ЙОРДАН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С КОЖУХА НА ПРОРОК ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

(ИЛИ ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ НАСИЛИМ ДА ГРАБНЕМ НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО ПРЕДИ МИГА НА ГРАБВАНЕТО)

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
През всичките години на моето слугуване към Господ и Неговата Църква аз стоях пред избор между ревност и благоразумие. Ревност – да изрека и напиша всички дълбоки откровения от Божията тайнствена премъдрост. Благоразумие – да смирявам сърцето си в изчакване, докато моите братя и сестри пораснат в познаването на Волята Господна. Ето така едни послания се задържаха в сърцето ми неизявени за години напред, а други ставаха явни още на мига, когато са били получени от Бога. И със сигурност аз нямаше да се справя с духовната си отговорност пред Исус, ако Той Сам не беше ми явил, че пътят на слугуването ми преминава през пет Кръга от Божии Святи Присъствия, които изцяло следват Неговата божествена мисия на земята. А това са Кръговете на Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта. Така в едно най-далечно време, през 1993 година, аз написах първата си книга, воден и вдъхновяван от Святия Дух, и това беше книгата “Исус е в теб”. Тя беше моята първа стъпка в Кръга на Водата и в познаването на Божието Слово. А можем ли да не забележим, че мисията на Човешкия Син започна при река Йордан? Не отиде ли Той да се кръсти при Йоан Кръстител, за да долети Святият Дух върху рамената Му, уподобен на Бял Гълъб, а Сам Отец да заяви за Исус:
“Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение…” (Матея 3:17)
Какво се случи отпосле, след Йордан? Не отиде ли Исус в пустинята, воден от Духа, за да бъде изкушаван от дявола? Не предложи ли Сатана на нашия Господ да превърне камъни в Хляб, тъй щото в онзи миг получи и подобаващ отговор от Спасителя:
“Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста”…” (Матея 4:4) 
Но ето така Исус премина от Кръга на Водата в Кръга на Хляба, и се върна пълен със Святия Дух от пустинята, за да проповядва Небесното Царство, и Сам да бъде Хлябът на Небесното Спасение. А там някъде – в благословените Му стъпки – към Кръга на Хляба дойде и Кръгът на Виното. Защото на една сватба в Кана Галилейска Господ превърна водата във вино, като начало на знаменията Си. И Святият Дух от устните Му вече подготвяше всичките Му последователи за Завета, който Господ щеше да направи със Своите. Но Кръговете пред нозете Му все така не свършваха. Понеже Сам Отец внуши на Мария Магдалина да помаже нозете на Сина Му с благоуханно Миро, за да Го приготви за Славната Му Смърт. (А отпосле – след Кръста на Голгота – Йосиф от Ариматея помаза Господното Тяло със същото Свято Миро). И именно така към трите Кръга на Водата, Хляба и Виното беше прибавен и Кръгът на Маслото. За да дойде и Кръгът на онова огнено кръщение, за което Сам Исус каза на Своите:
“Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил? Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!” (Лука 12:49-50) 
А същият този огън Господ потвърди и с други Свои думи:
“Защото всеки ще се осоли с огън, и всяка жертва ще се осоли със сол. Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си…” (Марк 9:49-50) 
А не се ли осоли Жертвата на Отца с капчиците на Собствената Си Кръв в Гетсимания, а отпосле и при Кръста на Голгота?
