СВИНЕТЕ И ТИНЯТА – II ГЛАВА

2. ДАЛИ ЩЕ СЕ УДАВИШ В МОРЕТО?

Аз вярвам, скъпи братко, че нещата, които прочете в предисловието, непременно са оказали въздействие върху сърцето ти и ума ти. Другояче не може и да бъде. За разлика от всички други духовни преживявания и опитности, видението има една по-голяма сила да направи реален Господ в живота ти и да ти помогне да проумееш напълно нещата от духовните области. Когато във видението със свинете видях как всички те се втурнаха от стръмнината и се издавиха в езерото, то в следващия миг в мислите ми се появиха два интересни момента, които взаимно се изключваха и си противоречаха. Само помисли върху това, което сега ще ти кажа:
Първо: Човек, който живееше в гробищата и видимо за него нямаше надежда, беше докоснат, изцелен и благословен от Господа.
Второ: Стадо свине, което кротко си пасеше на стръмнината и видимо за него нямаше никакъв проблем, в следващия миг взе, че полудя от атаката на бесовете и се хвърли от стръмнината, за да се издави в езерото.
Сега разбираш ли, че нещата, които твърде често наблюдаваме, не са в действителност онова, което са? Защото до мига на това видение аз си мислех, че едва ли има нещо по-ужасно от гробищата, но се оказа, че действително има нещо по-ужасно и това е морето…
Не бързай да си мислиш, че ти говоря за някакво море, защото тази книга не е учебник по география. Защото в действителност светът е най-ужасното място за живота на християнина. Спомни си как Апостол Йоан ти каза:
“Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека…” (I Йоаново 2:15-17)
А в края на посланието си, за да затвърди силата на духовния си опит, който ни споделя, Апостолът казва и това:
“Знаем, че ние сме от Бога и целият свят лежи в лукавия…” (I Йоаново 5:19)
Как разбираш тези думи, братко мой? Какъв е духовният лакмус, с който да провериш твърдението на Апостола? Не е ли светът много голям? Не е ли толкова огромен, че просто да се изгубиш в него?
Ти разбира се, ще кажеш, че Господ е по-голям!
Алелуя! Така е! Господ е много по-голям!
Но къде да намериш мъдростта, с която да разбереш какво е Господ и какво е светът? Защото за Своя Отец Исус на много места казваше:
“Отец Ми, Който е на небесата…”
Значи, като духовен човек, ти трябва да погледнеш нагоре, за да се срещнеш с Духа на Отца. И обратно – да погледнеш надолу, за да видиш света. А ето, че във видението със свинете Исус ми показа как те се хвърлиха надолу от стръмнината и се издавиха. Това убедително ти показва, че морето олицетворява света и неговата сила е такава, че може да те грабне и повлече към дъното. Но на дъното ли ни иска Господ? Ето защо в тази тема, в този първи духовен изпит, аз искам сам да се убедиш защо свинете ги сполетя такава незавидна съдба – да се втурнат и издавят в морето. Първото, което Господ ме накара да забележа от самото видение бе това, че демоните не просто влязоха в свинете, но го направиха по изричната воля на Господа… Ето какви въпроси ми зададе Исус:
“Как мислиш? Защо двата хиляди бяса Ми казаха:
“Позволи ни да идем в стадото свине…”
Нима не можеха и без Моето позволение да отидат в свинете? И ако, погледнато по плът, те Ми се молеха да отидат в свинете, то Аз ли бях Пастирят на тези свине? Не ти ли показва библейският разказ, че след знамението със свинете се случи следното:
“А ония, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало…” (Марк 5:14)
Значи, както сам се убеждаваш, свинете си имаха пастири, които ги пасяха. Но за да влязат в стадото им, бесовете искаха позволение не от пастирите, а от Мен…
Защо точно от Мен бесовете поискаха позволение?”
Замислих се над думите на Исус и те ми се сториха чудни и странни. Действително, че стадото си имаше пастири. Действително, че Исус позволи на бесовете да обладаят свинете… В следващия миг хрумналата ми мисъл ме изненада. Затова казах на Спасителя:
“Господи, ако някой днес стане виновник за гибелта на две хиляди свине, той със сигурност ще отиде в затвора и никак няма да му се размине. Но ето, че Евангелието не показва спрямо Теб някой да е имал претенции и да иска да му изплатиш загубите, при все, че благодарение на Твоето разрешение стадото бе погубено. Тук има нещо по-дълбоко, което Те моля да ми разкриеш. Защо бесовете искаха разрешение от Теб за свине, които си имат пастири и не са Твои?”
