КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Стоиш ли още с Господ Исус Христос в прекрасното видение над Небесния Ерусалим, в оня могъщ завършек на пророческото послание за Господната Година?
Ето, с цялата искреност на сърцето си ти казвам, че мечтая този свят да избледнее като студена мъгла, победена от лъчите на топлото Слънце. И всичко видимо за света – да стане невидимо, а пък невидимото за света – да стане видимо. Защото скръбта и мъката ще продължават дотогава, докато човеците остават слепи за Светлината на Божието Спасение. И там, в мрака на света, отделен от Бога, ще продължат да царуват омразата и измамата, алчността и завистта, злобата и безчестието. Аз не искам никой да остане пленник на тъмнината, нито да прахоса дните си в душегубките на дявола. Понеже отпосле, щом настъпи Вечността, ще е твърде късно за каквато и да било равносметка.
По Божието Провидение и Предузнание всеки от нас има от раждането си около тридесет хиляди дни капитал от време (в най-доброто стечение на обстоятелствата). Дали ще заплатим с този капитал цената на Вечния Живот е въпрос на вяра. Не просто на нашата вяра в Бога, но на Божията Вяра в нас. Понеже ето това – Бог да ни дари със Собствената Си Вяра – е уникално случване, което може да се съпостави с факта, че за четири хилядолетия от Адам до Христос Божията Вяра е извършила Съвършените си дела само в един ограничен брой човеци. Те са били движени и изпълвани от Святия Дух, за да свидетелстват за Всемогъщия или да свещенодействат в Славата на Присъствието Му. Но ако от този брой човеци се опитаме да отделим онези, които са се намерили в Съвършеното Божие благоволение, то тогава ще преброим само двама – пророк Енох и пророк Илия. Защото на тях Бог е дал да преживяват пълнота от Вечен Живот, сравнима само с тази на Адам и Ева преди грехопадението. И като се замислиш, че ние имаме Господното обещание да преживеем същата пълнота, ставайки съобразувани с Христос като участници на божественото Му естество, то тогава всяка цена, която Отец би поискал да платим за подобно блаженство, би била неизразимо по-малка от Небесния Дар на Възкресението, обещано за случване при Грабването на Църквата. Точно това ни е казал и Апостол Павел, който е записал в посланието си:
“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния. А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим…” (1 Коринтяни 15:47-52)
Виждаш ли как Павел отново ни води към древния библейски прицел, свързан с Енох и Илия? “Не всички ще починем, но всички ще се изменим…” – ни пише той. Така и в старозаветната древност двама от човеците не са починали, но са изменили съдбите си. И в библейския разказ за тях Бог е оставил скрити послания, които мъдрите и разумните непременно трябва да проумеят, за да бъдат готови за обещанието в Апостолското послание.
Аз вече имах прекрасната привилегия от моя Господ да дам на Църквата Му посланието за Господната Година, свързано с живота на Енох. Но докато още преживявах вълнението от написването на тази книга, Исус отново ме изпълни със Святия Си Дух, тъй щото една нова планина от неизказана Светлина и Скрита Манна се яви като товар над духа ми. А в нашепването на Духа аз ясно чух Святият да ми казва:
“Планината Хорив се яви за духа ти, слуго Господен! Онзи Хорив на Илиевата пещера – с тайните на Грабването! Онзи Хорив на Илиевия дух – с властта и авторитета на кожуха му! Защото Волята на Онзи, Който те е помазал за пророк, е към Господната Година на Енох да бъдат прибавени и славните стъпки на Илиевата Вяра! Понеже възлизайки пред Господа на Славата от пещерата си в Хорив, Илия изнамери Елисей за приемник на кожуха му, и двамата с него преминаха през Ветил, Ерихон и Йордан. И ако Исус вече ти даде посланията за Ветил и Ерихон, то е дошло времето да получиш и посланието за Йордан. За онзи Йордан, който отдръпна водите си, за да премине пророкът по сухо, и да бъде въздигнат от огнените коне и колесницата на Бога и Отца…”
След тези думи на Святия Дух Божията планина още повече заблестя над духа ми, тъй щото на една от високите й скали сърцето ми забеляза самата пещера на Божия пророк. Това ме накара да падна на коленете си и да кажа на Духа:
“Ах, Святи Душе! Благословена довека да е Светлината Ти! Аз дори не съм могъл да мечтая за това най-чудно блаженство – да гледам планината, на която пророк Моисей получи каменните плочи, а пророк Илия – Божия призив за Вечен Живот…”
В отговор Духът отново ми проговори, като казваше:
“Не е ли вече дошло времето да разбереш как Исус те облече с кожуха на Илия, с който вървя по пътеките на Святостта Господна? И не идва ли мигът за Невястата Исус Христова да пристъпи до своя Младоженец през Вратата на Вечността?
