СВИНЕТЕ И ТИНЯТА – III ГЛАВА

3. ДАЛИ ДА УГОЯВАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ УГОЕН?

Скъпи ми читателю! Вярвам си убеден, че първият духовен изпит, даден ти от Господ, е твърде сериозен, за да си позволиш лукса да искаш и търсиш всичко на всяка цена. Има само една истинска цена и тя е духовната. Има само една истинска цена и тя е да счетеш всичко за измет, само и само да придобиеш Исус в сърцето си. Ние всички живеем във време, което ако трябва да се определи с две думи, те ще са “натрупване” и “инвестиране”. Един натрупва пари в банковата си сметка, друг натрупва знания, трети натрупва горчиви спомени, четвърти натрупва гняв. Изобщо – способността на човека да увеличава нещата, които иска да притежава, никак не се е променила от древността и до днес. Думичката “богат” е в известна степен универсална и отговаря на всякакви житейски каузи и принципи, на всякакви земни или небесни правила и закони. Но когато нещата се отнасят до човеци, които Библията е определила като “свине”, то ти трябва да протегнеш ръцете си и да отвориш сърцето си за директно изливане от Господ, за лично общение с Него. Понеже в Библията няма твърде много стихове или цитати, свързани със свинете, но непременно ще видиш как духът, формиращ хората като свине, никак не се е променил и до днес прави същото. Истина е, че има много по-прекрасни теми от тази за свинете. Истина е, че за духовния човек е много по-важно да гледа на Начинателя и Усъвършителя на вярата, отколкото да му се повръща от погнуса и от отвращение, когато чувства до себе си мляскането и доволното грухтене на някой тлъст шопар. Но виждаш ли, братко мой, аз наистина в молитва и смирение гледах именно на Начинателя и Усъвършителя на вярата ми, защото когато Той дойде и ти протегне ръка, за да те води, то тогава най-угодното, което можеш да направиш, е да се оставиш в покорство и послушание на Неговата Благодат, която е силна да отваря очите на сърцето за невидимото. Защото, без съмнение, ти никога няма да видиш всред обществото на вярващите свине, ако се опитваш да ги наблюдаваш с плътските си очи. Напротив – очите ти ще видят изискани хора, най-често добре изглеждащи, добре облечени, с нужната етикеция или маска на благоприличие. Но как тогава да си обясниш, че Господ Исус ти е казал в Евангелието и такива думи:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…”  (Матея 7:6) 
Аз лично вярвам, че ако тези Христови думи бъдат прочетени и на езичник, то дори той с необновения си ум би разбрал, че Божият Син няма за цел да говори за никакви прасета или кучета. Понеже на кучетата всеки човек подхвърля огризаните кокали от трапезата си, а на свинете поднася помия или хранителни остатъци. Значи, ако Господ духовно определя една категория човеци като свине и кучета, то тя действително съществува. И не само съществува, но в това последно време е взела такъв превес, че е събитие да намериш общество, в което да няма поне една свиня или куче. А понеже цялата тази книга е предназначена да ти даде духовен поглед върху свинете и тинята, то и затова се приготви да съпреживееш с Господ видения, даващи дълбок и всестранен духовен поглед над онази духовна нечистота, от която Господ се гнуси и която никога няма да допусне в Небето.
Когато аз чаках Исус да озари сърцето ми с Присъствието на Духа Си, едва ли съм си представял, че дълбочината, в която Той ще ми говори, ще е така изобилна и просветена. Но ето, че Той дойде, като ми каза:
“Стефане, хвани ръката Ми и не я пускай, защото има да видиш неща, които не си виждал. Защото духовната ти дреха не би била съобразна на Славата Ми, ако не я облека с благочестието, на което всички сте призвани. А това благочестие ще рече да пазиш себе си неопетнен от света.
Но как би опазил себе си от света, ако не знаеш, че родените от неговия дух всячески искат да се смесят с вярващите и да омърсят чистотата на духовната им обхода? Помниш ли сериозните думи на Апостол Петър? Можеш ли да видиш как сълзите му текат, докато пише за нечестивите във второто си послание:
“…люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (II Петрово 2:13-14)
Какво ли би станало, ако свиня излезе от кочината си и побърза да легне в белите чаршафи на леглото ти? Няма ли да останат петна от лежането й? Не са ли сърцата на свинете научени на лакомство? Не ядат ли такива, докато изобщо има какво да се яде? Не грабят ли такива, докато има какво да се граби? Не прибират ли такива, докато има какво да се прибира? Сега разбираш ли, че действително духовният човек трябва да пази себе си чист от общението със свине, решили, че благочестието не е нищо друго, освен средство за печалба и постоянно пълнеещ корем?”