Но ето така, братко мой, Исус събра в Пътя, Истината и Живота Си петте Кръга на Божието Свято Присъствие. За да покаже на всички ни, че ако някой е тръгнал от Водата, то непременно трябва да завърши в Солта. И ако аз ти споменавам за всичко това преди Святото видение, което предстои да получиш, то е, за да бъдеш напълно убеден в правотата на Божия Пророчески Дух, Който се открива в думите на Исус, изговорени за всички нас:
“А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12) 
Какви бяха дните на пророк Йоан Кръстител, за да ги споменава Исус в думите Си? Какво беше времето, когато един пратеник на Отца се яви в пустинята и дойде при водите на река Йордан, за да проповядва покаяние? Не беше ли той гласът на оня, който вика:
“Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него…” (Матея 3:3)
Не застана ли Кръстителят пред река Йордан точно така, както преди него беше застанал пророк Илия? Но защо сетнината на Илия беше да бъде грабнат без да види тление, а сетнината на Йоан стигна до тъмницата на Ирод? Защо Илия се превърна в маслинена клонка пред Святия Олтар на Бога и Отца, и се яви с Моисей при Преображението на Исус, а Йоан имаше злочестината да се лиши от главата си, която палачът му поднесе на блюдо пред дъщерята на Иродиада? Нали Илия беше в конфликт с Израилевия цар Ахаав и съпругата му Езавел, както и Йоан с цар Ирод и Иродиада? Откъде тогава дойде разликата между съдбата на единия и другия, след като и двамата бяха пророци на Всевишния? И каква беше причината Господ да заяви твърде тежките, но и верни думи:
“Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него…” (Матея 11:11) 
Можем ли да бъдем сигурни в истинността на Господното твърдение? Сравнил ли е Исус и най-малкия в Небесното Си Царство, за да го изяви като по-голям от Кръстителя? Та нали Йоан предиде пред Спасителя в Духа и Силата на Илия, за да се сбъдне благовестеното от Архангел Гавриил на свещеника Захария, бащата на Йоан, за съдбата на сина му:
“Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Светия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог. Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ…” (Лука 1:13-17)
И ето, че за този “велик пред Господа” пророк Исус заявява, че и най-малкият в Небесното Царство е по-голям от него.
Къде тогава да търсим противоречието? Или каква мъдрост от Бога ни е нужна, за да отсеем скръбта от думите на Исус и да разберем Святите Му основания да изрече подобни думи за Своя Предтеча?
Няма защо вече да преповтарям истини и твърдения, които Господ много отдавна даде на сърцето ми, за да си обясня правилно думите Му. Но в Светлината на тази последна пророческа книга, която пиша, съм длъжен пред Святостта и Премъдростта на Спасителя да свържа изречените Му думи за Кръстителя с откровението, че Исус е Господната Година.
Година, Която извървя Енох, за да не види тление!
Година, Която извървя пророк Илия, за да не види тление!
Година, Която Йоан Кръстител не успя да извърви цялата, и затова изгуби главата си в тъмницата на Ирод!
Ето така, братко мой, първите двама – Енох и Илия – се запечатаха в Господната Година, но при Йоан Кръстител тя не се изпълни изцяло, а той си остана с “дните”. Именно с “дните”, които не станаха Година!
Затова прочети отново думите на Исус:
“А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12) 
Разбираш ли вече тайната в думите на Господ? Проумяваш ли, че ако някъде дните не са стигнали до година, то ще е нужно насилване от оня, който е останал недоизпълнен. Понеже “това, което е недоизпълнено, не може да се брои”, според както е писано в “Еклесиаст 1:15”.
Защо Йоан не изпълни цялата Господна Година? Защо се размина със сетнината на Енох и Илия, които не видяха тление, но бяха вдигнати живи в Божията Слава, при все, че и той се подвизаваше в Същия Дух и Сила? Защо и най-малкият в Небесното Царство е по-голям от Кръстителя?
