ЙОРДАН – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЕТО В ПЕЩЕРАТА НА ПРОРОК ИЛИЯ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Нека Духът изпълни сърцето ти със съвършен мир и увереност, за да прочетеш посланията в тази книга без никакво съмнение или колебание. Защото със сигурност дяволът ще раздуха не вятър, но ураган, ако усети и най-малкия полъх на неверие в който и да било читател. Пиша това, защото е възможно някой да се съблазни в думите на Духа, че нося кожуха на пророк Илия от много години. Но това е не просто моята лична правда, а Божията Истина, която Господ Исус Христос мощно е потвърдил чрез всички свидетелства, които е давал на пророка Си.
В първите години от моето следване на Спасителя, когато все още бях в Кръга на Водата, аз написах книги, изключително свързани с Духа и Силата на Илия. Това бяха книгите за “Късният Дъжд и Грабването” и “Облечи своята мантия”, написани една след друга. Още тогава Исус ми даде да усещам кожуха на Илия, макар и не в тази пълнота, с която го усещам сега. По-късно – в Кръга на Хляба – аз продължих по стъпките на Божия пророк, като написах послания, изключително свързани с Духа и Силата му. Това бяха книгите:
“Да свалиш грима на Езавел”
“Пътят до потока Кисон и върха на Кармил”
“Цената на духовното издигане”
Божието водителство продължи да ме свързва с Илиевото помазание и в следващия Кръг на Виното, където написах книгите за “Портите на Живота на Смъртта” и “Тихо течащите Силоамски води”. В първата Спасителят ми разкри кожуха на Илия в главата за Твърдостта, а във втората ми даде да вляза в пещерата на Божия слуга. А когато стигнах до Кръга на Маслото – там Господ отново ме изпълваше с помазание, за да мисля за делата на пророка Му в книгата за “Проклятието над земното лозе” и в едно от виденията, свързано с “Алфата и Омегата”. Така дойдоха годините ми в Кръга на Солта, където Исус ми даде две прекрасни книги за Жертвата на пророк Илия:
“Водите на поруганието” и “Огънят на негодуванието”
А след това дойде и словото за очистването на Нееман в Божия Йордан чрез пророк Елисей, (който стана приемник и продължител на Илиевия Дух и Сила). Заглавието на книгата беше “Вяра, която води до Освещение”. Но и с нея нещата все така не приключваха, защото в една твърде Свята книга, наречена “Ветил”, Господ отново ми даде видение с пророка Му, заспал под смриката в пустинята, свързан със седмия лъч на ангелското благовестие, който е Божието Насърчение.
Ето така, приятелю мой, наред с всички останали пътеки в Божия Пророчески Дух, от Който гребях с пълни шепи Небесно изобилие, аз познах колко славен и благословен е кожухът на пророк Илия. И нека никой не те лъже да си мислиш, че този кожух е продукт на някоя древна еврейска манифактура за кожарски изделия, понеже това е дреха от Дух и Сила. Присъствие, което превръща онзи, който го има, в най-победоносен войн на Бога и Отца. И ако да бих се върнал към една от знаковите пророчески книги, свързана със съдебния процес против духа на Езавел, то още там Небесният пратеник на Исус ясно ме попита:
“Не знаеш ли, че онези, които Исус призовава в Духа и Силата на Илия, имат в живота си белезите на неговото служение и живот?”
Какво да кажа в отговор на Божия ангел, дванадесет години по-късно?
Че не познавам Духа и Силата на Илия ли?
Или, че си останах само с добри намерения и пожелания?
Нищо подобно, мили мой братко! Аз вървях по твърде благословен път, за да си позволя дори и полъх от малодушие. И при все, че трябваше да преживея много вълни от демонични отмъщения, то пак Божието Провидение запази невредими духа и сърцето ми. Ето затова имам не просто духовно право, но изключително дръзновение да пристъпя до моя Господ и да запиша всички неизказани откровения и тайни, които Той е запазил за поколението на Грабването. Затова нека да продължа с думите, които Исус ми проговори, когато влизах след него в Илиевата пещера. Ето какво ми каза Той:
“Стефане! Запиши и предай на всичките Ми Верни думите, които ти говоря. Защото книгата за Йордан, която сега ще ти дам да напишеш, е продължение на могъщото Ми послание за Господната Година. Това е втората пророческа книга, която Аз зареждам с херувимската Сила на Святия Дух, за да направя всички ви успешни победители над дявола и демоничните му пълчища. И като приемете Силата от пророческите Ми послания, непременно да се насилите, за да грабнете Моето Царство. Понеже в това е тайната за участие в Грабването:
Грабналите Царството се грабват от Царството!
