КУЧЕТАТА И ТРОХИТЕ – III ГЛАВА

3. ВИДЕНИЕТО С ПРОСЯКА

А сега, братко мой, внимавай, защото в този изпит се препъват повечето християни. Той е един по-различен поглед над трохите и кучетата. Когато Господ ми даде видение, за да разбера този изпит, аз почувствах върху сърцето си такава тежест, че много неща в мен започнаха да ми изглеждат плътски и човешки и това ме накара да моля Исус за прошка и Сила. Ето какво Исус ми даде да видя. Като начало Той ми каза:
“Можеш ли да си представиш, че дори в Присъствието на Отца Ми е възможно да се плаче и скърби. Защото днес Сърцето Ми е пълно с голяма скръб, когато Небето вижда как на земята се явяват глутници бесни кучета, готови да разкъсат всеки и да го превръщат на куче като тях. И все пак има и други, които никому зло не са сторили, но са принудени да живеят като кучета. Виж какво се открива в Моята притча за бедния Лазар…”
Отворих библията си и прочетох Христовите думи:
“Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му…” (Лука 16:19-21) 
Дотук Господ беше изграждал в мен една отрицателна представа за кучетата, но ето, че в тази Негова притча виждах кучета, които не идваха да разкъсват, но да ближат раните на един страдалец и бедняк. Тогава Исус ме попита:
“Харесват ли ти тези кучета? Вършат ли те Волята Ми?”
Отговорих:
“Господи, едва ли е възможна по-голяма любов от тази която кучетата показаха към бедния Лазар. Той не можеше да разчита на луксозно лечение в някоя болница, но явно, че Бог му е изпращал кучета, за да ближат раните му…”
Чул отговора ми, Господ хвана сърцето ми и ми каза:
“Ела с Мен, защото сега ще ти покажа нещо, което всички трябва да разберат…”
Така аз тръгнах с Исус и Той ме заведе пред вратите на един църковен храм. Там, пред тези врати, стоеше бедняк с окъсани дрехи, явно седнал, за да проси поради немотията си. Тогава Исус пусна ръката ми и се наведе над тялото на бедняка, като просто влезе в него. Това бе много учудващо за мен. Просто си представи как Царят на царете и Господ на господарите се вселява в някого. Защото именно така постъпи Исус. Той, образно казано, се вля в страдалеца. Тогава аз познах по очите на просяка, че това вече не бяха неговите очи, но очите на Бога. Това вече не бяха неговите ръце, но прободените ръце на Спасителя, които кървяха и кръвта им капеше на тротоара. Така продължих да стоя, докато внезапно до вратите на Храма се приближи и спря луксозен автомобил. От него слязоха мъж и жена, облечени в превъзходни дрехи. Мъжът имаше официален черен смокинг, а жената – синя копринена рокля. Те се хванаха ръка за ръка и тръгнаха да влизат през вратите на Храма, когато там съзряха просяка. В следващия момент нервно раздразнение премина по лицето на мъжа. Той дори не забеляза капките кръв, капещи от протегнатата ръка на просяка, но се наведе над него, посочи го заканително с показалеца си и с някаква неприкрита досада му каза:
“Следващия път да не съм те видял вече тука. Това е църква, а не е благотворителна фондация. Ако нямаш пари, то има социални грижи…”
После нервно бръкна в джоба на сакото си и извади от там в шепата си монети и банкноти. След това внимателно отдели банкнотите си и отново ги пъхна в джоба. А дребните монети остави в ръката на просяка, като отново каза:
“Сега ставай и се махай, че днес съм насрочил конференция. А такива като тебе са срам за църквата. Хм, пфу…”
Така човекът с костюма, хванал под ръка жена си, влезе през вратите на Храма, като нервно жестикулираше с другата ръка, а жена му допълни:
“Защо просто не кажеш на двама от презвитерите си да идват по-рано и да ги разкарват такива…”
Тогава отново погледнах просяка. Гледах очите му и знаех, че оттам ме гледаше Господ. Нещо повече. Видях как тялото на просяка се сгърчи и за част от секундата се превърна на куче, което жално заскимтя. Не издържах и се втурнах към кучето, като го прегърнах и заплаках. Плачех от болката, която задушаваше сърцето ми. Плачех и виках към Исус:
“Господи, защо Те превърнаха в куче? Защо презряха кръвта Ти? Защо пастирът и жена му не видяха прободената ръка, която просеше милост? Какви са тези корави сърца? Какви са тези жестоки хора?”