Исус се усмихна, а след това ми зададе въпрос, който беше толкова дълбок, щото се сепнах от учудване. Той каза:
“Ами ако все пак тези свине са били Мои? Не каза ли Отец Ми на праведния Йов:
“Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе, е Мое…” (Йов 41:11)
И ако действително си мислиш, че евангелистите са изхабили пергамент, за да описват ефектни случки, а не скрити духовни реалности, то тогава все още не си разбрал защо свинете са Мои и защо ги погубих с едно посочване на ръката Си.
Не разбираш ли, че Сатана и до днес има това позволение от Мен да влиза в свинете и да ги погубва?
Защото когато някой е бил в Стадото Ми като една от Моите овце, но светският дух го е покварил и той се е върнал в света, то тогава той е престанал да бъде една от Моите овце и в действителност е станал част от свинете на лукавия. И понеже за всеки от тези, които са станали свине, Аз съм платил лична цена с Кръвта Си, то и затова само с Моето позволение бесовете могат да обладаят такъв и той да се удави в морето на този свят. Само духовният поглед, който сега ти давам, би ти обяснил това. А пък колкото до нещо повече от нещата на видението, което ти дадох, то помисли – не казва ли Словото Ми:
“Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори…” (Матея 7:7-8)
Виждаш ли нещо в този стих, което мнозина в Църквата Ми са слепи да видят цели две хиляди години? Виждаш ли, че по въпроса с искането и търсенето нещата стигат до тяхното изпълнение – защото всеки, който иска, получава; който търси намира?
Но я погледни как стои въпросът с хлопането! Казвам ли Аз, че който хлопа, му се отваря?”
Погледнах стиховете от “Евангелието от Матея”, които Исус цитираше и слепите ми очи прогледнаха. Затова Му казах:
“Не, Господи! По въпроса с хлопането нещата продължават да стоят в бъдеще време. Понеже е писано:
“И на тогова, който хлопа, ще се отвори…”
А Господ продължи с въпросите към мен:
“А кога отварям Аз на хлопащите, Стефане? Можеш ли да Ми посочиш един, който да е видял, че е отворено, когато е хлопал?”
Прекрасни Спасителю! Ти наистина знаеш как да доведеш сърцата до откровения и пълнота! Самото натякване на името ми, което Господ направи, бе и самият отговор. Затова казах на Господа:
“Исусе! Никога няма да забравя думите на дякон Стефан, защото това са думи, показващи изпълнението на обещанието Ти. Понеже той каза:
“Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога…” (Деяния 7:56)
А Спасителят продължи, за да направи съвършена пълнотата на откровението. Ето какви думи още ми каза Той:
“Както сам се убеждаваш, дякон Стефан видя небесата отворени. И той ги видя такива, защото хлопаше. Защото на духовния човек не е дадена друга по-съвършена заповед от Отца Ми, освен да хлопа. Защото след мига на Моето Възкресение и Възнасяне при Отца Ми, Аз посетих с Духа Си Апостола Си Йоан, за да му засвидетелствам, че Онзи, Който идва отгоре, идва не да иска или търси, но отново и отново – да хлопа:
“Ето, стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой Гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене…” (Откровение 3:20)
“А какво ще рече това някой да хлопа, Господи?” – попитах аз. Тогава Исус хвана ръката ми и я приближи до гърдите Си. След това ми каза:
“Какво усещаш сега?”
Усещането беше такова, че през самата ми длан пулсираше Сърцето на Исус. И аз Му казах:
“Господи, усещам ударите на Сърцето Ти…”
Тогава Исус отново ме попита:
“А забелязваш ли, че това не са шумни удари, които да се чуят от всички, но меки и приглушени, които да може да чуе само Онзи, Който е близо до сърцето ти или живее в сърцето ти?”
“Да, Господи! Забелязвам това!”
“Е, тогава знай от Мен, че всеки удар на сърцето ти, с който продължаваш да се стремиш към Царството Небесно и да търсиш Моята Правда, е хлопане на Небесната врата. И това хлопане няма да го забележат човеците, но само и единствено твоят Господ. Защото Той е, Който е близо до сърцето ти и вижда в тайно, за да ти въздаде наяве…”
“А как стои тогава въпросът с искането и търсенето, Господи? Та нали Ти прогласи да искаме и търсим?”