А да се насилите, то ще рече да осъзнаете Духа и Силата на Илия, за да изпълните писаното, което в тази книга ще ви дам да проумеете:
“А от дните на Йоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12)
Разумните непременно ще си спомнят изреченото от Архангел Гавриил за Йоан Кръстителя, че той “ще предиде в Духа и Силата на Илия”. Но ако вие не познаете Духа и Силата, то как ще се насилите да грабнете Царството? Не проумяхте ли вече, че това са Дух и Сила, подобаващи на херувими, понеже в тях се откриват четири лица, като могъщи лъчи на Божието засеняване? Не видяхте ли вола, лъва, орела и човешкото лице в пророческите видения за Господната Година? И няма ли да ги видите и тук – в пещерата на Илия? Няма ли Аз непременно да ви направя могъщи в Господния план? Няма ли да ви дам пълен триумф над религиозната власт на дявола? Казвам ти, Стефане, че непременно ще го сторя. Защото имам теб – слугата Ми, който седемнадесет години не се умори да носи кожуха на Илия, колкото и да ти тежеше през последните шест години в Кръга на Солта.
А сега Ме последвай навътре в пещерата на Моя пророк. Защото нозете ти отново ще нагазят в тихо течащите Силоамски води, за да стигнем там, където в едно продължително време Илия смиряваше духа си и плащаше цената за нетлението си в Небесното Царство, както преди него я плати и Енох…”
След тези най-съкровени и прекрасни думи за духа ми, Господ тръгна напред, като нагази с нозете Си във водите на Силоамския извор, а аз Го последвах с неизказана радост и трепет…
Не зная колко дълбоко навлязохме в пещерата, но ето, че очите ми бяха благословени от неземна Светлина, която започна да блести от самите скални стени на Илиевото обиталище. И тогава видях как от едно място изтичаше самият извор на Силоам, а над него беше поставен каменен олтар във вид на квадрат, тъй щото водите бликаха изпод олтара. А Господ, приближил Святото място на пророка Си, протегна ръката Си и посочи олтара, като ми казваше:
“Приближи се до Мен, слуго Мой, и виж самия Олтар, под който извират водите на Божия Пророчески Дух. Защото той има четири страни, а всяка от тях свидетелства за себе си…”
С вълнение се приближих към Исус, за да погледна това, което Той ми казва. И тогава Святият Дух мигновено докосна дълбочините на сърцето ми, тъй щото Скритата Манна на Божията тайнствена премъдрост отново се надигна в духа ми. И при все, че гледах олтара, аз сякаш отново виждах последното видение, което моят Господ ми даде в книгата за “Господната Година”. Защото олтарът приличаше на Небесния Ерусалим, а от всяка от четирите му страни блестяха лъчи от Божието засеняване. Това ме накара да извикам от възторг към моя Господ, казвайки Му:
“Ах, скъпоценни мой Учителю! Какво Си дал да гледа сега слугата Ти? И защо аз пак виждам Небесния Ерусалим в този каменен олтар, при все, че видението в тази пещера е ново?”
Исус се засмя сърдечно на думите ми, а след това ме прегърна с Десницата Си, като ми казваше с твърде съкровен Глас:
“Защо реши в сърцето си, че видението е ново, а не е същото, с което завърши Господната Година?
Не, слуго Мой! Видението не е ново, но е същото, с което запечатах сърцето ти в предишната книга! Защото ако и ти да не си знаел, че Аз ще те доведа тук, то пак твоят Господар е знаел, нали? Понеже да има ли някаква разлика в стоенето на Енох и Илия, когато и двамата са платили една и съща цена пред Бога?”
