проверка. Понеже би било лесно на някой да възкликне:
“О, алелуя! Аз усещам върху духа си кожухът на пророк Илия! Аз се движа в Духа и Силата на Илия и казвам “Амин” на това!”
Ами знай, братко мой, че човек се изпитва чрез онова, в което се хвали! Защото думите лесно се казват, но трудно се доказват! И там – в невидимите измерения над духа ти – твоята изповед са чули както Бог, така и дяволът. Думите са излетели досущ като сигурна заявка за изпитание. А след такава заявка винаги се случват предизвикани събития, като повечето от тях биват с нежелани последствия. И чак тогава би си спомнил с каква съдба са заредени библейските стихове, които гласят:
“Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека бъдат думите ти малко…” (Еклесиаст 5:2) 
Отново повтарям записаното по-горе, че всички ние ще бъдем изпитани за духовното си възрастяване пред Господа и Спасителя на душите ни. Защото в изминалото време Той не е стоял безгласен, нито със скръстени ръце, но могъщо е подействал в един от слугите Си, (а и чрез мнозина други) за да ни въздигне до Престола на Благодатта, давайки ни преизобилен достъп до Небесния Ерусалим през Портите на Правдата. И ако аз свикнах да живея с тежестта на думите Му, “понеже товар ще бъде на всекиго Неговото Слово” (Еремия 23:36), то бих желал да възрадвам сърцето си, че не съм сам в Пътя Му, но държа ръцете на Верните и непоколебимите, с които ще продължа до край. Понеже ако за миг бихме отишли в древното библейско събитие, свързано с грабването на пророк Илия, то ще ни направи впечатление, че когато водите на Йордан се отдръпнаха, а Илия и Елисей преминаха, то не дойде веднага мигът с възнасянето на Илия, но имаше период от време, за който е записано:
“И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето…” [ (4 Царе 2:11)]
Ето, братко мой! В последните единадесет години от новия век ние “още ходим и се разговаряме” в Божия Пророчески Дух. И за разлика от древността, когато Илия се въздигна в Небето, а Елисей остана на земята, сега Господ ще въздигне всички ни заедно, тъй щото кожухът от нас няма да падне за някой от Невястата Христова, но за избраните от Израил. (На това дълбоко откровение по Волята на Исус ще бъде написана книга в близко бъдеще!)
А сега да продължа още малко с размишленията си, преди последното видение в тази пророческа книга. Една от най-големите слабости на човешкото колебание е свързана с желанието ни да изместваме времето напред. Тоест – когато ни предстои взимането на важно решение или правенето на съдбоносна крачка – да блокираме намерението си с удобното “не сега”. Може би утре или вдругиден, но не точно сега! Подобно хазартно отношение към времето е твърде опасно и рисковано, понеже то може да доведе до пропускането на мига. Никой не е господар на все още недошлото “утре”, понеже всички живеем по ръба на линията “днес и сега”. И когато онова “утре” дойде в живота ни – то отново е “днес и сега”. Възможностите за избор в бъдещето са хиляди, но в миналото остава само линията на един от изборите, които сме направили. Този избор носи последствията си със същата съдбоносна сила, с които прави това посоката. Ако изберем посока на изток, няма как да отидем на север или юг. Ако изберем посока на север, няма как да отидем на запад или изток. Така също, ако духовният човек избере река Йордан за стремеж на живота си, той ще застане пред водите й. И, преживял покаяние, ще продължи оттатък водите, в следващите Кръгове на Божието Свято Присъствие, за да бъде кръстен със Святия Дух, и с огън в последния Кръг на Солта. Всичко това непременно ще се случи, ако човекът е движен от Вярата Господна, която следва заповядания прицел от Бога и Отца. За съжаление старият човек не умира лесно и винаги води битка, за да се намесва в решенията, които взимаме. И тогава е възможно да се стигне до застой, сиреч до патова ситуация, понеже силите на духовното и плътското в нас взаимно се неутрализират. Така, (споделям това от дългогодишен опит) мнозина остават при Йордан, без да могат да последват Исус в Евангелието. Други пък се задържат в Хляба, без да могат да се придвижат към Виното. Трети – преминали през Водата, Хляба и Виното – остават като зрители пред Кръста, неспособни да направят крачката, след която ще имат огненото кръщение на Господ Исус Христос. И ако ние си мислим, че всичко това изненадва нашия Спасител, то значи, че все още не сме Го повярвали като Сърцеведец, Който прекрасно познава всичкото лутане, блъскане, залитане и блуждаене на човешката природа.
