ЦЪРКВИТЕ НА ЛОТ – I ГЛАВА

1. ДУХОВНОТО ПЪТУВАНЕ В “БИТИЕ”

Ето как започна моето духовно пътуване със Спасителя Христос. В миг, когато бях се отдал на размисъл и исках напълно да освободя душата си от белезите и раните на всякакви удари, които преживявах, Исус дойде към духа ми и сърцето ми, като каза:
“Укрепи се и се възрадвай, защото благоволението, с което Отец Ми те е възлюбил, е много голямо. И Той няма да спре, докато напълно не извърши Делото Си на Святия Си Хълм. А сега ела с Мен, защото ще те водя в Началото, в онова Начало, когато Отец Ми погледна към земята и намери на нея мъж по сърцето Си след праведния Ной…”
След думите Си Исус издигна духа ми и само след миг бях във видение. Аз и Господ стояхме над мрачно място, което беше особено отблъскващо. Някаква застоялост се излъчваше от него. Това беше място сред скали и хълмове, а в низината под тях имаше шатри. Общото въздействие от вида на това място беше такова, каквото човек би изпитал, ако влезе в къща, в която не е пристъпвал човешки крак от много години. Така непременно погледът ще забележи паяжини и прах, полепнали навсякъде. Ето така аз гледах мястото, на което ме бе завел Господ и забелязах как една огромна паяжина бе простряна над него. Затова Го попитах:
“Исусе, какво е това място? Защо е толкова злокобно и пусто?”
А Той ми отговори:
“Това място е Харан. И ето така изглежда светът, от който искам да ви отделя, за да Ми бъдете свидетели и свещеници. Но ти сега наблюдавай какво ще направи Отец Ми…”
В този миг видях как от Небето дойде сияние и огря една малка шатра. После видях как човек излезе от шатрата и влезе в самото сияние. Така чух Гласа на Отец, който казваше на избраника Си:
“Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят и ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена…” (Битие 12:1-3)
Миг след думите на Отец Исус отново ми проговори, като каза:
“Виждаш ли сега какъв беше Божият призив към Авраам? Отец Ми го посочи и извика, за да излезе от отечеството си, да излезе от света, на който е служил и на който се е кланял, за да служи и за да се кланя само на Него. Но по-важното е да забележиш, че върху Авраам имаше съдба. И съдбата му беше в него да се благославят всички земни племена.
Как мислиш? С какво Отец Ми би благословил чрез Авраам земните племена? Нима би благословил земното, за да стане още по-земно? Нима би им дал от онова, в което и без това имат в изобилие?”
Отговорих:
“Господи, ако Отец благославя земното, то е, за да го направи Небесно! Понеже Отец е Дух и иска поклонници в Дух и Истина. Ето защо и Неговите благословения биха били такива, щото в пълна степен земното да стане небесно и плътското да стане духовно…”
“Точно така, момчето Ми! Именно по тази причина Авраам беше наречен “Отец на вярата”. Защото Небесното, за разлика от земното, се получава с вяра. Сега разбираш ли в действителност, че когато Отец Ми посети Авраам в Харан, Той го дари със Силата на Собствената Си Вяра? Защото Отец е Един и Той е на небесата. Но Авраам бе наречен “Отец на вярата” и “Отец на множество народи”, защото животът му щеше да служи за Небесно вдъхновение на всички, които обичат Господ и Словото Му. Не ви ли каза Апостолът Ми именно това:
“Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чеда; и писанието като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам, казвайки: “В тебе ще се благославят всичките народи”. Така щото тия, които имат вяра се благославят с вярващия Авраам…” (Галатяни 3:7-9) 
Но ти отново погледни видението, защото тепърва има да видиш най-главното в него…”
След думите на Исус отново бях във видението. Забелязах, че светлото сияние просто обгърна Авраам и остана в духа му, така че Авраам започна да свети. Вече знаех, че тази светлина отговаряше на Вярата на Отец, която беше положена в него. А аз забелязах, че Авраам просто извика около себе си цялото си домочадие и всичките си роднини. Светлината от сърцето му започна да ги докосва и те също започнаха да светят. Всичко това беше много красиво в това видение, защото го гледах от високо и видимо нещата приличаха на това да наблюдаваш малка светулка в тъмна нощ, която докосва тъмни точици и те също започват да светят, макар и не със същата сила, с която свети тя. И вътре в мен Святият Дух така насочи погледа на сърцето ми, защото забелязах как една малка черна точица не беше осветена от Светлината на Авраам, за разлика от другите. А когато Авраам тръгна да излиза от Харан и го последва домочадието му, тази малка тъмна точица също тръгна да го следва. Беше ми чудно и в същото време непонятно как така тъмната точица следва светлото сияние. Тогава се обърнах към Исус и Го попитах:
“Господи, ако виждам това, което и Ти виждаш, то е ясно, че с Авраам тръгна и човек, който не повярва във видението, дадено му от Всевишния…”
А Исус ми отговори:
“Тази малка тъмна точица прие видението от Авраам за истинско. Но тя не го прие по дух, а по плът. Затова оттук нататък до края на цялото видение тази тъмна точица ще оставя сянка върху своя собствен живот, защото никога не прие Светлината на Авраам да я ръководи и освещава…”
Нямах никакво съмнение и затова казах на Господ:
“Исусе, това е Лот, който е Авраамовият братанец. Той последва Авраам, защото вярваше, че покрай него ще намери големи земни благословения…”
А Господ ми отговори:
“Не просто това, Стефане! Това е роденият по плът, когото Отец Ми изпита както никой друг, за да останат животът му и съдбата му, като ясни белези за всички, които не следват Господ с цялото си сърце и с всичките си помисли. Затова виж следващата стъпка от видението, която напълно ще просветли ума ти…”
Отново бях във видението, което ми даваше Исус, но сега то беше твърде много променено. Виждах отново Авраам и Светлината, която беше в него. Тя нито за миг не беше намаляла, но напротив – беше се увеличила. Другото, което ми направи огромно впечатление, бе това, че земните благословения на Авраам бяха твърде много. Той имаше стотици слуги, специално обучени войни и твърде много добитък. Шатрите и владенията му се простираха на километри. От друга страна Лот също беше забогатял. И неговите шатри и добитък също се простираха на километри. Въпреки, че прекрасно знаех библейския разказ, в това видение нещата за първи път ме учудиха. Затова запитах моя Господ:
“Исусе, как да разбирам това, което става в живота на Авраам? Та нали Ти Сам ми каза, че той ще служи за благословение, та земните племена да станат небесни. А ето, че тук наблюдавам огромно земно изобилие върху живота му. Не се ли получава конфликт? От една страна – Авраам е духовно благословение за човеците, а от друга – притежава невероятно земно изобилие…”
Исус се усмихна. А после ми каза:
“Ти наистина виждаш подробности, които друг не може да види. И това е така, защото Святият Дух те подбужда да видиш всичко това. Но сега помисли върху нещо, с което ще те провокирам:
Ти как би разбрал колко тежи вярата ти в Бога, ако не сложиш върху другата везна онази тежест, която да й противостои? Когато отидеш на пазар не слага ли продавачът тежест на кантара, за да разбере съвсем точно колко тежи стоката?
“Да, Господи! Разбира се, че слага! В противен случай никой не би знаел колко тежи стоката…”
А Исус отново ми каза:
“Как тогава Отец Ми да разбере дали вярата на Авраам тежи повече от земното? Не трябва ли Той да сложи достатъчно земно изобилие в живота на Авраам, за да види дали ще устои сърцето му? Виж сега отново сърцето на Авраам, за да разбереш, че Всевишният никога не бърка в плановете и преценките Си. Защото огромното земно изобилие в живота на Авраам отговаряше на изпита му дали ще опази Съвършенството на Вярата, с която Отец Ми го роди и извика в призвание. Но ти сега виж какво е сърцето на Лот. Има ли и то светлината на Авраам?”
Погледнах във видението към Лот и видях, че той не просто беше онази черна точица в началото при Божия призив, но точката беше станала голяма и хвърляше сянка около себе си. Затова казах:
“Господи, при Лот нещата са коренно различни. Той просто не носи Духа на Авраам…”
А Исус допълни:
“Винаги, когато на едно място се съберат горното и долното, ще настъпи конфликт. Лот нямаше вярата на Авраам да проумее, че ако има в живота му изобилие, то не се дължи на благоволението върху него, но на Божия избор над Авраам. Нещо повече. Прочети коментарът на Битие за конфликта между Авраамовите и Лотовите говедари…”
Отворих библията си и прочетох твърде ясните думи, които гласяха:
“И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно, появи се спречкване между Авраамовите говедари и Лотовите говедари…” (Битие 13:6-7)
Замислих се над писаното и духовната реалност върху този факт стана удивително ясна. Тогава продължих да говоря на моя Господ като Му казах:
“Господи, един от пророците Ти, Амос, каза в Словото Ти, че двама не могат да ходят заедно, ако не се съгласят. А те не могат да се съгласят, ако не са на един дух. Толкова е красноречиво всичко. Толкова е убедително. И аз вярвам, че духовния коментар на “Битие” иде да покаже, че докато имотът на Авраам беше Господ Бог Всемогъщият, то имотът на Лот бяха всички земни користи!”