Слушах Спасителя и сърцето ми се пълнеше с остра болка от думите Му. И затова Му казах:
“Господи, аз не желая да хвърлям онова, което е Свято на кучетата, нито бисери на свинете. Но, моля Те, научи ме как Ти правеше това на земята! Та нали още по време на земната Ти мисия беше пълно със свине и кучета? И ако Ти ни заповяда да не хвърляме бисерите си на свинете, то първо Сам Ти би ни дал пример с тази Твоя заповед…”
Исус се усмихна, а после каза:
“Точно така е! През цялото Си служение на земята Аз нито веднъж не хвърлих нищо Свято на кучетата, и нито един Свой бисер на свинете. И за да разбереш как изпълних Собствената Си заповед, то наблюдавай внимателно видението, което ще ти дам, защото то е ключът, с който успешно ще издържиш този втори духовен изпит…”
Миг след думите Му аз усетих как ръката на Господ просто ме дръпна, а пред очите ми изникна видение. Видях как около Исус пъплеха стотици кучета и свине и бе твърде оживено. Единствените в това видение, които имаха човешки вид и образ, бяха дванадесетте Апостоли и Господ. Моят Господ държеше в ръката Си орехи, които изваждаше някъде из пазвата Си. После ги хвърляше на тълпите от кучета и свине, а животните с лай, квичене и грухтене се насъбираха около орехите и се опитваха да ги ядат. Тогава Исус ми каза:
“Наблюдавай ги внимателно, защото има да научиш твърде много от това видение…”
Гледах кучетата и свинете. Те захапваха орехите, опитваха се да ги счупят със зъбите си, но не успяваха. После опитваха отново и отново, но все така не успяваха. Накрая подритваха орехите, и, въртейки опашки, си тръгваха, а на тяхно място идваха други, които правеха същите безуспешни опити. Вярвай ми, братко, гледката беше твърде смешна, защото искрено се разсмях, но много повече в нея имаше Небесна печал и обреченост. Тогава се обърнах към Исус и Го попитах:
“Господи, защо им даде орехи, след като прекрасно знаеш и виждаш, че те не могат да се справят с черупката?”
Господ ме погледна. А после каза:
“Не могат, защото не искат да се обърнат и покаят. Но не за всички нещата с орехите стоят така. Виж, например, онова малко момиче, което се приближава…”
И действително, към орехите, които свинете и кучетата бяха изплюли, се приближи малко момиче на възраст около десет години. То държеше в дясната си ръка бяло речно камъче. След това то се наведе, и замахна с него върху ореха. Така орехът се счупи, а отвътре изпадна бисер. Детето се усмихна, вдигна бисера, а после се приближи до Господ и Му каза:
“Благодаря Ти за бялото камъче, Исусе! Защото как иначе щях да си взема бисера?”