“Не, Господи мой! Енох и Илия са като еднояйчни близнаци в Святия Дух! Тъй щото ако в живота на единия има точни белези, то ще ги има и в живота на втория…”
“Не само в живота на втория, пророко Господен, но и в свидетелството на последния пророк, който си ти! Защото Аз сега ще направя знамение за Моята Църква. И като сваля кожуха, с който те загърнах, за да Ми бъдеш слуга в Духа и Силата на Илия, непременно ще го положа над самия каменен олтар…”
В следващия миг, странно за сърцето ми, Господ се обърна изцяло към мен. И като протегна ръцете Си – бръкна в самия ми дух, тъй щото усетих присъствие, подобно на вълни от електрически ток, които преминаха по гърба ми. А тогава – за изненада на самия мен – в Десницата и Левицата на Исус се поклащаше кожухът на пророк Илия. И Той, като вдигна кожуха и го завъртя, подобно на покривка, разстла го върху самия каменен олтар. А тогава кожухът просветля покрай четирите стени на олтара, сякаш, че черпеше Духа и Силата си от тях. И лицата на Отеческото засеняване се явиха върху кожуха, според както следва:
В северната част се яви волът. В източната част се яви лъвът. В южната част се яви орелът. И в западната – Образът на Човешкия Син.
А докато аз ги гледах с възхита и изумление, Спасителят отново ми проговори, като казваше:
“Ела сега и простри ръката си върху кожуха, защото той си е твой дар от Мене, и ти си платил цената да го носиш с Моята Вяра. Но същевременно забележи как Святото Слово на Всемогъщия ще потвърди Духа и Силата на Илия в четирите образа на Божието засеняване…”
Гледайки на знамението, аз се вцепених и не смеех да пристъпя до каменния олтар. Но тогава Исус ми се усмихна с толкова запленяваща и покоряваща усмивка, щото притеснението ми мигом се стопи. И Той отново ми проговори, казвайки:
“Нима си забравил думите, с които те заявих преди единадесет години на Моята Църква в пророческото послание от книгата за “Пътят до потока Кисон и върха на Кармил”? Ще забравят ли Моите Верни думите, които там изрекох за слугата Си:
“Приближете се към пророка Ми, защото на него дадох да поправи падналата Давидова скиния! Приближете се при пророка Ми и отвърнете очите си от лъжепророците на Езавел. Защото лъжепророците на чародейката ще продължат да мамят сърцата ви с дипломите си, с конференциите си, с тщеславието си, с греха си, с гордостта и надменността си. Но онзи, който ще въздигне събореното, ще го направи със Сила от Отца Ми. Сила, която ще смути всичките слуги на дявола. И понеже Аз познавам лукавството и злобата на Езавелините слуги, то и затова ще допусна върху служението на слугата Ми Стефан да се излее всичката злоба, всичката ярост, всичката неправда и всичкото чародейство. Точно така, както и пророк Илия, след като приготви приноса си, заповяда да го залеят с вода, да повторят заливането с вода, и да потретят дори, та дано Огънят на Отца не успее да го подпали. Но ето, казвам на всички, които обичат да се наричат “пастири” и да доят овцете за себе си:
Не заставайте против Пътя на Пророческия Дух на Отца Ми! Не хулете слугата Ми! Не говорете извратености, с които да погубвате сърцата си! Не спирайте делото на Пророческия Дух!”
И ето, слуго Мой, сега е мигът да получиш най-могъщото потвърждение от твоя Господ, че си пророк в Духа и Силата на Илия! Затова протегни ръката си, та докосни всяко от лицата на Божието засеняване, които се явиха върху кожуха ти…”
Думите на моя Господ тежаха с толкова чиста и Свята категоричност, щото наляха потоци от дръзновение в сърцето ми. И аз, приближил се до каменния олтар на Илиевото обиталище, прострях ръка, за да докосна кожуха си. А тогава се случиха нови знамения. Защото когато пръстите ми докосваха образа на вола, там мигом се явиха видения от живота на пророк Илия. И Исус потвърди самите видения, като ми казваше:
“Виждаш ли как отсред образа на вола се яви жертвата на пророк Илия в подножието на Кармил? Не отхвърли ли тогава Отец Ми пророците на Ваал, за да покаже благоволението Си към юнеца на пророка Си? Не падна ли огънят на Отца при часа на вечерния принос, за да стане явно на целия Израил, че само Илия е волът Господен? И не тръгна ли същият този вол след като излезе от пещерата, за да издири Елисей, който ореше с дванадесет двойки волове, и сам се беше впрегнал с тях? А какво се случи, когато Илия хвърли кожуха си на него? Не почувства ли Елисей могъщото Божие засеняване, тъй щото закла земните си волове, за да се посвети в слугуване на Небесния вол? И кой в Моята Църква да би дръзнал да похулва слугата Ми Стефан, който с цялата Ми Любов към чедата Ми изора Свещеното Ми Писание, за да ви даде извори от жива вода, и изобилие от Господно жито?