“Точно така момчето Ми! Защото виж как Авраам отговори на Лот. Не му ли каза, че ако той тръгне наляво, Авраам ще тръгне надясно, а ако той тръгне надясно, Авраам ще тръгне наляво? Защо Авраам без всякакъв страх беше готов да тръгне както наляво, така и надясно? И не беше ли отговорът му клопка за земния Лот, който не виждаше по-далеч от плътта си? В крайна сметка накъде тръгна Авраам след спора си с Лот? Наляво или надясно?”
Слушайки въпросите на моя Господ бях готов в първия миг да отворя библията и да прочета за посоката, но Святият Дух ме спря… И Слава на Живия Бог, че го направи. Тогава отговорих на Исус:
“Господи, той тръгна нагоре!”
Исус се усмихна и допълни:
“Точно така, момчето Ми! Той тръгна нагоре… Той тръгна на онова пътуване към нещата, които са далече по-горе, защото Бог го заведе на Хълма Мория, където той щеше да види Моя Ден. И видя го и се зарадва. Блажени всички, които разберат, които прогледнат и видят, че служение “Мория” е духовна изява на Хълма Мория. И ако мнозина презират това служение, то е, защото нямат сила да изкачат този Хълм. В техните сърца не живее вярата на Авраам, но користолюбието на Лот. Затова такива твърде скоро се превръщат в Лотови жени, които нямат желанието да забравят за блудния и грешен свят, но се обръщат назад и като блудници Ме оставят. Такива ще намерят и заслуженото въздаяние за своето нечестие. Но нека сега да продължа да те водя, защото трябва да видиш следващата стъпка на Небесното видение…”
Така аз отново бях във видението от Господ. То вече напълно напусна живота на Авраам по обясними причини. Прицелът на моя Бог бе животът на Лот и аз духовно трябваше да видя нещата, които Исус ми показва. А те бяха такива, щото напълно изумиха сърцето ми. Нека сега ти кажа какво видях. Видях братко такова прекрасно вълшебство от багри и тонове, които бяха украсили земята, щото в първия момент останах без дъх. Тогава попитах Господа:
“Какво е това място?”
А Исус ми каза:
“Трябва да го разгледаш отблизо, за да го видиш добре…”
След думите Си той хвана духа ми и ме свали над земното пространство. Тогава видях възможно най-голямото земно изобилие, което е възможно. Красиви зелени поля, тучни ливади и пасища, величествени кедри, плодови градини, бистри ручейчета и звън на птици. Цялата природа сякаш дишаше с такава неповторима наслада, щото знаех, че не е във възможностите на човешката воля да откаже блаженството да пребивава на такова място. Тогава Исус ми каза:
“Ето такава изглеждаше земята, която се падна като дял на Лот. Земя красива и привлекателна, която има силата да държи като магнит всички, които са земни. Но ти внимателно виж какво ще се случи, когато Лот стъпи там…”
Обърнах се във видението и видях как Лот с цялата си свита от слугини, добитък и шатри влезе в тази земя. А сянката, която той хвърляше, попадна върху самата земя и земята започна да се преобразява. Всичко красиво и прекрасно в нея изчезна и в следващия момент забелязах, че плъзнаха змии и гущери, дърветата повехнаха, а пръстта започна да се превръща в пясък. И стана така, че нищо от красивото видение, вече не остана в него. Напротив – гледах една изсъхнала и покрита с пясък земя и около нея – Лотовите говедари и свита, както и самия Лот. Това буквално ме смая. Бях шокиран. Бе нещо невъзможно на пръв поглед. Затова паднах в коленете на Исус и Го запитах:
“Какво става, Господи? Къде се изгуби красотата на видението? Защо изведнъж всичкото плодородие и красота отстъпиха място на пустиня, на змии и гущери?”
А Господ ми отговори:
“Защото Словото Ми е Дух и ти трябва да го четеш с водителството на Святия Дух, а не с аршина на теологията и човешката мъдрост. Понеже виж какво говори “Книгата Битие” за избора на Лот…”
Отворих библията си и прочетох точния цитат, който казваше:
“Лот, прочее, повдигна очи и разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана догде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя…” (Битие 13:10)
Едва прочел цитата Господ ме попита:
“Какво ще рече да сравнявш нещо, като Господната градина? Няма ли това да е Божият Едем, в който живяха първите човеци? Но забележи, че след като веднъж е било направено сравнението, че земята е като Господната градина, в следващия момент авторът е добавил ново определение – като Египетската земя…
Но може ли Господната градина да прилича на Египетската пустиня?”