Ето на тези три въпроса ще отговоря не аз, но моят Господ във видението, което Той ми даде във всичката Си Благост и Милост за Своята Църква. Понеже докато все така оставах с Него в пещерата на пророк Илия, Исус започна да ми говори, казвайки:
“Слуго Мой! След като ясно ти показах колко славен и могъщ е кожухът на пророк Илия, с който загърнах теб през годините, Аз непременно ще те заведа на едно друго място, за да видиш същия кожух, но с друг негов приносител. И ти бъди Верен и Истинен да запишеш всичко, което ще ти разкрия. А сега Ме последвай до Хълма Сион и горния Ерусалим, защото видението Ми ще продължи там…”
След последните Си думи Господ ме прегърна с Десницата Си, като ме въздигна нагоре със Себе Си, тъй щото двамата полетяхме в Духа към Божиите селения. А когато нозете ми вече стъпваха по златната улица на Небесния Град, Исус посочи с ръката Си напред, като ми казваше:
“Върви след Мен, защото ще те въведа в Небесния дом на Йоан Кръстител…”
С вълнение последвах Исус, Който прекоси голяма част от Града, докато най-сетне се спря пред висок дом от бял мрамор, чиито жилки наподобяваха вълните на река. Така Господ отвори вратата на дома и влезе в него, като се изкачваше по извити стълби, за да стигне до горния етаж, а аз трепетно вървях след Него. И ето, че накрая Той отвори масивна врата, като пристъпи след нея…
Вълнението ми нарасна твърде много, защото знаех, че се намирам в Небесното обиталище на Кръстителя. Затова и очите ми започнаха да поглъщат видяното от самото място. И сякаш самата стая говореше на духа ми, че това е обиталище на отшелник, който обича самотата, скромността и смирението. А докато още гледах, моят Спасител се приближи до изящно изработен сандък, като повдигна капака му. След това въздигна кожух, който напълно приличаше на този на пророк Илия, при все, че беше от камилска козина. И като го разтвори в ръцете Си, разстла го на масата в средата на стаята, като ми казваше:
“Приближи се до Мен, слуго Мой, та виж кожуха на Йоан Кръстителя, който предидеше пред твоя Господ в Духа и Силата на Илия…”
Послушал Господ, аз се приближих до Него, гледайки на Йоановия кожух. И ето, че само след миг отсред ръцете Господни възлязоха лъчи, които заредиха Небесната дреха с Божията Светлина, тъй щото образите на Отеческото засеняване блеснаха върху кожуха. А тогава забелязах, че върху един от образите започнаха ярко да блестят сълзи, сякаш току що изплакани от очите. А това беше четвъртият образ. Образът на Човешкият Син. Той беше единственият, покрит от сълзи, за разлика от останалите образи, които светеха, но бяха сухи. Това ме накара да кажа на Исус:
“Ах, Господи мой! Отсред четвъртия образ на кожуха лъха неизразима скръб. И сълзи свидетелстват на скръбта, сякаш току що бликнали от очите. А значи ли това, че пророкът Ти Йоан не е щастлив и блажен в Небесното Царство?”
В отговор Господ ме погледна с твърде остър поглед, който ме прониза до дъното на сърцето ми. А след това Той ми отговори, казвайки:
“В Присъствието на Отца Ми е пълнота от радост. И вдясно от Него – всякога веселие. Но ти трябва да разбереш, че ако на праведния паметта е вечна, то той вечно ще си спомня онова, което е извършил или пропуснал да извърши за своя Господ и Бог. Така и Йоан напълно осъзна, че не успя да извърши цялата Господна Година, за разлика от Енох и Илия. Той беше усърден като вол, понеже се натовари със Словото на Божието Спасение. Той беше безстрашен като лъв, понеже явяваше нечестието на фарисеите, които идваха да се кръстят от него при водите на Йордан. Той беше помазан като орел, и се изпълни със Святия Дух още от рождението си, за да говори чрез Святото Миро на Своя Небесен Отец. Но в последния образ на Човешкия Син той претърпя неуспех, на който свидетелстват и сълзите му. Докосни тогава някоя от сълзите, за да разбереш и самата скръб на Божия пророк…”