Ето, Стефане! Ти вече правиш последните славни стъпки в пророческото си призвание и избиране и на тях непременно ще свидетелстват планини от Небесна Светлина и реки от Свято Миро! А сега погледни и виж Кой стъпва с нозете Си по острия хребет на Хорив, за да се яви на духа ти…”
Покорен от Славата Божия аз за миг извърнах поглед нагоре, когато съзрях моя Спасител, слизащ в Небесна красота и достолепие. Заобиколен от множества ангели, Той се приближаваше към духа ми. А в един момент, дал знак на вестителите Си да спрат, Той се сниши досами мен, като ми казваше:
“Слуго Мой! Знаеш ли защо твоят Господ се явява на духа ти в Собствената Си Слава и блясък?
Аз казвам сега на Моята Църква, че съкруших до ужас и пълно разорение сърцето на тъмния Си враг, старовременната змия, която е дявол и Сатана. Понеже амбицията на лукавия беше тази – да Ми попречи да явя на Верните Си лъчите на Небесното благовестие, които поразяват херувимската му сила. Но след посланието за Господната Година той вече е обезоръжен и парализиран. Тъй щото каквито и отмъщения да биха дошли върху тебе – знай, че те са израз на безсилие и тотално съкрушаване.
А сега ти, приятелю на Сърцето Ми, погледни на тази висока планина, която явих над духа ти. Понеже това е Хорив, Святото място на Всемогъщия, на което са стъпвали само нозете на двамата Му пророци Моисей и Илия. И като се възправиш до Мене – последвай Ме, защото ще те заведа в пещерата на Илия, от където ще започне Небесното ти водителство за написването на това най-свято послание…”
След последните Си думи Господ ми протегна ръка, като ме привдигна, тъй щото се възправих на нозете си. А след това Той ме прегърна и полетя с мене нагоре към планината в присъствието на ангелските Си войнства. Така ние се намерихме пред самата пещера на пророк Илия, врязана в една от скалите. А когато стъпихме пред входа й, Господ отново даде знак на ангелите Си, и тръгна навътре в Илиевото обиталище, като ми казваше:
“Преди десет години Аз те доведох в тази пещера, а ти написа книгата за “Тихо течащите Силоамски води”. Но тогава пребъдваше в Кръга на Виното, а не в Кръга на Солта, и все още не беше платил цената за най-дълбоките тайни, които крие обиталището на пророк Илия. Но днес, десет години по-късно, духът ти вече е в ръста на Илиевата пълнота, и Аз мога да ти говоря така, както някога говорех на него. Затова върви след Мен, за да стигнем до мястото, където Божият пророк смири духа и сърцето си за твърде великата съдба, която му беше отредена от Отца Ми. А всичко, което ще видиш и преживееш, напиши в първата глава на тази книга…”
Братко мой! Верни ми приятелю! Малко са знаменията в живота ни, които бихме нарекли “чудеса”, а дори е възможно изобщо да ги няма. Но аз за себе си знам, че Господ Исус Христос ме беше поставил пред прага на онова Негово Свято посвещение, което бих нарекъл “чудо на чудесата”. И сега какво друго да сторя, освен да те призова да притихнеш като разумната Мария в нозете на Спасителя, за да получиш това Небесно откровение като най-скъпоценен дар за сърцето си.
Нека Марта се грижи за каквото си ще, но ти не изтървай поглед от Божия Син и приемай с възторг и наслада думите Му! Защото днес Той приготвя всички ни за Вечността – с онази пламенна Любов и Вярност, с която водеше пророка Си Илия, за да го направи като маслинена клонка и вечен свидетел пред Святия Олтар на Всевишния Бог!
На Бог Отец, Синът Му и Святият Дух нека да бъде Слава, почит и благодарение – от сега и до века! Амин и Амин!