“Точно така е! Аз наистина прогласих искането и търсенето, но забележи казаното от Мен, че “всеки, който иска, получава”. Този стих е съдбоносен както за вярващите, така и за езичниците. “Който търси, намира…” И този стих е съдбоносен, както за вярващите, така и за езичниците. Но относно третата заповед с хлопането, тя е съдбоносна само за духовния човек, защото Небето отваря вратите си да ви приеме, едва тогава, когато като Апостол Павел можете да заявите:
“Аз се подвизавах в доброто войнстване. Попрището свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът (правдата), който Господ, Праведният Съдия ще ми въздаде в онзи ден; и не само на мене, но и на всички, които са обикнали Неговото явление…” (II Тимотей 4:7-8)
Всичко, което Исус ми говореше, беше твърде чудно за сърцето ми. Затова отново Го попитах:
“Господи, нима вярващите в Тебе не забелязват съдбоносната сила, която е скрита в Твоите заповеди? Нима не забелязват, че ако искат дявола и света, ще получат дявола и света, защото всеки, който иска получава? Нима не забелязват, че ако търсят търговията на Вавилон, ще я намерят, защото всеки, който търси, намира? Какви са тези стихове, пълни с такава двояка сила, имаща съдба, както за праведните, така и за нечестивите?”
Слушайки въпросите ми, Исус каза:
“Евангелието е твърде високо място, дадено за духовния човек. И ако в него, въпреки това, пълзят гадини и буболечки, те не могат да напуснат пръстта, от която са родени и в която отиват. Понеже тези Мои стихове за искането и търсенето са мрежа, в която попадат и праведните и нечестивите. И те са ясно разкрити в една Моя притча, над която сега ще ти дам духовен поглед и ти го предай на братята Ми и сестрите Ми, за да се научат да изпитват нещата, които се различават. Спомни си, Стефане, не казах ли Аз едни Мои думи, които гласяха:
“Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид, и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните, и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 13:47-50) 
А сега забележи, че се хвърля мрежа в езерото и улавя риби от всякакъв вид. Не само праведни, но всякакви. И когато се изтегли мрежата на брега, добрите се прибират, а лошите се изхвърлят в огненото езеро. Ето с това могат да ти станат ясни стиховете Ми за искането и даването. Те са мрежа, в която се улавят всякакви риби. Едните риби искат Небесното и Мен, а други – светското и дявола. Тези, които искат Небесното и Мен, го правят, защото сърцето им се стреми към третата заповед – да хлопа постоянно на Небесната врата. Така те никога не изгубват прицелната точка. Но другите, които се задоволяват само с искането и търсенето, забравят да хлопат и сърцето им натежава поради онова, което получават на земята. Става ли ти сега ясно, че в една такава мрежа наистина ще се уловят и праведни и нечестиви? Защото праведните ще приемат думите Ми по Дух и ще се кланят на Отца Ми в Дух и Истина, докато нечестивите ще приемат думите Ми по плът, за да заприличат дословно на свинете, които ти показах във видението. Такива с гордост ще заявяват пред амвона, че искали от Господ и Той им дал. Разбира се, че ще им дам, защото в земното е делът им. Тъжното е, че мнозина човеци изпадат във възторг от свидетелствата им, без да разбират, че в една мрежа, уловила всякакви риби, ще има всякакви свидетелства. Но запомни от Мен, че:
Всяко свидетелство носи духа си! И ако някой свидетелства за Мен, Който съм на Небето, друг ще свидетелства за княза на този свят, който е на земята!
И нека никой утре не се чуди, че Словото Ми го е изпитало и не го е намерило Зван, Избран и Верен. И нека никой утре не се чуди защо е бил в мрежата и се е радвал, че Господ го издърпва, а в следващия момент участта му е била да бъде изхвърлен вън – при лицемерите и псетата, при блудниците и хулителите, при крадците и чародеите.
Аз заповядах това! Аз заповядах мрежите Си и те ще уловят абсолютно всички църкви и вярващи, но праведна и Свята ще се нарече само Моята Църква – всички онези, които са хлопали тогава, когато останалите край тях са искали и получавали, търсили и намирали. Сега разбираш ли защо позволих на бесовете да влязат в стадото свине?”
Отговорих:
“Господи, та именно това е мрежата, за която ми говориш! Тези свине са търсили морето и искали всичко, що е в морето. А Ти Си наистина верен да изпълниш Словото, с което Си ангажирал Името Си и да им дадеш онова, което търсят и искат… “
“Точно така, момчето Ми! Но нека сега те заведа в още по-дълбоко познаване на тайната с Моята мрежа. Както сам се убеди, Моите думи носят съдба, както за праведните, така и за нечестивите. Моите овце познават Гласа Ми и никоя от Моите няма да последва съдбата на свинете. Но когато някой се е оказал всред свинете, с него ще се случат ужасни неща. Той не просто ще се хвърли в морето, но и ще се удави. А какво е удавянето?”
“Господи, това е, когато морската вода ме покрие, така че да нямам възможност да дишам. Тогава, по силата на инстинкта, даден ми за дишане, аз ще направя опит да дишам и дробовете ми ще се напълнят със самата морска вода. Тогава вече ще съм мъртъв, защото тялото ми не може да живее без въздух…”
“Виждаш ли, как сам го каза? И ако човешкото тяло не може да живее без въздух, то може ли Моето Тяло да живее без Святия Дух?”
