ЧУЖДИЯТ ОГЪН – II ГЛАВА

2. ВИДЕНИЕТО С ПЕТЪР

Братко мой, от последните думи на моя Господ аз разбрах колко е наскърбено Сърцето Му. Защото в хиляди църкви, зовящи се Христови, можеш да намериш само купища от теология и празнодумство, но не и Христовият Огън. Една бледа и осакатена вяра, стигаща до сметкаджийския шепот:
“Ако аз посея толкова, Той колко ще ми даде да пожъна?”
Той наистина скоро ще даде на всеки да пожъне в пълна степен беззаконието си. Но не в това е въпросът. Въпросът е друг. Въпросът е:
Имаме ли ние от Огъня на Отца? Имаме ли ние от онзи Огън, от Който пламтеше къпината, и въпреки това не изгаряше? Имаме ли ние онази мъдрост на Святия Дух, с която да разберем, че ако Отец реши да призове израсналия в Египет Моисей именно чрез горяща къпина, то го направи, защото до мига на Неговия избор, Моисей беше именно такава къпина, сиреч, бодлив човек, който в яда си дори уби египтянин? И ако в началото на призива Моисей беше бодлива къпина, то помисли като какъв привърши той живота си. Не казва ли Словото за него, че бе най-кроткият измежду човеците? Ето това може да направи Божият Огън с една къпина, а колко повече – когато ти, вдъхновен от Словото Му, се оставиш завинаги да гориш от Любовта Му.
Както се убеди от думите на моя Господ, Той реши да ми покаже знамения и от Новия Завет, свързани с чуждия огън на Аароновите синове. Защото за този чужд огън писаха много от Христовите слуги и Апостоли. Апостол Юда видя как чуждият огън влиза в сърцата на мнозина и затова насърчи вярващите, пишейки им:
“…други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня; а към други показвайте милост, със страх, като се гнусите даже и от осквернената от плътта дреха…”  (Юдово 23 ст.)
Апостол Яков видя същия дяволски огън в друга роля – като такъв, който запалва устата. И затова писа:
“И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла…” (Яков 3:6)
Ти виждал ли си братко как дяволският огън запалва езика на някого? Ако не си виждал, то се приготви да видиш, защото видението, което Исус ми даде, показваше именно силата на дяволския огън, на чуждия огън на Аароновите синове.
И така, когато Исус ми даде видението, Той Самият не беше до мен, но аз вътрешно знаех, че ще бъде участник в самото видение. Намирах се пред красива каменна къща и в този миг видях как моят Господ, пребит и с окървавено лице, беше прихванат от двете Си страни от стражи, които Го вмъкваха в самата къща. Отвън пред къщата имаше достатъчно голям двор и в самия двор – мнозина човеци. Те викаха шумно и се подиграваха на Господ, а след това се кикотеха. Не беше трудно да забележа, че всички те имаха демони в сърцата си. Така пред очите ми се повтори същото знамение, което видях и при Аароновите синове. Защото шумната тълпа се събра в центъра на двора и запали там огън. Но това не беше огънят, с който да сгреят ръцете си. Не! Един друг огън, който излезе от собствените им сърца, направи около тях огнище и те го подпалваха с още по-обидни и зли думи към Исус. Така огънят се разгоря и стана огромен. Тогава видях Петър, който се приближи до огъня и седна при злите човеци. А пламъците на огъня буквално нападнаха Петровото сърце, така че то се поддаде и започна да гори. В този миг една от жените се изправи и приближи до Петър, като каза на висок глас, така че да я чуят всички:
“И тоя беше с Него…” (Лука 22:56)
А Петър, който вече гореше от чуждия огън, също така високо извика:
“Жено, не Го познавам…” (Лука 22:57)
След малко друг, който буквално беше опожарен от чуждия огън, отиде до Петър и с мазна и хитра усмивка каза провлачено:
“И ти си от тях…” (Лука 22:58)
А Петър, който още повече допусна огъня в сърцето си, заръкомаха с ръцете си, като казваше:
“Човече, не съм…” (Лука 22:58)
Не мина време и за трети път дяволът изпращаше огъня си към Петровото сърце, защото трети човек, като хвана с ръце главата му и го гледаше, твърдо каза:
“Наистина и тоя беше с Него, защото е галилеянин…” (Лука 22:59)
А Петър, допускайки огъня в най-вътрешното на сърцето си, с вълнение извика:
“Човече, не зная що казваш…” (Лука 22:60)
В този миг пропя един петел, а Господ, Който излизаше от къщата на първосвещеника, погледна на Петър. И от сърцето на Исус излезе Огнен Пламък, който с такава сила се заби в сърцето на Петър, че огънят на дяволът угасна. А Петър, като скочи, избяга от властта на чуждия огън, държейки с две ръце главата си и раздиран от горчиво ридание…
Не зная, братко мой, дали някога Господ те е вдигал в Живото Евангелие, но смея да твърдя, че нещата бяха удивително точни. Тогава Исус направи видението да се прекрати и само след миг беше при мен, като ме попита:
“Разбра ли сега какъв огън бяха наклали онези, които Ме хулиха и оплюваха? Разбра ли какъв беше огънят сред онези, които Ми сплетоха трънения венец? Разбра ли какъв е огънят на всяка хула и злоба?”
