ЧУЖДИЯТ ОГЪН – I ГЛАВА

1. ВИДЕНИЯТА С ААРОН И СИНОВЕТЕ МУ

Искам да знаеш, братко мой, че когато Словото Ти говори за “огън”, то ти говори за най-мощната изява на духовните сили в сърцето на човека. Понеже огънят е стихия, която поразява. Огънят е стихия, която поглъща. Огънят е сила, която променя всичко, което гори от него.
За десет години аз имах прекрасната привилегия да горя от един вътрешен огън, който беше разпален от Самият Господ Исус Христос. Този огън все още гори в мен и аз искам никога да не спре да гори. Но и той не спира. Понеже Господ е верен да налива ново и ново масло в този огън, така че вътрешно да изгарям при всяка среща с Него. А Пророческият Дух на Отца се оказа мястото, където човек цял гори в Божията ревност и въпреки това не изгаря. Пророческия Дух на Отца се оказа мястото, където всеки Верен и Истинен, Зван и Избран от Бога, преживява съвършено точните думи на пророк Еремия:
“Защото отворя ли уста, не мога да не викам; трябва да викам: Насилство и грабеж! Защото словото Господно ми става причина за позор и присмех цял ден. Но ако река: Няма да спомена за Него, нито ще продумам вече в Името Му, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога. Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет; обвинявайте! И ние ще го обвиним, думат всички, с които аз живеех в мир, които гледат да се спъна, може би той ще се помами в някаква погрешка, та ще надмогнем над него и ще си му отмъстим…” (Еремия 20:8-10)
Викаш ли ти, братко мой, или не викаш? Виждаш ли насилието и грабежите, обхванали като краста стотици и хиляди наемници и кариеристи? Виждаш ли как дяволът изпраща силен и студен вятър, за да угаси Вечния Пламък на сърцето ти? Нима ще му позволиш? Нима ще се уплашиш от онези, които ще търсят да те уловят в думите ти и да намерят причина против тебе? Та нали точно така и фарисеите търсеха причина против Исус и все не намираха? Но ето затова те моля да отвориш широко сърцето си. Защото Господ не спи и вижда всичката мерзост и запустение на погиващата светска църква. И Верен на Любовта Си към нас Той изпраща именно онова огнено слово, което ще запали и съхрани малкото Верни, за които този свят не е достоен, нито пък те са достойни за света.
Когато Господ слушаше молитвата ми и желанието ми да получа отговор на моето незнание, Той дойде при мен и ми каза:
“Укрепи сърцето си, защото Пътят трябва да се извърви докрай. И колкото и да е студен вятърът на чародействата и омразата, който духа към сърцето ти, Аз ще те пазя и закрилям. Понеже чрез тебе ще дам на верните Си дълбоките тайни на Словото Ми. Онези истини, които през вековете на църковната история бяха покрити от пластове на човешко безразличие, човешка измама и човешки доктрини. Защото днес Аз виждам как мнозина четат думите Ми, но не ги живеят. Проповядват думите Ми, но в проповедите им липсва Огънят на Святия Ми Дух, за да запали събранието. И Той няма да се върне в нито едно събрание, докато причината за умноженото беззаконие стои всред него. То е все едно да се опиташ да запалиш мокри и прогизнали дървета. Колкото и да се опитваш, няма да имаш успех. А в най-добрия случай ще получиш дим, но не и огън. Тогава ще залюти на очите ти и вътре в себе си вече ще знаеш защо са мнозина онези, които дразнят очите на Отца Ми. Но ти трябва да разбереш истински дълбокото в Моите думи за охладнялата любов на мнозинството. Затова нека те попитам:
Защо любовта на мнозинството охладня?”
“Господи, тя охладня поради умноженото беззаконие…”
Господ се усмихна тъжно. А после отново започна да говори, като ми казваше:
“Какво разбираш под “умножено беззаконие”? Къде ти търсиш първоизвора на това умножено беззаконие и какъв е духът на самата дума “беззаконие”?”
