ПЛАМЕННИЯТ МЕЧ – II ГЛАВА

2. ПЛАМЕННИЯТ МЕЧ

Не зная колко вървяхме, но ето, че видях нещо като гигантски пламък, който гореше и чиято светлина очите не можеха да издържат. Това не беше пожар, какъвто несъмнено всеки е виждал. Защото пожарът се състои от множество огнени езици, които се издигат нагоре. А тук огънят беше концентриран в един единствен език, сякаш наблюдавах пламъка на свещ, увеличен в гигантски размери. Тогава Господ ми каза:
“Ето мястото, откъдето трябва да премине всеки, който вярва в Мен. Едни преминават това място, без дори да знаят за него, но твърдо и докрай уповаващи на Мене. Други пък, които са имали благоволение от Отца, са виждали откъде преминават. И един от тях беше Апостолът Ми Петър. Спомни си тогава какви думи ви написа той в своето първо послание. Думи за огън. Думи, пълни с огън. Думи, подготвящи за огън…”
Нужно ли беше да си отварям библията, след като пред мен и сърцето ми стоеше Той, Живата Библия на Отца? Разбира се, че не! Защото аз вече имах стиховете на Петър в сърцето си. И затова казах:
“Господи Исусе! Апостолът Ти Петър писа думите:
“Възлюбени, не се чудете на огнената изпитня, която дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се загдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава…” (I Петрово 4:12-13)
И сега, като гледам този гигантски огън, се питам:
Това ли имаше предвид Апостолът?”
“Точно това имаше предвид!” – ми отговори Исус и продължи:
“Защото тук е мястото, където Отец Ми, Суверенният Бог, раздели Своя Собствен Живот от живота на човеците. Тук е мястото, откъдето можеш да влезеш в Живота на Бога, а също така можеш и да излезеш от него. От всичко по цялото Небе, Отец Ми най-много ревнува за това място. Ето защо тук са поставени най-силните стражи на Небето, поради които никой, който е с нечист дух или нечисти помисли, не може да влезе в светлите селения на Духа…”
След думите Си Господ така насочи погледа ми, щото аз забелязах множества от херувими, стоящи край огнения пламък. А след това, когато Исус ме приближи още по-близо, аз видях Пламенен Меч, вътре в самия огън, който се въртеше. Изведнъж цялото откровение, в което ме водеше Господ, заблестя пред очите ми. И затова от устните ми се изтръгна възклицание:
“Господи мой! Това е видение, с което Ти ми показваш стиха от Книгата Битие, където е писано за Бога:
“Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота…” (Битие 3:24)
Исус ме погледна с такава любов и нежност в погледа Си, щото аз почувствах как духът ми се разтваря в очите Му. А след това ме попита:
“Разбираш ли сега защо те доведох тук? Разбираш ли, че всеки, който вярва в Мене, тръгва по Моите стъпки, по стъпките на Последния Адам? А какво друго да извърши Последният Адам, освен да мине по пътя, от който първият Адам се отдалечи от Бога? Понеже Отец Ми изгони първите човеци и когато те напуснаха Едем, започнаха бавно и продължително да се отдалечават от Небето. Но Аз слязох от Небето, за да ви върна в Небето. Аз ви обещах Вечния Живот, но този Живот се намира като Плод на Дървото на Живота. А до Дървото на Живота стига само онзи, който издържи изпита на Пламенния Меч, който се върти пред погледа на тези херувими. Когато вие получите кръщението със Святия Дух, тогава пред вас е отворен Пътят към Дървото на Живота. Но никой човек не стига до Дървото на Живота, ако Пламенният Меч го порази. И ето това е огнената изпитня – да позволиш на Пламенния въртящ се Меч да премине с остриетата си през теб и да те намери одобрен…”
Думите на Исус бяха твърде сериозни, но Любовта, която извираше от очите Му – повече от достатъчна, за да не изгубя ума и дума пред онова, което се разкриваше пред мен. И аз Го попитах:
“Искаш да кажеш, Господи, че ако някой е Твой, то непременно ще издържи проверката на Пламенния Меч…”
“Какво разбираш под Мой? Защото всички християни по земята се наричат Мои. Всеки християнин изповядва, че вярва в Исус, но това не впечатлява особено Отец Ми. Защото истинската Вяра и истинските Ми последователи се разбират именно тук, на това място. Не е важно дали си християнин. Важно е дали си Христов. Също така не е важно дали си човек. Важно е дали си от първите или от вторите…”
