ПЛАМЕННИЯТ МЕЧ – I ГЛАВА

1. ПОСЛЕДНИЯТ АДАМ

“Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Тебе – всякога веселие…” (Псалом 16:11)

Когато Господ Исус отново дойде към сърцето ми, аз бях хванал именно стиховете на прекрасния псалом и ги повтарях в сърцето си. Тогава се молех така:
“Господи мой! Скъпоценен мой Исусе! Моля Те да ми изявиш Пътя на Живота! Моля Те да ме заведеш до Дървото на Живота! Моля Те да ми покажеш стъпките, които трябва да направя, за да извървя Този Път и да напълня сърцето си с Този Живот. Защото не искам повече да ме задушава скръб от нещата на тази земя. Искам Твоята пълнота от радост! Искам веселието, с което беше пълна душата на Давид, когато танцуваше пред Тебе и пренасяше Ковчега на Завета в своя град…”
Тогава Господ ме чу. Той просто изпълни сърцето ми и аз отново Го усещах много по-реален и близък, отколкото е самият въздух, който дишам. И ето какви думи ми каза Той:
“Аз вложих в духа и сърцето ти да Ми се молиш така. Защото Отец Ми има Слово, което иска да даде на Верния Си остатък. Понеже всеки, който приема пророк в името на пророк, наградата на пророк ще получи. Тази книга ще бъде наградата за всички, които обичат изобличенията Ми и побързаха да се покаят и изправят сърцата си пред Мен. Аз не мога по никакъв начин да ви заведа в Моя Град, ако сърцата ви не са отворени за Словото, което идва от Отца Ми. Защото Отец Ми е по-голям от Мен и ако някой казва, че вярва в Мен, а не върши Волята на Отца Ми, то на такъв вярата му е суетна. На такъв вярата му е слаба, земна и човешка и той няма никога да промени съдбата си. Но днес е време, когато малкото, които чуват Гласа на Отца Ми, непременно трябва да поставят верния прицел пред сърцата си. Прицел с който ще дойдат в Моя Град, за да им дам плодовете от Дървото на Живота, та да ядат и живеят вечно. Затова от този миг до края на тази книга гледай на Мен не само като на твой Господ, но и като на твой брат. Защото Аз съм Последният Адам и Волята Ми днес е да спася и възвърна мнозина към мястото, което изгуби първият Адам.
А ти готов ли си да последваш Последния Адам?”
Слушах Господ и сърцето ми се разтапяше от топлината на думите Му. Слушах Господ и виждах как Любовта на Сион сияеше от Образа Му. Затова Му казах:
“Господи Исусе! Аз изповядвам, че Ти Си мой брат, ако и да се чувствам недостоен да се нарека Твой брат. Ти Си последният Адам, Който днес иска да ми подари Светлината на Едем и Живота на Вечно Живия. Затова Те моля! Заведи ме където поискаш и стори всичко, както искаш. Направи ме да Те следвам с цялото си сърце и с всичкия си ум…”
Исус се усмихна и протегна ръка, с която докосна главата ми. Тогава ме заля Светлината на Бога и само след миг двамата с Него стояхме на място, което беше удивително по красотата си. Не знаех къде се намирам. Знаех само, че Исус беше до мен и това ми беше достатъчно. Тогава Го попитах:
“Господи! Къде се намираме? Та тук е просто прекрасно. Никога очите ми не са виждали такова изобилие от красиви дървета, цветя и бистра вода!”
Исус ме погледна и каза:
“Нали ти казах, че във всички видения в тази книга ще ти се разкрия като Последният Адам? Сега се намираш на онова място, което изгуби първият Адам. И това е Господната градина…”
“Защо ме доведе тук, Господи?” – попитах отново аз. А Исус каза:
“За разлика от човешката вяра, която няма смисъл, защото е родена на земята и ще остане на земята, Моята Вяра има смисъл, защото тя е Път, Истина и Живот. Ти нали така се молеше с думите на псалома? Нали Ме помоли да ти изявя Пътя на Живота и да ти покажа Дървото на Живота?”
“Да, Господи! Точно така се молех, но аз никога не съм имал точната представа за това място. Не знаех, че е толкова красиво и толкова реално!”
Тогава Господ продължи, като казваше:
“Ако толкова те впечатлява градината, то как ли ще реагираш, когато видиш другото, което е истински впечатляващото?
Върви след Мене! Върви след Последния Адам, за да видиш мястото, откъдето се влиза в тази градина…”
След думите Си Господ хвана ръката ми и ние тръгнахме сред величието и вълшебството на Небесната красота.

Leave a Reply