Моля те, братко мой! Падни на коленете си пред нашия слънчев Спасител и Му се предай във всичкото възможно доверие, което можеш да издириш от сърцето си! Нека Той бъде Стопанинът на сърцето ти, а ти – смирен слуга, който Му прислужва от вътрешната си стаичка. Защото не е във Волята Господна никой от нас да преживее поражение, отстъпление или провал по Пътя Господен. Вярно е, че на този Път се събират всички възможни съпротивления на дявола, но още по-вярното е, че Господ Исус Христос е Ужасът и Мъздовъздателят в тъмното битие на Сатана, тъй щото от Дъха на Гласа Му и от двуострият Меч на устните Му адът и бездната треперят като сухи листа пред напиращия вятър.
Мислиш ли, че ще изненадаш Спасителя, ако тръгнал към Него по водите на езерото, започнеш да потъваш, поради уплаха от силния вятър на съмнението? Няма ли Той да ти простре ръката Си, и благодатно да те смъмри:
“Маловерецо, защо се усъмни?” (Матея 14:31) 
Опасяваш ли се, че като един съкрушен от Голгота Петър ще решиш, че отиваш да ловиш риба, понеже си грешен и недостоен за Свята Божия употреба? Няма ли пак Спасителят да бъде Този, Който да ти придаде вяра при брега на езерото, и нежно да ти прошепне думите Си:
“Паси агънцата Ми…” (Йоан 21:15) 
Казвам ти Истината в Бога, и нека Святият Дух потвърди думите ми в сърцето ти, че съм влюбен до безкрайност в моя Господ, и няма никога да открия – нито на земята, нито на Небето друг, когото да обичам толкова много, колкото Него. Няма друг живот, който да ме заплени повече, отколкото Неговият. Няма други думи, които да стоплят повече кожуха ми, отколкото Неговите. Няма друг характер, друга пълнота, друга красота и съвършена хармония, която да ме изпълва повече от тази на Исус. И сега сърцето ми трепти и се разтопява от вълнение, когато мисля за Него и безграничната Му Вярност, защото в нея намирам едничкия смисъл защо съм жив, защо тупти сърцето ми, защо се насълзяват очите ми, и защо стоически понасям всички рани и злочестини, които трябва да понеса заради Святите Му думи и могъщи послания.
Последвай ме, братко мой, в последното видение на тази книга. Ела и съпреживей с моя Господ един най-мъчителен миг от Живота Му, когато Той трябваше да съхрани не Себе Си, но онези, които обича. Защото без всякакво съмнение, този мъчителен миг се е повтарял, и преповтарял, и преповтарял на всяко време и място, където Исус Христовите са стигали до Гетсимания и Кръста Господен. И нека моите думи свършат, за да се явят Неговите. Понеже докато оставах с духа си в Святото Му Присъствие, Спасителят отново започна да ми говори, като казваше:
“Слуго Мой! Ела след Мен в живото Ми Евангелие, за да видиш мигът, когато зловещата амбиция на Сатана поиска да отнеме един от скъпоценните Ми камъни. Понеже този камък беше Апостолът Ми Петър. Този, който дръзновено Ми заяви, казвайки:
“Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня…” (Матея 26:33) 
и още:
“Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт…” (Лука 22:33)
А как Аз възбудих реакцията на Апостола Си? Не му ли казах думите:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32) 
Защо нарекох ученика Си “Симон”, слуго Мой, при все, че Сам Аз го кръстих с името “Петър”…”
“О, Исусе! Ти Си виждал, че Петър има нужда от пълно обръщане към Теб, за да се превърне в Камъка, който очакваш да бъде…”
Господ поклати Главата Си в съгласие с отговора ми, но след това отново ме попита, казвайки:
“А защо Аз исках да съхраня Камъка Си Петър? Защо исках да утвърдя не само него, но и всичките Си Апостоли? Най-малкото – замисли се върху думите Ми, че “Сатана ги изиска всички, за да ги пресее като жито”. Ако един паднал херувим изисква Господни камъни, за да ги подложи на херувимското си засеняване, то не трябва ли Моите да му противопоставят Отеческото засеняване? А ти помисли сега в кой от образите на Илиевия кожух Петър не беше утвърден. И къде получи най-страшните атаки от врага Господен?”