Гласът на Исус беше твърде категоричен, за да бавя изпълнението на повелята Му. Ето защо аз протегнах ръката си към кожуха на Йоан, като докоснах една от сълзите. И тогава през духа ми премина Светлина, а в сърцето ми се явиха Йоановите думи:
“Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам…”  (Йоан 3:28-30)
Докато още прочитах думите от сълзата в сърцето си, Господ ме попита, казвайки:
“Смаляваше ли се Йоан, докато Аз растях, Стефане? Понеже когато някой се смалява, то се смалява както влиянието му, така и авторитетът му. Защо тогава Йоан имаше свои ученици, които докрай останаха Йоанови, когато трябваше да прегърнат и приемат Моя Авторитет, Моето Име и Моето Учение? Ако някой е приятел на Младоженеца, то няма ли той да стори всичко по силите си, за да благоуспява Невястата Му? Виж тогава скръбта от друга сълза на Кръстителя, като я докоснеш с ръката си…”
Видял сълзата, която ми посочва Исус, аз я докоснах, тъй щото следващите думи на Йоан се явиха в духа ми. А те гласяха:
“Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен. Каквото е видял и чул, за Него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му. Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен. Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка…” (Йоан 3:31-35)
И тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Ако Отец любеше Сина Си и предаде всичко в ръката Му, то защо Йоан нямаше пълно доверие в Сина, за да предаде в ръката Му и учениците си, тъй щото да бъдат Мои, а не негови? На какъв авторитет се покоряваха учениците на Кръстителя, та да Ми задават въпроси, на които държаха да им отговарям? Или как ти прочиташ писаното в Моето Евангелие, което гласи:
“Тогава дохождат при Него Йоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?” (Матея 9:14)
Признаваха ли Авторитета на Младоженеца тези, които бяха научени от Йоан, (понеже се наричаха Йоанови ученици)? Защо искаха да жалеят постейки, когато с радост можеха да ядат и пият с Младоженеца? Откъм Господ и Завета Му ли желаеха да ходят те, или откъм съпротивата на фарисеите? Мои приятели ли искаха да бъдат или неприятели, които откровено търсят конфликт с Мен и учениците Ми?
“Защо ние и фарисеите постим много…” – Ме попитаха те. А за подобно “ние” се плаща скъпа цена, слуго Мой. Понеже “ние” е акт на самоопределяне, начин да покажеш своята съпричастност към нечия кауза, път и пример. Ето така каузата на Йоановите ученици беше фарисейска, а не Небесна. Религиозна, а не Месианска, понеже Йоан не ги бе научил на покоряване и поклонение пред Авторитета на Човешкия Син, Който е четвъртият образ от Духа и Силата на Илия. Но ти докосни и трета от сълзите на Йоан, понеже тя промени и съдбата му…”
Видял третата сълза, която ми посочва Исус, аз я докоснах. А тогава в духа ми се явиха думите на Кръстителя, които гласят:
“Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него…” (Йоан 3:36)
Докато още прочитах думите, Исус отново ме попита:
“Какво значи някой да слуша Сина? Не е ли призвание именно на ученика да слуша учителя си? И ако едни слушаха Христос, за да се нарекат Христови ученици, то други не слушаха ли Йоан, за да се нарекат Йоанови ученици? Трябваше ли, след като Отец яви Сина Си на света при водите на река Йордан, а пророкът направи прави пътеките за своя Господ и Бог, да остават два авторитета, два пътя, две влияния, два примера? Смали ли се достатъчно Йоан в очите си, за да възрастява само Христос, Който е Единственият Прицел? Не трябваше ли Божият пророк да каже на учениците си:
“Вървете след Исус, Божия Агнец, Който носи греха на света, защото аз наистина не съм достоен да Му поднеса обущата. Ако аз ви кръщавах с вода за покаяние, Той ще ви кръсти със Святия Дух, и с огън! Не се наричайте никога вече мои ученици, но бъдете от днес нататък Негови ученици, защото на Сина Отец не дава Духа Си с мяра. Понеже моето време свърши, но Христовото тепърва иде!”