В този миг Исус отново се отдели от кучето, а то възвърна човешкия вид на просяка. Тогава Господ със сълзи в очите Си ми каза:
“Ето така, Моето момче, днес мнозинството Ме превръща в куче. То подхвърля дребни стотинки в прободената Ми ръка с неприкрита досада и злоба. То се срамува от бедните и безимотните. То се гнуси от скъсаните им дрехи. То ги гони от залите си, за да не бъдат смущавани лъскавите му конференции. Чудно ли ти е тогава, че бедният Лазар стоеше пред дома на богаташа, а кучета идваха и ближеха раните на сърцето му? Понеже един, който е беден и отхвърлен поради бедността си, ще отиде с всичката любов на сърцето си да утеши друг, който е беден като него и да му каже, че има Господ, Който е на небесата и че там беднякът ще получи утехата си. Но ти помисли върху друго. Помисли защо онзи надут тщеславен пастир даде трохите си на кучето, а не сърцето си?…”
Отговорът проблесна в ума ми и аз казах на Исус:
“Господи, ако някой се е хранил не с Хляба, а с трохите, то той е готов да даде на ближния не Хляба, но трохите. Така че този пастор и жена му в пълна степен не са Те познали като Хляб на Живота, но са се хранили само с трохи, защото само трохи се откъснаха от сърцата им за бедния просяк…”
“Точно така, момчето Ми! Точно така! Който има Мен, той ще даде Мен, но който няма Мен, той ще даде бълвоча си и помията си. Сега разбираш ли от това видение, че едно куче срещна друго куче. И докато просякът бе кучето, поради всеобщото унижение, на което е подлагано сърцето му от тщеславните църкви, то пасторът и жена му в действителност бяха псетата и помиярите на лъжепророка, на най-охладнялата църква на последното време, която Аз вече съм повърнал из устата Си.
Впрочем, нека отново да те заведа на същото видение, за да получиш пълната представа за духовната деградация на такива…”
Така отново сърцето ми беше на същото видение. Този път Господ влезе с мен след вратите на Храма. Тогава видях нещо, като светско парти, като светски бал, на който всеки искаше да блесне с благополучието си. Във въздуха се носеха миризми на парфюми и одеколони, а от светлината на прожекторите проблясваха колиета и гердани, пръстени и обици, верижки и часовници. Двамата с Исус минахме край редиците и отидохме на първия ред, където седяха важни господа. Двама от тях говореха на английски, което подсказваше, че са почетните гости на конференцията. Внезапно в залата стана тихо, а пасторът, който беше унижил просяка пред вратата, излезе пред амвона, пооправи с артистичен жест микрофона и каза:
“Братя и сестри, изключително съм щастлив да ви представя скъпите ни гости. Брат [……..] и сестра […….] са мощно помазани да проповядват Словото на Бога. Нека им ръкопляскаме…”
Тогава цялата зала започна да им ръкопляска, да дюдюка и да свирка. Имах чувството, че ще съборят тавана. Така двамата гости се изправиха и излязоха на амвона. После започнаха да говорят, да ръкомахат, и да се смеят. В този миг Исус ми каза:
“Наблюдавай внимателно проповедника, защото непременно трябва да видиш това, което той се готви да направи…”
Взрях очите си в проповедника и видях как той бръкна във вътрешния си джоб и извади от там солидна пачка с долари, размаха ги над главата си и обяви:
“Тази скромна помощ е дарение за вашата църква. Аз имам удоволствието да я връча на пастиря ви…”
В този момент от първия ред на залата едно охранено и тлъсто куче започна радостно да върти опашката си и бързо преодоля стълбите до амвона. То застана пред американския проповедник и се изправи на задни крачка, а проповедникът му хвърли шепа трохи и то започна лакомо да ги изяжда. Така разбрах, че Господ ми даваше Неговия поглед над случилото се. Тази гледка наистина погнуси сърцето ми. А Исус отново ми проговори:
“Разбираш ли сега каква е трагедията?
Трагедията е тази, че този пастор е много по-нещастно и обречено куче, ядящо трохите на вавилонски царе, отколкото онзи просяк, когото видя отвън. Защото ако онзи поради немотията си търсеше начин за прехрана, този тук от лицемерие и двуличие е готов с езика си да излъска обувките на американеца, само и само да получи трохите си.
Сега разбираш ли, че когато дойде богаташът, около него се събират угодни на сърцето му кучета, които той храни с трохите си? Докато онзи, бедният Лазар, който е отвън, не е забравил, че Аз съм надеждата на сърцето му, защото кръвта на прободените Ми ръце стои върху него.
Сега твоят Господ ще се обърне с думите Си към всички, които ще прочетат тази книга и ще им каже:
Днес вие сте изправени пред последния съдбоносен изпит. Пред земната бедност и Небесното богатство. В бедността ви по светското мнозина ще ви третират като кучета.