Видението действително ме изумяваше. Тогава казах на Спасителя:
“Да вярвам ли на очите си, Господи? Излиза, че когато говориш за бисери, Ти имаш предвид Скритата Манна, която даваш само на онези, които победят светския дух на кучетата и свинете. Защото в “Откровението” Духът Ти казва:
“На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” (Откровение 2:17) 
Тогава Господ допълни към думите ми:
“Кажи на всичките Ми братя и сестри, че ако някой действително обича Мен и е влюбен в Небесния Ерусалим, той ще е способен да проумее всички тайни на Небесното Царство, които Аз прогласих в притчи. Защото тогава в сърцето му непременно ще стои онова бяло камъче, което видя в ръката на момиченцето. Понеже, спомни си писаното за Мен, когато говорех с притчи:
“Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше; за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото (скритата манна) още от създанието на света…”  (Матея 13:34-35) 
Сега разбираш ли, че именно Моето говорене в притчи беше защитата на бисера и Святото от устата на свинете и кучетата? Защото за плътските всичко е плътско и не е възможно плътски зъби да смелят Небесен Хляб. За нечистия всичко е нечисто и не е възможно език, близал светския бълвоч, да усети вкуса на Сион. Най-вече си спомни, че когато Апостолите Ме попитаха:
“Защо им говориш с притчи?” (Матея 13:10)
…то Аз им отговорих:
“Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират. На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля”. А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват…” (Матея 13:11-16)
Обърни внимание, че сърцето на тези люде е задебеляло. Но току-така ли става някой дебел? Току-така ли полепва светска тлъстина върху сърцето? Не е ли нужно години наред такова сърце да бъде угоявано, за да придобие тлъстината си? Да стоиш ли тогава всред свине, които искат да направят всички свине? Да стоиш ли сред дебели, които искат да направят дебели всички като тях? Не е ли по-добре да си като това слабичко момиченце, което имаше бялото камъче на Моята Светлина и Спасение? Защото само тогава ще счупиш ореховата черупка на думите Ми, за да извадиш и бисера. И понеже вече разбра, че свинете не ги ползват бисерите на Сион и Святостта на Небето, то нека те заведа в онова познаване на духовните реалности, което ще ти позволи да забележиш къде става най-голямото угояване на сърцата и най-усиленото развъждане на свине от създанието на света…”
След думите Си Господ хвана духа ми и ме издигна високо в Небесните места. Така, след някакъв много кратък миг се озовах пред портите на Небесния Ерусалим. Те бяха същите, каквито ги бях виждал и в други видения и блестяха ослепително от Славата на Господ. Чувствах зад гърба си мощната ръка на Исус, Който ме подбутваше поради моментното ми вцепенение. Тогава Той ми каза:
“Нещата, които ще видиш тук, в това видение, са едни от най-отговорните за цялата Ми Църква и за всичките Ми служители. Блажени и Святи човеците, които се покаят и обърнат, за да ги освежа с прясно миро и да ги заредя с подновяване на силата им. Понеже настъплението на отстъпилите от Учението Ми ще продължи да заразява като масова епидемия и хиляди по хиляди ще похулят Небесния дял, за да получат земния. А сега виж това!”
Погледнах пред себе си и видях как ръката Господна беше свила всичките Си пръсти с изключение на показалеца, който ми посочваше прекрасна зала, построена от огромни диаманти и огледала. Всичко в нея беше така празнично и възвишено, че това беше духовния печат и излъчване от това място. Огромна маса във формата на буквата “П” беше постлана със златоткана покривка, която беше толкова нежна и феерична, щото самото злато имаше прозрачност, под която ясно личеше, че масата е сътворена от красив планински кристал. Имах вътрешното усещане, че ако пипна покривката, ще я омърся с допира си и затова само гледах. Тогава Исус докосна главата ми и ми каза:
“Има нещо още по-прекрасно от самата маса и покривката й. Затова вдигни погледа си и го виж…”
Повдигнах очите си и видях как право пред мен, над самата маса, там, където беше златният Трон на Исус, бяха поставени жертвеници, а в тях имаше заклани юнци (волове). Самият вид на жертвениците беше такъв, че те сякаш бяха изсечени от гранит или друга твърда скала. Гледката ме впечатли твърде много и затова попитах Господ:
“Исусе! Какви са тези жертвеници? И защо в тях има заклани юнци?”
В отговор на въпроса ми Спасителят каза думи, които, подобно на диамантено длето се врязаха в сърцето ми. Той каза:
“Всеки от тези юнци, които виждаш на жертвениците, е помазан от Мен пастир над Божиите люде. Той е принесъл себе си в жертва благоуханна и благоприятна на Отец Ми, така че поради неговото застъпничество е опазил цялото паство, което му е било поверено. Благодарение на тези юнци, които се съразпнаха с Мене, Моите продължиха да чуват Гласа Ми, от най-малкият до най-големият.
Ето така изглежда първата част от Сватбата Ми с Църквата. Това е частта, посветена на застъпниците и ходатаите, за които са запазени най-святите места на жертвениците, понеже във всичко те се уподобиха с Мен и затова Отец Ми им даде да пият същата чаша на страдание и себеотричане. Виж тогава и скритото в Моята притча. Защото за същите тези юнци, които сега виждаш тук пожертвани и заклани, бе писано:
“Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците Ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба. Но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите Му и безсрамно ги оскърбиха и убиха…” (Матея 22:4-6)
А сега нека сърцето ти внимателно види, че Отец Ми говори както за юнците Си, така и за угоените. Понеже казва:
“Юнците Ми и угоените са заклани…”
И ако ти видя юнците, които се съразпнаха с Мене, за да послужат на Цялата Ми Църква, то може ли някой, който се е отрекъл от себе си, да бъде угоен?”