“О, Исусе! Без всякакво съмнение Петър беше атакуван в четвъртия образ, в Образа на Човешкия Син. Понеже Петър е, който поиска да Ти се възпротиви, когато не пожела да приеме в сърцето си, че трябва да бъдеш осъден и убит. А тогава Ти го смъмри, отблъсквайки атаката на дявола, с думите:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23) 
“Точно така е, Стефане! Както Йоан Кръстител, така и Петър имаше проблем с четвъртия образ. Но ти сега отново помисли за Моя Камък Петър, понеже на него заповядах да утвърди братята си, след като се обърне към Мен.
Защо Аз имах нужда от Камъните Си? Какво бяха тези Камъни в Святия план на Моя Бог и Отец, свързан с Духа и Силата на Илия?”
Въпросът на моя Господ беше дълбок. Но толкова дълбоко се оказа и могъщото потвърждение от Святия Дух в сърцето ми, тъй щото развълнуван Му отговорих, казвайки:
“Ах, скъпоценен мой Учителю! Както пред Исус Навин реката Йордан отдръпна водите си, за да премине Господния народ по сухо заедно със свещениците, носещи Ковчега на Завета, така и пред Твоята божествена мисия Йордан отдръпна водите си, за да преминеш Ти със Своите по сухо. И както в онова древно време Исус Навин заповяда на свещениците да вземат дванадесет камъка, които да пренесат през Йордан за спомен до века на израилтяните, така и на Теб Отец даде дванадесет камъка, а библейското им кръщение се олицетвори с Петър, когото Ти нарече “Камък”. Тъй щото Камъкът непременно щеше да утвърди останалите камъни, според Святата Ти повеля…”
Господ се усмихна, а зениците Му заблестяха в Свят Дух на Небесна съкровеност. И Той отново започна да ми говори, като казваше:
“Знаеш ли колко много Мои чеда са като Петър пред очите Ми? Със същите страхове и съмнения. Със същите слабости и същите прегрешения. Със същият духовен изпит, който трябва да издържат, за да понесат Кръста Ми, и да бъдат съучастници в страданията Ми, които предшестват Небесната Слава. Аз наистина съм за Моите както Исус Навин за древните. Но нека всички видят и проумеят, че река Йордан отдръпва водите си само пред Ковчега на Завета и кожуха на Илия. И когато Моите преминат оттатък, тя събира водите си, за да бъде преграда пред тъмнината и религиозното нечестие.
Но ти сега Ме последвай в Моето Евангелие, за да се намерим в двора на първосвещеника, където твоят Господ ще отвоюва Камъка Си Петър и няма да го остави да умре под ужаса на сатанинското засеняване…”
След последните Си думи Господ докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се яви и самото видение. Аз виждах в него как Исус седи с поругано от ритници тяло и с лице, подпухнало от плесници. А някъде срещу Него забелязах и Петър, който седеше и грееше ръцете си на разпален огън. Всичко това ми беше твърде познато от видение преди повече от десет години, когато написах книгата за “Чуждият огън”. Но докато още гледах, Господ ме извика, казвайки:
“Слуго Мой! Гледай видението не с твоите очи, но с Моите. Защото твоят Господ вече е преминал оттатък водите на Йордан, а Камъкът Му е останал непреминал…”
В следващия миг Святият Дух промени погледа ми, тъй щото в самия двор на първосвещеника се плиснаха водите на Свята Божия река. И Исус стоеше от едната страна на реката, а Петър – от другата. А тогава там във видението се появи и самият дявол и Сатана. И като разпери крилата си поради водите на Йордан, посочи с костеливата си ръка към Христовия Апостол, като изкрещя с всичка сила:
“Идвай скоро, Молохо, та подпали този камък с нашия огън, за да се пропука и потъмнее! Понеже омразния ми Христос стои оттатък водите на Йордан, а ученикът му е под наша власт…”
В отговор на дявола, към Петър налетя духът на Молох. И като използва една от слугините на първосвещеника, накара я да се взре в лицето на Петър, и да извика категорично:
“И ти беше с Назарянина, с Исуса…” (Марк 14:67) 
В този миг силен вятър от съмнение разпали още по-силно огъня до Петър, тъй щото той уплашен понечи да се оправдае, казвайки:
“Нито зная, нито разбирам що говориш…” (Марк 14:68) 
В този миг пропя петел. А дяволът, предвкусващ победата си, отново изкрещя към Молох:
“Опитай сега с някой друг, Молохо! Нека накараме този рибар да похули четвъртия образ от лъчите на Йеова!”