Но ти, слуго Мой, премести сега ръката си към лицето на лъва, та виж следващите знамения от кожуха си…”
С вълнение преместих пръстите си върху образа на лъва. А тогава от кожуха се явиха други видения от живота на Илия. И отново Господ ги потвърди с Гласа Си, като ми казваше:
“Виждаш ли как отсред образа на лъва се яви ревността на Божия пророк? Онази ревност, с която той застана пред Ахаав, за да изобличи нечестието му, с което се канеше да си придобие лозето на Навутей. Не се ли сбъднаха тогава славните пророчески думи, които гласят:
“Лъвът изрева; кой не ще се уплаши? Господ Йеова изговори; кой не ще пророкува?” (Амос 3:8) 
И не се ли уплаши от лъвския рев самият Ахаав, тъй щото отпосле Отец да каже на пророка Си:
“Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му…” (3 Царе 21:29) 
И не беше ли същият този лъв в ревността на Илия в тази същата пещера, когато той Ми каза:
“…Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат…” (3 Царе 19:10) 
А какво тогава да кажа за жестокия сблъсък на слугата Ми Стефан с последните Ахаавовци в духа на Езавел? Намери ли се пастир Господен, който да се възпротиви на чародеите и теолозите, които се поругаха с делото на пророка Ми? Не натрупаха ли всички тези наемници грехове от умножено беззаконие, с които Вечният Съдия ги записа в осъдителния Си списък? Ако дяволът като рикаещ лъв обикаляше, търсейки кого да погълне, то колко човеци му се съпротивиха, оставайки твърди във Вярата Ми? В колцина бе Духът и Силата на Илия, за да бъдат напълно неустрашими и огнени против религиозните нечестия на Ахаав и Езавел?
Но ти, слуго Мой, премести отново ръката си към третия образ върху кожуха, който е на Божия орел…”
Вълнението ми нарасна прекомерно, тъй щото за миг ръката ми се разтрепери. Но аз преместих пръстите си върху образа на орела и вече го докосвах, когато и от него се явиха видения от живота на Илия, а Господ отново ги потвърждаваше на сърцето ми, казвайки:
“Виждаш ли как отсред образа на орела се явяват миговете от най-Славното посвещение, което Отец Ми даваше на пророка Си? Виждаш ли враните, които носят хляб и месо на Илия, за да изпълнят изричната Божия заповед:
“Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там…” (3 Царе 17:4)
Не носят ли Божиите птици прехрана за Божия птица? И не изпълни ли Отец орела Си Илия с преизобилие от Свято Миро, щото да му заповяда да отиде при вдовицата от Сарепта Сидонска, на която хлябът и маслото никога не свършиха, понеже даде сърцето и живота си на Божия орел?
А какво да кажа за Верните Ми в последното време, които напълно се уподобиха на вдовицата от Сарепта Сидонска, за да ги възлюбя с вечна Любов, и да ги събера при Себе Си с вечни връзки? Оставиха ли те някога орела Ми Стефан гладен, или без нужното за живота му? И остави ли ги някога той през всичките години на слугуването си към Божието домочадие? А къде бяха в това време останалите църкви и пастири, съюзи и асамблеи? Не станаха ли развалени женища, попаднали под острите клюнове на лукави лешояди, за да участват в греховете на гордостта и превъзнасянето им? Те наистина са останали слепи в измамата си, и плешиви в безумието си, понеже не разпознаха времето, когато бяха посетени от Духа и Силата на Илия.