Отговорих:
”Господи, беззаконие е, когато някой престъпва Божиите повеления и влиза в конфликт с Неговата Воля?”
“Това е едностранчивият поглед, който имаш върху духа на думата “беззаконие”. А пълният поглед ще ти даде друга представа. Защото Господ твоят Бог сега ти казва, че “беззаконие” ще рече и това, че людете, които го проявяват, са без Закон. Помисли тогава кога Господ даде Закона Си на людете Си Израил?”
“Исусе, това стана на Синайската планина, когато Отец извика Пророка Си Моисей, за да му даде скрижалите със заповедите!”
“Добър отговор! Но ти помисли върху другото. Помисли в каква духовна ситуация беше Израил, докато четиридесет дена чакаше завръщането на Пророк Моисей от планината.
Не бяха ли в този момент израилтяните без Закон?
Те чакаха Закона, но бяха без Закон. Ето защо, когато Аз в Евангелието ви казах, че ще се умножи беззаконието, имах предвид именно това, че много църкви ще повторят стореното от Израил в онези четиридесет дни. А какво стори Израил, докато чакаше завръщането на Моисей? И какво правят днес много църкви, докато чакат Моето завръщане?”
“Господи, докато Израил чакаше Моисея, людете станаха да играят и да пеят, а междувременно Аарон им изля златното теле, като събра накитите им…”
“Сигурен ли си в това, което твърдиш?”
“Да, Господи! Такъв е библейският разказ за онези събития…”
Исус поклати неодобрително главата Си и ми каза:
“Не, Стефане! Не е точно такъв библейският разказ. Ти така си го разтълкувал, но Истината е малко по-различна и сега ще ти дам да я видиш…”
След думите Си Господ ми даде видение. Аз стоях над самото място, където беше пълно с хиляди израилтяни. Едни от тях крещяха, а други се смееха. Над самото място, като тъмен облак над него, аз видях огромно множество от демони, които като по даден сигнал наскачаха и започнаха да се шмугват в сърцата на израилтяните. Тогава стана нещо странно. Самите сърца започнаха да горят от огън. А огънят не просто гореше, но се предаваше от човек на човек. И всичките тези запалени човеци започнаха да свалят златните си накити и да ги дават на Аарон. А братът на Моисей, понеже беше твърде близо до огъня, също се подпали. Така в един момент целият Израил гореше с изключение на двама, които бяха се изкачили на хълма и гледаха отдалеч мерзостната гледка. Святият Дух ме подбуди да зная, че това бяха Исус Навин и Халев. От въздействието на самия огън, аз видях как всичките накити на израилтяните, които те донесоха на Аарон, постепенно се превърнаха в златно теле, чрез умението на Аароновите ръце, а човеците закрещяха:
“Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха от Египетската земя…”  (Изход 32:4)
Така, докато стоях в самото видение, Исус докосна сърцето ми и ме попита:
“Какво ще Ми кажеш сега? Аарон ли изля златното теле на Израил? Не беше ли братът на Моисея дотолкова подпален от чуждия огън на Израил, че просто да стане изпълнител на чужда воля? И щеше ли Аарон да излее самото теле, ако не бе се поддал на упорстването на людете и на самия чужд огън, който пламтеше в тях?”