Но Аз ви заповядвам:
Не приемайте вече трохите им! Не унижавайте Господ в сърцата си! Не хвърляйте укор и презрение върху Неговата Кръв! Аз съм силен да снабдя всяка ваша нужда, без да плащате цена от унижение и презрение! Понеже силата на богатите е в това – да отворят портфейлите си и да предизвикват възхищение от глутници кучета. От кучета, захранени с доктрини за финансов просперитет. Затова кучетата ще следват богаташите заради трохите. Но всеки, в който живее Хлябът, ще се откаже да следва каквито и да било трохи, понеже има Целия Хляб. Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си? Могат ли трохите да нахранят сърцата ви така, както Хлябът? Даже някой да казва, че има Хляба, но презрението му към вас да не свидетелства за Мен, то помислете – не казва ли Словото Ми:
“Не яж хляба на онзи, който има лошо око, нито пожелавай вкусните му ястия, защото каквито са мислите в душата му – такъв е и той. Казва ти: Яж и пий, но сърцето му не е с тебе. Залъка, който си изял, ще избълваш, и ще изгубиш сладките си думи…” (Притчи 23:6-8)
Защото непременно идва времето на Моя Съд. Защото Отец е дал на Сина власт да извърши съдба над всичко и всички. Днес мнозина Мои чеда бяха счетени за кучета, понеже не пожелаха да се поклонят на света и останаха бедни относно светското. Но не избра ли Отец Ми сиромасите в светските неща, като богати с вяра и наследници на Царството? И днес тези Мои сиромаси бяха счетени за странни, понеже нямаха лъскавите костюми на богатите, нито пък банковите им сметки. А богаташът от притчата Ми, който всеки ден се весели бляскаво, е забравил, че Аз стоя отвън в сърцето на бедния Лазар и очаквам да го посети с Моята Милост и с Моето състрадание. Няма ли в крайна сметка да се окажа за богаташа, като Господ на изненадите? Няма ли да посоча светската му църква и да кажа на чедата й:
“Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели. Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях, и не Ме посетихте. Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме? Тогава в отговор ще им река: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили. И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот…” (Матея 25:41-46) 
Когато съм гладен, Аз не търся ли Хляба Си? Защо тогава Ми давахте трохи? Когато съм жаден, Аз не търся ли водата Си? Защо тогава Ми предлагахте виното на Вавилон? Когато съм гол, не търся ли дрехата Си? Защо тогава вместо със светлия и чист висон Ме облякохте с досадата и с презрението си? Когато бях болен и в тъмница, не търсех ли изцелението и Светлината? Защо тогава, вместо изцеление, получих рани в сърцето, и вместо Светлина – тъмнина за душата? Защо забравихте, че освен в Небето живея и в сърцата на чедата Си? Защо забравихте, че обещах да бъда с вас през всичките дни до свършека на света? Ето защо:
Защото обикнахте света и заплатата на всяка неправда! Защото обикнахте трохите на тщеславието, а презряхте Хляба на Живота! Защото се научихте да казвате “Дай”, а забравихте да казвате: “Вземи!” Защото се отвърнахте от предадената вам Свята заповед да се обичате така както ви възлюбих! Защото любовта ви престана дълго да търпи и започна да търси своето си…
Ето така Хлябът на Живота загуби целостта Си и няма кой в Храма Ми да му даде съвършената пълнота. Нека думите Ми в тази книга ви накарат отново да потърсите Хляба! Нека думите Ми в тази книга ви накарат да изплюете от устата си всяка плесен на светския дух и всички червеи, за да говорите с устата си думи, които светът не признава, но Небето познава…”
Ето така, братко мой, приключва тази малка книжка. Огледай се и изпитай сърцето си. Защото аз самият бях изобличен от Господ, понеже бях готов да приемам трохи в името на компромиси със Святостта и Истината. Знай, че Исус, Който живее в сърцето ти, заслужава нещо повече от трохи. Той заслужава почитта, свързана с онази вяра, която имаше вдовицата, дала в две лепти всичкото си имане и целия си живот.
Колкото до богаташите, които хвърлят излишъците си в Храма, то познай кой се храни с излишъци? Кой се храни с падналото от трапезата на богатите?
Няма да сбъркаш, ако кажеш, че това са кучетата.
Това са онези, които не следват Господ Исус Христос, поради Небесното Му богатство и Слава, но които следват забогатели от търговия вавилонски царе и са готови на всякакво двуличие и подмазване, за да получат користите си. Техният девиз ще разбереш най-ясно с един въпрос:
“Къде му е сметката от файдата, ако няма келепир?”
А къде ще отидат сърцата ни, ако изгубят Божия мир?
Нека с този въпрос Господ да възвърне Съвършеното Си Присъствие в теб и твоето сърце да благоговее и почита искрено Хляба на Живота.
“Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене. Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи, който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха (трохи) и измряха (като кучета)…” (Йоан 6:57-58)
Амин и Амин!
От Името на Господ Исус упълномощавам всеки, прочел тази книжка, да я разпространява всред братята и сестрите, като нито за миг не се уплаши от кучешкия бяс на поклонниците на Мамона.
Авторът

Leave a Reply