Не разбираш ли, слуго Мой, че Кръстителят не успя да сгъне кожуха си, за да удари с него водите на Йордан, тъй щото те да се отдръпнат, а той и учениците му да преминат в следващите Кръгове на Божието Свято Присъствие? Понеже авторитетът на Кръстителя не се смаляваше, но растеше сред учениците му, то и затова той дръзна да се отдели от призванието да приготвя благоразположен народ на своя Господ, като се взря в греховете на Ирод и Иродиада, навличайки на себе си царския гняв, и коварството на духа на Езавел. И някъде там, в Иродовата тъмница, към пророка дойде съблазън, че Господ не простря ръка, за да го избави от яростта на Иродиада. А така дойде мигът за най-горчивата от сълзите върху кожуха на Йоан. Докосни и нея, слуго Мой, за да свидетелстваш на Моята Църква…”
С премалял от думите на Исус дух, аз протегнах ръка, за да докосна посочената от Него сълза. А тогава в сърцето ми се явиха думите на Йоан, с които той изпрати двама от учениците си да попитат Спасителя:
“Йоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?” (Лука 7:20) 
Тук Гласът на моя Господ се изпълни с неизразима скръб, а Той ме попита, казвайки:
“Къса памет ли имаше Йоан Кръстител, който Ме изяви при брега на Йордан, казвайки:
“Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Йоан 1:29) 
Не видя ли Йоан как Святият Дух кацна на рамената Ми, за да Ме потвърди на света? Не чу ли Славният Глас на Отца, с който Бог явяваше благоволението към Възлюбения Си? Друг Агнец ли да очакваше Божия пророк, или вече дошлият и изявеният на света? Нима Йоан не знаеше, че четвъртият образ от кожуха му изявява западните порти на Небесния Ерусалим? Нима просветеният от Бога не помнеше, че от запад дяволът връхлита с вятър на съмнение? Каква причина го накара да прати учениците си с подобен въпрос при Мене? Не беше ли тя угнетението, че докато Аз раста, той се смалява? Не беше ли това човешката му съблазън, че Бог няма да му спести последствията, в които се забърка поради авторитета си? А Йоан наистина разбра залитането си, понеже пратих учениците му да предадат думите Ми:
“Идете, и разкажете на Йоана това, което видяхте, и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието. И блажен е оня, който не се съблазни в Мене…” (Лука 7:22-23)
Разбира ли тогава Църквата Ми, че точно това съмнение поради съблазън предаде Йоан под властта на дяволските отмъщения? И не е ли записано това в Моето Евангелие с думите:
“А когато чу Исус, че Йоан бил предаден на властта, оттегли се в Галилея…”  (Матея 4:12) 
А как Аз предупредих всички относно съблазънта, Стефане? Какви бяха думите Ми?”
Слушайки съвършено правдивите думи на Исус, аз Му отговорих, казвайки:
“Господи мой! Ти Си ни предупредил за съблазънта с думите:
“Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда! Ако те съблазни ръката ти или ногата ти, отсечи я и хвърли я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с две нозе да бъдеш хвърлен във вечния огън. И ако те съблазни окото, извади го и хвърли го; по-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл…” (Матея 18:7-9) 
Спасителят поклати одобрително Главата Си в отговор на думите ми, а в очите Му бликнаха сълзи. И тогава Той отново ме попита:
“Каква ще да е била съблазънта в Йоан, за да изгуби не ръката или окото си, но главата си? Не е ли съмнението най-страшната и погубителна съблазън, която се заповядва и задвижва от самия дух на Антихрист? И каква ли ще да е била Моята скръб за пророка Ми, която остана напълно премълчана в Евангелието? Едва ли малките и неутвърдените биха се замисляли върху подобни въпроси, но за слугите Ми и настойниците на Божията Благодат подобни въпроси са неизбежни. Защото именно техният отговор е възрастяването и утвърждаването в Божията Святост.