Чувствах се твърде недостоен пред Исус, защото разбрах, че съм бил сляп. И аз, като наведох главата си, тихо Му казах:
“Не, Господи! Не Аарон, а самият огън изля златното теле. Аарон просто беше проводник на този огън, но ако не беше огънят, то не би се стигнало до извайването на златния идол …”
Исус ме погледна с голяма Милост, а после ме прегърна, като каза:
“Да не отпада сърцето ти, когато Господ твоят Бог те изобличава или ти показва слепотата ти. Но ти по-добре още повече затвърди знанието си от това видение, като си спомниш какви думи каза Аарон на Моисея…”
Пред очите ми вече стоеше библейският текст и затова казах на Господ:
“Исусе! Ето, че Аарон казва на Моисея:
“Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорстват към злото. Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле…” (Изход 32:22-24)
А Исус продължи:
“Виждаш ли писаното? Виждаш ли, че Аарон се плаши да не пламне гневът на Моисея? Това не ти ли показва, че един огън се плаши от друг Огън? Защото Моисей им носеше скрижали, написани с Огъня на Отца Ми, а очите му видяха златен идол, сътворен от огъня на дявола. Виждаш ли също така, че Аарон просто хвърли златото в огъня, но не Аарон, а самият огън извая златния идол? Затова и Аарон казва: “Тогава го хвърлих в огъня и излезе това теле…” Ако го беше направил по собствената си воля, а не от въздействието на чуждия огън, той би казал: “Изваях това теле…” Но думите му са абсолютно точни. И ако и той да си послужи с резец и даде образ на златото, пак не той, но огънят на дявола, от който пламтяха людете и самият той, бе същинският творец на златното теле. Ето затова Аз ти дадох видението с Аарон, за да разбереш, че днес беззаконието дословно се повтаря. Защото човеци, нямащи Моя Огън, но имащи изобилие от дяволски огън, подпалват сърцата на мнозинството. Така самият огън извайва последните златни телета. Това е най-успешната атака на Сатана против народа и обществото на Бога, понеже в нея вината се разпределя между всички. Понеже всички заедно участват в огъня и носят общо последствията си. Ако беше един, биха го отстранили, понеже би се различавал от тях. Но когато всичките горят от чуждия огън, то тогава единствената алтернатива за Моите е да се отделят изсред тях, за да не погинат.
Виж и следващото видение, което ще ти дам. Понеже то е видение, свързано с двама от синовете на Аарон, които някога като гледаха как баща им си послужи с чуждия огън, решиха, че и те могат да постъпят по същия начин…”
Така, докато Господ говореше, очите на сърцето ми вече се пренесоха в друго видение. Там аз виждах Господната скиния, обвита от Славата на Бога, и двама човеци, които нямаха вътре в сърцата си присъствието на Господната Светлина. А вместо това вратите на сърцата им бяха така отворени за властта на тъмнината, че докато приготвяха богослужебните си съдове, силни и мощни демони им надвиха и влязоха в тях. След това вътре, в сърцата на човеците, лумна същият огън, който в предишното видение беше изваял златното теле. Двамата свещенослужители така и не забелязаха дяволската атака, но бяха спокойни и самоуверени. И когато запалваха кадилниците си, тогава аз видях как не земен и физичен огън, но самият духовен огън на дявола се докосна до благоуханния тамян и го подпали. В следващия миг двамата влязоха в скинията, при шатъра за срещане. А там една огромна Светла Ръка се спусна над скинията, и като се сви в юмрук, се стовари върху сърцата на Аароновите синове, които тутакси паднаха мъртви на земята. Видението ме остави без дъх. Не можех дори да си представя колко категоричен бе Божият гняв. Защото Светлата Ръка буквално взриви сърцата на човеците и самите демони, които ги бяха обсебили. Обърнах се към моя Господ с ужасения си поглед, а Той докосна главата ми и ми каза:
“Днес дори не можеш и да си помислиш, че е възможен такъв Гняв от Отца Ми, но измамното успокоение на последните потомци на Аароновите синове ще им послужи за собствената им погибел. Понеже в онези древни времена Божият Огън се стоварваше с гняв над огъня на дявола, а днес Отец Ми търпи до последно. И като си помислиш, че всяка сълза на огорчение от очите на Отца Ми, поради блудството и мерзостта на църквите, се трупа и събира, то каква ще е сетнината на Божия Гняв, момчето Ми? Ако сълза се събира със сълза, то няма ли да станат много сълзи?”