“Да, Господи! Това беше чуждият огън на Аароновите синове! Това бе огънят на дявола. Огънят на всяка омраза и презрение към Тебе и Името Ти…”
“А трябваше ли ученикът Ми Петър да върви подир Мен издалеч, на което свидетелстват три от Евангелията, когато можеше ревностно да застане до своя Господ? Трябваше ли да сяда сред човеци, разпалили такъв огън? Не казва ли всичко това “Евангелието от Лука”, където е записано:
“А Петър вървеше подире издалеч. И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях…” (Лука 22:54-55) 
Ти можеш ли да седиш до онези хора, чиито уста се отричат от твоя Господ и даже Го презират? Би ли седял до човеци, които са наклали чужд огън?”
“Не, Господи! Да не бъде! Аз никога няма да седна до сърца, чийто пламък показва, че са влюбени в света, а не в Тебе…”
А Господ продължи с въпросите Си:
“Какво ли тогава ще да се е случило с Петър, та да запише евангелистът, че е седнал не просто до огъня, но до самия пламък:
“И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него…” (Лука 22:56) 
Няма ли тогава да се подпали езикът му и да Ме предаде, както и стана?”
“Да, Господи! Защото Словото Ти е Дух. И ако някой е воден от Святия Ти Дух той непременно ще познае до какъв пламък беше седнал Петър. А така думите на Апостола Ти Яков стават съвършено ясни:
“И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън…” (Яков 3:6)
“Не просто огън, Стефане! Но чужд огън… Огън, който пълзи към сърцата и ги кара да се отрекат от Мене, като повторят в дух и дело думите на Петра:
“Жено, не Го познавам…”, “Човече, не зная що говориш…”
И ако мнозина днес виждат как Господ техният Бог отново е поруган и пребит от слугите на последния Синедрион, то защо като Петър сядат до пламъка на хулители и отстъпници? И ако мнозина днес се отричат от Мен и не Ми позволяват да ги погледна и доведа до покаяние, то как утре такива ще искат дял от Небесното Царство? Няма ли да ги посоча и да им кажа:
“Истината ви казвам, не ви познавам, понеже и вие не Ме познахте. Идете вие проклети във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели!”
Защото днес, когато Храмът Ми е окупиран от Ааронови синове, носещи чуждия огън и проповядващи финансов просперитет и любов към света, няма един, който да стане и напусне събранията им. Няма един, който да се почувства изобличен и да излезе изсред дяволския огън. Понеже виж отново как Словото говори, че Петър беше не просто край огъня. Той беше вътре в огъня на дявола. Но когато го погледнах и освободих, то тогава той излезе вън…
“И излезе вън, та плака горко…” (Лука 22:62)
Можеш ли да си на двора на къщата, а едновременно с това да излезеш вън? Та не си ли навън, след като не си в къщата на първосвещеника, а на двора? Но когато на този двор поклонниците на дявола са запалили неговия огън и ти си влязъл в самия огън, за да гориш в него и да се отричаш от Спасителя си, то непременно се налага да излезеш вън и да плачеш горчиво!
Ето защо вече не призовавам, но заповядвам:
Излезте изсред поклонниците на златните телета и плачете горко, нежели Отец Ми ви покаже Милост и Аз ви възстановя!
Излезте вън от демоничните сборища на Вавилон, станали свърталища на всякаква мерзост и нечистота! Излезте вън от онзи огън, който ви кара да обичате търговията на света, конференциите на света, дипломите на света, парите на света и гордостта на света. Защото до последно и двата огъня ще горят и търсят своите си. Защото до последно Отец ще търси хора с духа на Исус Навин и Халев, а дяволът – хора с духа на Надав и Авиуд. Защото до последно огънят на дяволът ще ражда златни телета, а Огънят на Отец – примера на Седрах, Мисах и Авденаго.
Ето, Аз днес съм отново разпнат, похулен и презрян от тщеславната църква. И очите Ми гледат към всички, които стоят в чуждия огън, който ги измами. На всички тях казвам:
Приемете Ме, и Аз ще ви простя! Върнете се към първия си Огън и спомнете първата си любов! Днес е мигът и сега е часът, когато ви посещавам чрез Словото, дадено на пророка Ми! Който приеме думите Ми в тази книга, той ще и да разбере, че Вавилон никога не се е уголемявал, освен чрез огън! Който приеме думите Ми, той ще и да разбере, че тази последна Вавилонска кула, която днес строи лукавият, е успешна именно защото мнозина човеци са пръст и глина, която дяволът хвърля в своя огън, за да прави тухлите на своя последен строеж! Който приеме думите Ми в тази книга, той ще и да разбере, че има време и съдба за всяко зло и за всяко беззаконие. Понеже Отец Ми вече отвори древното Си Слово, за да заяви на всички, които носят чуждия огън:
“Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати…” (Изход 22:6)
Или бъдете тръни, запалени с чужд огън, от които никой не бере Плода на Лозата! Или бъдете кръстени в Моя Огън, за да устоите докрай! Аз го изговорих! Аз го изрекох!”

Leave a Reply