“Не, Господи! Себеотричането е смърт за егоизма. А пък за угояването е нужно лакомия…”
“Това не ти ли показва, че ако юнците на Отца Ми са заклани и пожертвани за Небето, то други, които са обикнали света и земното, ще бъдат угоени и заклани от Божия Гняв на земята?”
“Да, Исусе! Така излиза!”
А Господ продължи с думите Си:
“Забележи също и това, че Небесният Цар говори, че е приготвил обяда Си, а в Откровението за Моята Невяста, облечена със светъл и чист висон, Апостолът казва други думи:
“Блажени тия, които са призвани на сватбената вечеря на Агнето…” (Откровение 19:9)
Как мислиш? Откъде тази разлика във времето за сватба? Отец Ми приготвя юнците Си за обяд, а Аз каня Невястата Си за вечеря. В крайна сметка – вечеря или обяд предстои в Небесното Царство?”
“Господи, аз вярвам, че днес е обядът, защото всички, които приемат Словото на слугите Му пророците, обядват с Отца и в Дух и Истина са готови за сватбената вечеря. А по обяд слънцето свети най-силно, което и показва, че чрез пророците Си Отец ще покаже най-голямата Светлина на Църквата именно по обяд. Но именно тогава Отец е заклал не само юнците Си, но чрез острия Меч на Пророческия Си Дух е заклал и угоените, останали на земята…”
“Точно така, момчето Ми! Защото всичко, което сега Ми отговори, бе дело на Святия Ми Дух в сърцето ти. Виж тогава Словото, което дадох на Апостола Си Яков. Защото той в пълна степен говори за онези угоени свине, които останаха на земята и презряха поканата на Божия Пророчески Дух в последните времена на земята…”
“Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелства против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите. Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:1-6) 
Забелязваш ли, че богатите в светските църкви угоиха сърцата си като в ден на клане? Забеляза ли този ден на клане и в думите на Отец Ми, Който казва:
Юнците Ми и угоените са заклани!
Сега разбираш ли в пълна степен, че ако има причина за Божия Гняв, който ще се излее на земята, то тази причина е скрита в онези свине, за които няма нищо по-важно от това да угояват сърцата си? Защото във време, когато всички трябва да се съразпнете с Мене и да се отречете от себе си, за да бъдете като жертвени юнци пред олтарите на Отца Ми, мнозина предпочитат да се угояват на земята, да живеят разкошно и разпуснато. Нека го знае цялата Ми Църква:
Обядът отговаря на общението с Отец и слугите Му пророците, а Вечерята отговаря на Моята Сватба! Не можеш да отидеш на Вечерята, ако не си участвал на Обяда! А да участваш на Обяда ще рече да се покориш на пророческото слово, да се отречеш от себе си и светския дух и да се намериш като жертвен юнец пред Олтара на Отца Ми! Понеже никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец Ми! Понеже, ако Словото Ме нарече “Давидов Син”, то не видя ли душата на Давид изпълнението на молитвата си? Не каза ли Давид на Отца Ми:
“Стори добро на Сион според благоволението Си; съгради стените на Ерусалим. Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, в приноси и всеизгаряния; тогава ще принасят юнци на олтара Ти…” (Псалом 51:18-19)
Ето такива юнци искам да видя! Хора, които ще се покорят на Словото Ми и ще въздадат с Пророческия Меч над духа, който превръща людете Ми в свине и ги кара да ядат помията на всеки светски дух. Защото непременно Словото, което слиза от Сион, няма да се върне празно. То ще бъде Меч, който ще заколи свинете и ще подготви юнците пред олтара.