“Господи мой, вярната пословица казва, че капка по капка става на вир…”
“А няма ли многото вирове да се превърнат на езеро? И не е ли именно това огненото езеро, което гори с жупел?
Но ето, твоят Господ и Бог говори, и праведни думи излизат от устата Му! Кажи на всички и нека знаят Истината за Божия Гняв против дяволския огън:
Огненото езеро е трупаният Божий Гняв против всички, които си послужиха с чуждия огън на Аароновите синове! Огненото езеро е възмездието от Отца Ми за всички, в които гореше огънят на дявола и те пожелаха да запалят с него мнозина!
Помисли тогава какъв е Моят Огън, за да разбереш и огънят на дявола…”
“Господи Исусе! Твоят Огън е Божията Любов. Всеки, който люби Бога и ближните, има Твоят Огън и гори в него…”
“А не остава ли тогава огънят на дявола да е любовта към света? Не затова ли охладня Моята Любов и Моят Огън, понеже мнозинството се подпали и зарази от другия огън? И ако някога Израил свали златните си накити, за да му извае огънят теле, то това злато от Сион ли дойде или от света? Богатствата на света Мои ли са? И Аз ли ги дадох в ръцете на последните отстъпници от вярата?”
“Не, Господи Исусе! Даде им ги Мамон, понеже му се поклониха. А така в сърцата им влезе другият огън…”
“Виж тогава, момчето Ми, какви думи ви написа Апостолът Ми Йоан. Защото е вярно, че който има Моя Огън, той люби Мен и Отца Ми. Но още в Ранната Ми Църква дяволът започна да подклажда своя огън. И това накара Йоан да запише:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света, похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века…” (1 Йоаново 2:15-17)
А сега виж същото предупреждение, но в Духа на видението, което ти разкрих:
“Не допускайте в сърцата си дяволския огън, нито каквото и да е, което гори от него. Ако има някой дяволския огън, той няма Огъня на Отца Ми. Защото всичко, което гори от дяволския огън – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е в Огъня на Отца Ми, но е от света. И дяволският огън преминава, и всичко, що гори от него, а който гори от Огъня на Отца Ми, пребъдва до века…”
Ако никой от Моите досега не е прочитал Йоановите думи с такъв Дух и по такъв начин, нека побърза да ги прочете именно така. Защото не друг, но дяволският огън беше причината Моята Любов да охладнее. Защото Любов се възправя против любов и огън се възправя против огън. Днес е последното време, когато в смъртоносен сблъсък ще се срещнат Огънят на Отца Ми и огънят на дявола. Залогът е Спасението на вашите души. Онези, които като Аарон допуснат дяволския огън до себе си, непременно ще се оприличат на двамата му сина, които носеха в кадилниците си чужд огън и Отец Ми в ревнивостта Си ги уби. А онези, които се отделят изсред нечестието, както някога го сториха Исус Навин и Халев, ще бъдат посочени и утвърдени от Отца Ми, защото Той ще каже на такива същите думи, които каза и за Халев:
“Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява…” (Числа 14:24)
Също така и онези Мои люде, които имат в себе си друг дух, различен от духът на охладнялото мнозинство, то на такива Сам Отец Ми ще даде да възвестяват до свършека Неговия Огън. И ето така разпечатвам пред теб духовния прочит на станалото с Аарон и синовете му. Духовен прочит, който земните и плътските няма да приемат, защото са уловени от буквата, която убива. Те никога няма да видят онзи пламнал огън в подножието на Синайската планина, който бе същинският творец на идола.
Но с това Моята среща с теб не приключва, защото са мнозина онези, които са затворили Стария Завет и не искат да познаят дълбочините на Пророческия Дух. Мнозина са човеците, за които Господ никога не е бил Началото и Краят, Алфата и Омегата. На такива Аз ще дам знамения с чуждия огън на Аароновите синове и в Новия Си Завет, за да няма никой извинение в Деня на Моето Съдилище…”

Leave a Reply