А как утре тези общества ще искат да полетят като Божии орли към върха на Кармил, за да видят облака на Грабването като малка човешка длан, когато самите те презират примера на пророка Ми? Как същите тези общества, осквернени от лешояди, ще поискат да участват в Грабването, когато са забравили, че Святият Израилев се е обещал в края на Стария Завет с думите:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…” (Малахия 4:5-6) 
Ако великият Ден беше при Йоан Кръстител, когато Господ стана Човешки Син, за да утвърди Завета Си с човешки чеда, то няма ли страшният Ден да изненада мнозина, като Ден на Страшния Съд? Кои са онези бащи, които ще откажат да обърнат сърцата към чедата си, или кои са онези чеда, които ще откажат да обърнат сърцата към бащите си, та да натрупат греховете на умноженото беззаконие? Не осъзнахте ли най-сетне, че Моят противник дяволът е паднал херувим със зловеща амбиция да не допусне никого в Небесното Царство? И с четирите лица на тъмното си засеняване той създаде блудницата Вавилон, която събира в себе си всички църкви, отстъпили от Завета Господен?
Как ще победите златното теле, ако всред вас не се явят воловете Господни? Как ще победите лъва на насилието, ако в Църквата липсват лъвовете на ревността и благочестието? Как ще победите лешоядите на гордостта и превъзнасянето, ако ги няма орлите на Божието помазание? И най-вече – как ще имате Моята власт над цялата сила на врага, ако не платите цената за Духа и Силата на Илия?
Но ти, слуго Мой, сега премести ръката си и върху четвъртия образ върху кожуха, който е на Човешкия Син…”
С вълнение послушах Гласа на Исус, прелял от ревност, и докоснах с пръстите си четвъртия образ. А тогава и там се явиха видения от живота на пророк Илия, а Господ отново започна да ми ги потвърждава с Гласа Си, казвайки:
“Четвъртият образ върху кожуха е по-силен от останалите три, понеже е Образът на Човешкия Син. Затова погледни и виж как пророк Илия покорява останалите три образа на четвъртия, който е Моето Лице. Защото там, при брега на реката Йордан, слугата Ми сгъна кожуха си, покорявайки трите образа на четвъртия. И като удари с него върху водите на Йордан, те се отдръпнаха, за да преминат с Елисей по сухо. Виж също как Елисей иска двоен дял от Духа и Силата на пророка, а Илия казва на последователя си да внимава най-много в четвъртия образ. Послушай думите му:
“Мъчно нещо поиска ти; но, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде…” (4 Царе 2:10) 
Можеше ли Елисей да получи кожуха на Илия, ако не гледаше с Моята Вяра на четвъртия образ, сиреч, да се взира в лицето? И не видя ли той върху самия образ Небесния лик на своя Създател, за да извика с всичката си сила:
“Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова!” (4 Царе 2:12) 
А сега, Стефане, забележи главното знамение, заради което ти се дава да напишеш тази книга. Защото не би имало никакво Грабване за пророк Илия, ако водите на река Йордан не бяха се отдръпнали. Така, със самото отдръпване на водите, непременно разбираш, че Моят Отец не е имал никакви причини против слугата Си, и затова го е допуснал до Вечността Си. Понеже именно с водите на Йордан Отец ограничава достъпа на човешките сърца до Себе Си. И нека никой не смята, че Аз проповядвам география, та да говоря за някаква земна река Йордан, понеже думите Ми не са плътски, но са Дух и Живот. Затова запомнете Небесната Истина, която ви явявам чрез слугата Си:
Водите на река Йордан са границите на Отеческата Святост! Граници, които Отец отваря пред всички, които Го търсят с Духа и Силата на Илия, за да ги приеме в Лоното Си, като мъже и жени по Сърцето Си! Граници, които Отец Ми държи затворени пред всички, които Го мразят, като презират пратениците Му и хулят свидетелите Му! Граници, които се отвориха пред Ковчега на Завета, когато Исус Навин въвеждаше Израил в обещаната земя! Граници, които ще се отворят за последното Ми поколение, родено от Божия Пророчески Дух, което няма да види физическата си смърт, но ще участва в Грабването! Затова днес казвам на Невястата Си:
Църкво Моя! Имай Вярата Ми, за да Ме последваш в останалите видения, които ще дам на слугата Си, който е пророкът на Сион! Покори се на кожуха, който е Духът и Силата на Илия, нужен за преминаването от този свят в бъдещия!
Аз, Господ и Бог на Пророческия Дух, все още говоря и не млъквам! Блажени и Святи всички, които Ме следват в Святите видения, които давам на пророка Си!”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s