Но ти отново се върни на посланието на Яков. И там виж и забележи колко точно е изявен духът на свинете. Понеже Апостолът изрично казва за тях:
“Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане. Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи…” (Яков 5:5-6)
Можеш да видиш същите тези свине и в посланието на Апостол Петър, който казва:
“…люде, които считат за удоволствие да разкошестват денем. Те са петна и позор; наслаждават се с примамките си, когато са на угощение при вас; очите им са пълни с блудство и с непрестанен грях; сърцето им е научено на лакомство; те са предадени на проклетия…” (II Петрово 2:13-14)
Сам се убеждаваш, че една свиня не може сама да угои себе си. Нужни са други, които да я угояват. Нужни са човеци, които тя ще улови в примамките си, за да ги накара да й вярват и именно чрез тяхното безумие да трупа лой и сланина.
И ето тук, момчето Ми, е най-големият проблем на людете Ми, защото не разсъждават. Защото, вместо да дадат милостиня на вдовицата и помощ на сирачето, те сеят в лукса и разкоша на свине, за да заприличат досущ на тях. Затова предай изричните Ми думи към такива, че грехът на онзи, който се угоява е толкова голям, колкото и грехът на онези, които го угояват!
Аз предупреждавам всички с тази книга:
Напуснете всяка светска кочина, регистрирана като църква, в която за единствена цел и смисъл е нарочено угояването! Посветете благата си за състрадание и милосърдие, за да си спечелите кесии, които не овехтяват! Защото е мерзост пред очите на Отца Ми да гледа как вдовицата сее в дебелото черво на свиня, имаща за цел да проповядва финансов просперитет! Защото е мерзост пред очите на Отца Ми да гледа църкви, станали свинеугоителни комплекси, където една шепа угоени благоденстват за сметка на отрудени, изтерзани и най-вече – излъгани от светския дух наивници. Защото ще познаете истинските Ми слуги по това, че няма да задоволят себе си в абсолютно нищо, докато дори една овца от стадото им стои незадоволена в потребното за живота и тялото. Защото ще познаете свинете и нерезите по това, че колкото по-голяма става гушата им и по-дебел коремът им, толкова по-безсрамни и мръсни стават делата им. Дела, които са петна и позор! Дела, които Аз предавам на проклетия, защото онези, които ги вършат, са врагове на учението Ми и са презрели Моя кръст, за да направят тлъстина около своя. Такива ще ги намерите и в словото на Апостола Ми, който със сълзи писа:
“Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам се обхождат като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща…” (Филипяни 3:18-19)
Аз непременно ще въздам ярост на свинете! И в огненото езеро непременно ще цвърчат тлъстините на всички, които насилстваха над бедните и слабите и се оядоха от тяхната мизерия! Запиши това и не се страхувай! Дори да се задавят от грухтене и квичене против делото на тази пророческа книга те няма да напуснат съдбата си. Защото не е възможно пръст да роди Дух или Дух да роди пръст! Защото тинята ще продължи да мирише непоносимо, ако и да я покриеш с дебел мокет! И свинята ще остане свиня, за да посрещне онзи, който отдавна не крие апетита си към тлъстите. За него и всичко, което предстои, ще ти дам да говориш в следващия духовен изпит, защото той е най-важният за сърцата ви…”
След всичките Си думи моят Господ млъкна. А аз паднах пред нозете Му и погледнах към лицето Му. То беше пълно със сълзи. Една от сълзите Му се търкули и опари ръката ми. Изпитах ужасна болка. Сякаш бях разрязан от хиляди ножове. Моят Господ плачеше за покварата в Храма Си и поради свинете, вкарали тинята си и помиите си вътре…
Моля ти се, братко мой! Плачи с Господ! Извикай с Господ! И раздери с плач сърцето си, а не дрехата си, защото Божият Гняв, който е натрупан в Небето против светския дух в Църквата, е страшен…
Кой може да го понесе? И да бъдеш ли ти един, който угоява или който е угояван? Да направиш ли в сърцето си слой тлъстина, като Божий прицел в онзи ден на клане? И да онеправдаваш ли вдовицата и сирачето заради лукса да ядеш парите им в “Mc Donalds” или да натискаш клавиши на смартфон, купен с потта на бедняка и босите крака на бездомния?
Да ставаш ли свиня тогава, когато Небето очаква жертвени юнци пред Святите Олтари на Отец?
Нека последният духовен изпит в тази книга ти помогне да направиш решителната и съдбоносна крачка за отделянето ти от всяка кочина и от всяка тиня.

Leave a Reply