“Можеше ли Йоан Кръстител да има друга съдба?” – биха Ме попитали мнозина. А Аз бих им отговорил с думите:
Ако Йоан беше съумял да сгъне кожуха си както Илия, та да се отдръпнат водите на Йордан, то тогава без всякакво съмнение Аз щях да го въведа на високата планина на Моето Преображение, където се разговарях с Моисей и Илия. И там Кръстителят щеше да се присъедини към Славната компания на Божиите пророци, без да види тление. Но в предвид на могъщото дело и великата мисия, която Йоан Кръстител извърши при река Йордан, призовавайки мнозина израилтяни на покаяние чрез умиване на съвестта им, той остана оправдан и възвисен в Божието Име. И на всички, които със скръб приеха вестта за хвърлянето му в тъмницата на Ирод, Аз казах:
“Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: – „Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе“. Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Йоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него. А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоана; и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша…” (Матея 11:7-15)
И ето, Църкво Моя, в последните дни на този свят Аз ти говоря чрез пророка, когото съм потвърдил в Духа и Силата на Илия, за да проумееш думите Ми, че от дните на Йоан Кръстителя и до днес Небесното Ми Царство насила се грабва, и които се насилят, грабват го.
“Но как да се насилим, Господи Исусе?” – ще Ме попитат мнозина. И Аз ще им отговоря с думите:
Насилете се да превърнете дните на Йоан Кръстител в Господна Година! Насилете се да придобиете Отеческото засеняване, като се стремите да покорите образите на вола, лъва и орела на Образа на Човешкия Син. Защото именно това отговаря на сгъването на Илиевия кожух и отдръпването на водите на Йордан, които са границите на Отеческата Святост. И ако някой реши да попита:
“А защо, Господи мой, образите на вола, лъва и орела трябва да се покорят на Образа на Човешкия Син?”
…то на този въпрос ще отговоря с думите, които дадох на Апостола Ми Павел, а той ги записа в “Посланието към Римляните”:
“Но знаем, че всичко съдейства за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави…” (Римляни 8:28-30) 
Проумявате ли най-сетне, защо и най-малкият в Небесното Царство е по-голям от Моят Предтеча Йоан? Ето, отговарям ви:
Защото от дните на Йоан Кръстител и до днес в Небесното Царство не се е въздигнал и влязъл нито един, който няма Образа на Човешкия Син! И този Йордан, който отговаря на границата на Божията Святост, няма никога да отдръпне водите си, ако не види в човека или поколението Образа на Човешкия Син!
Най-страшните врагове пред Духа и Силата на Илия, които отнемат сетнината на човеците в Небесното Царство, са духът на Антихрист, духът на Мамон, духът на Езавел и духът на Корей! Тези са богоненавистните духове на сатанинското засеняване, които всякога въздигат в църквите властта на човешко-демоничните авторитети, за да се похули и отхвърли Божия Авторитет! И както Йоан заплати с главата си за своето съмнение и залитане, така и поколението на отстъплението от Моя Завет ще заплати нечестието си с отсичането на една глава, и поставянето на друга глава вместо нея. С отсичането на Главата Христос и поставянето на главата Антихрист! (за което говорих на пророка Си преди тринадесет години в пророческата книга за “Златния орел на църквата”).
Ще се насилиш ли, Църкво Моя, за да стоиш в Святостта на Духа Ми, или ще се огънеш пред ветрищата на лукавия?
Ще платиш ли цената, за да превърнеш дните на Кръстителя в Господната Година на Енох и Илия?
Ще проявиш ли съмнението на свещеника Захария и сина му, или ще се подвизаваш в дръзновението на Енох и Илия?
Всичко това ще стане явно в мига на Грабването, когато река Йордан отдръпне водите си, и грабналите Царството бъдат грабнати от Царството!
Другите ще останат долу, в незавидна и страшна сетнина!
А за Моите Верни Аз ще дам още едно видение на пророка Си, което ще е Моят последен зов към всички от водите на Йордан!
Аз, Господ на Пророческия Дух, все още говоря и не млъквам!
Блажени всички, които пребъдват в Духа и Силата на Илия!
Да, блажени са!”

Leave a Reply