“Какво имаш предвид, Господи?” – отново питах аз. А Господ каза:
“Първият човек е от земята, пръстен, вторият човек е от Небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните, и какъвто е небесният, такива са и небесните. Виж сега това, което ще ти покажа…”
След думите Си Господ тръгна към гигантския пламък, като вървеше фронтално срещу самия Пламенен въртящ се Меч. В един момент, докато Го наблюдавах, изтръпнах, понеже забравих, че Той е Самият Господ. А Пламенният Меч се въртеше така, щото, всеки, който преминеше през гигантския огън, да бъде ударен и посечен. И ето, че острието на Меча премина през Исус така, сякаш че Господ беше от въздух. То разряза Исус веднъж, макар че Господ оставаше цял. След това Го разряза втори път, но от друг ъгъл. Разрязването продължи трети път, а след това и четвърти. Господ все така оставаше цял. След това Той напусна нажеженото място на гигантския пламък и се приближи при Мен, като ми каза:
“Можеш ли да повториш това, което преди малко сторих?”
Бях като вцепенен от думите на Исус. И затова казах:
“Господи, аз съм грешен човек. Още отсега чувствам, че Мечът ще ме посече!”
А Исус допълни:
“Даже и да те посече, този Меч не може да те убие. Той не е направен, за да убива. Той е направен само затова, за да не те пусне до Дървото на Живота, ако вътре в теб има причини против Святостта на Отца Ми. Пораженията от този Меч са изобличения, които водят към Живот, а не към смърт. И както сам забелязваш, Отец Ми върши Делото Си пред мнозина свидетели. Затова тук е пълно с херувими. Тръгни към Меча и провери сърцето си…”
За първи път в живота ми Исус ме подлагаше на такова изпитание. Въпреки видението вътре в мен се надигнаха гласове, които ме караха да не тръгна. Но аз тръгнах, ако и самото видение да беше страшно. Тогава забелязах, че отблизо Мечът поразяваше с още подробности. Той не беше като обикновените мечове, които имат две режещи страни и остър връх. Не! Този Меч имаше четири режещи страни и се въртеше така, че да те пореже всяка от страните. Бях вече пред самия огън и това вътрешно ме караше да се дръпна назад. Но точно тогава почувствах зад гърба си ръката на Исус, Който ми казваше:
“За онзи, който е тръгнал да Ме следва, няма връщане или обръщане назад…”
Така, самото докосване от Исус ми даде сила и аз влязох в огъня, а Мечът беше пред самите ми очи. Пристъпих още и така получих първият удар. Чудно, но не ме заболя изобщо. Мечът просто премина през мен, така, както преди това през моя Господ. Пристъпих още една крачка напред и получих втори удар. И този път също не ме заболя. Това ме одързости и направих трета крачка. Тогава получих такъв удар от Меча, щото буквално отхвръкнах назад и паднах от външната страна. Видях раната от Меча, а вътре в нея бяха моите спомени, мисли и настроения. Бяха несмислените ми думи към Господа, с които Го призовавах да въздаде над нечестивите, според както аз искам, а не според както Той би решил. Чувствах се недостоен и затова наведох главата си. Господ се приближи до мен и ми подаде ръка да се изправя, а след това докосна мястото, където Мечът ме беше поразил, като ми каза:
“Сега разбра ли, че все още има какво да очистваш в себе си? Защото ти издържа първите две проверки на Меча, но на третата той те удари…”
“А какви са тези проверки, Господи Исусе!” – попитах аз. Тогава Исус се усмихна и ми каза:
“Виж отново колко много херувими има около Пламенния Меч. Знаеш ли защо Отец Ми е поставил тези херувими на това място?”
И понеже отговорът ме затрудняваше Господ отново каза:
“Тези херувими са свидетели на Пламенния Меч и самият Меч е свидетел на херувимите. Затова нека сега те посветя в тайните на Божия Суверенитет. В онези тайни, които липсват на Църквата Ми, за да стане тя Невяста по Сърцето на Отца Ми…”

Leave a Reply