“Не, Господи! Те са абсолютно противоположни…”
“Защо тогава Моисей, като е писал “Битие” е взел, че е добавил такова определение за избора на Лот? Не са ли днес Моите пророци онези, за които пророк Йоил писа, като каза за тях, че:
“Земята пред тях е като Едемската градина, а зад тях – гола пустиня…” (Йоил 2:3)
Защо Лот избра дял, който бе като Господната градина, а в един момент, когато го придоби, той се превърна в пустинна Египетска земя…”
Думите на моя Господ бяха твърде дълбоки, но аз вече знаех отговора им, защото Святият Дух преизпълваше сърцето ми. Тогава Му казах:
“Господи, ако някой избере нещо, в което Ти не благоволиш и го направи, подтикнат от алчност и користолюбие, то тогава и най-голямото благословение би се превърнало в проклятие. Защото, без съмнение, Лот направи добър избор в земното, но фатален избор в Небесното. Затова и цитатът от “Битие” показа първо – земния избор на Лот, и второ – небесния избор, който сам си пожела, защото се отдели не просто от Авраам, но от вярата и Светлината му. Ето затова пророците Ти, за които говори пророк Йоил, когато изобличават нечестието в църквите, го правят, за да стане явно, че колкото и една църква да изглежда като Господната градина, то ако Ти не благоволиш в нея, тя просто се превръща в гола пустиня…”
“Не просто това, момчето Ми! Тя става зло място, където идва мерзостта, която докарва запустение. Защото когато всички в тези църкви тичат на корист и бързат на грабеж, то е дошло времето за такива да Ми станат противници, да станат Лотови църкви, пълни с човешката заблуда. Но и това не е всичко, защото сега в това видение си пред прага на една от най-големите тайни на Моето Слово. Тайната, свързана с духовното разпознаване на отстъпилата църква. Тайната, свързана с града на човека-Антихрист, който е едно изкусно копие на Небесния Ерусалим…”
Силата, с която Исус изговори думите Си беше толкова голяма, щото няма да бъде пресилено ако ти кажа, че чувствах не просто помазание, но река, която се вливаше в сърцето ми. Затова попитах моя Господ:
“Каква е тайната, Господи, която искаш да ми разкриеш?”
А Исус каза:
“Виж отново, че изборът на Лот направи така, че по плът той придоби Йорданската равнина, която беше добре напоявана, но духовно той си избра Египет, сиреч, вярата не в Бога на Сион, но във Фараон, който е князът на този свят. А сега виж какъв друг избор си направи Лот…”
Не беше нужно никакво духовно усилие да видя другия избор, просто защото Божият пръст светеше върху стиховете от “Битие”. А те гласяха:
“А Лот се засели между градовете на Йорданската равнина, и преместваше шатрите си, докато стигна до Содом…” (Битие 13:12)
Едва прочел за избора на Лот Исус отново ми каза:
“И какво излиза? Излиза това, че Лот веднъж си избра Египет, а втори път си избра Содом. А сега погледни “Откровението”, което дадох на Апостола Си Йоан и Ми кажи как се нарича градът, в който ще се установи звярът, който е човекът-Антихрист…”
Отворих библията си на “Откровението на Йоан” и там прочетох думите от единадесета глава, където за труповете на Моисей и Илия се казваше:
“И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат…” (Откровение 11:8)
Ето, че Исус отново продължи с думи към сърцето ми:
“Сега разбираш ли къде Ме разпнаха? Сега разбираш ли кои Ме разпнаха? Земните учители по земната си човешка мъдрост ще кажат на мнозина Мои братя и сестри, че бях разпнат в Ерусалим. Но всеки, който живее в Евангелието Ми и има очите на Духа Ми ще разбере, че никога Ерусалим не може да разпне своя Цар. Защото Ме разпна не духовният Ерусалим, който е Святата Ми Църква, но в действителност Ме разпнаха онези, чиито сърца всякога са били в Содом и Египет. Разпнаха Ме повторно онези, които са под сянката на Лот и търсят земното, като презират Небесното. И понеже Лот избра да живее духовно под властта и сянката на Содом и Египет, то и затова белезите на живота му трябва да станат явни, за да възвърнат братята и сестрите Ми във вярата на Авраам.
Нека всеки, който е мъдър и с просветено сърце, да приеме посланието Ми в тази книга. За да разбере, че когато някога Апостолът Ми Петър говореше с болка за Лот, той не правеше реклама на живота му, но по-скоро – показа изходния път за всички, които биха искали да излязат от властта на Содом и Гомор, като напуснат онези общества, станали придатък на силната Фараонска власт, която строи пирамиди и търси да засенява сърцата на продажни служители.
Оттук нататък книгата, която ти давам ще продължи с видения, които ще ти покажат онези белези в живота на Лот, които не трябва да присъстват в живота на никой християнин, който размишлява за вечността и изработва Спасението си с трепет и страх от Бога…”

Leave a Reply