ЧИСЛОТО НА ПЪЛНОТО БЛАГОВЕСТИЕ – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Аз искам цялото ти сърце да се радва и прекланя пред верността и Милостта на нашия Господ Исус Христос. Аз искам да коленичиш пред Него и да Му кажеш, че Той е всичко в твоя живот. Защото още малко и ние никога повече няма да бъдем същите. Още един кратък миг и старото творение ще си отиде, за да дойде след него един свят на красота и съвършенство. Един свят на Мир и Любов. Един свят на ново начало.
За последните десет години от посвещението ми в Словото на Бога аз разбрах, че то е равносилно на проглеждане вътре в мен. Понеже Божиите думи не се променят, но се променя онзи, който се вдъхновява от тях. Ето така и аз преживявах едно след друго много видения и откровения от Господ Исус. С всяко следващо разбирах, че тази Свята Библия, която държа в ръцете си, е дворец с много врати. И когато застанеш пред някоя от вратите и я отвориш, то пред сърцето ти се разкрива удивителното многообразие на Божията Мъдрост.
Именно Мъдрост, братко мой! Именно проникване с очите на вярата в невидимото и утаеното. А когато Исус посещава човешкото сърце, Той винаги оставя следи вътре в него. И тези следи задълго след самото посещение напомнят за себе си. Те остават живи, като парещи въглени, сякаш, за да ти кажат, че има още много, което не си видял и проумял.
Така, след написването на книгата за “Седмата чаша на Божия Гняв” вътре в мен останаха следи от самите видения. Едно от виденията така и не избледня, но сърцето ми отново и отново се връщаше към него. Това беше видението с Витсаида. Аз все така виждах ладията на Исус и мрежата, която Той простря, за да спаси погиващите от дявола души. А нещо в това видение не ми даваше покой. Нещо стоеше неизказано, като излизаше извън границата на собственото ми разбиране и проумяване. Това ме накара отново и отново да чета края на Евангелието от Йоан, за да запълня незнанието си. Защото Господ посочи на Апостолите Си къде да хвърлят мрежите си и те Го послушаха. А тогава наистина имаха богат улов. Толкова богат, че евангелист Йоан описа това с думите:
“И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб. Исус им каза: Донесете от рибите, които сега уловихте. Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра…”  (Йоан 21:9-11)
Ето така аз виждах с вярата на сърцето си развълнуваните Апостоли на Исус, които трескаво изваждаха рибите и ги слагаха в кошовете. Но не това бе огромното ми впечатление. И не това беше следата, с която Исус отново щеше да ме извика при Себе Си. Следата беше друга, а именно – в броя на рибите, които Апостолите бяха уловили в мрежата си. Понеже самото улавяне на рибите бе знамение, заповядано лично от Исус. И в едно такова знамение случайни неща няма.
Какво бяха тези сто и петдесет и три риби? Какво беше това число, тъй че да намери подобаващо място в Евангелието? Не продължаваше ли Господ, макар и вече приключил земната Си мисия, да върши знамения и чудеса, с които да изпълни Волята на Небесния Отец?
Разбира се, че продължаваше, макар че аз бях достатъчно сляп, за да не видя скритото в самото знамение с рибите. Тогава се замислих, че ако Исус е положил следи от видение в сърцето ми, то е, за да тръгна по тях и отново да придобия от Милостта и Благостта Му, за да ги разкрия на братята и сестрите си. Така и сторих. Защото паднах на колене пред Исус и започнах да Му се моля, като казвах:
“Милостиви Господи! Моля Те, кажи защо ми даваш да мисля върху знамението с рибите? Защо тези риби са сто и петдесет и три? И каква е Личната Ти воля относно разбирането на тази тайна?”
А Исус, Който вече ме беше посетил с Присъствието Си, каза:
“Аз искам да продължиш да даваш на братята и сестрите Ми от тайните на Моето Слово. Защото Моето Евангелие е така изговорено и записано от Святият Дух, тъй че няма нито една дума, която да не е врата към Небето и да не носи в себе си от заряда на Божия Пророчески Дух. Знамението с улова на рибите, което заповядах на Тивериадското езеро, има своя дълбока духовна причина. Защото там, където има числа, има съвършено покрити тайни, готови да се открият в точно определено време. Ето, че времето за разпечатването на тази тайна, вече е дошло. Аз ще ти я дам, за да укрепя и утвърдя Моите, които трябва да познават съвършено както Сина, така и Отца. Не само Сина, но и Отца. А познаването на Сина и Отца става чрез Святия Дух. И тайната на уловените риби е тясно свързана с познаването на Божията Воля. Затова Ме последвай във виденията, които ще ти дам. Защото сега отварям една от най-скритите врати в Словото Си. Блажени всички, които преминат през нея. А сега тръгни с Мен, за да видиш, че времето в което живееш, е именно време на рибарските мрежи…”
След последните Си думи Господ простря ръката Си към главата ми. От божествения допир аз се намерих във видение, чрез което Исус разпечата тайната на сто петдесет и трите риби, уловени някога от Неговите Апостоли.
Братко мой! Аз зная, че непременно ще бъдеш благословен с прочита на тази книга. И затова нямам друго желание, освен това:
Да отдадеш Славата за разпечатването на тези тайни на Онзи, на Когото тя подобава отсега и довека – моят Господ Исус Христос. А колкото до човека, написал тази книга, то не мисли за него нищо друго, освен това, че е безполезен слуга, извършил онова, което му заповядва Господарят.
Амин и Амин!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s