“Не, Господи! То би било мъртво, би било труп!”
“Спомни си тогава каква бе ролята на Святия Дух и защо Отец Ми Го изля в сърцата на вярващите…”
Отворих библията си на “Евангелието от Йоан” и прочетох прекрасните думи на Спасителя, които гласяха:
“А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене…” (Йоан 15:26) 
и още:
“А когато дойде Онзи, Духът на Истината, ще ви упътва на всяка Истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори и ще ви извести за идните неща, Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява…” (Йоан 16:13-14)
Тогава казах на Исус:
“Господи, ако съм част от Твоето тяло, то моят дух диша от Твоя Дух. Тогава аз не съм удавен в морето на света, защото уповавам на Теб и на всичко, което Святият Дух ще ми даде в Твоето Име…”
“А какво би ти дал Святият Дух в Моето Име? Няма ли това да са нещата, които Аз и Отец Ми имаме в Небето? Няма ли Святият Дух от Моето да взема и да ти дава?”
“Да, Господи! Точно така би сторил Святият Дух?”
“Виж тогава защо мнозина се давят в морето на този свят. Именно защото счетоха, че Святият Дух им дава нещата на света, а не нещата на Небето. Така светският дух влиза като вода в сърцата им, за да се удавят и да изгубят всякаква връзка с Духа на Живия. Именно това са свинете. Именно това са удавените от света, от морето на този свят. Те показват скъпия си автомобил, лъскавия си костюм, банковата си сметка и комфортната си къща, като заявяват на всеуслишание:
“Даде ми ги Господ Исус!”
Но имам ли Аз в Небесния Ерусалим изобилие от автомобили, костюми, пари и къщи? Защото ако имах, то тогава би било вярно, че онзи, който се хвали, ги е получил от Мене. Не е ли Моето помазание по-ценно от бензина на автомобил? Не е ли Моят светъл и чист висон по-ценен от лъскавия костюм на наемника? Не са ли Моите откровения и видения по-ценни от милиони долари в банкова сметка? И може ли домът, с ръка направен да е по-ценен от неръкотворния Дом, на когото Сам Отец Ми е строител и архитект? Защо тогава в искането и търсенето мнозината не прибавиха и хлопането, за да разбера, че сърцата им са действително при Мене? Не знаят ли, че когато Отец Ми издърпа мрежата, Той ще прибере само живите, но не и удавените от морето? Защото живите, ако и да са в света, не живеят в света, но търсят по-добро отечество. Затова и Отец Ми не се срамува да ги нарече Свои люде. Докато удавените, когато отворят устата си, ще избълват само солената вода на този свят. И проповедите им, и всичко, с което оправдават похотите и страстите си, ще бъде солена вода…
Помисли тогава върху думите на Апостола Ми Яков:
“Възможно ли е, братя мои, смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка…” (Яков 3:12)
Нека го запомнят всички, които Ме обичат и наричат себе си “християни”:
Не може солената вода да дава сладка и затова не е възможно удавените от духа на света да свидетелстват за Духа на Бога!
Всеки дух свидетелства за мястото, от което произхожда. И ако някой казва, че има Святия Дух, нека свидетелства за нещата на Духа, а не за нещата на света. Защото в Моя Свят няма нищо от този свят, но твърде често и във вашия свят няма нищо от Моя Свят. Това е начинът духовно да разделите свине от овце и удавените от живите. Живите Ме познават, защото за тях Аз съм Пътят, Истината и Животът. Докато удавените са излъгани от дявола и той за тях е Дъното, Лъжата и Смъртта. И няма нечестив, който да премине през стеснената врата на Спасението и Изкуплението. Няма нечестив, който да се скрие и Аз да не го забележа. Защото Словото на Отца Ми покрива целия свят, както въздухът – цялата земя. И за свине, които се хвърлят от стръмнината, за да се издавят или стоят в тинята, за да се утешават, същото това Слово е казало:
“А нечестивите са като развълнуваното море, защото не може да утихне, и водите му изхвърлят тиня (за свинете) и кал (за храна на всички, които им вярват). Няма мир за нечестивите, казва моят Бог…” (Исайя 57:20)
След тези думи Господ Исус спря да говори, за да подготви сърцето ми за втория духовен изпит. И аз вярвам, скъпи ми читателю, че Неговите думи ще се затвърдят в сърцето ти, за да внимаваш в онази мрежа, която е уловила всички ни. За да бъдат искането и търсенето ти, покорени на хлопането, тоест, да се научиш на тайната на благочестието, която гласи:
“Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави…” (Матея 6:33)

Leave a Reply