Без всякакво бавене, духът на Молох възбуди с огъня си друг да се приближи до Христовия Апостол и да му каже:
“Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответства…” (Марк 14:70) 
А тогава Петър започна да се заклева, казвайки:
“Не познавам Този човек за Когото говорите…” (Марк 14:71) 
И отново пропя петел, последван от оглушителното кикотене на Молох. А тогава Господ ми даде знак да се приближа до Него, като ми казваше:
“Виждаш ли как Моят Камък е на път да извърши духовното си самоубийство? Сатана вече получи думите, които искаше, понеже Петър се отрече от Мене, казвайки, че “не познава Този човек”. А така той изгуби възможността да противостои на дявола с Моя Образ. И вече няма никакъв начин той да изпълни повелята, която му дадох:
“И ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:32) 
Какво да стори твоят Господ, слуго Мой, след като главният от Камъните Му не се обръща? Или как да потуша този чужд огън, на който Петър грее ръцете си…”
Думите на Исус ме изпълниха със скръб, която ме накара да падна в нозете Му. И там, в самото видение, аз изплаках, казвайки:
“Господи мой! Твърде Свята и могъща е реката Йордан, за да я смути един проклет огън, раздухан от изродени нищожества! И кой не знае, че огън се гаси с вода? Но даже Петър да не се обърне към Теб, Ти Исусе ще се обърнеш към него! Защото това е Святият и най-прекрасен пример в Евангелието! Примерът на Твоята Съвършена Любов!”
Докато още говорех, Господ ме привдигна с ръцете Си. А от очите Му възлязоха водите на Йордан, като могъщи Небесни потоци. И Той се обърна, та погледна към Петър, а потоците от Неговите очи се вляха в очите на Апостола Му, потушавайки всичкия дяволски огън. И ето, че Петър си спомни думите Му, понеже водите на Йордан бликнаха на очите му като горчиви сълзи, тъй щото той излезе от двора на първосвещеника, и заплака с неутешимо ридание. Точно в този миг моят Господ напусна видението от Евангелието, и посочи напред с ръката Си, като ми казваше:
“Ела и виж как река Йордан отдръпна водите си, а Сам Отец Ми издърпа Апостола Ми в Присъствието Си! Защото ето това Мое обръщане ще направите всички вие, за да простите предателствата спрямо вас, а Йордан да има могъщата спасителна сила на водите си, които довеждат до покаяние…”
С преляло от благодарност и възторг сърце, аз последвах моя Господ, когато видях как Петър се въздига по пътеката Господна оттатък Йордан. Готов да утвърди братята си и положи живота си като жертва на Божия Свят Олтар. А Исус, посочил с усмивка Апостола Си, отново ми проговори, като казваше:
“Слуго Мой! Вървял в Пътя на Божия Пророчески Дух с кожуха на Илия ти стигна до край в следването на своя Господ и Бог. И сега ти казвам, че не ти, но Аз от сърцето ти ще се обърна, за да погледна към онези, които те изоставиха по Пътя, за да ги възвърна с могъщата Си ревност и благоволение! За да направя всички ви поколение на Грабването! Поколение, пълно с Духа и Силата на Илия, което ще се насили да грабне Небесното Царство!
Църкво Моя! Покори се на свидетелството на пророка Ми, което ти дадох в тази най-свята пророческа книга! Нека слугата Ми Стефан бъде петелът, който ще събуди заспалите, за да бъдат будни при последното Господно преминаване! Нека към Ветил и Ерихон, които дадох като Святи видения на сърцата ви, да се прибави и Йордан, който отдръпва водите си пред поколението на Грабването!
Аз, Господ и Бог на Пророческия Дух, осветих реката Си Йордан в тези Святи видения, които дадох на слугата Си!
Аз ги изговорих! Аз ги изрекох!”

Leave a Reply